Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 270

 

ГР.С.,  17.12.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  шестнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                       Мл.с. САВА ШИШЕНКОВ    

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 553    по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 712/13.10.2015 г. по гр.д. № 3997/2014 г. на СлРС, с което е признато за установено по отношение на „Топлофикация Сливен” ЕАД , ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”С. К.” № *, че Д.В.К. ЕГН ********** *** им дължи сумата от  445.54 лв. за ползвана топлинна енергия за периода от  01.03.2012 г. до 31.07.2014 г. за обект, находящ се в ГР.С., кв. „С.К.” *-*, мораторна лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 26.08.2014 г. в размер на 75.52 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на заявлението 03.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2438/04.09.2014 г. по ч.гр.д. № 3643/2014 г. на СлРС и е осъден ответника да заплати на дружеството направените в производството разноски, както и тези направени в заповедното производство.

Подадена е въззивна жалба от ответника, в която се сочи че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Развиват се съображения, че е била допусната грешка, тъй като задълженията са били изчислявани за обект в кв. „Дружба” *-*, а не за кв. „С.К.” *-*.  Така  не е останал изяснен фактът за кой адрес е задължението, което се търси от ответника. Дружеството не е установило обстоятелството, че той е ползвал през исковия период топла вода и така е останало неизяснено от какво е формирано неговото задължение. Поради това се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлена претенцията. Претендират се разноски и не са направени5 нови доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна те се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се оспорва основателността на жалбата и се претендират разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Въззивната жалба е неоснователна. Правилно и законосъобразно съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза, от която е видно, че дължимата сума е тази, която е претендирана и със заявлението и с исковата молба.  От заключението е безспорно, че вещото лице е работило със справки-извлечения за обект в кв. „С.К.” *-*, което се установява и от приложените към заключението му документи. Така няма съмнение, че заключението е изготвено именно за  обекта с абонат Д.В.К.. Несъстоятелни са пространно развитите в жалбата възражения за неяснота относно кой точно обект е извършено заключението. Освен това е безспорно установено съществуването на това вземане, което произтича от топлинна енергия за отопление и вентилация в частта си отдадена  от сградна инсталация през месеците с отопление, топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/ и сума за услугата отчитана за дялово разпределение Сумите за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация са приспаднати от задължението под формата на отстъпки. Така вещото лице е установило, че ползваното количество БГВ е в размер на 53 куб.м. Няма съмнение относно безпристрастността на вещото лице, както и в неговата компетентност поради което правилно и законосъобразно районният съд при формиране на решаващите си изводи го е възприел и от там напълно законосъобразно е приел, че предявеният иск следва да бъде уважен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 712/13.10.2015 г. по гр. д. №3997/2014г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Д.В.К. ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация Сливен” ЕАД , ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”С. К.” № * сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

         ЧЛЕНОВЕ: