Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №8

 

гр. Сливен, 15.01.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:    

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

                                                                

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №554 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба против Решение №698/09.10.2015г. по гр.д.№6247/2012г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от Д.Г.Д. против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – София обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск за заплащане на сумата от 1163,49лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.12.2009г. до 21.12.2012г., като пожарникар – ВСА при РС „ПБЗН“ – Сливен, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; иск за заплащане на сумата от 210,12лв., представляваща обезщетение под формата на законна лихва за забава върху главницата за положен извънреден труд за периода от 21.12.2009г. до 21.12.2012г.; иск за заплащане на сумата от 1418,14лв., представляваща паричната равностойност на непредоставени му безплатна храна и тонизиращи напитки за периода от 21.12.2009г. до 21.12.2012г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; иск за заплащане на сумата от 169,22лв., представляваща обезщетение под формата на законна лихва за забава върху главницата за равностойността на непредоставена безплатна храна и тонизиращи напитки за периода от 21.12.2009г. до 21.12.2012г. С решението са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответната дирекция и е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Д.Г.Д., който обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си въззивникът Д.Г.Д. чрез пълномощника си адв.М. твърди, че първоинстанционното решение е изцяло неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че районният съд е постановил акта си в отклонение от константната съдебна практика на съдилищата в РБългария, както и в отклонение от постановеното Тълкувателно решение №8/14.11.2014г. на ВКС. Съгласно нея времето за физиологическите почивки, в т.ч. за хранене се включва в работното време. Съдът не държал сметка за естеството на полагания от ищеца труд като пожарникар. По отношение на времето за сдаване на дежурство посочва, че то е нормативно регламентирана дейност /Инструкция №ІЗ-491/28.03.2007г. за експлоатация на пожарната техника на НС ПБЗН МВР/, свързана с дежурството, осъществяваща се след реалното изтичане на 24-часовата смяна, като обема й е такъв, че няма как да се извърши за по-малко от 30 минути след приключване на дежурството. От заключението на изготвената по делото ССЕ се установявали размерите на претенциите му, които намира за основателни и доказани. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявените от него искове. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

            С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

            В с.з., въззивникът Д.Г.Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му адв.М., която посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

            В с.з. въззиваемата страна ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – София, редовно призована, не се представлява. Няма изразено становище по въззивната жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено частично.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от Д.Г.Д. против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – София при условията на обективно кумулативно съединяване искове, след допуснато от съда изменение, както следва: иск за заплащане на положен извънреден труд в размер на 1163,49лв. за периода от 21.12.2009г. до 21.12.2012г. с правно основание чл. 202, ал.1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР; акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата, за периода от 21.12.2009г. до 21.12.2012г. в размер на 210,12лв. с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; иск за заплащане паричната равностойност на незаплатена безплатна храна и ободрителни напитки в размер на 1536,60лв. за периода от 21.12.2009г. до 21.12.2012г., от която 1418,40лв. – паричната равностойност на непредоставената безплатна предпазна храна и 118,20лв. – равностойността на непредоставените ободряващи напитки, с правно основание чл. 204, ал. 1 и ал.3 от ЗМВР и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху втората главница в размер на 169,22лв. за периода от 21.12.2009г. до 21.12.2012г. с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

І. По отношение на първия главен иск за заплащане на положен извънреден труд в размер на 1163,49лв. за периода от 21.12.2009г. до 21.12.2012г. /след допуснато от съда изменение на размера на иска/ с правно основание чл. 202, ал. 1 , т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, въззивният съд намира същият за частично основателен.   

Безспорно по делото е установено, че ищеца Д. е държавен служител по смисъла на чл.169 от ЗМВР, като заема длъжност „пожарникар и водач на специален автомобил“ при РС „ПБЗН“, гр.Сливен към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – София.

В чл. 202, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че държавните служители имат право на допълнително възнаграждение за извънреден труд. В чл. 211, ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Безспорно, ищецът в първоинстанционото производство, видно от представените по делото писмени доказателства работи на 24-часови смени по смисъла на законовата норма.

Тъй като се касае за непрекъсваем процес на работа по време на 24-часовите дежурства, при които ищецът е длъжен да присъства физически на мястото, определено от работодателя, то съгласно установената съдебна практика, в т.ч. и тази на Съда на Европейския съюз и Тълкувателно решение №8/14.11.2014г. по т.д.№8/2013г. на ОСГК на ВКС на РБ, в отработеното време се включват установените физиологични почивки и времето на хранене. В тази насока правните изводи на районния съд са неправилни и незаконосъобразни.

По отношение на твърдението на ищеца, поддържано и във въззивната жалба, че на практика работното време е продължавало 24 часа и 30 минути, с включване на времето за сдаване на дежурството в интервала от 08,00 часа до 08,30 часа на следващия ден, то въззивният съд намира това твърдение за недоказано. Доказателствената тежест по отношение на това обстоятелство се носи изцяло от ищеца Д., който не е ангажирал годни доказателства в тази насока. Нито пред първата, нито пред настоящата инстанция са ангажирани гласни доказателства за установяване продължителността на сдаване на дежурството, действията, които ищецът извършва по време на това сдаване и задължителното му пребиваване на работното място през този твърдян 30- минутен интервал от време. В тази насока са представени само неотносими към спора между страните писмени доказателства – Заповеди относно работното време, издадени от Директора на ОД на МВР – Силистра и касаещи организацията на работа в ОД на МВР – Силистра, в т.ч. РУПБС и УПБС на територията на област Силистра, които като неотносими, правилно и законосъобразно не са били ценени от първоинстанционния съд при установяване на фактическата обстановка и формиране на правните изводи. Следва да се отбележи, че доказателства не са ангажирани и пред настоящата инстанция, като представените с писмената защита документи /заповеди, инструкции, правила/ не са поискани за допускане и събиране като доказателства /друг е въпросът, че възможността за това е преклудирана/, а са представени като приложение на писмената защита. Само следва да се отбележи, че от цитираните от въззивника нормативни документи не се установява реалната продължителност на сдаването на дежурството и конкретиката му при смените на въззивника. Следва да се отбележи и факта, че по отношение на това обстоятелство няма признание от насрещната страна и същото не може да се приеме като ненуждаещо се от доказване. С оглед неизпълнението на основното си процесуално задължение и неустановяване по пътя на пълното и пряко доказване с годни доказателства на твърдения факт, че продължителността на всяка негова смяна е 24,30 часа, вместо нормативно установена 24-часова такава, като се включват 30 минути за сдаване на дежурството, то ищецът следва да понесе своеобразната санкция от неизпълнение на това си задължение и съдът да приеме за ненастъпил неустановения факт.

По този начин въззивният съд приема, че при изчисляване на положения от ищеца извънреден труд при тримесечно сумирано отчитане на работното време, следва да се вземе базата от отработени 24 часа на дежурство. Когато сборът от часовете надвишава нормата работни часове за периода на сумираното отчитане, часовете в повече се отчитат за работа над установеното работно време и се компенсират като извънреден труд. От заключението по назначената от районния съд съдебно-икономическа експертиза, кредитирано от съда, като обосновано, неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява, се установява, че на база отработени 24 часа на дежурство за процесния период от 21.12.2009г. до 21.12.2012г. Д.Д. е положил общо 176 часа извънреден труд, като след приспадане на изплатените му по ведомост часове положен извънреден труд остават общо за съответните тримесечия в периода 112 часа положен извънреден труд /за съответните тримесечия няма надвишаване на 50-часа за тримесечие/. Възнаграждението за така положения извънреден труд, съгласно разпоредбата на чл.211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР възлиза на сумата от 609,72лв., до който размер предявения първи главен иск е основателен и доказан и следва да се уважи.

Като е отхвърлил предявения първи главен иск изцяло, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в неговата отхвърлителна част до размера от 609,72лв. и посоченото възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период бъде присъдено, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 18.12.2012г. до окончателното му заплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В отхвърлителната част над посочения размер от 609,72лв. до пълния претендиран такъв от 1163,49лв. решението на СлРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

ІІ. С оглед частичната основателност на главния иск по чл.202, ал. 1 , т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, се явява частично основателна и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 609,72лв. за дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Тъй като се касае за възнаграждение за труд, то изискуемостта настъпва от установения при съответния работодател момент на заплащане на трудовото възнаграждение, в случая - първо число на месеца, следващ тримесечието, през който труда е положен /чл.25, ал.1 от Инструкция №Із-343/05.03.2009г./. Съгласно заключението на вещото лице, размера на обезщетението за забава върху посочената главница възлиза на сумата от 144,05лв., до който размер акцесорния иск е основателен и следва бъде уважен.

С оглед на изложеното, отхвърлителното първоинстанционно решение следва да се отмени по отношение на този акцесорен иск до размера от 144,05лв., която сума се присъди на ищеца, а в останалата отхвърлителна част до пълния претендиран размер от 210,12лв. следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

ІІІ. По отношение на втория главен иск за заплащане на левовата равностойност на незаплатена безплатна предпазна храна и ободрителни напитки в общ размер на 1536,60лв., от които 1418,40лв. – паричната равностойност на непредоставената безплатна предпазна храна и 118,20лв. – равностойността на непредоставените ободряващи напитки, с правно основание чл. 204, ал. 1 и ал.3 от ЗМВР, следва да се отбележи, че същият е частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. В разпоредбата на чл. 204 , ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че на служители, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето се осигурява безплатна храна, а на служители работещи на смени се осигуряват ободряващи напитки. Със Заповед №Iз-1259/22.08.2006г. на Министъра на вътрешните работи са определени дейностите, при извършването на които се осигурява безплатна предпазна храна на служителите в МВР /чл.1 от Заповедта/. По делото няма ангажирани доказателства от ищеца, носещ доказателствената тежест, установяващи, че същият извършва някоя от изрично посочените в Заповедта дейности, за да има право на такава храна. С оглед неизпълнение на основно процесуално задължение за доказване на твърдян факт, ищеца, носещ доказателствената тежест, следва да понесе своеобразната санкция на тежестта на доказване и съдът да приеме за ненастъпил недоказания факт. Следователно за периода на действие на цитираната заповед съдът приема, че ищеца не е служител, имащ право на безплатна предпазна храна по смисъла на чл.204, ал.3 от ЗМВР, вр. със Заповед №Iз-1259/22.08.2006г. на Министъра на вътрешните работи.

С приемането на Наредба №Iз-1681/21.08.2012г. на МВР, в сила от 01.10.2012г. в чл.2, т.12 е предвидено осигуряване на безплатна храна на служители на МВР, които работят на 12 и 24-часови смени при сумарно изчисляване на работното време. Действително ищецът работи на 24-часова смени при сумарно изчисляване на работното време.

От представените по делото доказателства и от заключението по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е заплащал през целия процесен период левовата равностойност за храна, първоначално в размер на 30лв. месечно, а след последващо изменение в размер на 60 лв. месечно. Следователно на ищеца по силата на дадената законова възможност /чл.204, ал.1 от ЗМВР/ работодателят е заплащал левовата равностойност на храната, която не е осигурявал в натура. Съдът приема, че не може да се получава храна, респ. равностойността й на няколко различни основания. В тази насока е и разпоредбата на чл.9 от Наредба №11 от 21.12.2005г. В случая ответникът – въззивник е престирал паричната равностойност на сумата за безплатна храна и е изпълнил задължението си по чл.204, ал.1 от ЗМВР за целия процесен период. Предявеният иск в тази му част се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. В тази насока отхвърлителното решение на СлРС е правилно и законосъобразно.

По отношение на претенцията за заплащане левовата равностойност на непредоставени ободрителни напитки, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.3 от ЗМВР на служители работещи на смени се осигуряват ободряващи напитки. Безспорно ищецът е служител на МВР, работещ на смени и по силата на цитираната разпоредба работодателят е задължен да му осигурява тонизиращи напитки. Стойността е определена със Заповед №Iз-1259/22.08.2006г. – 0,60лв. Видно от представената по делото ведомост със списък на лицата, получили ободряващи напитки и заключението на вещото лице в тази насока, за периода от 24.12.2009г. до 30.09.2012г. не са предоставяни или заплащани на Д. ободряващи напитки, каквито му се следват по силата на цитираната законова разпоредба. Въззивникът – работодател, носещ доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства относно осигуряването на ободряващи напитки, респ. заплащане на левовата им равностойност за този период. Едва от 01.10.2012г. /четвъртото тримесечие на 2012г./ работодателят е започнал да осигурява на ищеца ободряващи напитки, получавани от последния срещу подпис в нарочна ведомост. Следва да се посочи, че съдът приема, че ищецът не е получавал дължащите му се тонизиращи напитки през третото тримесечие на 2011г. /напитките са получавани от началника на смяната/, тъй като във ведомостта не фигурира ищецът и той не се е подписал като получил напитките. Работодателят, носещ доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, че така предоставените на началника на смяна напитки реално са раздадени на работещите от смяната, в т.ч. ищецът, т.е. не е доказал, че ищецът реално е получил предвидените напитки.

От заключението на вещото лице се установява, че дължимата сума за ободряващи напитки за периода 24.12.2009г. – 30.09.2012г.  възлиза общо на сумата от 118,20лв. и за тази сума, и за този период следва да бъде уважен предявения иск в посочения размер.

Съдът не приема възражението на ответника - работодател и правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, поради забрана за компенсиране на осигуряваните тонизиращи напитки с пари, съгласно т.10 от Заповед №Iз-1259/22.08.2006г. Съществувалата в трудовото законодателство забрана за парична компенсация е отпаднала с измененията на КТ, ДВ бр.83/2005г. Самият ЗМВР предвижда възможност за заплащане на левовата равностойност на дължимата храна и по аналогия тази разпоредба следва да се приложи и относно предвиденото задължение за осигуряване на ободряващи напитки в случаите на липса на престация от страна на работодателя в натура. Освен това т.10 от Заповедта е норма от акт със значително по-нисък ранг от този на закон или кодекс, като при колизия, приоритет има по-силната норма. В случая нормата на Заповед №Iз-1259/22.08.2006г. не е била своевременно хармонизирана с настъпилите изменения в законовите разпоредби, което изключва и действието й пред тях.

По отношение на иска за присъждане равностойността на непредоставени ободряващи напитки следва да се отбележи, че е налице допусната от районния съд ЯФГ в отхвърлителния диспозитив, като е посочена само сумата от 1418,14лв., т.е. стойността на претендираната предпазна храна, въпреки изрично формираната и явно изразена в мотивировъчната част на решението воля да се отхвърли и иска за заплащане равностойността на непредоставените напитки /словесно е изразено в диспозитива, но неотразена стойността им/. Така допусната ЯФГ може да се отстрани без ограничение във времето от съда, постановил акта, т.е. от СлРС. Поради това въззивният съд ще отмени обжалваното първоинстанционно решение в неговата отхвърлителна част относно иска за присъждане левовата равностойност на непредоставени на ищеца тонизиращи напитки за периода 24.12.2009г. – 30.09.2012г. на стойност 118,20лв. и вместо него ще постанови ново решение, с което ще ги присъди.

ІV. С оглед частичната основателност на втория главен иск в частта относно левовата равностойност за неосигурени тонизиращи напитки, се явява частично основателна и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата главница от 118,20лв., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно заключението на вещото лице, кредитирано от съда, размера на обезщетението за забава върху посочената главница възлиза на сумата от общо 13,02лв., считано от падежа на всяка просрочена вноска за съответната календарна година – 01 януари на следващата до подаване на исковата молба, до който размер акцесорния иск е основателен и следва бъде уважен.

С оглед на изложеното, отхвърлителното първоинстанционно решение следва да се отмени по отношение на този акцесорен иск до размера от 13,02лв., която сума се присъди на ищеца, а в останалата отхвърлителна част до пълния претендиран размер от 169,22лв. следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, на ищеца в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 258,65лв., които следва да му се присъдят, след като въззивният съд отмени отхвърлителното решение на първоинстанционния съд в частта относно претенцията за разноски.

На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 317,51лв., съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от ДВ бр.28/28.03.2014г. – актуална към момента на проведеното пред първа инстанция съдебно заседание, като решението на районния съд следва да се отмени в частта за присъдените на ответника разноски над този размер до присъдения такъв от 317,66лв.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СлРС държавна такса върху уважените искове в размер на 200лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 280лв., а по сметка на СлОС държавна такса за въззивното обжалване в размер на 100лв.

Относно отговорността за разноски за въззивното производство, следва да се посочи, че претенция е направена само от въззивника, поради което на въззиваемата дирекция такива не следва да се присъждат.

С оглед изхода на спора по въззивната жалба – частична основателност, на въззивника Д.Г.Д. следва да се присъдят съразмерно разноски пред настоящата инстанция в размер на 258,65лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №698 от 09.10.2015г., постановено по гр.д. №6247/2012г. по описа на Сливенски районен съд в частите, с които са отхвърлени като неоснователни и недоказани, предявените от Д.Г.Д. с ЕГН ********** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. “П.“ №*, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

-                    иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.12.2009г. до 21.12.2012г., като пожарникар – ВСА при РС „ПБЗН“ – Сливен до размера от 609,72лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата;

-                    иск за заплащане на обезщетение под формата на законна лихва за забава върху главницата за положен извънреден труд до размера от 144,05лв.;

-                    иск за заплащане на паричната равностойност на непредоставени му тонизиращи напитки за периода от 24.12.2009г. до 30.09.2012г. до размера от 118,20лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата;

-                    иск за заплащане на обезщетение под формата на законна лихва за забава върху главницата за равностойността на непредоставени тонизиращи напитки до размера от 13,02лв.;

-                    искането за разноски на Д.Г.Д. до размера от 258,65лв.,

-                    както и в частта относно осъждането на Д.Г.Д. да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – София разноски за юрисконсултско възнаграждение над размера от 317,51лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” ЕИК 129010164, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.“ №* ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 609,72лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.12.2009г. до 21.12.2012г., като пожарникар – ВСА при РС „ПБЗН“ – Сливен, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 18.12.2012г. до окончателното й изплащане; сумата от 144,05лв., представляваща обезщетение под формата на законна лихва за забава върху главницата за положен извънреден труд за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба – 18.12.2012г.; сумата от 118,20лв., представляваща паричната равностойност на непредоставени тонизиращи напитки за периода от 24.12.2009г. до 30.09.2012г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 13,02лв., представляваща обезщетение под формата на законна лихва за забава върху главницата за равностойността на непредоставени тонизиращи напитки за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба – 18.12.2012г.,  както и сумата от 258,65лв., представляваща направени по делото пред първата инстанция разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №698 от 09.10.2015г., постановено по гр.д. №6247/2012г. по описа на Сливенски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” ЕИК 129010164, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.“ №* да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 258,65лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” ЕИК 129010164, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.“ №* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски районен съд държавна такса върху уважените искове в общ размер на 200лв. и разноски за вещо лице в размер на 280лв.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” ЕИК 129010164, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.“ №* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 100лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                            

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                         2.