Р Е Ш Е Н И Е № 31

Гр.Сливен, 27.06.2016г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май, двехиляди и шестнанадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

       При секретаря  М.Т., с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова  гр.дело № 579 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени  са  искове с правно основание чл. 79 ал.1, вр. чл. 280 и сл.  ЗЗД и  цена - 500 лв. и 16 500 евро, и при условията на евентуалност – искове с правно основание  чл. 59  ал.1  ЗЗД и същата цена.   

         В исковата молба ищецът твърди, че от учредяването на дружеството “Джи Ел Ем Системс“ ООД е съдружник и негов управител.Твърди, че на 15 август 2013 г. при самото учредяване на дружеството, внесъл по молба и нареждане на съдружничката М.С.Ч. за нейна сметка 500 лв. по набирателната сметка на дружеството за вноската й в дружествения капитал при учредяване на дружеството, в което тя притежавала 50 дяла от 10 лв. всеки или общо 500 лв.  За направената от него вноска представял вносна бележка с вальор от 15 август 2013 г. издадена от „ПИБ“АД и извлечение от сметка, от което било видно, че е внесъл сумата от 500 лв. на 15 август 2013 г. като вноска за учредителен капитал от името на М.С.Ч..

          Твърди, че на 18.09. 2014г.,  по молба и нареждане на ответницата и негова съдружничка внесъл вместо нея и за нейна сметка 16 500 евро по сметката в евро на дружеството, открита в „Уникредит Булбанк“ АД,  видно от вносна бележка, издадена на 18.09. 2014 г. в 13,18 ч. и 43 сек.,  с посочено основание за внасяне на сумата – захранване на сметка от името на М.Ч. и вносител Г.Г..

           Твърди, че пред същата банка подал декларация по чл.4 ал.7 и чл. 6 ал.5 т.3 от ЗМИП, в която посочил произхода на тези средства като лично негови, каквито били. Тази сума била осчетоводена в дружеството като предоставен от М.С.Ч. заем на дружеството /финансиране, временна парична помощ/. Към днешна дата тези средства били изплатени от дружеството на ответницата изцяло по банков път, което било  видно от представените банкови извлечения от сметката на дружеството в „Банка ДСК“ АД.

           Твърди, че на 13.07.2015 г. й била върната  на ответницата временна парична помощ в размер на 12 700 лв.; на 10.12.2014 г. била върната частично допълнителна парична вноска от 4 200 лв.; на 19.12.2014 г. й били върнати 11 935 лв., на основание върната допълнителна вноска – частично; на 12.01.2015 г. й били върнати 2 000 лв. на основание върната допълнителна вноска –частично; на 11.02.2015 й била върната допълнителна вноска – частично в размер на 3 200 лв.; на 16.03.2015 г. на същото основание й била върната сумата 4 200 лв. и на 06.04.2015 г. на същото основание й била върната 6 656 лв.

            Твърди, че на 12.05.2015 г. на ответницата била връчена нотариална покана, чрез нотариус К. Т. *** действие СлРС, с която била поканена в  3-дневен срок  да възстанови на ищеца средствата, които внесъл вместо нея по сметката на дружеството в размер на 16 500 евро, както 500 лв., която внесъл вместо нея и от нейно име в дружествения капитал на дружеството. Твърди, че до настоящия момент ответницата  не му възстановила дължимите от нея суми.

          Моли да постановяване на съдебно решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 16 500 евро, която внесъл на 18.09.2014г. от името и за сметка на ответницата по сметката на дружеството и сумата от 500 лв., която внесъл на 15.08.2013 г. от името и за сметка на ответницата по набирателната сметка на дружеството за вноската й в основния дружествен капитал на същото дружество.

         Претендира за заплащане на законна лихва върху двете суми, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.12.2015 г.  до окончателното изплащане, както и за направените по делото разноски.

         Ответницата е депозирана писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.  Оспорва, че плащането на сумата от 500 лв. е направено със средства на ищеца. Не оспорва, че той действително е внесъл тази сума по сметката на дружеството на твърдяната дата и основание, както и за нейна сметка, но твърди, че ищеца единствено физически внесъл парите в банката. Лично тя, чрез своя съпруг Л.Л. преди това  дала същата парична сума в брой лично на ищеца и той я внесъл по сметката на дружеството, в качеството си на вносител. Това се установявало и от самия платежен документ, според който ищеца бил само вносител, но не и задължено лице.  Оспорва твърдението в исковата молба, че ищеца внесъл сумата 16 500 евро по сметката на дружеството по нейна молба и нареждане. Твърди, че никога не е давала на ищеца  нареждане, молба или каквото и да е друго изявление по този повод, касаещо сумата 16 500 евро. Твърди, че няма сключен договор за поръчка или друг договор с ищеца. Твърди, че от нейно име и от името на ищеца не е правено финансиране и не е давана временна парична помощ на дружеството. Чрез неверните си твърдения ищецът се опитва да й вмени задължение, каквото не съществува. Посредством извършените от него действия си създавал в своя полза едно вземане, което не съществувало от към нея, а и към дружеството. Твърди, че не е имало договор за възлагане или договор за поръчка за внасяне на паричната сума от 16 500 евро от името и за нейна сметка като съдружник в дружеството. Твърди, че общото събрание не е вземало решение съдружниците да направят допълнителни вноски под формата на парична помощ или финансиране. Позовава се на чл.134 ал.1 ТЗ, според който по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. В случая такова решение на общото събрание не било вземано и не били правени вноски към дружеството. Цитира разпоредбите на чл.134 ал.1 и чл. 137 ал.1 т.9 от ТЗ според които източник на задължението за допълнителни парични вноски е решение на общото събрание на съдружниците, а не сключен договор между дружеството и съдружник в него. Съгласно ТР №*/6.12.2002 г. по т.д. №*/2002 г. на ВКС решенията на общото събрание не можели да се разглеждат като сделки по ЗЗД между членове на търговското дружество, тъй като за разлика от сделките по ЗЗД са резултат от волята на мнозинството на членовете.

         Оспорва твърдението, че 16 500 евро са  лични парични средства  на ищеца. Твърди, че дружеството притежавало банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД и „ПИБ“ АД. Видно било от представеното с отговора нареждане-разписка и отчет по сметката на дружеството, че на 18.09.2014 г., в 12,26 ч. ищецът изтеглил от сметката на дружеството в „ПИБ“  33 000 евро. Видно  било от вносната бележка, че на 18.09.2014 г.,  в 13,20 ч. по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД ищецът внесъл 16 500 евро на основание – захранване. Две минути по-рано, същия ден – 18.09.2014 г.,  в 13,18 ч. ищецът внесъл по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“АД сумата 16 500 евро с посоченото от него основание. От приложеното извлечение от разплащателна сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ от 18.09.2014 г. се установявало, че през този ден като две последователни плащания по сметката на дружеството са постъпили само тези две суми, платени една след друга – 13.18 ч. и в 13.20 ч. Хронологията на събитията показвала, че движението, тегленето, захранването и всички финансови операции са със средства на дружеството, извършени единствено от ищеца, който към него момент имал представителна власт да оперира с банковите сметки на дружеството. В периода от 21.08.2013 г. до 22.10.2014. дружеството се представлявало от двамата управители заедно и поотделно, единият от които е бил ищеца. Сумите, които били изтеглени от ищеца и после използвани от него, генерирали дълг за ответницата, без изобщо  да подозира за това.

           Оспорва, че към днешна дата упоменатите в исковата молба средства са били изплатени от дружеството в нейна полза изцяло, по банков път. Твърди, че към настоящия момент дружеството няма вземания към нея  и тя самата няма задължения и вземания към дружеството. Ако ищецът твърдял, че е извършено плащане на някаква сума пари от дружеството към нея, единствено дружеството притежавало активна процесуална легитимация и правен интерес да ги претендира обратно, а не ищеца.

         В с.з. ищецът лично  и представляван от процесуален представител, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Оттегля претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 18.05.2015г до датата на завеждане на исковата молба в съда 22.12.2015г, а съдът в с.з. прекрати производството по делото в тази му част. В случай че бъдат отхвърлени главните искове, моли за бъдат разгледани и уважени евентуалните. Претендира за разноски.  Подробни съображения излага в писмена защита.

         В с.з. ответницата не се явява. Представлява се процесуален  представител, който изразява становище, че исковете са неоснователни и доказани. Моли да бъдат отхвърлени изцяло и претендира за разноски съгласно представен списък. Съображенията си развива в писмена защита, които преповтарят тези,  изложени в отговора на исковата молба.

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие заустановено следното от фактическа страна:

         Страните по делото са съдружници  в  „Джи Ел Ем Системс“ООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,  р-н“О.“, ул.“С.*, ЕИК- 202706629, от учредяването му през  август 2013г до сега.

         През м. август 2013г уговорили  дружеството да се учреди с  капитал в размер на 1000лв, като  всеки от тях внесе по  500 лв .

         В периода 21.08.2013г- 22.10.2014г, ищецът и ответницата били не само съдружници, но и управители на същото дружество, които го представлявани  заедно  и  поотделно.

         Считано от 22.10.2014г, управителите станали трима/ плюс С.И.Д./, като  начина на представляване е заедно от всеки дама от управителите.

         Новоучреденото дружество имало открити банкови сметки в лева и евро в „Уникредит Булбанк“АД и „Първа Ивнестиционна банка“АД.

          На  15.08.2013г, видно от банковото извлечение, издадено от „ПИБ“АД, били извършени два превода на сума от по 500лв по набирателната сметка на  новоучреденото дружеството, т.е. общо 1000лв.

         И на двете суми  вносител е ищеца, а основанието- вноска за учредителен капитал, от негово име и от името на ответницата.

         На 22.08.2013г е осчетоводен превода на двете суми  в сметката на дружеството  „основен капитал“  и основание- основен капитал.

         С нареждане - разписка  от 18.09.2014г,  от банковата сметка на дружеството в евро,  открита в „ПИБ“АД -София, офис „Драган Цанков“, в 12:26:54ч,  ищецът   изтеглили сумата  33 000 евро.

         На същия ден,  в банковата сметка на дружеството в евро, открита в „Уникредит Булбанк“АД,  в 13:18:43 ч, ищецът  внесъл сумата 16 500 евро  с основание–захранване на сметка  от името на ответницата.

        Само няколко минути по-късно, в 13:20:15 ч,  той внесъл още 16 500 евро, на основание –захранване на сметка от негово име.

        Тези банкови операции са осчетоводени в дружеството, както следва:

        На 18.09.2014г, сметка „Дебитори“, с аналитичност Г.Г. се задължава със  сумата 64 542.39лв.- левова равностойност на 33 000 евро, а салдото по разплащателната сметка в ПИБ намалява.

        На 19.09.2014г, е осчетоводена вноската от собствениците в кредита на сметка „Разчети със собственицитите“ , в размер на 64 542.40лв, като по партидата на ищеца и на ответницата е отразена сумата  32 271.20лв, а основанието е вноска от собственика.

        Сумата е отразена в дебита разплащателна сметка във валута и в кредита на сметка „разчети със собствениците“, с аналитичност М.Ч. и основание – вноска от собственика – 32 271.20лв.

        Към 31.12.2015г, в счетоводството на „Джи Ел Ем Системс“ООД е осчетоводена като допълнителна вноска от ответницата  общата сума 40 59.80лв,  в т.ч. и  32 271.20 лв./ левовата равностойност на 16 500 евро/.

         Общо внесената и осчетоводена сума от името на ответницата за 2014г и 2015г,  възлиза в размер на 72 871лв.

        Тя включва: 32 271.20лв/ левова равностойност на 16 500 евро/- за 2014г и  40 599.80лв- за 2015г/.

         Тази сума от 72 871 лв  е била възстановена на ответницата на части.

         Сумата 16 500 евро е осчетоводена в сметка „разчети със собствениците,  с  аналичитичност М.Ч.  и основание – вноска от собственика  в размер на 32 271. 20лв, което според вещото лице озназавало, че  дружеството се задължавало да й  възстанови тази сума.          

        Към 31.12.2014г, по счетоводни данни на дружеството, е осчетоводена вноска от собственика Г.Г. в размер общо на 40 171.20лв, в т.ч. вноската от 16 500 евро, с левова равностойност 32 271.20лв, която сума не  му  е възстановена и до момента.

        Общия размер на осчетоводените вземанията на дружествотго към ищеца към 31.12.2015г, възлиза на 372 226.71 лв, в т.ч. сумата 32 271.20лв.

        Задълженията на дружеството към него са в размер на 40 171.20лв.

        Горната фактическа обстановка е установена по делото  въз основа на съвкупна преценка  събраните по делото доказателства.

         Писмени съдът цени никато относими, допустими и неоспорени.

         Не цени единствено представената от ищеца декларация по чл.4 ал.7, чл. 6 ал.5 т.3 от ЗМИП за произход на парични средства в размер на 16 500 евро, тъй като е частен свидетелстващ документ.  Като такъв документ , ще се ползва с  доказателствена сила,  само ако издателят й удостоверява неизгодни за себе си факти. Тогава има силата на извън съдебно признание и важи срещу своя издател. Ако удостоверява  изгодни за издателя си факти,  не се ползва с доказателствена сила, а представлява извън съдебно писмено твърдение на заинтересована страна.

        В случая издателят на декларацията – ищеца, е удостоверил изгоден факт, поради което документът, не се ползва с материална доказателствена сила, независимо  дали е оспорен от другата страна или не.

        Съдът приема заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експретиза като компетентно и  неоспорено.

        Възсприема  показанията на   разпитаните по делото  двама свидетели като допустими,  релевантни  и  изцяло  противоречиви.

        Безспорно е между страните, че физическият вносител на сумата 500лв е бил ищеца. Спорът е за това кой е предоставил сумата на ищеца за да я внесе като уставен капитал от името на ответницата.

        Констатираното противоречи в свидетелските показания се свежда до твърдението на единия свидетел/ Л.Л./, че лично предал на ищеца сумата 500лв, за да я внесе от името на ответницата по сметката на дружеството като нейната вноска от капитала, и твърдението на другия свидетел /Н.Н./, че придружавал ищеца, когато изтеглил от банка сумата 1000лв и  я внесъл в друга банка като уставен капитал  - по 500лв за всеки съдружник, т.е. внесъл и частта на съдружника  М.Ч..

        Съдът отчете, че св. Л. живее на съпружески на начала с ответницата, а св.Н. е счетоводител на дружеството, чийто управител е ищеца, поради което цени показанията им с оглед чл.176 ГПК, имайки предвид възможната им заинтерованост.

        Освен това,  св. Н.  не установява подлежащия на доказване факт, че ищецът изтеглил  от личната си банкова сметка *** / 500лв/  всесъл от името на ответницата в друга банка  нейната  част от капитала на дружеството,  в размер на 500 лв.

        Св.Н. твърди, че сумата1000лв ищецът изтеглил от „Уникредит Булбанк“АД, където били сметките на друго дружество- „Танго Транс“ЕООД, собственост на неговия син. Не ставя ясно дали сумата 1000 лв е изтеглена от личната банкова сметка ***, от сметката на другото дружество или от сметката на новоучреденото дружество. И тъй като в тази насока няма изрично изявление на свидетеля, съдът приема за недоказан факта, че сумата 1000лв е изтеглена от личната банкова сметка ***, т.е. че се касае за  негови  лични средства.

        Като се има предвид, че показанията на свидетелите са взаимно изключващи се  и  че двамата  са  заинтересоваи от изхода на делото, съдът не  кредитира  техните  показания.

        При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

        Предявените два главни иска с правно основание чл. 79 ал.1 вр. с чл. 280 и сл. от ЗЗД са допустими, но неоснователни и недоказани, поради  което биват отхвърлени изцяло.

        В исковата молба  се поддържа, че сумите  500лв и 16 500 евро, се претендират на договорно основание, произтичащо от сключен между страните договор за поръчка.

        В условията на евентуалност, ако исковете не  бъдат уважени на това основание, се претендират като суми, дадени без основание, довело до неоснователно обогатяване на ответницата.

        Съдът намира, че ищеца не доказа в хода на процеса  наличието на договор за поръчка, със сочения предмет, а тежестта на доказване на мандатното правоотношение е за страната, която го твърди.

        Договорът за поръчка е неформален,  поради  което, за  доказването на мандатното правоотношение са допустими всички доказателствени средства, включително свидетелски показания.

        По делото не се доказа наличие на облигационна връзка между страните, по силата на която, ответница е възложила на ищеца извършването на конкретни правни и/или фактически действия, т.е. да е постигнато съгласие относно характерните за  договора престации.

        Тъй като съдът отхвърля исковете на договорно основание, следва да разгледа и се произнесе по предявените в условията на еветуалност два иска за неоснователно обогатяване, с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД и цена: 500 лв и 16 500 евро.

        За да бъде уважен иск по чл. 59ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че е налице обогатяване на едната страна за сметка на другата, т.е. разместване на имущество от патримониума на ищеца в патримониума на ответника,  което е извършено без  основание и  наличие на  причинна  връзка  между  обедняването и обогатяването. 

        Искът за  сумата 500лв е неоснователен и недоказан, тъй като тази сума не е преминала директно от патримониума на  ищеца в този на ответницата, с което същата се е обогатила неоснователно. Тази сума е постъпила по сметката на дружеството като част от неговия  капитал.

        Отделно от това,  по делото не  бе доказан личния произход на  паричните средства от 500лв, които ищецът внесъл от името на ответницата, на основание - нейната вноска от капитала  на дружеството.

        Искът за  сумата 16 500 евро е също неоснователен и недоказан.       

        По делото се установи, че сумата 33 000 евро е била изтеглена от ищеца от сметката на дружеството в една банка, след което, същия ден, през интервал от няколно минути, той  внесъл в друга банка същата сума, на две равни вноски от по 16 500 лв всяка, като основанието и на двете е едно и също – захранване на сметка.   Едната вноска  в размер на 16 500 евро е с вносител ищеца и основание – захравнане на сметката на дружеството от негово име. Той е вносител и на другата вноска, с основание -  захранване  сметката на дружеството от името на ответницата.

         И двамата съдружници/ ищеца и ответника/ са внасяли периодично  различни суми като  вноски по  сметката на дружеството, с цел финансово подпомагане на дейността му.  Тези вноски обаче не са допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 ТЗ, решението за които се взема от ОС на дружеството.

         Ищецът внесъл по сметката на дружеството общо три парични вноски в общ  размер на 40 171.20лв / в т.ч. вноската от 16 500 евро/,  която сума не  му е възстановена и до момента.

         Ответницата внесла по сметката на дружеството през 2014 и 2015г общо осем парични вноски, в общ  размер  на 72 871лв / в т.ч. вноската от 16 500 евро/,  която сума й е възстановена.

         Именно връщането на процесната сума от 16 500 евро от дружеството на ответницата и твърдението на ищеца, че това са негови лични средства, които внесъл по сметката на дружеството от нейно име, като преди това изтеглил от друга сметка и се задължил лично, обосновава извода му, че с тази сума тя се е обогатила неоснователно за негова сметка.

          Съдът не споделя тази теза.

          Тъй като ищецът  не  доказа личния  произхода  на  средства 16 500 евро,  съдът  приема, че е изтеглил сумата 33 000 евро от една дружествена сметка и я  внесъл в друга, макар и разбита на две равни части, т..е касае се за трасфер на парични средства от една сметка на дружеството в друга и от една банка в друга.

          Дали ответницата е внасяла суми по сметката на дружеството, на какво основание, как са били осчетоводени, дали тези суми са  й върнати или не,  касае правоотношения дружество – съдружник,  ирелевантни за настоящия спор.

          Дори да приемем, че тя се е обогатила неоснователно със сумата 16 500 евро, тъй като това са парични средства на дружеството, то  е активно легитимирано да  ги  търси  по  съдебен ред,  а не ищеца.  

          Що се отнася до направеното в с.з. пояснение от вещото лице, че сумата, която ищецът изтеглил от „ПИБ“АД в размер на 33 000 евро е осчетоводена в сметка „дебитори“, с аналитичност Г.Г., т.е. той би трябвало да я възстанови на дружеството,  съдът намира,  че  отново се касае за правоотношения  дружество - съдружник,  а  не  между  съдружници,   каквито  са  все  още  страните по делото.  

           Щом съдът отхвърля главните и евентуални искове, следва да отхвърли и акцесорните претенции  за заплащане на  законна лихва върху всяка главница, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.12.2015г до окончателното изплащане.

          При този изход от спора, на ищеца не се дължат разноски.

          На основание чл. 78 ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответницата направените по делото разноски, които възлизат в  общ размер на 3200лв и включват: 200лв- депозит за в.л. и 3000лв- платено адв. възнаграждение.      

          Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.К.Г.  от гр.С., р-н „П.“, село П., ул.“Л.“ №*, с ЕГН- ********** срещу М.С.Ч. ***, ЕГН- ********** искове за заплащане на сумите 500лв и 16 500 евро, на основание чл. 79 ал.1 вр. с чл. 280 и сл. ЗЗД, ведно  със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на завеждане на исковата молба 22.12.2015г до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ  и НЕДОКАЗАНИ.

 

 ОТХВЪРЛЯ  предявените в условията на евентуалност от Г.К.Г. срещу М.С.Ч. искове за заплащане на сумите 500лв и 16 500 евро, на  основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД,  ведно  със законната лихва върху всяка главница , считано от датата на завеждане на исковата молба - 22.12.2015г до окончателното изплащане,  като  НЕОСНОВАТЕЛНИ  и  НЕДОКАЗАНИ.

 

 ОТХВЪРЛЯ претенцията на  Г.К.Г.  от гр.С., р-н „П.“, село П., ул.“Л.“№1,  с ЕГН- **********, за заплащане  на  разноски по делото.

 

 ОСЪЖДА Г.К.Г.  от гр.С., р-н „П.“, с. П., ул.“Л.“*, ЕГН- **********  да заплати на  М.С.Ч. ***, ЕГН- ********** сумата 3 200 лв -  разноски по  делото.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: