Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

гр. Сливен, 11.02.2016 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ БЛЕЦОВА     

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл. С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от младши съдия  Нина Коритарова възз.гр. д. № 533 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. М.М. *** в качеството й на пълномощник на  Ж.И.  Г., ЕГН **********,*** против Решение № 551/14.07.2015 г. по гр.д.№ 1449/2015 г. на  Сливенски районен съд, с което  се отхвърля предявения от нея иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу Х.И.Р., ЕГН ********** ***, с който се претендира заплащане на сумата от 1300 лв. ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.04.2015 г. до окончателното й плащане и същата е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 330 лв.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение изцяло, като неправилно,  незаканосъобразно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че искът е следвало да бъде насочен срещу електроразпределителното дружество. Неправилно първоинстанционният съд не бил допуснал да бъдат събрани поисканите от ищцата доказателства- назначаване на съдебно-техническа експертиза и не е задължил третото за спора лице на основание чл. 192 ГПК да представи, изброените в исковата молба документи. Тези доказателствени искания, били направени с оглед на разпределената от съда доказателствена тежест между страните, извършена според правната квалификация на иска по чл. 55 ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1 300 лв., представляваща стойността на заплатената от въззивницата и изразходваната от въззиваемия електроенергия за периода от януари 2012 г. до декември 2013 г., ведно със законната лихва за забава, считано от депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

            С въззивната жалба са направени  следните доказателствени искания за въззивната фаза на производството-  на основание чл. 192 ГПК моли съда да задължи третото лице за спора „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД да представи следните документи-Договор за продажба на ел. енергия, сключен с ищеца и ответника; Справка за издадени и платени фактури на името на Х.Р. за апартамент находящ се в гр. С., ул. „А. Е.” № *, ап. *, Справка за консумирана енергия в квтч на името на Х.Р. за апартамент находящ се в гр. С., ул. „А. Е.” № *, ап. * и Протокол за констатирана размяна на електромери за апартамент № * и апартамент № *, находящи се в жилищната сграда на ул. „А.Е.” № *. Моли да бъде назначена съдебно-техническа експертиза със следните въпроси- 1. Какъв е размера на изразходената от ищеца електроенергия за периода от януари 2012 г. до декември 2013 г.; 2. Какъв е размера на заплатената от ищеца електроенергия за периода от януари 2012 г. до декември 2013 г.; 3. Какъв е размера на изразходената от ответника електроенергия за периода от януари 2012 г. до декември 2013 г.; 4. Какъв е размера на заплатената от ответника електроенергия за периода от януари 2012 г. до декември 2013 г.

 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е  постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от – ответника в първоинстанционното производство. В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника.

С отговора на въззивната жалба се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемата страна намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Позовава се на чл. 269 ГПК и на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС според които въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд ограничава своята проверка единствено по отношение на въведените във въззивната жалба оплаквания, освен когато следва да приложи императивна правна норма или да следи служебно за интереса на някоя от страните. Безспорно било между страните, че обжалваното първоинстанционно решение е било валидно и допустимо. Спорът предмет на настоящото производство бил дали първоинстанционното решение е било правилно. Единственото наведено във жалбата оплакване в тази насока било, че първоинстанционният съд нарушил процесуалните правила, като недопуснал събиране на поисканите от шщцата доказателства съобразно разпределението на доказателствената тежест и указанията на първоинстанционния съд, като жалбоподателят не бил уточнил защо смята това твърдяно от него нарушение за съществено и как точно се е отразило върху крайния съдебен акт и би ли променило изводите на първоинстанционния съд относно неоснователността на иска. Взима становище относно направените от жалбоподателя доказателствени искания, изложени във въззивната жалба, като ги смята за неоснователни и изключва тяхната необходимост за решаването на спора и твърди, че тяхното несъбиране не се е отразило на правилността на първоинстанционното решение. Моли доказателствените искания на въззивницата да бъдат оставени без разглеждане и единствено в случай, че бъдат уважени и бъде допусната и назначена съдебно-техническа експертиза да бъдат включени в нея и въпросите от представения от ответника въпросен лист по време на откритото съдебно заседание от 29.06.2015 г. пред Сл.РС.

В с.з., въззивницата, редовно призована,  не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 ГПК адв. М.М. ***, която поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

В с.з. въззиваемият редовно призован не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 ГПК адв. С.Р. ***, който моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че в случая предявения иск е бил правилно квалифициран от първоинстанционния съд, като иск по чл. 55 , ал. 1 ЗЗД и в случая се касаело за неточно изпълнение на договорно задължение от страна на електроснабдителното дружество по отношение на ищцата. Ответникът не бил получил нищо без основание от ищцата и не бил изпълнен нито един от трите фактически състава визирани в чл. 55 ЗЗД. Претендира разноските по делото.

В хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, която има за задача да даде отговори на поставените от жалбоподателката във въззивната жалба въпроси, на поставените от въззиваемия въпроси от въпросния лист  представен по време на откритото съдебно заседание от 29.06.2015 г. пред Сл.РС. Това доказателствено искане е било уважено, тъй като е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, защото първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е назначил поисканата експертиза, преценявайки, че не е необходима с оглед на останалия доказателствен материал. От същия обаче не могат да бъдат установени факти относими към твърдяното от ищцата обедняване настъпило в нейната правна сфера и обогатяване в правната сфера на ответника за посочения в исковата молба период.

Разпитано в съдебно заседание вещото лице С.Б. поддържа представената по делото съдебно-техническа експертиза.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. С оглед допуснатата и изготвена във въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза, от която се установяват релевантни към правния спор факти ДОПЪЛВА фактическата обстановка по следния начин- процесните електромери са били с разменени изходящи кабели към апартаментите още при техния монтаж през 2010 г., като към този момент обектите на ищеца и ответника са били присъединени към електроразпределителната мрежа. За първи път тази грешка при свързването на СТИ към обектите на страните по делото била за първи път установена със съставения Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средствата за търговско измерване № 181676/13.01.2015 г., като преди това не била извършвана проверка от страна на дружествата и не са били подменяни електромерите на страните. Размера на изразходваната електроенергия от ищеца за периода от м. януари 2012 г. до м.декември 2013 г. възлизал на 27 935 квтч, а стойността на заплатената за същия период от ищеца електроенергия била 4840,78 лв. Размера на изразходваната електроенергия от ответника за периода от м. януари 2012 г. до м.декември 2013 г. възлизал на 14 524 квтч, а стойността на заплатената за същия период от ответника електроенергия била 2555,07 лв. На 29.01.2015 г. била подписана спогодба за разсрочено плащане между „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и Х.Р. съгласно която последния следвало да доплати сумата от 1 743, 57 лв., съставляваща неплатена електрическа енергия по посочените фактури за периода от 04.02.2014 до 03.01.2015 г. За същия период била извършена корекция и в платените от ищцата сметки за потребена електрическа енергия от страна на електроснабдителното дружество като й била възстановена сумата от 993,86 лв.

Въззивният съд намира жалбата за основателна и по следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд ограничава своята проверка единствено по отношение на въведените във въззивната жалба оплаквания, освен когато следва да приложи императивна правна норма или да следи служебно за интереса на някоя от страните. В случая първоинстанционният съд е направил погрешна правна квалификация субсумирайки относимите към правния спор факти към разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, т.е., че се касае за приложението на института на неоснователното обогатяване при изначална липса на основание, а не за общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Въззивният съд приема, че правилната правна квалификация е по чл. 59 ЗЗД и в рамките на неговите правомощия е да приложи тази императивна правна норма към процесния спор. Липсва пряка престация между ищцата и ответника и ищцата не разполага с друг иск, с които да защити твърдяното от нея право, именно по отношение на този ответник. Правото на иск за вземане за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД възниква само тогава, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Правилото за субсидиарния характер на защита по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е приложимо обаче само при преценка дали ищецът разполага с друг иск по отношение на обогатилия се без основание, какъвто е настоящия случай, тъй като ищцата не разполага с друг иск срещу ответника. По смисъла на т. 11 от ППВС № 1 от 1979 г. възможността на едно лице да защити свое право с определен иск спрямо други лица не отнема възможността му да се защити с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД спрямо трети лица по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили. Ищцата би могла да насочи своята претенция към електроснабдителното дружество по пътя на договорна отговорност и по отношение на него предявеният иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД би се явил недопустим. Тя обаче е избрала настоящото производство да бъде инициирано срещу Х.И.Р., като ответник спрямо който не разполага с друг иск, освен субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Формите чрез които се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. До неоснователно обогатяване може да се достигне в резултат на действия на обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице, на действия на трето лице, какъвто е настоящия случай или на юридически събития. Обедняването може да има различни форми на проявление ефективно намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице. Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, т.е. обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти, поради което е необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване.

Ако предявеният иск е основателен обеднилото се лице може да иска връщане на по-малката от двете стойности- на обогатяването и на обедняването, а за обогатилото се лице възниква задължение  да плати на обеднелия стойността на обогатяването, при условие, че тя не надхвърля по размер стойността на обедняването.

От допусната и назначена във въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че ищцата се е обеднила със сумата от 2285,71 лв., която съставлява разликата между стойността на електрическата енергия, която е заплатила без реално да е била потребена от нея / 4840,78 лв./ за периода м. януари 2012 г. до м.декември 2013 г. и стойността на електрическата енергия, която е била реално потребена от нея  /2555,07 лв./ за същия период, но поради размяна в свързването на електромерите е била начислена като дължима от ответника. Налице е ефективно намаляване на активите на нейното имущество, от което е излязла тази сума. Ответникът от своя страна се е обогатил със същата тази сума от 2285,71 лв., защото е плащал не по-високата стойност на електрическата енергия, която реално е потребил през този период, а по- малката стойност на реално потребената електроенергия на ищцата и по този начин е спестил разходи без да има правно основание затова и за сметка на друго лице- ищцата. Обедняването и обогатяването са свързани помежду си, тъй като са последица от един общ факт, а именно размяната на електромерите отчитащи потребената електроенергия за обектите на ищцата и ответника за процесния период, която е установена от назначената съдебно-техническа експертиза.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че е бил осъществен фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД и предявения иск  е основателен в пълния му предявен размер от 1300 лв., тъй като беше установено, че ищцата се е обеднила със сумата от  2285,71 лв., като ответникът се е обогатил със същата сума. Въззивният съд не може да присъди цялата сума, защото тя не е била предявена с исковата молба и би се стигнало до недопустимо произнасяне при свръхпетитум. Основателността на главния иск обуславя и основателността на акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху сумата от 1300 лв. от датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното й плащане.

Атакуваното решение следва да бъде  отменено. Районният съд не е  провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които да формира обективни фактически констатации и правилно да ги приведе към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до незаконосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите разноски, както са направени, както и разноските сторени от въззивницата - сумата  от  330 лв., съставляваща разноски по делото сторените пред първата инстанция и сумата от 425 лв./ 100 лв. депозит за вещо лице, 25 лв. държавна такса и 300 лв., адвокатски хонорар/, съставляваща разноски по делото сторени пред въззивната инстация..

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 Р     Е     Ш     И  :  

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение № 551/14.07.2015 г. по гр.д.№ 1449/2015 г. на  Сливенски районен съд,  като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД Х.И.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Ж.И.  Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата  от  1300 лв., съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка със стойността на платената, но недължима от нея електрическа енергия за периода от м. януари 2012 г. до м.декември 2013 г., ведно със законната лихва дължима от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА Х.И.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Ж.И.  Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата  от  330 лв., съставляваща разноски по делото сторените пред първата инстанция и сумата от 425 лв./ 100 лв. депозит за вещо лице, 25 лв. държавна такса и 300 лв., адвокатски хонорар/, съставляваща разноски по делото сторени пред въззивната инстация.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска до 5 000 лв.

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

                    2.