Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 14

 

гр. Сливен,  04.02.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл. с. САВА ШИШЕНКОВ    

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  585   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 820/11.11.2015 г. по гр.д. № 4466/2014г. на Сливенския районен съд, с което е осъдена М.Д.Г. ЕГН ********** *** да заплати на З.А.И. ЕГН ********** *** сумата от  1190.00 лв., представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаването на ищцата от ползването на нейната 1/12 ид.ч. от съсобствен недвижим имот, представляващ магазин с площ 280 кв.м. , находящ се в  УПИ V-666, кв. 79 по плана на гр. Кермен,  за периода от деня на писменото поискване 18.06.2013 г. до 19.11.2014 г. , ведно със законната лихва, считано от 19.11.2014 г. до окончателното изплащане, като искът в останалата му част за разликата над уважения до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен.  Със същото решение е осъдена М.Д.Г. да заплати на М.А.С. ЕГН ********** *** сумата от 1190.00 лв., представляващ магазин с площ 280 кв.м. , находящ се в  УПИ V-666, кв. 79 по плана на гр. Кермен,  за периода от деня на писменото поискване 18.06.2013 г. до 19.11.2014 г. , ведно със законната лихва, считано от 19.11.2014 г. до окончателното изплащане, като искът в останалата му част за разликата над уважения до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство, в която се твърди, че решението е неправилно, немотивирано и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи се, че още в писмения отговор е взето становище за неоснователност на иска като са изложени съображения, но районният съд не ги е коментирал.  Сочи се, че ищците не са предявявали претенции за ползването на магазина, а са водели преговори за идеалната част, която те са притежавали, поради това се иска решението да бъде отменено изцяло и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлена претенцията.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Решението е допустимо и правилно. Въз основа на представените от страните доказателства съдът е приел за безспорно установено твърдението на ищците, установен е и по безспорен начин размера на обезщетението, което се дължи за ползваните идеални части. Обосновано съдът е приел, че представените от ответницата доказателства не установяват възраженията й, че е предоставила възможност на ищците да ползват съгласно квотата им от правото на собственост съсобствения им имот по предназначението му. Поради това се иска да бъде потвърдено решението и се претендират разноски.

В с.з. за въззивницата редовно призована, се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемата З.И. се явява лично и с процесуален представител по пълномощие за двете въззиваеми, който изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Настоящата инстанция напълно споделя съображенията на районния съд. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползуване лишава другите съсобственици от възможността да ползуват и те общата вещ, законът изисква само едно условие - писмено поискване. Писменото поискване по  чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Нотариалната покана, съдържаща изявлението на съсобственик, че не е допускан да ползва общия имот, не са му предоставени ключове и е препятстван достъпа му до обекта, съставлява надлежно отправено "писмено поискване" по смисъла на закона. /Решение № 220 от 29.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2010 г., II г. о., ГК/.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ако някой от съсобствениците е извлякъл някаква полза от общата вещ, той дължи на съсобствениците си съответна част от нея. Ако, макар и да е използвал вещта, той не е извлякъл никаква полза, не дължи нищо на съсобствениците, защото има право да си служи с общата вещ наред с тях. По този иск в тежест на ищеца е да докаже както своето право на собственост, така и ползата, която ответникът е извлякъл. Когато някой от съсобствениците е лишен от ползването на общата вещ, той може съгласно  чл. 31, ал. 2 ЗС да покани съсобственика, който я използва да му предостави достъп или да му плаща ползите, от които той като неползващ собственик е лишен (пропуснатите ползи). По този иск в тежест на ищеца е да докаже своето право на собственост и ползата, която е пропуснал след поканата. По този иск е без правно значение дали използващият съсобственик, който не е предоставил достъп след поканата е извлякъл някаква полза. Той дължи обезщетение за пропуснатите ползи, дори да не се е обогатил никак от общата вещ. Ако след поканата той е реализирал някаква полза, той дължи съответната част от нея, колкото и да е голяма тя, но ако реализираната полза е по-малка от пропуснатата, той дължи обезщетение в размер на пропусната полза. /Решение № 212 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 338/2011 г., IV г. о./

В случая е безспорно, че ищците са поканили ответницата с нотариална покана от 18.06.2013г. и са заявили, че не желаят тя да ползва безвъзмездно идеалните им части и я поканили да им заплаща месечно обезщетение. Ползването та имота е било лично от ответницата, която е осъществявала в него търговска дейност, съобразно предназначението му и не го е предоставяла за ползване на останалите съсобственици. Без значение е дали в този период, след поканата, страните са водили преговори за продажбата на идеалните части на ищците.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 75 лева за всяка от въззиваемите, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 820/11.11.2015 г. по гр.д. №4466/2014г.   на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА М.Д.Г. ЕГН ********** *** да заплати на З.А.И. ЕГН ********** *** сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

ОСЪЖДА М.Д.Г. ЕГН ********** *** да заплати на М.А.С. ЕГН ********** *** сумата  от 75.00 /седемдесет и пет/ лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: