Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №9

 

гр. Сливен, 22.01.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №578 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №739/15.10.2015г. по гр.д.№763/2015г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, гр.София на основание чл.226, ал.1 от КЗ да заплати, както следва: на Д.Б.Б. сумата 9000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.06.2014г, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2014г. до окончателното й изплащане, като иска до пълния претендиран размер от 12000лв. е отхвърлен като неоснователен; на Б.Д.Б. сумата 7000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2014г. до окончателното й изплащане, като иска до пълния претендиран размер от 8000лв. е отхвърлен като неоснователен; на К.Д.Б. чрез нейния баща и законен представител Д.Б.Б. сумата 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2014г. до окончателното й изплащане, като иска до пълния претендиран размер от 4000лв. е отхвърлен като неоснователен и са присъдени разноски по делото, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковата претенция. 

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, гр.София, който обжалва първоинстанционното решение  частично – в частта, с която са уважени исковете и са присъдени обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 3000лв. за всеки от ищците.

В жалбата си, въззивникът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, гр.София – ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, с която са уважени исковете и са присъдени обезщетения за неимуществени вреди над размера от 3000лв. за всеки един от ищците. Счита, че решението на СлРС в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно. Намира присъдените обезщетения за силно завишени по размер и некореспондиращи с реално претърпените от ищците болки и страдания. Счита, че и по отношение на тримата ищци не е установена по безспорен начин твърдяната психологическа травма, което било в компетенциите на лекар психиатър. В тази насока намира за неправилно кредитирането на свидетелските показания, дадени от заинтересовани лица, както и заключението на вещото лице – психолог, който няма съответната компетентност. Счита, че твърденията в тази насока е следвало да се установят с медицинска документация, каквато по делото не е представена, а кредитираното заключение е вътрешно противоречиво. По отношение на Д.Б. счита, че съдът не е отчел в достатъчна степен съпричиняването на увреждането с оглед установената липса на обезопасителен колан. Посочва, че въз основа на анализ на свидетелските показания и неправилното им кредитиране от съда, както и неправилно кредитираното заключение на съдебно-психологическата експертиза, първоинстанционния съд е присъдил изключително високи обезщетения за леки по своя характер телесни увреждания. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени решението на СлРС в частта относно присъдените обезщетения над размера от 3000лв. за всеки от ищците.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите чрез пълномощника им адв.Д.И..

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба. 

С отговора на въззивната жалба, въззиваемите оспорват въззивната жалба като неоснователна. Намират обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и молят за потвърждаването му. Считат, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал правилни и обосновани правни изводи. Считат, че съда е определил размера на присъдените им обезщетения, съобразно претърпените увреждания и с оглед принципа на справедливост, като е съобразил и липсата на поставен обезопасителен колан по отношение на Д.Б.. Съдът правилно е кредитирал показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица. От заключението на съдебно-психологическата експертиза се установило наличието на посттравматично стресово разстройство по отношение на тримата ищци. Посочват, че недопустимо въззивното дружество оспорва заключението на вещото лице психолог едва с въззивната жалба. Въззиваемите молят съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение и да им присъди направените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, дружеството въззивник ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, гр.София, редовно призовано, не се представлява.

В съдебно заседание, от въззиваемите Д.Б.Б., Б.Д.Б. и К.Д.Б., действаща чрез баща си Д.Б., редовно призовани, се явява Д.Б., като всички се представляват от пълномощник адв. Д.И., който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на субективно активно съединяване на искове от трима ищци срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахования в размер съответна на 12000лв. за Д.Б., 8000лв. за Б.Б. и 4000лв. за К.Б., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 28.06.2014г. до окончателното изплащане, намиращи правното си основание в чл.226, ал.1 от КЗ.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ е дадена възможност на увреденото от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

По делото е установено, че е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на лекия автомобил м. “Тойота Хайлукс”, с рег.№СН 5958 СА /участник в ПТП на 28.06.2014г./ в ответното дружество ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, гр.София, валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Безспорно по делото е установено извършването на деянието и противоправността му /в тази насока няма оплаквания във въззивната жалба/ – причинено от водача на застрахования автомобил К.Г.К. на 28.06.2014г. на път Сливен – Тополчане – ІІІ-6607, кръстовище с път SLV – 3095 пътно-транспортно произшествие, като водача на застрахования автомобил  м. “Тойота Хайлукс”, с рег.№СН 5958 СА К.К., излизайки на път с предимство без да е убеден, че не застрашава движещите се по пътя участници, за да направи маневра завиване на ляво по посока гр.Сливен, е отнел предимството и е блъснал странично лек автомобил м „Сеат Кордоба“ с рег.№СН6469СА. В резултат на ПТП са причинени материални щети на автомобилите, както и неимуществени вреди – автомобилна травма с подробно описани в заключението на съдебно-медицинската експертиза конкретни телесни увреждания на пътуващите в л.а. м. „Сеат Кордоба“ ищци - Д.Б.Б., Б.Д.Б. и К.Д.Б..

От събраните по делото писмени доказателства се установява вината на водача на застрахования автомобил, а от писмените доказателства и заключението на изслушаната и неоспорена пред районния съд съдебно-медицинска експертиза се установява и причинната връзка между деянието и причинените на ищците увреждания /телесни повреди/.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от водача на застрахования автомобил Тойота Хайлукс /застрахован по смисъла на чл.257, ал.2, предл. второ от КЗ/ - причинено пътно-транспортно произшествие на 28.06.2014г. ищците са получили увреждания на здравето, изразяващи се, както следва:

Ищецът Д.Б.Б. е получил автомобилна травма, изразяваща се в контузия в областта на главата със спонтанна и палпаторна болезненост в областта на челото, предните теменни области, носа, очниците, устата и брадата, функционална и палпаторна болезненост в областта на врата, контузия на гърдите по тяхната предна повърхност и раменете с функционална и палпаторна болезненост, охлузване на кожата по страничната повърхност на лявата предмишница в нейната горна трета с размери 8/10см., контузия на предната повърхност на дясната колянна става с установяване на функционална и палпаторна болезненост.

Ищцата Б.Д.Б. е получила автомобилна травма, изразяваща се в контузия в областта на врата и гърба с наличие на функционална и палпаторна болезненост, контузия на  гръдния кош по неговата предна повърхност с болезненост при движение и натиск с ръка, болезненост в задната мускулна група на дясната подбедрица.

Ищцата К.Д.Б. е получила автомобилна травма, изразяваща се в контузия на коремната област със спонтанна болезненост.

В резултат на тези увреждания е установено, че ищците са търпели болки и страдания през съответен времеви период, различен за всеки от тях и посочен от вещото лице в изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза. Следователно е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищците, както и наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата, установена от съдебно-медицинската експертиза.

С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В случая увредените лица – ищците в първоинстанционното производство са насочили претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ/, в случая – неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение на всеки един от ищците, съдът взе предвид всички тези обстоятелства, като прецени, че на Д.Б. в резултат на деликта са причинени редица леки телесни повреди. Съдът взе предвид възрастта на ищеца /44-годишен към момента на увреждането/, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства – болки в главата, врата, раменете, гърдите, затруднения в движенията на снагата, врата и долния десен крайник за срок около 20-25 дни. Съдът взе предвид факта, че ищецът Георги Георгиев се е възстановявал в продължение на месец, като физически напълно се е възстановил от получените по време на произшествието травми. От друга страна съдът споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за установено от неоспорената с срок и кредитирана съдебно-психологическа експертиза наличието на посттравматично стресово разстройство, както и установеното от гласните доказателства психическо разстройство, продължило дълго след ПТП, а и към настоящия момент, изразяващо се в раздразнителност, нервност, затвореност в себе си, потиснатост, нежелание да шофира. Съдът отчете безспорния факт на уплаха и стрес от ПТП, най-вече с оглед факта, че в колата са били двете му деца и безспорната родителска притесненост и страх за тях и последиците спрямо от произшествието.

С оглед възраженията, направени от въззивника застраховател с въззивната жалба спрямо кредитираното заключение, следва да се отбележи, че същото не е оспорено своевременно при изслушването на вещото лице и правилно е кредитирано от съда, като компетентно и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност съдът няма основания да се съмнява. Поставените въпроси безспорно са от компетентността на вещото лице, касаещи психическото състояние на ищеца /в тази насока и едно от първоначално определеното вещо лице психиатър д-р Николова изрично е посочила, че е необходим специалист  психолог за отговор на поставената задача, която е извън неговата компетентност/. От друга страна, видно от свидетелските показания, които правилно са кредитирани като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, с отчитане заинтересоваността на свидетелите, се установяват видимите проявни форми на психическото разстройство у ищеца и причинната връзка с произшествието, както и факта, че същият е провел неколкократни консултации и терапевтични сеанса с психолог /свид.Калинка Б. и свид. Величка Б./.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение на Д.Б., съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 12000лв. 

В тази насока е направено от ответното застрахователно дружество, своевременно с отговора на исковата молба възражение, за съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан в автомобила по време на процесното ПТП, което по отношение на Д.Б. е основателно и доказано. Безспорно от заключението по назначената комплексна авто-техническа и медицинска експертиза е установено, че в момента на произшествието Б. е бил без поставен предпазен колан. Ако бе с такъв, не би получил уврежданията в областта на главата и крайниците, а получените биха били в по-леки. Установения факт на съпричиняване е безспорно отчетен от първоинстанционния съд и взет предвид при определяне на дължимото за обезвредата на причинените на Б. неимуществени вреди обезщетение. Следва да се посочи, че районният съд е следвало изрично да посочи степента на съпричиняване, която е приел и с която е намалил обезщетението за вредите, което той неправилно не е сторил. Въззивният състав, имайки предвид установеното съпричиняване приема, че то е 25% и с този процент следва да се намали дължимото обезщетение, определено, както бе посочено по-горе в размер на 12000лв. при преценяване на всички относими към това обстоятелства, като възраст, увреждания на здравето, в т.ч. психическото здраве, възможността за възстановяване на ищеца и при спазване принципа на справедливостта. Следователно на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 9000лв. Този размер съответства на приетия от районния съд, макар и съдът да е пропуснал да посочи изрично приетия процент на съпричиняване. 

Следователно до размера от 9000лв. искът на Д.Б. е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния претендиран размер от 12000лв. – да се отхвърли като неоснователен.

При определяне на дължимото обезщетение на Б.Б. съдът взе предвид факта, че в резултат на деликта на ищцата са причинени редица леки телесни повреди и психическо разстройство на здравето. Ищцата е търпяла силни болки в главата, съпроводени с повръщане, болки в областта на корема и гръдния кош, както и болки в областта на врата, затруднения в движенията на врата, снагата и долния крайник за срок около 20 дни. Съдът взе предвид възрастта на ищцата, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства, като съдът отчете продължителността на този период – около месец. Съдът взе предвид и затрудненото движение на врата, снагата и долния десен крайник, извън болките, което продължило около 20 дни. Съдът отчете естествения факт на уплаха и стрес от ПТП, както и установения факт на посттравматично стресово разстройство, което продължава и към момента и се изразява в тревожност, напрегнатост, безпокойство, затвореност, страх при пресичане, трудно съсредоточаване и запаметяване на учебния материал.

По отношение на възраженията на въззивника относно доказаността на причинените й увреждания и най-вече на психическите такива, важи в пълна степен изложеното по-горе относно кредитирането на заключението на назначената от районния съд съдебно-психологична експертиза и събраните гласни доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи си и подкрепящи заключението на вещото лице.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение на Б.Б., съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 7000лв., до който размер иска е основателен и следва да се уважи.

По отношение на Б.Б. направеното от застрахователя ответник възражение за съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан е изцяло неоснователно. Безспорно по делото от заключението на комплексната експертиза е установено, че Б.Б. е била с поставен обезопасителен колан.

При определяне на дължимото обезщетение на К.Б., съдът взе предвид факта, че в резултат на деликта на тази ищца са причинени леки телесни повреди, изразяващи се в болка, причинена от контузия в областта на корема, която е отшумяла за период около 5 дни. Съдът взе предвид възрастта на ищцата /5-годишна/, обуславящ по-бързите възстановителни процеси и интензитета и продължителността на търпените болки. Ищцата се е възстановила напълно от уврежданията, получени в резултат на произшествието. Съдът отчете и естествения факт на уплаха и стрес от ПТП и отражението му върху нейната психика и емоционалност. Съдът отчете факта, че след инцидента детето е станало затворено, докато преди е било весело и жизнерадостно дете, плаче при всеки спомен и споменаване в разговор за произшествието, страх при пресичане на пътно платно и при пътуване в автомобил. Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение на К.Б., съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 3000лв.  До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен.

Следва само да се отбележи, че въззивникът изрично е посочил, че обжалва решението в частта относно присъдените обезщетение над размера от 3000лв., като макар и да е посочил изрично и третия иск – на К., то с оглед присъденото обезщетение именно в размер на 3000лв., приет от въззивника като справедлив, то на практика не са налице възражения спрямо присъденото й от районния съд обезщетение, което напълно съвпада с определения и от въззивния съд като справедлив размер на обезвредата спрямо нея.

Неоснователни са възраженията на въззивника за нарушаване принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, като въззивният съд стриктно спази принципа, визиран в посочената разпоредба при определяне размерите на обезщетенията. Този принцип е спазен и от районния съд, като възраженията в тази насока са неоснователни.  

Върху главниците следва да се присъди законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 28.06.2014г., с оглед  разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2, изр. първо от КЗ застрахователят отговаря и за лихви за забава, тогава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да бъде поканен да заплати дължимото, поради което  и доколкото застрахованият дължи на увреденото лице – ищеца, лихви за забава от деня на увреждането, то такива дължи и застрахователя.

Решението на СлРС не е обжалвано в отхвърлителните му части и в тях то е влязло в сила.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден в обжалваните му части като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд присъдил на страните, направените от тях разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции, поради което решението е правилно и законосъобразно и в тази му част. 

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса – неоснователност на въззивната жалба, следва да се възложи на дружеството въззивник ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, гр.София, като то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемите направените от тях разноски в доказания размер от 1600лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №739/15.10.2015г., постановено по гр.д.№763/2015г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваните му части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.С., общ.С., район Т., пл.“П.“№* ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.Б. с ЕГН **********, Б.Д.Б. с ЕГН ********** и К.Д.Б. с ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Д.Б.Б. с ЕГН **********,*** сумата от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.