РЕШЕНИЕ №                                                         

гр. Сливен, 16.03.2016г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в съдебно заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря И.К., в присъствието на прокурора БОРИСЛАВ СЯРОВ, като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 562 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск по чл. 336, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.

В исковата си молба М.В.Д. твърди, че ответницата М.Д.С. е нейна внучка, чиято майка – К.П. С. е поставена под пълно запрещение с решение № 715/04.03.200г.

Няколко месеца след раждането на М. близките й установили, че пи силна светлина същата плаче неистово, по повод на което е била консултирана и лекувана. По-късно с израстването й установили, че тя се развива по-бавно от другите деца на нейна възраст, но учителките в подготвителния клас дали уверение, че с помощ от семейството М. може да посещава общообразователно училище.

По време на израстването си М. е имала неблагоразумно поведение. Въпреки, че е запозната с всички инстанции, тя си е позволила да вземе картата за банкомат на баба си и да изтегли всички средства в нея, а парите раздала на приятели. Правела е невероятни заявки по различни игри по телевизията и се е налагало ищцата да изплаща сумите, които се търсят от ответницата. Заради участие в различни игри се е наложило ищцата да заплаща сметки към мобилни оператори от порядъка над 1000 лв., които и към настоящия момент изплаща.

През последните няколко години се е влошило състоянието на ответницата. Започнала е да тегли безразборно заеми от така наречените „бързи кредити“, които с оглед здравословното си състояние не може да изплаща. Това затруднило изключително ищцата, чиято пенсия е в размер на 320 лв., а получаваната от майката на ответницата пенсия е спряна през м. октомври 2015г. Кредитите, по които е задължена М. в момента са към 10 000 лв., като освен това дължи и сумата от 1 090лв. на М-тел.. Въпреки това е закупила телефон за изплащане, като в договора е посочила, че има собствено жилище и работи на 8-часов работен ден.

През м. септември 2006г. е започнала да получава пристъпи със загуба на съзнание, за което е провеждано антиконвулсивно лечение, но след отшумяване на пристъпите е преустановявала приема на лекарства.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да постави ответницата под пълно запрещение.

В с.з.  ищецът се явява лично и пълномощник – адв. М. ***, която поддържа молбата по изложените в нея основания. Поддържа, че с оглед поведението на ответницата М.С. същата не може да се грижи за себе си и делата си и е безкритична към състоянието си. В подкрепа на искането изтъква, че водена от морален дълг, ищцата изплаща непосилни за нея задължения на ответницата, в която насока моли да бъде освободена от заплащането на допълнителен депозит за вещи лица.

Ответницата се явява в първото по делото съдебно заседание и поддържа становище за неоснователност на молбата.

Представителя на ОП – Сливен дава становище за основателност на искането.

В съответствие с изискването на чл. 337, ал. 1 от ГПК съдът след като се увери в самоличността на ответницата придоби лични впечатления. Ответницата не оспорва твърденията в исковата молба, но обяснява, че когато е теглила кредитите е работила. След това е напуснала работа и живее на село с приятеля си. Работила е преди това и като „еколог“ в Общината, за което е получавала минимална работна заплата. Работила е и в „Язаки“, но поради влошаване на отношенията с баба си – ищцата, няма къде да живее в гр. Сливен, което е причина понастоящем да живее с приятеля с в С.Т.. Твърди, че осъзнава страданието си и тъгува. Имала е работа, с която е било възможно да плаща задълженията си по кредита, но е била изгонена от жилището на баба си. С приятеля си правят всичко възможно да се установят на квартира в гр. Сливен и да започне работа.че ответницата действително е в състояние, което не позволява установяването на пълноценен контакт.

За установяване на обстоятелства, касаещи умствено или душевно заболяване у ответницата, съдът назначи комплексна психиатрично – психологическа експертиза, като от заключението на вещите лица д-р А. А. и психолог – М.Б. се установява, че ответницата страда от органично личностово разстойство, което не представлява душевна болест и ответницата е в състояние да се грижи за себе си и работите си.  При ответницата се наблюдават емоционални и личностови отклонения, които постепенно се задълбочават – раздразнителност, избухливост, конфликтност и трудна контролируемост, склонност към извършване на необмислени действия, несъответстващи и утежняващи финансовото й положение. При извършените изследвания се установява изразена емоционална лабилност, повишена раздразнителност, избухливост, импулсивност, склонност към необмислени постъпки, чиято тежест позволява обсъждането на личностово разстройство. Резултатите от психологичните изследвания сочат, че се касае за нисък интелект с коефициент в долната граница на нормата - (IQ = 73), който отговаря на образованието, средата и начина на живот, но не се касае за слабоумие. Налице са психични годности и независимо от проблемите, произтичащи от личностовите особености, ответницата успешно се е справяла с редица проблеми от ежедневния си бит и има критично отношение към постъпките си.

Горните фактически обстоятелства обосновават правния извод, че предявения иск е не основателен и следва да се отхвърли. От заключението на вещите лица по назначената комплексна психиатрично – психологическа експертиза се установява наличие на личностово разстройство у ответницата, чиято тежест, обаче, не обосновава извод за наличие на слабоумие или душевна болест, които да не позволяват същата да се грижи за себе си и за делата си. Макар да не оспорва твърденията в исковата молба и от обясненията, които дава във връзка с поведението си, да изпъква импулсивност и необмисленост, граничеща с липса на адекватно от правна гледна точка отношение към социалните си ангажименти, същите обстоятелства представляват основание за ангажиране на гражданската и отговорност на ответницата, но не и за поставянето й под пълно запрещение.

Както поради липсата на кумулативно изискуем от закона критерий – слабоумие или душевно заболяване, които да са в причинно-следствена връзка с поведението на ответницата, ограничаването на дееспособността й би довело като последиците до социална дезадаптация и отпадане в бъдеще на личната й гражданска отговорност за поведението й, която, с оглед възможността й да разбира свойството и значението на постъпките си, следва да бъде адекватно ангажирана.

Освен по основния предмет на делото, съдът следва да разгледа и молбата на ищцата за освобождаването й от задължението да заплати определените от съда допълнителни разноски в размер а 150 лв. за възнаграждение на вещите лица.

В тази връзка ищцата е представила декларация по смисъла на чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, от която съдът е обвързан да приеме, че единствения й месечен доход е получаваната от нея пенсия в размер на 350 лв., като същевременно се е задължила солидарно да отговаря за кредитни задължения на ответницата към различни кредитни институции, които обслужва с разпродаване на лично имущество и заеми от близки лица.

Посоченото финансово положение, налага извода, че заплащането на допълнителните разноски от 150 лв. ще поставят в невъзможност ищцата да осигури минимално необходимата си издръжка поради което следва да бъде освободена от задължението за заплащане на определения допълнителен депозит.

 Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Д., ЕГН ********** *** иск за поставянето на М.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** под пълно запрещение като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСВОБОЖДАВА М.В.Д., ЕГН ********** от задължението за заплащане на допълнителен депозит за вещи лица съгласно протоколно определение от 16.02.2016г., поради липсата на средства за заплащането му.

 

На вещите лица – д-р А. А. и психолог – М.Б., да се изплати по посочената от всеки то тях в декларациите сметка възнаграждение за всеки от тях от по 150 лв. – общо 300лв., като по 75 лв. за всеки да се изплатят от внесения от ищцата по делото първоначален депозит и по 75 лв. за всеки – от бюджетните средства на съда!

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: