Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,11.02.2016 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                  Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

При секретаря К.И. и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 25 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

 

Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против решение № 895/02.12.2015г. по гр.д. № 2725/2015 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че Н.Х.И. не дължи сумата от 348,70 лв., представляваща начислена електроенергия, за отчетен период от 14.03.2015г. до 10.06.2015 г. и на ищеца са присъдени разноски по делото.

С въззивната жалба се атакува решението изцяло. В жалбата си въззивника – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото.

Посочва се, че неправилно съдът бил приел, че извършването на корекция от страна на жалбоподателя, без да се доказва вина на потребителя противоречи на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, в случая не били налице договорни отношения между страните, а допълнително начислената сума била определена въз основа на подзаконов нормативен акт, приет със специален закон, а не договор, поради което не можело да се прилагат разпоредбите на ЗЗД. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът при постановяване на съдебния си акт не е взел предвид новите правила за определяне на допълнително дължима сума, приети от ДКЕВР – ПИКЕЕ. Посочва се, че ДКЕВР има законова делегация да приема подзаконови нормативни актове, какъвто в случая се явява ПИКЕЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 191 ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове се оспорват пред ВАС, а гражданския съд можело да се произнесе единствено по валидността на административните актове. Първоинстанционният съд бил излязъл извън правораздавателните си правомощия, като е направил преценка по законосъобразност на ПИКЕЕ. От анализа на текста на чл. 98а ал. 2 т. 6 б. “а“ и чл.104а ал. 2 т. 5 б. „а“ от Закона за енергетиката /ЗЕ/ се установявало, че енергийното предприятие може да извърши едностранно корекция на дължимата сума, когато се установи наличие на неправомерно въздействие върху СТИ, което води до неправилно, неточно или непълно измерване на потребената електроенергия. За начисляване на допълнителната енергия не било необходимо да се установи вина на потребителя. В крайна сметка, следвало да се уредят отношенията съобразно принципа „комуто ползите, нему и тежестите“. Страната счита, че в конкретния случай проверката на електромера на ответника била извършена съобразно законовите изисквания и правилно било констатирано, че следва да заплаща допълнително сума за ползвана електроенергия.

От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявеният отрицателен установителен иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата И., редовно призована, не се явява и не се представлява. Процесуалният и представител адв.К. в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея и моли да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят деловодни разноски. Представя списък на разноските.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 15.12.2015 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 23.12.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционния съд неправилно е разгледал процедурата предвидена в чл. 28 ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС за начисляване на допълнителна електроенергия. След приемане на процедурата по чл. 45 ал.1 от ПИКЕЕ, следва да се прилага същата. Двете процедури обаче по същество са аналогични и предвиждат констатиране на неправилното отчитане на електроенергия в определен по форма констативен протокол, като при отсъствие на абоната, същия следва да бъде съставен в присъствието на поне двама свидетели. Същите обаче, за да бъдат индивидуализирани, следва да бъдат посочени в констативния протокол със своите три имена, ЕГН и адрес.

В настоящия случай следва да се изследва въпросът дали е спазена процедурата по ПИКЕЕ за установяване на дължими суми за неправомерно получена електрическа енергия. Реда за установяване на дължимата сума не касае наличието на договорни отношения между страните.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание –  т.е. наличие на виновно поведение.

На първо място следва да се посочи, че ищецът има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в гр.Сливен, ул. „Гео Милев“ № 8 . Това обстоятелство е безспорно установено по делото.

В случая се касае за оспорване от страна на ищеца в първоинстанционното производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 14.03.2015г. до 10.06.2015 г. като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

Към настоящия случай са приложими новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е нормативно установена процедура.

Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката.

Въззивният съд въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства намира, че дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

Проверката на средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а  при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В конкретния случай ответното дружество, носещо доказателствената тежест, не е установило абоната или негов представител да са били търсени и поканени да присъстват при извършване на проверката и при съставяне на констативния протокол. В самия протокол от проверката не е отразено присъствието на клиент, респ. негов представител, поради което съдът приема, че такъв не е присъствал на проверката. По този начин са нарушени правата на ищеца, в качеството му на клиент на ответното дружество, той или негов представител да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.

Констативният протокол е подписан от двама свидетели без да е посочено какви са те и без да са индивидуализирани /три имена, ЕГН, посочени са само две имена/. По този начин не може да се избегне съмнението в обективността на извършената проверка и истинността на отразените в съставения протокол обстоятелства. Служителите на ответното дружество е следвало да поканят да присъстват на проверката и да подпишат протокола живущите на адреса, в случая пребиваващите там лица, което не е направено.

Освен това по делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ – да изпрати на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка съставения не в присъствието му констативен протокол, подписан от двама свидетели. В тази насока съдът споделя напълно правните изводи на първоинстанционния съд.

Предвид изложеното не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в случая – ищеца, защото представлява само неподписан от тях частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Този протокол като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното дружество.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищецът не дължи исковата сума, като предявения от него отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло. 

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца в пълен размер направените от него разноски в първоинстанционното производство.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени . Въззиваемата страна е доказа разноски за тази инстанция, в размер на 300.00 лв.и те следва да бъдат уважени .

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 895/02.12.2015г. по гр.д.№2725/2015г. по описа на Районен съд – Сливен като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив да заплати на Н.Х.И. ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00 / триста / лева.

 

 

Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.