Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 16.12.2015 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на шестнадесети декември през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                           мл. с. САВА ШИШЕНКОВ

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 539  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 653/16.09.2015г. по гр.д. № 1146/15г. на СлРС, с което е прието за установено, че М.А.С. дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, гр. София следните суми, за които на последното е издадена по ч.гр.д. № 4329/14г. на СлРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 848, 75 лв. главница по договор CASH-04227183/23.05.2008г., ведно със законовата лихва от 06.11.2014г. до окончателното изплащане, 338, 74 лв., представляваща надбавка по чл. 4 от договора за периода 06.10.2008г. – 16.03.2009г. и сумата 540, 57 лв., представлвяваща обезщетение за забавено изпълнение за париода 27.10.2008г. – 23.10.2014г., както и общо 334, 56 лв. направени разноски по заповедното производство, и са присъдени на ищеца разноски по исковото производство в размер на 415, 44 лв.

Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло решението, като неправилно и незаконосъобразно. Въззивницата заявява, че неправилно решаващият съд е счел, че тя дължи сумите на ищцовото дружество, тъй като, макар да е сключила договора за заем, тя не е усвоила сумата, а я е дала на друго лице – М.М.. Последната е осъдена с влязла в сила присъда по НОХД № 423/2010г. на СлРС за това, че в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала в заблуждение нея и още 27 души, като им е причинила имотна вреда – по отношение на въззивницата такава в размер на  4 155, 89 лв. В мотивите на присъдата било посочено, че въззивницата е сключила договора за заем под влиянието и манипулациите на М.М. и именно тя е усвоила и ползвала получената сума. Въззивницата твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда има задължителен характер за гражданския съд и след като е доказано по безспорен начин, че ответницата е пострадала от действията на лицето М.М., което я накарало да изтегли крадит, обещавайки, че ще го изплаща тя,  то първата не дължи на ищцовото дружество сумите, за които е осъдена от първоинстанционния съд. Поради изложеното въззивницата моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това постанови ново, с което отхвърли всички претенции като неоснователни, тъй като длъжник се явява лицето М.М.. Претендира разноски по делото.

В жалбата няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че атакуваният акт е правилен и законосъобразен и иска той да бъде потвърден. Претендира разноски за тази инстанция в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Няма нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на насрещната страна и моли съда да отмени решението като постанови ново, с което отхвърли изцяло исковете, претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и моли съда да потвърди решението на слРС, претендира разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 300 лв.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответницата към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължат: сумата 848, 75 лв. главница, сумата 338, 74 лв. надбавка по чл. 4 от договора и сумата 540, 57 лв. законна лихва за забава, въз основа на сключен писмен договор за потребителски заем с ответницата, както и 34, 56 лв. разноски по заповедното производство за д.т. и 300 лв. за ю.к. възнаграждение.

Настоящият състав намира, че ищецът е доказал релевантните положителни факти, тежестта за което действие лежи върху него – сключването на договора с ответницата, размера на задължението, начина на погасяване и направените плащания.

Няма спор по валидността на договора, по установените с него права и задължения на страните и по настъпилата предстрочна изискуемост на цялото вземане на кредитора. Тези въпроси са обсъдени и разрешени от първоинстанционния съд и относно тях няма жалба, поради което въззивната инстанция не следва да ги пререшава. Не се спори и по отношение размера на задълженията за главницата, за надбавката и за лихвите за забава.

Единственото оплакване на въззивницата, което очертава и рамките на търсената от въззивния съд защита, се изразява в неправилно приемане дължимостта на сумите от нея, тъй като заемът бил усвоен от друго лице, по отношение на което има влязла в сила присъда за измама, под въздействието на която ответницата била сключила договора за заем.

Настоящият състав счита, че тези доводи са неотносими към настоящия спор и не могат да рефлектират върху извода за дължимостта на сумите.

Третото лице, по отношение на което е постановена осъдителната присъда, не е страна по договора за паричен кредит. За да имат като последица освобождаване на длъжника от договорна отговорност, измамливите действия следва да са извършени от другата страна по договора – в случая – от кредитора, но е видно, че тази хипотеза няма обективно проявление. Разпоредбата на чл. 300 от ГПК, третираща действието на влязла в сила присъда, касае гражданските последици в отношенията между извършителя на престъплението и лицата, пострадали от противоправните му действия. Следователно при уреждане на имуществените отношения между ответницата и причинилата й имотна вреда М.М., би действала задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд, но в рамките на настоящото производство тези отношения не могат да бъдат разглеждани и разрешавани, тъй като попадат в приложното поле на друг правен институт.

Така отношенията между страните в настоящия спор са възникнали на базата на валидно сключен договор, чиято действителност не е опровергана, той не е бил унищожен и при специфичната хипотеза на чл. 29 ал. 2 от ЗЗД, и правата и задълженията им се регулират от уговорените в него клаузи, които имат силата на закон за тях. Поради това договорната отговорност на ответницата-заемополучател възниква с несвоевременното и неточно изпълнение на паричните й задължения към ищеца-заемодател и не се намира в зависимост от отношенията й с трето на този договор лице, като за кредитора е безразлично как длъжникът се е разпоредил с получената сума, дали я е усвоил лично или не.

Ето защо, след като е доказано наличието в кумулативна даденост на всички предпоставки за това, се установява по безспорен начин дължимостта на всички заявени в заповедното производство вземания на кредитора, тъй като длъжницата не е противопоставила и доказала годни правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи възражения или факти. Поради това установителните искове се явяват изцяло основателни и доказани и следва да се уважат както са предявени.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата се явява неоснователна и атакуваното с нея решение следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на процеса във въззивната инстанция отговорността за разноски за нея лежи върху въззивницата, която следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата страна в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                             Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 653/16.09.2015г. по гр.д. № 1146/15г. на СлРС като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА М.А.С. заплати на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр. София, направените разноски по делото за въззивното производство в размер общо на 300 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: