Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 56

 

гр.Сливен, 22.04.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети април, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

                                    

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 4 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от Р.О.Й., ЕГН **********,***, против Решение № 174/20.11.2015г. по гр.д. № 359 по описа на РС – Нова Загора, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против ТП на НОИ – Сливен иск за признаване за установено, че същата в периодите от 17.07.1964 г. до 03.11.1964 г., от 27.06.1966 г. до 31.12.1966 г., от 05.07.1967 г. до 03.11.1967г., от 24.06.1968 г. до 30.11.1968 г., от 08.07.1969 г. до 22.11.1969 г., от 18.07.1970г. до 23.11.1970 г., от 17.06.1971 г. до 31.12.1973 г., от 05.07.1973 до 20.04.1989г. и от 04.09.1991г. до 20.11.1991 г. е придобила трудов стаж работейки по трудов договор работейки в КФ „Загорец“.В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, трудовият стаж на жалбоподателката бил безспорно доказан с представените по делото трудова книжка и УП 30, тъй като това бил почти целият й стаж и на практика тя не би могла да се пенсионира никога, ако съдът не го установи по съдебен ред. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се уважи предявения иск.

В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба. Във връзка с указания на съда е представен писмен отговор от С. Р. директор на ТП на НОИ – Сливен, в който е посочено, че като доказателства по смисъла на чл. 6 ал.2 от ЗУТОССР може да послужи единствено трудовата книжка на жалбоподателката. Изразено е становище, че е допустимо да се разпитат свидетели, които да установят трудовия стаж.

В съдебно заседание въззивницата се явява лично, поддържа въззивната жалба , моли да се отмени първоинстанционното решение като се уважат исковите претенции.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от ст. юриск. М., която заявява, че признава за основателна и доказаната претенцията на жалбоподателката, че е полагала труд през периодите от 01.11.1979 г. до 30.09.1985 г., от 01.10.1985 г. до 20.04.1989 г. и за периода от 04.09.1919г. до 20.11.1991 г. За периодите от 05.08.1973 г. до 31.12.1973 г. и от 02.01.1974 г. до 31.10.1979 г. счита, че трудовия стаж не е доказан.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 23.11.2015г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 24.11.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Въззивницата С. е работила в КФ „Загорец“, която в годините е преименувана и на „Загорец“ ООД, като първоначално започнала там работа на 05.07.1973 г. Видно от отбелязванията направени в трудовата й книжка същата е работила почти без прекъсване във фабриката до 20.11.1991г. Периодите, които са отразени в трудовата книжа, са от 05.07.1973 г. до 31.12.1973 г. 02.01.1974 г. до 31.10.1979г., 01.11.1979 г. – 30.09.1985 г., 01.10.1985 – 20.04.1989 г., 04.09.1991 г. – 20.11.1991 г. Трудовата й книжка не е била надлежно оформена за установяване на трудовия й стаж. Въззивницата направила искане за отпускане на пенсия, във връзка с което бил постановен отказ с разпореждане от 04.06.2015г.

Пред настоящата инстанция бяха разпитани свидетелите С. и Г.. От показанията на свид. С. се установи, че към м. май 1971 г., когато тя е започнала работа в консервната фабрика жалбоподателката вече е работела там и е продължила да работи и след 1973 г., когато тя родила своето дете. Свид. Г., която е била пряк ръководител на въззивницата посочи, че от 01.04.1980 г.,когато е започнала работа е заварила въззивницата да работи в „Загорец“ ООд, което предприятие в годините е имало и други имена включително и Булгарплод“. Тя работела в нейния склад за готова продукция, като е била уволнена малко преди да бъде закрито предприятието изцяло и самата тя да бъде уволнена.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пред първоинстанционния съд е предявен иска за установяване на трудов стаж по съдебен ред. От представената по делото трудова книжка в оригинал е видно, че в нея периодично са били правени отбелязвания от работодателя във връзка с трудовите правоотношения между страните.  Същата е основание да бъдат допуснати свидетели, които да установят трудов стаж по съдебен ред. Свид. Г. представя писмени доказателства /трудови книжки/, от които е видно, че е работила в ООД „Загорец“ от 1980 г. до 1999 г. по отношение на свид. С. съдът извърши служебна справка и установи, че на същата е бил признат трудов стаж в периода между 1971 г. и 1973 г. при пенсионирането й. С оглед на това съдът счита, че следва да вземе под внимание твърдените от свидетелите обстоятелства.

Съдът намира, че следва да изследва трудовия стаж, който е отразен единствено в трудовата книжка на жалбоподателката, а този който е отразен в Образец 30 да не взема предвид, тъй като е неясно авторството му. На същия нито е посочена дата на съставяне, нито е посочено длъжностно лице, което го е съставило, нито има печат изходящ от работодателя. Освен това, ако се изследва по-задълбочено е видно, че съгласно данните в Образец 30 жалбоподателката е била започнала работа на 15 годишна възраст, което е невъзможно за този период от време.

От свидетелските показания се установи, че жалбоподателката е работила към 1973 г. в консервната фабрика и е продължила да работи почти без прекъсване до края на 1991 г. Съдът счита, че след като се установи началния и крайния период, в който жалбоподателката е работила и че същите са надлежно отбелязани и в трудовата й книжка следва да се приеме за установено,че всички периоди отбелязани в трудовата книжка като работени от нея са действително такива. С оглед на изложеното следва да се установи трудов стаж за периодите от 05.07.1973 г. до 31.12.1973 г. в КФ „Загорец“, 02.01.1974 г. до 31.10.1979г. в КФ „Загорец“, 01.11.1979 г. – 30.09.1985 г. в КФ „Загорец“, 01.10.1985 – 20.04.1989 г. в КФ „Загорец“, 04.09.1991 г. – 20.11.1991 г. в ДФ „Загорец“.

Правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 174/20.11.2015г. по гр.д. № 359 по описа на РС – Нова Загора като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Вместо това

 

П О С Т А Н О В И :

 

         ПРИЗНАВА за установено по отношение на ТП на НОИ гр. Сливен, че Р.О.Й., ЕГН **********,*** е полагала трудов стаж за периодите от 05.07.1973 г. до 31.12.1973 г. в КФ „Загорец“, 02.01.1974 г. до 31.10.1979г. в КФ „Загорец“, 01.11.1979 г. – 30.09.1985 г. в КФ „Загорец“, 01.10.1985 – 20.04.1989 г. в КФ „Загорец“, 04.09.1991 г. – 20.11.1991 г. в ДФ „Загорец“.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.