Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 16.12.2015 г.

 

                                 В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                    Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Сава Шишенков въз.гр.  д.  № 520 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба, подадена от И.К.И. чрез пълномощника адв. В.М.-*** против Решение № 139/27.08.2015г. по гр.д.№ 833/2014г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в частта с което е допусната делба на находящ се в гр. Нова Загора самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51809.504.2251.1.3 /петдесет и едно осемстотин и девет точка петстотин и четири точка двадесет и две петдесет и едно точка едно точка три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на града, при квоти 5/8 /пет осми/ идеални части за Б.К. и 3/8 /три осми/ идеални части от правото на собственост за И.И. и в частта, в която съдът е допуснал делба на находящ се в гр. Нова Загора самостоятелен обект с идентификатор 51809.504.2251.1.4 /петдесет и едно осемстотин и девет точка петстотин и четири точка двадесет и две петдесет и едно точка едно точка четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на града, при квоти ¾ /три четвърти/ идеални части от правото на собственост за Б.К. и ¼ /една четвърт/ идеални части за И.И..

Въззивникът намира решението за постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при недостиг на доказателства и необосновано.

По отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51809.504.2251.1.3 /петдесет и едно осемстотин и девет точка петстотин и четири точка двадесет и две петдесет и едно точка едно точка три/ посочва, че процесният обект е бил собственост на Д.Г. и след смъртта му е извършена делба, при която имотът е поставен в дял на В.Д.К., а за другата съделителка – Е.М. - е записано, че за уравнение на дяла си тя получава сумата от 1500 лева, която сума се задължава да й плати В.К.. Според въззивника използваният израз води до недвусмислен извод, че при извършване на делбата сумата не е заплатена. Във въззивната жалба подробно са изложени съображения за наличие на установено с писмен акт парично задължение и допустимите според ГПК доказателствени способи за установяване на евентуално извършено плащане на това задължение. Релевирано е също  наличие на съществено процесуално нарушение, касаещо прилагането на правилата на правната логика и необоснованост при тълкуването на свидетелските показания на свид. Е.М.. Посочено е още, че районният съд е допуснал съвсем произволно делбата при приетите с обжалваното решение квоти.

По отношение на самостоятелния обект в сграда с идентификатор 51809.504.2251.1.4 /петдесет и едно осемстотин и девет точка петстотин и четири точка двадесет и две петдесет и едно точка едно точка четири/ във въззивната жалба е релевирано наличие на необоснованост на решението, постановяването му при съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, както и необсъждане на наведените от страните доводи. Въззивникът е навел пред въззивната инстанция, че първоинстанционният съд е направил голословни изводи, без да обсъди в достатъчна степен показанията на свидетелите.  Направен е подробен анализ на показанията на свид. М., свид. И., свид. М. и свид. Ч., въз основа на който във въззивната жалба се релевира, че апартаментите като цяло са изградени преди В.Д. и Б.К. да се съберат и да сключат граждански брак и че Б.К. няма принос в изграждането на процесния имот. 

Поискано е от съда да уважи въззивната жалба предвид изложените в нея доводи.

Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В същия срок не е постъпвала насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, явява се лично и с процесуален представител по пълномощие. Моли да бъде уважена въззивната жалба и да бъде отменено решението на районния съд.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призован, явява се лично и с процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Постъпила е писмена защита, в която страната подробно е изложила аргументи в посока потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно и е направила искане за присъждане на разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Касателно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51809.504.2251.1.3 /петдесет и едно осемстотин и девет точка петстотин и четири точка двадесет и две петдесет и едно точка едно точка три/ – апартамент със застроена площ от 40 / четиридесет/ квадратни метра във въззивната жалба са наведени доводи за недействителност на делбата между общата наследодателка на въззивника и въззиваемия – В.К. и нейната сестра – свид. Е.М.. Релевирани са съображения, че от използваните в договора за делба словоформи е видно, че В.К. е поела задължение за заплащане на сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева за уравняване на дела на свид. Е.М., но не са налице доказателства за изпълнението на това задължение. Поради това въззивникът намира, че с оглед липсата на доказване на изпълнението на това парично задължение, не може да се приеме, че част от цитирания недвижим имот е станал съпружеска имуществена общност.

Настоящата инстанция намира наведените аргументи за неоснователни. Във въззивната жалба е направен извод за недействителност на делбеното съглашение, който е изцяло мотивиран с оглед липсата на изпълнение на парично задължение от едната страна. Дори и да се приеме, че общата на страните наследодателка не е заплатила уговорената сума от 1500 /хиляда и петстотин/ лева за уравняване на дела на другата страна, това не влияе на изначалната действителност на съглашението. Съвпадение на волеизявленията на двете страни, при което едната от тях поема задължение да заплати на другата парична сума за уравняване на дял от правото на собственост върху дадена вещ е валидно и евентуално последващо неизпълнение на поетото парично задължение не влече изначална недействителност на сделката, а поражда право за развалянето й. Това е специфично субективно потестативно право, като законодателят е ограничил кръга на оправомощените лица до изправната страна по договора.

По делото не са налице доказателства правото на разваляне да е упражнявано, поради което провеждането на доказване относно факта на плащането е лишен от смисъл. С оглед събраните по делото доказателства съдът е обвързан да приеме договора за делба на този недвижим имот за валиден. По отношение на въпроса за квотите на двамата съделители, настоящият състав напълно споделя мотивите на състава на РС Нова Загора в тази част на първоинстанционния съдебен акт и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. Наведеният в жалбата довод за незаконосъобразност на тази преценка е неоснователен. Фактът, че данъчната оценка на имота по време на извършването на делбата е била 11208.75 лева /единадесет хиляди двеста и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ не прави недействителна уговорената цена между съделителите. Поставената оценка се определя служебно за данъчни цели и страните са обвързани от нея само доколкото тя се явява минимален праг за определяне на дължимите налози. Извън това обстоятелство не са налице никакви ограничения и съобразно чл. 9 от ЗЗД страните са свободни сами да уговарят параметрите на съглашението си, включително и договорната цена.

Досежно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51809.504.1.4 /петдесет и едно осемстотин и девет точка петстотин и четири точка двадесет и две петдесет и едно точка едно точка четири/ – апартамент със застроена площ от 80 / осемдесет/  квадратни метра във въззивната жалба са изложени доводи за липса на принос на въззиваемия в изграждането на имота. Страните не спорят, че титуляр на членственото правоотношение в ЖСК „Лиляна Димитрова” е била общата им наследодателка – В.К..

В първоинстанционното производство е проведено доказване относно периода на изграждане на цитирания недвижим имот и въвеждането му в експлоатация. Последното се явява ирелевантно обстоятелство относно придобиването на правото на собственост.

В чл. 35 от Закона за жилищностроителните кооперации / ЗЖСК/ подробно е описан фактическия състав на придобиване на правото на собственост. Необходимо е в едномесечен срок от определяне на цената на имотите в сградата на ЖСК управителният съвет да свика общо събрание, което да приеме окончателна цена на имотите и да определи припадащите им се идеални части от общите части в сградата. В последствие съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЖСК фактическият състав се счита завършен и правото на собственост върху имот и идеални части от общите части на сградата е придобито когато въз основа на това решение и след представяне на необходимите документи нотариусът снабди членовете на ЖСК с нотариални актове.  За имота на В.К. на 22 август 1988 година е съставен Нотариален акт 135, том I, дело 312/ 1988 година.Предвид горното този състав счита, че в процесния случай правото на собственост върху недвижимия имот с площ 80 /осемдесет/ квадратни метра е придобито на 22 август 1988 година – по време на брака на В.К. и Б.К..

Наведените от въззивника доводи за липса на принос на въззиваемия са неоснователни. Действително е налице липса на конкретност в показанията на свидетелите относно това кога точно е завършена сградата. Част от свидетелите твърдят, че блокът е бил грубо измазан, когато въззиваемия и общата за страните наследодателка са заживели заедно. Други споделят пред съда, че към средата на осемдесетте години процесният апартамент е бил изцяло завършен. От относимите към делото факти до днешна дата са изминали близо тридесет години, поради което е нормално показанията на свидетелите да са общи и да не бележат конкретика по дати на извършваните действия. Налице са съществени разминавания в показанията на св. Петров досежно квадратурата на процесния имот, в който той твърди да е бил наемател и в казаното от свид. И. относно наличието на брак между В.К. и Б.К. към датата на издаване на нотариален акт на имота. Първоинстанционният съд правилно е преценил разкритата картина от показанията на свидетелите и съобразно голямата времева дистанция е дал вяра на казаното от всеки един от тях. Настоящата инстанция споделя и формирания извод на РС Нова Загора относно неуспешно доказване на липсата на принос на съпруга Б.К., поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част. Въззивникът е провел доказване в посока самостоятелно изграждане на недвижимия имот от В.К. чрез ангажиране на свидетелски показания. Казаното от свидетелите обаче бележи съществени различия с приложените документи, поради което правилно съдът е дал вяра преимуществено на писмените доказателства и е ценил свидетелските показания съобразно констатираните разминавания.

По отношение на въпроса за квотите на двамата съделители, настоящият състав напълно споделя мотивите на състава на РС Нова Загора в тази част на първоинстанционния съдебен акт и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Страните не са поставили въпроса за присъждане на разноски в съдебно заседание. В подадената от въззиваемия писмена защита е направено такова искане. Съдебната практика обаче е константна, че за да бъдат спазени дефинираните в чл. 8 и чл. 9 ГПК принципи на състезателното начало и равенство на страните, искането за присъждане на разноски трябва да бъде направено в съдебно заседание, а не чрез представяне на писмена защита. В противен случай едната от страните е лишена от възможност да бъде изслушана от съда и не й е предоставена равна възможност за упражняване на всички предоставени права, включително и това за предявяване на възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство. Предвид гореизложеното и за да приложи закона еднакво спрямо двете страни и в синхрон с утвърдената практика, съдът оставя без разглеждане въпроса за разноските.

Ръководен от гореизложеното, съдът

                                                  Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част първоинстанционно решение № 139/27.08.2015г. по гр.д. № 833/14г. на РС Нова Загора.

 

Решението подлежи обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ

  ЧЛЕНОВЕ: