Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   25

 

гр. Сливен, 01.03.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:    

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №18 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на глава 25 от ГПК „Бързо производство“.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №833/17.11.2015г. по гр.д.№3268/2015г. на Сливенски районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на М.Б.З., извършено със Заповед №35/16.07.2015г. на Директора на РИМ – Сливен на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ; М.Б.З. е възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението „главен счетоводител“ в РИМ - Сливен; осъден е РИМ - Сливен на основание чл.344, ал.1, т.3, вр . с чл.225, ал.1 от КТ да заплати на М.Б.З. сумата от 427,10лв.., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа и обезщетение за разликата от получаваното трудово възнаграждение по прекратеното трудово правоотношение и по новосключеното трудово правоотношение за периода от 16.07.2015г. до 17.11.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2015г.; присъдени са разноски на ищцата в размер на 350лв. и е осъден РИМ – Сливен да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 150лв.

            Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство – Регионален исторически музей – Сливен, който обжалва посоченото решение изцяло.

С подадената от ответника в първоинстанционното производство – РИМ – Сливен чрез пълномощника адв.Б. въззивна жалба посоченото решение е обжалвано изцяло, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че районният съд е ценил само част от допуснатите и приети по делото писмени доказателства, като не е ценил тези, касаещи проверката на РП – Сливен, финансовата инспекция и одит, като не е изложил съображения в тази насока. От събраните гласни доказателства, счита, че неправилно са кредитирани показанията на свид. К. и на свид.К., като неотносими към спора. От показанията на свид.Я. се установило законосъобразността на промяната в изискванията за заемане на длъжността – решение на дирекционния съвет на музея и причините за това. Районният съд необосновано се позовал на съответни разпоредби от ЗСч., отнасящи се до съставител на финансов отчет, каквато работа обаче ищцата не извършва. Посочва, че въвеждането от страна на директора на определени изисквания за заемане на длъжността „главен счетоводител“ е въпрос на целесъобразност, предоставено на работодателя правомощие и не подлежи на съдебен контрол, щом няма данни за злоупотреба с права или дискриминационен подход, каквито обстоятелства съдът не е констатирал. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови ново по същество, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото и за двете инстанции разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от въззиваемата страна – ищцата в първоинстанционното производство М.Б.З. чрез пълномощника адв.А., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, като районният съд е изложил точно и ясно установените факти, изложил е съображения относно кредитирането на съответните доказателствени средства и въз основа на тях е направил законосъобразни правни изводи. Излага подробни контрааргументи в оборване на твърденията за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение по пунктовете на въззивната жалба.  Моли съда да потвърди атакуваното първоинстанционно решение като законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

В с.з., въззивната страна – Регионален исторически музей – Сливен, редовно призована, се представлява от представител по закон – Директора Н.С. и от представител по пълномощие – адв. Б., която поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Развива отново подробно съображенията, изложени във въззивната жалба. Намира за изцяло неотносима цитираната от районния съд разпоредба на чл.35, ал.1 от ЗСч. и счита, че е изцяло в работодателската компетентност промяната в изискването за образование за длъжността на ищцата, каквото е сторено в случая по обосновани с несъобразените от районния съд проверки и констатации.

В с.з. въззиваемата М.Б.З., редовно призована, се явява лично и с представител по пълномощие – адв. А., която оспорва въззивната жалба, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Посочва, че личните спорове между работодателя и служителя не могат да мотивират промяна в изискванията за заемане на длъжността. Счита, че в случая е налице злоупотреба с право, тъй като промените са продиктувани от желание работодателят да се освободи от нежелан служител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение като краен резултат е законосъобразно и  правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да допълни само с установеното пред настоящата инстанция, с оглед допуснатото и събрано писмено доказателство – докладна записка от изпълняващия длъжността „гл. счетоводител“ при РИМ – Сливен от 30.11.2015г., както следва: Изпълняващия длъжността гл.счетоводител е констатирал липсата на касов отчет с натурални показатели, справки за поети ангажименти и справки за равнение на сметки с параграфи към 30.06.2015г., т.е. за текущата 2015г., както и липса на система за финансово управление, счетоводна политика и регистър на сключените договори за доставки и услуги за периода от м.януари 1997г. до м.септември 2015г.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ КРАЙНИТЕ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, но по различни съображения относно главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за срок от шест месеца в размер на 4247,10лв., а след допуснато изменение на иска – в размер на 427,10лв., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

І. Разгледан по същество, главният иск за признаване уволнението, извършено със Заповед №35/16.07.2015г. на Директора на РИМ – Сливен, за незаконно и неговата отмяна е основателен.

Безспорно по делото е установено, че ищцата М.Б.З. е работила в ответния Регионален исторически музей – Сливен по трудово правоотношение на длъжността „главен счетоводител“ от 04.12.2003г., а преди това на длъжността „счетоводител“ – от 11.09.2002г.

Прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е извършено със Заповед №35/16.07.2015г. на Директора на РИМ – Сливен, считано от 16.07.2015г. на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като причините за прекратяване е посочена промяна относно изискването за образователно-квалификационна степен – „магистър“ и специалност  – „счетоводство и контрол“, считано от 13.07.2015г., направена с ново щатно разписание, каквато специалност З. не притежава. 

М.З. притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ с икономическа специалност „маркетинг“.

Изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. Работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението.           

В настоящия случай, безспорно, Директорът на РИМ – Сливен е имал правомощие /чл.12 от Правилника за устройството и дейността на РИМ – Сливен/ да утвърждава щатното разписание на длъжностите в музея, да определя съответните изисквания за заемане на длъжностите по него и да изготвя и променя длъжностните характеристики за тях, като въвежда съответни изисквания. Относно длъжността на ищцата изискванията за образование и квалификация не са определени в нормативен акт, както погрешно е приел районният съд и безспорно работодателят може впоследствие, с цел подобряване организацията на работа и др. под., да ги измени с длъжностната характеристика и щатното разписание, както се е случило в настоящата хипотеза. В тази насока въззивният съд не споделя съображенията на първоинстанционния съд.

Съгласно обаче задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, макар и да е въпрос на работодателска целесъобразност, при изрично наведен довод, съдът е длъжен да изследва въпроса дали това правомощие работодателя е осъществил добросъвестно, в съответствие с нормативното изискване на чл.8, ал.1 от КТ.

Безспорно, основното възражение за незаконосъобразност на атакуваната прекратителна заповед е именно доводът за злоупотреба с право и недобросъвестност на работодателя, въведено своевременно – още с исковата молба, което обаче районният съд, в нарушение на процесуалните правила, не е разгледал и не се е произнесъл.

Въззивният съд, преценявайки всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, анализирайки поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че е налице случай на злоупотреба с право от страна на работодателя, което правният ред не допуска.

Изискванията за образование и специалност за заемане на длъжността „главен счетоводител“ във всички щатни разписания /средно по три на година/ и длъжностни характеристики за длъжността до 13.07.2015г. са били висше икономическо образование, магистър, с минимум 5 години стаж. Такива са изискванията и в щатните разписания от 01.06.2015г. и от 06.07.2015г. Едва с щатното разписание от 13.07.2015г. /само седмица след новоутвърдено такова предходно!!!/ е въведено въпросното изискване за специалност – „счетоводство и контрол“ спрямо длъжността, заемана от ищцата, без да са въведени каквито и да са изисквания спрямо останалите длъжности в това разписание. Единствената промяна в него всъщност е нововъведеното изискване за длъжността на З..

Първият момент, навеждащ извод за злоупотреба с право, е именно факта на три щатни разписания в рамките на месец и половина, като последното е само седмица след предходното и с единствено изменение спрямо длъжността на ищцата и нововъведеното изискване за специалност. Запознавайки се с длъжностната характеристика на ищцата – старата и новата, прави впечатление, че промяна във възложените й функции, задължения и отговорности няма. Единствената разлика е изискването за точно определена икономическа специалност.

Съдът приема за неоснователни възраженията на работодателя, заявени с въззивната жалба, че причините за това ново изискване са свързани с допуснати от З. нарушения в работата, причинили вреди на музея, поради непознаване на изискванията в областта на счетоводството и контрола. Констатациите в тази насока, на които се позовава работодателя, са резултати от финансова инспекция на РИМ през периода 01.01.2012г. – 30.06.2013г., завършила с окончателен доклад от 10.03.2014г. и предписания от РП – Сливен от 27.06.2014г., т.е. констатации за допуснати нарушения в отдел „Счетоводство“ при музея преди повече от една година от момента на вземане на решението за промяна на изискванията за длъжността „главен счетоводител“. Освен това, важно обстоятелство е и това, че именно тези констатации вече са били послужили на работодателя да проведе дисциплинарно производство спрямо ищцата З., приключило с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което обаче е отменено от съда с влязло в сила решение, в което освен констатирани процесуални нарушения е направено обсъждане на спора по същество /от въззивната инстанция СлОС/ и съдът е приел, че въпросните нарушения не са съществени, не са извършени умишлено от З. и не са довели до значими вредни последици за РИМ. По делото няма ангажирани други доказателства относно твърдяното от работодателя като мотив за въпросната промяна в изискванията – допуснати от З. нарушения в областта на счетоводството и контрола, довели до вреди за музея. Единственото ново обстоятелство – проверка на финансово-отчетните документи на РИМ, оформена в доклад от 06.08.2015г. касае периода от 01.01.2014г. – 31.12.2014г., през който период ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност до 11.08.2014г., а след това, веднага след завръщането си на работа – уволнена дисциплинарно, което уволнение е отменено с влязло в сила решение на 30.04.2015г. Следователно, всички констатирани нарушения във финансово-счетоводната дейност на музея през цялата 2014г. не са извършени от ищцата, а от служителя, определен именно от директора на музея за изпълнение на длъжността – Й.К..

От друга страна следва да се отчете и факта, че ищцата се е явила за заемане на длъжността „главен счетоводител“, на която е възстановена със съдебно решение на 01.06.2015г., като обаче финансово-счетоводната документация й е предадена от лицето, изпълняващо до момента длъжността въз основа на заповед на Директора – Й.К., едва на 26.06.2015г. За периода от 06.07.2015г. до 13.07.2015г. ищцата е подала осем доклани записки/заявления до Директора на РИМ, с които го уведомява подробно и надлежно за констатирани след приемане на финансово-счетоводните документи пропуски и нарушения във финансово- счетоводния отдел на музея, допуснати в периода, в който тя не е изпълнявала длъжността. В резултат на това обаче работодателят е предприел промяна в изискванията за заемане на нейната длъжност и прекратяване на това основание на нейното трудово правоотношение. Проверка на работата на З. през този, макар и кратък период след завръщането й на работа, не е правена. Изводите за липса на познания у нея в областта на счетоводството не могат да се направят без обективни данни, а видно от констатираните от самата нея и своевременно доведени до знанието на Директора допуснати нарушения през продължителния период на нейно отсъствие /от м.10.2013г. до 01.06.2015г./, водят до обратния извод – явно притежаване на необходимите познания за бързото констатиране на нередностите в счетоводно-финансовата дейност на музея и предприемане на действия, в т.ч. съответни предложения до Директора, за отстраняването им.

В тази насока следва да се отбележи, във връзка с събраното пред настоящата инстанция писмено доказателство – докладна записка от изпълняващия към момента длъжността „гл. счетоводител“ при РИМ – Сливен, че констатациите за първото полугодие на 2015г. по т.1, т.2 и т.3 от записката не касаят работата на З., тъй като тя е заела длъжността, по силата на възстановяващото я съдебно решениеq на 01.06.2015г., а реално й е предадена счетоводната документация на 26.06.2015г., т.е. няма как на практика за три дни от 26 юни до 30 юни тя да осигури липсващата от началото на годината документация. Този аргумент на работодателя е изцяло неоснователен и подкрепя извода за злоупотреба с права. По отношение на посочените в т.4, т.5 и т.6 от докладната записка документации, по точно разработени политики и системи на контрол, извън, че касаят и задължения и отговорности и на директора на музея, следва отново да се отбележи, че са за период от 1997г. до 2015г., като в значителна част от него ищцата не е заемала тази длъжност и на нея не са били вменени подобни задължения, видно от установената фактическа обстановка относно времевите периоди на заемането на длъжността гл. счетоводител от ищцата, значителния период на отпуск поради временна нетрудоспособност и поради извършено от работодателя спрямо нея незаконно уволнение, признато за такова и отменено от съда, както и задълженията й по длъжностна характеристика. Следователно тези констатации, неподкрепени с никакви други доказателства, направени от лице, назначено от работодателя, не установяват твърдяната липса на съответно образование и квалификация за изпълнение на възложената работа и не могат да мотивират необходимостта от промяна в изискванията, възникнала и наложила се инцидентно само по отношение на въззиваемата и то едва след възстановяването й на длъжността от съда.  

В допълнителна подкрепа на направения от въззивния съд извод за недобросъвестно упражняване на право от страна на работодателя са и свидетелските показания на свид.К. относно явното лично отрицателно отношение на Директора спрямо З.. Безспорно двамата са били в обтегнати отношения, Директорът при разговори с нея е повишавал тон и явно е избягвал всячески да комуникира лично и пряко с нея. След възстановяването на работа на З. не били предоставени съответните условия за това -  предоставили й работно място на една малка кафена масичка в стаята на счетоводството, зад вратата и една табуретка. Видно от писмените доказателства, едва на 26.06.2015г. изпълняващата длъжността К. е предала на З. финансово-счетоводната документация и касовата наличност.

Анализирайки всички гореизложени факти, в своята съвкупност, съдът намира, че правната възможност по чл. 328, т.6 от КТ, която осигурява на работодателя да прекрати трудово правоотношение едностранно само поради промяна на изискванията за образование или квалификация /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, в случая е използвана целенасочено за уволнение на конкретен служител – въззиваемата – ищца М.З., като е налице случай на злоупотреба с право, което правният ред не допуска. Основно правно задължение според Конституцията е да не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им.

В случая, след като работодателят е извършил уволнение, злоупотребявайки с предоставените му субективни материални права по чл. 328, т.6 от КТ, заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание, се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.  

ІІ. Основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорния иск за възстановяване на ищцата - въззиваема на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ в РИМ – Сливен. Този иск следва да бъде уважен, като за основателността му е достатъчно уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде постановена отмяната му.

ІІІ. По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ:

С оглед уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателна се явява и претенцията за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, ангажираща отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение при незаконно уволнение, предпоставя установяване на незаконността на уволнението и отмяната му, както и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа /вредата/. Касае се за един осъдителен иск, с който ищеца иска да бъде осъден ответния работодател да му заплати обезщетение за вредите, които е претърпял от оставането си без работа поради незаконното уволнение.

Тежестта на доказване по този иск е възложена на ищеца – той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. В случая от представените по делото писмени доказателства е установено обстоятелството, че ищцата М.З. е останала без работа в резултат на уволнението за период от един месец, а след това е постъпила на работа по трудово правоотношение при друг работодател на по-ниско от получаваното по длъжността, от която е уволнена трудово възнаграждение. В тази насока въззивният съд споделя напълно правните изводи на Сливенски районен съд и няма да ги преповтаря, като ПРЕПРАЩА към тях. Въпреки, че размера на дължимото й обезщетение е много по-висок от претендирания – 427,10лв. след допуснатото от съда изменение чрез намаляване на размера, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът следва да присъди претендирания размер, като напълно основателен и доказан. Върху обезщетението следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба, както е стори и първоинстанционния съд.

Като е достигнал до същите крайни правни изводи по отношение на трите обективно съединени иска – по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно на ищцата в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК са присъдени в пълен размер направените от нея разноски, а с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът е осъден да заплати съответната държавна такса.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, следва да се възложи на въззивника работодател, който следва да понесе своите така, както ги е направил и да заплати на въззиваемата направените от нея във въззивното производство разноски в доказания размер от 340лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №833 от 17.11.2015г., постановено по гр.д. №3268/2015г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Регионален исторически музей - Сливен, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ц.О.“ №*, представляван от Директора Н.С. да заплати на М.Б.З. с ЕГН ********** *** сумата от 340лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок, считано от деня на обявяването му – 01.03.2016г.  

 

Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                               

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.