Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

гр. Сливен, 10.12.2015 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА      

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл. С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от младши съдия  Нина Коритарова възз.гр. д. № 546 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С.Й.Д., в качеството й на юрисконсулт и пълномощник на „Югоизточно държавно предприятие”, ЕИК 201617654, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „О.” № *, представлявано от инж. П.И.В. против Решение № 709/13.10.2015 г. по гр.д.№ 1150/2015 г. на  Сливенски районен съд, с което се признава за незаконно уволнението и се отменя Заповед № РД-13-04 от 31 март 2015 г. на Директора на „Югоизточно държавно предприятие”/ЮИДП/ гр. Сливен инж. П. В., с която се прекратява трудовото правоотношение на Г.П.И., ЕГН **********,*** на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 във вр. с чл. 187, т. 8, предл. 1 КТ като незаконосъобразна. Със същото решение Г.П.И. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност- Началник отдел „Контрол на дейностите в ГФ и охрана” и ЮИДП е осъдено да заплати на Г.П.И. сумата от 1 965 лв., представляваща удържано брутно трудово възнаграждение със същата  заповед   и сумата от 500 лв., съставляваща сторените по делото разноски.  Също така ЮИДП е осъдено да заплати по сметката на Сл.РС и държавната такса в размер на 178,60 лв.

          Въззивникът –ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение изцяло, като неправилно,  незаканасъобразно, и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано приел, че не била налице злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието, като този извод не кореспондирал със събрания по делото доказателствен материал и бил в противоречие с него. Не бил изложил причините, поради които не възприемал мотивите на процесната заповед, че нарушението на трудовата дисциплина извършено при предишен работодател водело до наличие на дисциплинарно нарушение и при настоящия работодател, тъй като в случая заеманата длъжност при двамата работодатели била сходна и изисквала сходни качества. В отменената от първоинстанционния съд заповед било описано в какво се е състояло нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се във виновно бездействие от  страна на въззиваемия и неосъществяване на контрол върху необходимостта от провеждането на санитарна сеч в посочения имот, както и по отношение на последващия контрол върху същата. Твърди, че налице била причинно следствена връзка между така описаното нарушение на трудовата дисциплина, макар извършено и при друг работодател и в качеството му на директор на РДГ, тъй като същото рефлектирало и върху престижа и доброто име на настоящия му работодател. Нарушението било съставомерно, тъй като в резултат на липсата на контрол била нанесена имуществена вреда на гората. От друга страна процедурата по налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” била осъществена при спазване на всички императивни изисквания на Кодекса на труда, поискани били обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ и заповедта била съобразена с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ , като включвала всички изискуеми от закона реквизити- дата, място, обстоятелства, при които е извършено нарушението, неговото откриване и наличието на вина поради виновното бездействие на служителя. Моли обжалваното решение изцяло да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и претендира юрисконсултско възнаграждение.

            С въззивната жалба не са направени  доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е  постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от Г.П.И., ЕГН **********,*** чрез адв. М.Д. *** – ищеца в първоинстанционното производство. В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е постъпила насрещна въззивна жалба.

           С отговора на въззивната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното, се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемият намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че нарушението на трудовата дисциплина извършено при един работодател не може да води до дисциплинарна отговорност при друг. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.   

В с.з., въззивното предприятие, редовно призовано, изпраща процесуален представител С.Й.Д., в качеството й на юрисконсулт, която поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

В с.з. въззиваемият редовно призован не се явява лично, неговият процесуален представител по пълномощие по чл. 32 ГПК адв. М.Д. ***, депозира писмено становище, с което моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ, като с тях се претендира признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и отмяна на заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение”, както и възстановяване на заеманата от ищеца преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност и връщане на удържаното му брутно трудово възнаграждение на основание чл. 221, ал. 2 КТ за срока на предизвестието.

Между страните е безспорно, че са се намирали в безсрочно трудово правоотношение помежду си, възникнало на основание на сключения между тях трудов договор № РД 12-12/04.09.2014 г., по силата на който на Г.И.П. ЮИДП е възложило да изпълнява, а той е приел длъжността „Началник отдел „Контрол на дейностите в ГФ и охрана” за неопределено време. Според представената длъжностна характеристика на въззиваемия е следвало да ръководи дейността по управление и контрол на дейностите в ГФ и охрана на горите на предприятието като цяло.

Това трудово правоотношение било прекратено със Заповед № РД-13-04 от 31.03.2015 г., с която  на основание чл. 330, ал. 2, т. 6  КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършеното от него дисциплинарно нарушение по чл. 190,  ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя и във връзка с чл. 187, т. 8, предл. 1 КТ, където е посочено като нарушение на трудовата дисциплина уронване на доброто име на предприятието.

Съгласно разпоредбата на чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Това са задължителни реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като тази правна норма има императивен характер, съдът е длъжен във всеки конкретен случай да се произнесе по съответствието й с формата установена в закона, преди да разгледа спора по същество. Мотивирането на заповедта не е самоцелно, нито формалистично изискване, а е продиктувано от конституционното право на защита на работника или служителя и неговото предназначение е уволнения работник или служител да знае за какво конкретно нарушение, извършено от него или приписването му е уволнен, защото тогава ще може да се защити. Като то определя и предмета на защита и в спора за незаконното уволнение, проверка спазването на преклузивните срокове по чл. 194, ал.1 от КТ за които съдът следи служебно. Посочването на нарушението в случая означава неговото конкретно описание, посочване на обективните и субективните признаци на деянието, как, с какви действия или бездействия е извършено нарушението, в каква последователност, какъв е резултата от него, ако има резултат. В конкретния случай нарушението на трудовата дисциплина се е осъществило с бездействие, изразяващо се в неупражнен контрол от страна на въззиваемия, но в качеството му на директор на РДГ гр. Сливен върху необходимостта от извършването на сеч в имот № 169001 по КВС, находящ се в землището на с. Кипилово в териториалния обхват на ДГС Котел- ТП на ЮИДП, вследствие на което е било допуснато извършване на санитарна сеч и била унищожена гората в този имот. Това нарушение било извършено по отношение на друг работодател РДГ-гр. Сливен, в рамките на периода от 10.09.2013 г. до 04.09.2014 г., когато въззиваемият е заемал длъжността директор и този факт е безспорен между страните. В заповедта за уволнение настоящият работодател, обаче приел, че процесното нарушение на трудовата дисциплина, извършено при друг работодател, съставлява злоупотреба с доверието му и уронва доброто име на предприятието.

Преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ са били спазени, тъй като нарушението на трудовата дисциплина е било извършено на 04.08.2014 г., когато въззиваемият е одобрил план извлечение за провеждане на санитарна сеч с интензивност 100 % върху площ 27,0 ха., а е било открито на 17.03.2015 г., когато е бил съставен констативен протокол, а заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение” е с дата 31.03.2015 г., т.е. не е изтекъл предвиденият едногодишен срок, течащ от извършване на нарушението, нито двумесечния срок от откриването му.

Органите, които налагат дисциплинарни наказания са работодателят или определено от него лице или друг орган оправомощен от закона. Работодателят е дисциплинарнонаказващия орган за работниците и служителите, с които е в трудови правоотношения, за които той е другата страна по трудовото правоотношение. Налагането на дисциплинарно наказание е основната проява на неговата дисциплинарна власт като съставна част от работодателската му власт, но единствено по отношение на нарушение  на трудовата дисциплина в неговото предприятие, не и по отношение на нарушение на трудовата дисциплина извършено при друг работодател. В процесният случай за описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина компетентен да наложи дисциплинарното наказание „уволнение” е бил по-горестоящият орган- Изпълнителната агенция по горите, тъй като длъжността, която е заемал въззиваемия е била директор на Регионална дирекция по горите- гр. Сливен, т.е. бил е ръководител на предприятие по смисъла на чл. 192, ал. 2 КТ. Последващият му работодател- настоящият въззивник ЮИДП ДП не разполага с работодателската власт да налага дисциплинарно наказание „уволнение” по отношение на описаното нарушение в заповедта, което се отнася до трудовата дисциплина при предходния работодател.

Съгласно  § 1, т. 1 ДР КТ, работодател е всяко организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В случая Регионалната дирекция по горите- гр. Сливен и ЮИДП ДП са двама различни самостоятелни и независими един от друг работодатели, които не се намират в рамките на една и съща структурна единица. По смисъла на чл. 160, ал. 1 от Закона за горите структурите на Изпълнителната агенция по горите се ръководят от директори, с които изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите е сключил трудов договор след провеждането на конкурс, което означава, че е налице хипотезата на чл. 61, ал. 2 и чл. 192, ал.2 КТ. ЮИДП е държавно предприятие по смисъла на чл. 163 ЗГ и  чл. 62, ал. 3 ТЗ, което се създава за да осъществява управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица.

Съгласно новата практика на ВКС по чл. 290 ГПК неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по  чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Когато работникът или служителят е натоварен с управленчески функции, то изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя. Възлагането на управленчески функции предпоставя една по-висока степен на оказано от работодателя доверие, поради което изпълняващият ги работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с управленчески функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в разрез със задължението за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Уронването на доброто име е нарушение, при което работодателят се злепоставя пред третите лица. То е формално нарушение, тъй като не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат. В процесният случай, обаче е налице злоупотреба с доверието на РДГ- гр. Сливен в качеството му на предходен работодател на въззиваемия, който възползвайки се от служебното си положение с бездействието си е компроментирал оказаното му доверие и го е злепоставил пред трети лица. Това нарушение на трудовата дисциплина при този работодател, обаче не може да бъде характеризирано като злоупотреба с доверие на настоящия работодател- ЮИДП ДП, който въззиваемият по никакъв начин не е злепоставил пред трети лица.

В трудовия спор за отмяна на незаконосъобразно уволнение тежестта за доказване правомерността на уволнението е възложена на работодателя. Последният следва да установи, че е приложил в съответствие със закона фактическия състав за прекратяване на трудовия договор. Съдът преценява законността на уволнението в рамките на използваното от работодателя основание, като в случая работодателя не доказа наличието на твърдяното от него злоупотреба с доверие или уронване на доброто име на предприятието. Уволнението е незаконно, защото е извършено в нарушение на материалноправната уредба, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била издадена от некомпетентен орган, а именно последващ работодател, при когото не е било извършено твърдяното нарушение на трудовата дисциплина.

ЮИДП не доказа законосъобразността на извършеното дисциплинарно уволнение, с оглед на което предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ се явяват основателни. Искът по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ е обуславящ по отношение на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ и след като дисциплинарното уволнение е признато за незаконно и е налице и трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено следва работникът и служителят, който е бил незаконно уволнен да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението. След като дисциплинарното уволнение е било обявено за незаконно удържането на  брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тъй като прекратеното трудово възнаграждение е било безсрочно се явява извършено на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция лежи върху въззивното предприятие, което следва да понесе своите разноски, както са направени, както и разноските сторени във въззивното производство от въззиваемия в размер на 500 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 Р     Е     Ш     И  :  

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 709/13.10.2015 г. по гр.д.№ 1150/2015 г. на  Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ОСЪЖДА „Югоизточно държавно предприятие”- ДП, ЕИК 201617654, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „О.” № *, представлявано от инж. П.И.В. да заплати на  Г.П.И., ЕГН **********,*** сумата от  500 лв., съставляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от датата на съобщаването.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                    2.