Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 263

 

гр. Сливен, 09.12.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети ноември  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                     Мл. с. САВА ШИШЕНКОВ    

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   526  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 638/14.09.2015 г. по гр.д. № 3203/2012 г. на Сливенски районен съд, с което е прието на основание на чл.124 ал.1 от ГПК за установено в отношенията между „Пармаш” АД ЕИК 040060959, със седалище и адрес на управление гр. С., жк „Д. к.”, С. д., представлявано заедно и поотделно от  П. П., Н.П. и Д.Димитров, С.Й.Б. ЕГН ********** и С.С.Б. ЕГН ********** ***, че последният не притежава – самостоятелно или в режим на семейна имуществена общност право на собственост върху недвижимия имот, който в предварителен договор с посочена в него дата на сключване 20.11.1997 г. сключен между СД „Пармаш” от една страна като купувач и С.Й.Б. от друга, като продавач – обещател, е описан като 1/8 ид.ч. от магазин „Мъжка мода” , находящ се на адрес гр. С., бул.”Ц. О.” № *, представляващ  пл. № 5251 в кв.165 по плана на града, със ЗП 282 кв.м., състоящ се от търговска зала, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, а при действието на кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД-1831/19.04.2006г. на Агенция по Кадастъра, изменена със Заповед № КД-14-20-162 от 30.05.2007 г. на СГКК-Сливен и след сключването на договор за доброволна делба от 24.09.2007 г. , вписан в Служба по Вписванията при СлРС под №15 т.VІ, дв.вх.рег.№ 7561/25.09.2007 г.  се индивидуализира като ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор № 67338.533.60.2.11 попадащ в сграда с идентификатор № 67338.533.60.2, която е разположена в имот с идентификатор № 67338.533.60 на административен адрес ГР. С., БУЛ.”Ц. О.” №*, ЕТАЖ * , АП.*, целият с площ 68.12 кв.м., трайно предназначение за търговска дейност при описани съседи, заедно с  припадащите се идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху общинска земя.

Със същото решение на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор с посочена в него дата на сключване 20.11.1997г., сключен между „Пармаш” АД към този момент /събирателно дружество/ с ЕИК 040060959 от една страна като купувач и С.Й.Б. ЕГН ********** от друга като продавач-обещател, по силата на който С.Б. се е задължила да прехвърли на  търговското дружество ½ид.ч., от притежаваното от нея 1/8 ид.ч. от магазин „Мъжка мода”, находящ се на адрес гр. С., бул.”Ц. О.” № *, представляващ пл. №5251 в кв. 165 по плана на града, със ЗП 282 кв.м., състоящ се от търговска зала, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, а при действието на кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД-1831/19.04.2006г. на Агенция по Кадастъра, изменена със Заповед № КД-14-20-162 от 30.05.2007 г. на СГКК-Сливен и след сключването на договор за доброволна делба от 24.09.2007 г., вписан в Служба по Вписванията при СлРС под №15 т.VІ, дв.вх.рег.№ 7561/25.09.2007 г.  се индивидуализира като ½ ид.ч. от притежаваната от С.Й.Б. ½ид.ч. от самостоятелен обект с посочени идентификатори. С решението е осъдена С.Й.Б. да заплати на дружеството направените по делото разноски. Осъдено е дружеството да заплати в полза на бюджета на Община – Сливен сумата от 531.47 лв., представляваща местен данък дължим поради прехвърляне на имота, както и е осъдено дружеството да заплати в полза на държавата по сметка на СлРС сумата от 324.03 лв. С решението съдът е постановил и вписване на възбрана върху недвижимия имот и е дал 6-месечен срок на дружеството, считано от влизане на решението в сила, да извърши отбелязване в Служба по Вписванията – Сливен.

Постъпила е въззивна жалба от процесуалния представител на С.Й.Б. и С.С.Б. – адв.Т.Ч., с която решението се обжалва във всичките му части.  Сочи се че съдът е установил и изяснил всички обстоятелства и факти, които са относими към спора.  Неправилно обаче съдът е приел, че ответник по иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД е само С.Б., но не и нейния съпруг. Сочи се, че имотът е придобит по време на брака и притежава всички белези на СИО.  Неправилно е прието, че съпругата е заплащала със свои лични средства. Сочи се , че предварителният договор не поражда правни последици защото не е подписан от втория продавач-обещател - съпруга Б., който е отказал да положи подписа си под този договор и той останал недовършен. Освен това предварителният договор  не поражда правни последици, тъй като купувачът не е изпълнил основните си задължения, произтичащи от клаузите на договора, като не е заплатил предвиденото в договора капаро. Така той не е изпълнил свое задължение, поради което се счита, че той не може да бъде обявен за окончателен.  Последното възражение е свързано с настъпилата давност – период от време, в който ищецът е имал право да поиска обявяване на предварителния договор за окончателен, като се сочи че изтичането на 5-годишния срок по чл.20 от приватизационния договор е на 25.11.2002г. и следователно  след 26.02.2012 г. е настъпила погасителна давност за неговото сключване.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Изложените доводи не кореспондират с доказателствата по делото, както и с материалния и процесуален закон, а решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което се иска да бъде потвърдено.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемото дружество не се явява представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  уважаване  на исковете.

Несъмнено е, че на 20.11.1997 г.  между С.Й.Б. *** , представлявано от управителя П.Д.П. е бил сключен предварителен договор по силата на който продавачите-обещатели са се задължили да продадат на купувача ½ ид.ч. от собствената си 1/8ид.ч. от недвижим имот в гр. Сливен, а именно магазин „Мъжка мода”, намиращ се на адрес бул. „Ц.О.” № * и описан в договора.  Продавачите –обещатели е следвало да легитимират правото си на собственост и обема на притежаваните от тях вещни права върху  имота чрез договор от 25.11.1997 г.вписан под № 292, т. ІІ от 18.12.1997 г. в регистъра на Сливенски окръжен съд , сключен между Община – Сливен в качеството й на продавач и работници и служители по смисъла на чл35 ал.1 от ЗППДОбП в качеството им на купувач за продажба на магазин „Мъжка мода” в обособена част от „Дебоя” ЕООД гр. Сливен, сключен по реда на чл.35 от ЗППДОбП . Продажната цена така както  е уговорена в чл. 4 от Договора е в размер на 11 206.31лв. , а в чл.5 изрично е посочено, че купувачът заплаща на продавачите обещатели продажната цена по ал.3 както следва: сумата от 6 721.82 лв., купувачът е заплатил на продавачите обещатели в брой на 20.11.97 г. като за получаване на сумата продавачите са издали на купувача разписка, считаща се неразделна част от този договор, а сумата от 4 482.49 лв. купувачът се е задължил да  изплати на продавача в срок до 25.11.2002 г. при условията на чл.6 от договора. В чл.6 е посочено че купувачът изпълнява задължението на продавачите обещатели което те имат към Сливенска община за заплащане на окончателната цена на обекта по чл.1 съобразно разпоредбата на чл. 7от договора от 25.11.1997 г. за продажба на магазин „Мъжка мода”, а сумите по чл. 5 б. „б” не се заплащат лично на продавачите-обещатели, а купувачът ги заплаща директно чрез банкови преводи на Община – Сливен в изпълнение на задължението на продавачите-обещатели към Сливенската община по договора за приватизация на магазин „Мъжка мода”.  Уговорено е страните да сключат окончателен договор в тримесечен срок след изтичането на 5-годишния срок по чл.20 от договора от 25.11.1997 г. за приватизацията на магазина, като купувачът се е задължил да поеме всички  плащания свързани с изпълнение на задълженията на продавачите-обещатели, произтичащи от чл. 10, чл.17 и чл.19 от Договора от 25.11.1997 г. за продажбата на магазина.

 Във въззивната жалба, макар и не толкова категорично е поддържано становището на ответницата по предявения срещу нея иск релевирано и в отговора на исковата молба, че този договор е недействителен и нищожният  предварителен договор е пречка за сключването на окончателен за продажба на недвижимия имот.  В решението си районният съд е отхвърлил тази теза на ответниците, като е приел, че договорът не е нищожен и че с него се поражда задължение за прехвърляне на собственост. Настоящата инстанция не споделя тези съображения.

Между Общински съвет – Сливен, като орган по чл.3 ал.1 т.4 от ЗППДОбП /отм/ представляван от Кмета на Общината и работници и служители по смисъла на чл. 35 ал.1 т.1 от закона и правоимащи лица по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗППДОбП между които и въззивницата С.Й.Б., е бил сключен  договор за покупко-продажба на обособена част от имуществото на „Дебоя” ЕООД – Сливен по реда на чл.35 ал.1 т.1 от ЗППДОбП на 25.11.1997 г.  В договора са уредени сроковете и начините на плащане, правата и задълженията на продавача, правата и задълженията на купувача, между които и задължението им да запазят предназначението на обекта за срока по чл. 41 ал.2 от ЗППДОбП. В чл. 20 е уговорено, че купувачите нямат право да отчуждават имота предмет на този договор в продължение на 5 години от изплащането му. Този договор е бил вписан на 08.12.1997 г.

Съгласно действащия към този момент Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, държавни и общински предприятия и обособени техни части се изкупуват без търг или конкурс, според оценката им, от работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част, както и лицата по чл. 5 ал.2 при условие, че 20 на 100 от работещите в предприятието съответно в обособената част към момента на подаването  на предложението работници и служители желаят да участват в приватизацията. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 от Закона в приватизацията могат да участват при равни условия всички физически и юридически лица, освен в случаите изрично предвидени в този закон.  В ал.2 е уредено право на преференциално участие на работниците и служителите в приватизиращото се предприятие, които са работили в него не по-малко от две години преди обявяване на решението за приватизация, както и други хипотези. Предвидено е – в чл.23 , лицата по чл. 5 ал.2 в случаите на приватизиране на преобразувани в дружества с ограничена отговорност държавни и общински предприятия да имат правото  да закупят при облекчени условия общ дял в размер на 20/100 от капитала на дружеството, като те декларират кои от тях желаят да участват в придобиването на общ дял. Размерът на дела , начините за разпореждане в него и индивидуалните вноски се определят на събрание на желаещите да участват в придобиването на общия дял, а изкупуването се извършва по реда на чл.22 ал.5 от закона. Продажбата на дела по ал.1  се извършва по цена представляваща 50/100 от цената формирана по ред установен от МС.

Не се спори, че въззивницата С.Б. е от кръга на правоимащите  по смисъла на чл.5 ал.2 от закона и че е заявила желанието си да участва в приватизацията като й е определен дял, представляващ установената част от имота.  Така с оглед на качеството си, че е правоимаща, тя е придобила част от приватизираната обособена част на предприятието  преобразувано в дружество с ограничена отговорност, собственост на Община – Сливен.  Именно този дял е предмет на сключения между страните предварителен договор, за който е предявен иска са сключването му като окончателен.

Настоящата инстанция намира, че в случая сключеният между страните предварителен договор по своя характер представлява съчетание на привидна и прикрита сделка. Този вид привидност в теорията  и  практиката се приема  като  абсолютна симулация и е уредено в чл.17 ал.1 от ЗЗД. При това съчетаване има две различни по вид и правен режим сделки. По принцип привидната сделка е нищожна и не поражда правни последици още от момента на сключването си, а прикритата сделка е желана от страните. Те изявяват воля да я сключат, но не желаят това да се узнае от трети лица.  Чл. 17 ал.1 от ЗЗД урежда , че когато страните прикрият сключването  между тях съглашение с привидна сделка прилагат се правилата относно прикритото съглашение, ако са налице условията за неговата действителност. Анализът на разпоредбите на сключения между страните предварителен договор и на събраните по делото доказателства води до извода, че в случая ответницата по делото е действала като скрит пълномощник на дружеството, като е извършвала от свое име правни действия, които са били възложени с предварителния договор, който макар и наименован така, носи всички белези на договор за поръчка за сметка  и в интерес на другата страна по договора, а именно на дружеството.  И това е така, тъй като от описаните по-горе разпоредби на договора е несъмнено, че макар въззивницата да е заплащала от свое име вноските по  приватизационния договор, то тя е извършвала това със средства, които дружеството е поело задължение да й предостави.  В тази насока са налице редица доказателства, които са  необсъдени от първата инстанция, но несъмнено следва да бъдат посочени. По делото са представени няколко преписа на договора за покупко-продажба на обособена част  от имуществото на „Дебоя” ЕООД гр. Сливен от 25.11.1997г. Така на л.16 от първоинстанционното производство ищецът –въззиваем е представил копие на този договор, на който е отбелязано, че договорът е вписан под № 92,т.ІІ, вх. №5257/18.12.1997 г.  В приложеното по гр.д.№687/2008 г. на СлОС с отговора на исковата молба е приложен договор за покупко-продажба на обособена част от имуществото на „Дебоя” ЕООД  от 25.11.1997г., който обаче е вписан на 08.12.1997 г., а направената заверка на подписите , намираща се на стр.5 от договора /л.38 от делото/  е от 10.12.1997г. Безспорно е също , че С.Й.Б. *** вноска представляваща 30% за закупуване на обект №4 – магазин „Мъжка мода „ в „Дебоя” ЕООД чрез  търговска банка „Биохим” АД, като видно от вносната бележка, намираща се на л.47 от делото на СлОС, която е направена на 19.11.1997 г.  Тези безспорни факти сочат, че действително предварителния договор е бил сключен на 20.11.1997 г., като дружеството, страна по него е изпълнило задължението си по чл.5 б. „а” да заплати капарото на продавача-обещател по този договор, което представлява вноската за 30% от стойността на приватизиращото се имущество. 

          Трайно отстоявано в практиката на Върховен касационен съд разрешение е, че правният интерес от иска по чл. 26, ал. 1, ал. 2 от ЗЗД подлежи на положителна преценка тогава, когато прогласяването на нищожността по съдебен ред ще има за пряка последица установително действие спрямо имуществения патримониум на разпоредилия се отчуждител, свързано с материално право на ищеца, по отношение на конкретното имущество. Свързаното с правния интерес от иска материално право може да произтича от различни пораждащи го факти, но общият им признак е, че те следва да проявят правните си последици именно с оглед обявената по съдебен ред недействителност, а нищожната сделка, от своя страна, да препятства тази проява. Самите гражданскоправни последици, когато те са с имуществен характер и следователно обосновават правния интерес, могат да се явят произтичащи пряко (ex L.) от материалния закон, а може и да са предпоставка за законосъобразно развитие на друго отношение с мнимо разпоредилия се ответник, за неотменимо изпълнение на конкретно задължение към ищеца с транслативни или учредителни за едно вещно право последици спрямо разпореденото имущество, което изпълнение да бъде получено или изискано по законен ред, след установяване на нищожността. /Решение № 576 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1803/2009 г., III г. о/.

         За да е налице симулация /независимо – абсолютна или относителна/ на една сделка, в случая – двустранна, е необходимо категорично и недвусмислено да се установи разминаване между действителните и афишираните отношения между страните, изразяващи се, най-общо, в разминаване между целения във вътрешните отношения и постигнатия, видим от всички останали, краен резултат, тоест – съзнателно се създава привидно правно състояние за пред трети лица, като външно се извършват изявления, които по съдържание и форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, но зад обективираното изявление липсва адекватно вътрешно волево решение – вътрешната, съгласувана между участниците в симулативната сделка,  воля, е да не се породят правните последици, съответстващи на външното изявление.

Тъй като е възможно правните субекти да не желаят изобщо да се породят каквито и да било правни последици, а да целят, по една или друга причина, само да създадат такова впечатление у останалите субекти, такава сделка е абсолютно симулативна, като такава – нищожна от момента на сключването и изобщо не поражда правни последици.

         В случая ищецът е твърдял, че се касае за сделка за предварителна покупко-продажба, която не прикрива друга т.е. че действителното намерение на страните е било да сключат точно този предварителен договор, тоест –  целят настъпването на правните му последици. Това означава, че и продавачът и купувачът, са желаели настъпването на последиците му – сключване на окончателен договор. Следователно сделката не е предназначена да постави в заблуждение третите лица, а действителните отношения между страните да останат непроменени.

         Симулативното действие е поначало нищожно и то не произвежда никакви правни действия, всеки може да се позове на действителното състояние на нещата, във всеки процес и при всяко положение, тъй като възможността да се разкрие симулацията не се погасява по давност и е пряка последица от действителното състояние на нещата. За постигане на последиците от нищожността, е необходимо и достатъчно да се установи наличието на кое да е от визираните в разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД основания.

          Така анализът на всички тези обстоятелства води до несъмнения извод, че сключеният между страните предварителен договор  прикрива един договор за поръчка, по силата на който правоимащата С.Б. е действала като скрит пълномощник на  търговското дружество при закупуването на  обособена част от приватизиращото се предприятие.  По принцип  законът не забранява сключването на такива сделки.

Основания за нищожност са тези юридически факти, с настъпването на които възниква определен вид нищожност. В правната теория се разграничават общи основания за нищожност и конкретни основания за нищожност. Общите основания са тези, които сумират по видове признаци конкретните основания. Едно от общите основания за нищожност е нарушението на закона и същото е регламентирано в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Противоречието със закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми, поради което, за да се установи наличието на общото основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да се прецени дали конкретната правна норма е императивна и дали сделката е сключена или съдържанието й противоречи на тази правна норма. Следователно противоречието на закона е общото основание за нищожност на сделката, което за да се приложи, предвид неговия бланкетен характер, трябва да се съчетае с конкретно противоречие на отделна императивна правна норма. /Решение № 92 от 22.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1107/2011 г., II т. о/.

Макар и при друга, но сходна хипотеза, ВКС е посочил, че правата и задълженията, които произтичат от правна сделка се определят от закона, при действието, на който е сключена сделката. Нормата на чл. 41, ал. 2 ЗППДОП (отм.) е императивна и съответно задължително приложима по отношение на договори, сключени при действието на ЗППДОП (отм.) и тъй като ЗПСК не предвижда обратно действие, то той не се прилага по заварените правоотношения, правата и задълженията, по които следва да се спазват по регламента на отменения закон при действието, на който са възникнали и са били поети. Следователно, всяко осъществено правно действие - каквото е разпореждането с имот - при императивна забрана за това в определен от закона срок, води до неговата нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД - като противоречащо на закона. Следователно, отчуждителната сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.), в рамките на забранителния петгодишен срок, установен с чл. 41, ал. 2 ЗППДОП (отм.) е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Решение № 16 от 23.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 442/2008 г., I т. о.,

         В случая следва да се съобрази изрично уреденото в параграф 5 от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, действащ към този момент, където е посочено, че са нищожни придобивните сделки по закона осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник, а предметът на сделката се връща и платената цена се отнема в полза на държавата. Така в случая договорът за приватизация от 25.11.1997 г. е нищожен по отношение  придобитото от С.Й.Б. имущество като противоречащ на закона, в случая на §5 от допълнителните разпоредби на  Закона за преобразуване и  приватизация на държавни и общински предприятия –основание по чл.26 ал.1 предложение 1 от ЗЗД. При тази безспорна констатация предварителният договор не може да бъде сключен като окончателен, тъй като въззивницата не може да прехвърли имущество, което не притежава.  От друга страна и самият предварителен договор е нищожен на основание на чл.26 ал.1 предложение 1 от ЗЗД , тъй като представлява договор за поръчка упълномощаващ скрит пълномощник да участва в приватизационна процедура, което законът изключва. Така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         С исковата молба ищецът  при условията на евентуалност е предявил иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, с който е претендирал връщането на даденото по предварителния договор на неосъществено или на отпаднало основание. От доказателствата по делото обаче е безспорно, че дружеството не е предоставяло нито е давало средства на ответницата, нещо повече, било е уговорено то да ги заплаща директно на Община – Сливен. Така този иск също се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

         Основателен се явява предявеният инцидентен установителен иск. След като не се установява съпругата на ответника по този иск да е придобила собствеността върху имота, не може да се приеме, че той е станал собственик въз основа на някое от основанията, предявени с иска - самостоятелно или в режим на семейна имуществена общност право на собственост върху недвижимия имот.

         Поради изложеното решението ще следва да бъде отменено в частта, с която е уважена претенцията по чл.19 ал.3 от ЗЗД и вместо това да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 638/14.09.2015 г. по гр.д. № 3203/2012 г.  на Сливенския районен съд В ЧАСТТА с която на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор с посочена в него дата на сключване 20.11.1997г., сключен между „Пармаш” АД към този момент /събирателно дружество/ с ЕИК 040060959 от една страна като купувач и С.Й.Б. ЕГН ********** от друга като продавач-обещател, по силата на който С.Б. се е задължила да прехвърли на  търговското дружество ½ид.ч., от притежаваното от нея 1/8 ид.ч. от магазин „Мъжка мода”, находящ се на адрес гр. С., бул.”Ц. О.” № *, представляващ пл. №5251 в кв. 165 по плана на града, със ЗП 282 кв.м., състоящ се от търговска зала, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, а при действието на кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД-1831/19.04.2006г. на Агенция по Кадастъра, изменена със Заповед № КД-14-20-162 от 30.05.2007 г. на СГКК-Сливен и след сключването на договор за доброволна делба от 24.09.2007 г., вписан в Служба по Вписванията при СлРС под №15 т.VІ, дв.вх.рег.№ 7561/25.09.2007 г.  се индивидуализира като ½ ид.ч. от притежаваната от С.Й.Б. ½ид.ч. от самостоятелен обект с посочени идентификатори КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен предварителен договор с посочена в него дата на сключване 20.11.1997г., сключен между „Пармаш” АД към този момент /събирателно дружество/ с ЕИК 040060959 от една страна като купувач и С.Й.Б. ЕГН ********** от друга като продавач-обещател, по силата на който С.Б. се е задължила да прехвърли на  търговското дружество ½ид.ч., от притежаваното от нея 1/8 ид.ч. от магазин „Мъжка мода”, находящ се на адрес гр. С., бул.”Ц. О.” № *, представляващ пл. №5251 в кв. 165 по плана на града, със ЗП 282 кв.м., състоящ се от търговска зала, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, а при действието на кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД-1831/19.04.2006г. на Агенция по Кадастъра, изменена със Заповед № КД-14-20-162 от 30.05.2007 г. на СГКК-Сливен и след сключването на договор за доброволна делба от 24.09.2007 г., вписан в Служба по Вписванията при СлРС под №15 т.VІ, дв.вх.рег.№ 7561/25.09.2007 г.  се индивидуализира като ½ ид.ч. от притежаваната от С.Й.Б. ½ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор № 67338.533.60.2.11 попадащ в сграда с идентификатор № 67338.533.60.2, която е разположена в имот с идентификатор № 67338.533.60 на административен адрес гр. СлиГР. С., БУЛ.”Ц. О.” №*, ЕТАЖ * , АП.*, целият с площ 68.12 кв.м., трайно предназначение за търговска дейност при описани съседи, заедно с  припадащите се идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху общинска земя.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 638/14.09.2015 г. по гр.д. № 3203/2012 г.  на Сливенския районен съд в останалата обжалвана част.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: