Р Е Ш Е Н И Е

гр.Сливен, 06.07.2016 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                   МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря В., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно гр. дело № 31 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано  е по въззивна жалба подадена от И.Х.И., ЕГН **********,*** против Решение № 135/18.02.2015 г. по гр. д. № 3096/2014 г. на СлРС, с което съдът е допуснал съд делба между Ю.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***  и И.Х.И. на три изчерпателно описани в съдебното решение обекти – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.552.10.3.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, община Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенция по кадастър с административен адрес на имота-  гр. Сливен, ул.”Г.М.” бл.* – вх.* ет. * ап.*, като самостоятелният обект се намира в сграда № 3, разположена в поземления имот с идентификатор № 67338.552.10, със предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ от 95.23 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 2, при граници: изток-мазе № 3, запад-външен зид, север-разпределителен зид с вх. Б и юг-коридор, горе-гаражи ведно с 2.78 ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж, Ниво 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 67338.552.10.3.1 и под обекта- 67338.552.10.3.13, 67338.552.10.3.14,  67338.552.10.3.19, 67338.552.10.3.18 и 67338.552.10.3.17, над обекта 67337.552.10.3.4  при квоти  от правото на собственост за Ю.К. 16840/26840 ид.ч. и за И.И. - 10000/26840ид.ч., а също така на дворно място, представляващо УПИ IX, кв. 16 по плана на с. Калояново, общ. Сливен, с площ 850 кв.м., при граници: север- УПИ- X, изток- УПИ- VIII, юг и запад- улица, ведно с построените в него вилна сграда на два етажа, построена през 1984 г., състоящата се от шест стаи, две сервизни помещения и два коридора, с разгърната застроена площ 90 кв.м., масивен гараж построен през 1986 г., със застроена площ от 24 кв.м., масивна стопанска сграда, построена през 1992 г. със застроена площ от 75 кв.м. и двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1992 г., с разгърната площ от 120 кв.м.  при квоти от правото на собственост ½ ид.ч.  за Ю.К. и ½ ид.ч. за И.И.., и нива в  м. „РАЗЛИВА“ с площ 5280 кв.м., осма категория, съставляваща имот № 030004 по плана за земеразделяне в землището на с. Калояново, с ЕКАТТЕ 35537, община Сливен, при квоти от правото на собственост  за Ю.Г. 1/ 2 ид.ч. и за И.И. *** е постановил решение № 116/18.05.2015 г., с което е потвърдил  първоинстанционното  решение №135/18.02.2015 г.  по гр.д. № 3096/2014 г. на РС – Сливен.

С решение № 1/26.01.2016 г.  по гр. д. № 3792/2015 г. на ВКС  гражданска  колегия , І-во отделение, е било отменено решението на ОС – Сливен и върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, заедно със задължителни указания  относно разпределение на доказателствената тежест по предявения в рамките на делбеното производство иск с правно основание чл. 23 СК.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение в цялост като неправилно и необосновано. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че не било установено, че той придобил имотите предмет на делбеното производство със свои лични средства и претенцията му по чл. 23 СК била основателна. Твърди, че 40 % от отпуснатия на семейството заем за закупуване на процесния апартамент бил заплатил със свои лични средства, които бил получил от продажбата на лично негово придобито преди брака имущество- имот в гр. Банкя, обективирана в нотариален акт № 95, том LLLIII, дело № № 29993/1997 г. от 14.10.1997 г., като продажната цена на имота била 660 000 лв. Представя вносна бележка, от която било видно, че на 15.10.1997 г. бил заплатил останала част от жилищния заем в размер на 8167 лв. Твърди, че през м.март 1996 г. получил като уравняване на дяла му като съделител сумата от 75 000 лв. при извършване на съдебна делба на негово лично имущество. Посочва, че на 27.11.1986 г. бил получил еднократно поощрение от 2000 лв., отпуснато му с Постановление № 19 от 18.04.1980 г. на Министерството на енергетиката и МС и тези средства бил използвал за строителството на вилата в с. Калояново. Бил разполагал със свои личен жилищно спестовен влог и от представената от него спестовна книжка № 14/27011 било видно, че на 16.08.1983 г. бил превел сумата от 2550 лв., която съставлявала стойността на закупеното от него право на строеж на вилната сграда в с. Калояново. Посочва, че дворното място в с. Калояново било закупено също с негови лични средства от неговия жилищно спестовен влог, а жилищната сграда, селскостопанската постройка, гаража и лятната кухня бил строил със материали, които бил закупил със свои лични средства, както в качеството си на физическо лице, така и като собственик на еднолична фирма ЕФ „Деница-Гергана“. Твърди, че на 14.04.1988 г. бил получил като наследство от баща си сума в размер на 3812 лв. и два броя автомобили. Нивата в землището на с. Калояново била закупена изцяло с негови лични средства, получени от посочената продажба на недвижимия имот в гр. Банкя при която продажната цена била заплатена в долари. Според него делбата на първите два обекта от делбената маса, а именно процесния апартамент и дворното място заедно с постройките в с. Калояново следвало да се извърши при следните квоти- 1/5 ид.ч. за бившата му съпруга и 4/5 ид.ч. за него, а нивата да бъде призната за негова индивидуална собственост.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение изцяло като неправилно и необосновано и вместо това да постанови ново с което да допусне делбата на първите два обекта от делбената маса, а именно процесния апартамент и дворното място заедно с постройките в с. Калояново при следните квоти- 1/5 ид.ч. за бившата му съпруга и 4/5 ид.ч. за него, а нивата да бъде призната за негова индивидуална собственост. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от Ю.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***  чрез адв. Г.М. *** отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Противопоставя се на допускането на представените с въззивната жалба доказателства, тъй като счита, че по отношение на тях е настъпила процесуалната преклузия, предвидена в чл. 131 ГПК и че е следвало тези доказателства да са били представени с отговора на исковата молба, като след този процесуален момент въззивникът  бил загубил възможността да се позове на тях освен, ако пропускът му не се бил дължал на особени непредвидени обстоятелства, като такива не се били доказали. Освен това представените доказателства били неотносими и не били във връзка с предмета на делбата. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

С определение от 04.02.2016 г. държано в закрито заседание въззивният съд е приел представените със въззивната жалба писмени доказателства- Протокол от съдебна спогодба по дело № 5649/1993 г. на СРС, Нотариален акт №  95, том LLLIII, дело № № 29993/1997 г. от 14.10.1997 г.,  Заповед № 215/23.08.1983 г. на РНС Сливен, Вносна бележка на ДСК Сливен от 15.10.1997 г., Фактура № 117/30.12.1993 г. на ЕФ „Деница-Гергана“, Сметка № 0969/328215-3 на ДСК Сливен, Сметка № 14/27011 на ДСК Сливен, Сметка № 09/13-1-01232304 на ДСК Банкя.

С определение от 11.03.2016 г. държано в закрито заседание въззивният съд е приел следните писмени доказателства- Нотариален акт № 17, том ХХ, дело 5927 от 22.12.1997 г.; Вносна бележка № 20745 от 16.08.1983 г.; Удостоверение № 57/02.09.1983 на РНС-ИК-Сливен; Спестовна книжка № 097121 издадена на 26.01.1983 г. от ДСК клон Сливен; Вносна бележка № 20745 от 16.08.1983 г.;  17 бр. платежни документи от 1984 г. за закупени и превозени строителни материали;  5 бр. платежни документи от м. 12. 1984 г. до 26.06.1985 г. за закупени и превозени строителни материали; 28 бр. платежни документи от 1986 г. за закупени и превозени строителни материали; Телеграма на Мототехника Сливен № 131645 от 25.02.1986 г.; 15 бр. платежни документи от 1987 и 1 бр. от 11.04.1988 г.; спестовна книжка № 311495 от 27.11.1986 г. на ДСК; Постановление № 19 от 18.04.1980 г.; трудова книжка на въззивника № 13 от 1966 г., издадена от ОТП Смолян, клон Мадан и посочените удостоверения от рудник „Девина” и рудник „Шешкинград”; 20 бр. платежни документи от 1988 г. до 1992 г. за закупени и превозени строителни материали; представените пълномощни; удостоверение на КАТ; двете квитанции за платени застрахователни вноски; 5 бр. платежни документи от м.03 до м.05. 1992 г. за закупени и превозени строителни материали чрез ЕФ „Деница-Гергана”; 6 бр. платежни документи от 30.12.1993 г. до  22.04.1994г. за закупени и превозени строителни материали чрез ЕФ „Деница-Гергана”;  17 бр. платежни документи от 1994г. за закупени и превозени строителни материали и 1 бр. от 19.06.1996 г.

Със същото определение е допуснал до разпит един свидетел при режим на довеждане, относно следните обстоятелства - сключване на договора за заем и предаването на сумата от 2000 лв.  в изпълнение на този договор и един свидетел при режим на довеждане, относно разпределението между наследниците на обектите, включени в наследствената маса на общия им наследодател Х.Г. И., който е починалия баща на въззивника.

Съдът е допуснал изслушването на съдебно – техническа и оценителна експертиза с вещо лице И.Х.И., който след като се запознае с материалите по делото, да даде заключение, с което да отговори на следните въпроси, поставени от съда : 

  1. Да определи към кой момент всяка една от построените сгради в дворното място в с. Калояново е била завършена на етапа „груб строеж”.
  2. Да определи към кой момент всяка една от сградите в дворното място е била пусната в експлоатация, т.е кога е започнала да се ползва по своето предназначение.
  3. Да определи стойността на всяка една от сградите поотделно в дворното място в с. Калояново, към момента, в който е била завършена на етапа „груб строеж” и към момента на пускането й в експлоатация.
  4. Да определи прилежащите части на всяка една от сградите към терена, като съотношение между тяхната стойност към момента на завършване на всяка една от сградите
  5. Да определи дали материалите, описани по представените по делото фактури са били действително вложени в сградите в дворното място в с. Калояново .
  6. Към кой момент са започнали строително монтажните работи и ремонтите по отношение на всяка една от сградите.
  7. Да определи предназначението, вида, етажността, материалите, от които е изградена, всяка една от сградите.
  8. Да определи по отношение на всяка една сграда съотношението между стойността на материалите, описани във фактурите и стойността на сградата, към момента на завършването й на етапа на „груб строеж”, ако се установи, че са били вложени при изграждането й.

В с.з., въззивникът редовно призован се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 ГПК адв.  Ю. ***, който поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото. Представя подробни писмени бележки.

 В с.з. въззиваемата редовно призована се явява лично и се представляват от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 ГПК адв. Г.М. ***, който моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото. Представя подробни писмени бележки.

В хода на въззивното производство са допуснати до разпит двама свидетели, назначена е съдебно-техническа и оценителна експертиза приложени са и са приети по делото изброените писмени доказателства. От показанията на свидетеля Г. Г. се установява, че въззивникът в периода от 1983-1984 г. се е нуждаел от заем за да започне строителство на сгради в имота в с. Калояново в размер на 2000 лв., но  с оглед ограниченията предвидени в нормативната уредба към този момент е  получил от ДСК сума в размер на 1000 лв., като потребителски заем за покупка на стоки сред които и строителни материали. По отношение на останалата необходима му сума от 1000 лв. И. бил поискал заем от своя роднина, която му била обещала да му осигури тази сума. Свидетелят обаче не е бил очевидец на предаването на сумата. Не е присъствал и на закупуването на материалите, като единствено е бил уведомен за намерението на въззивника да закупи такива и да ги вложи в строителството на сгради в дворното място в с. Калояново.

От показанията на свидетелката М., която е сестра на въззивника се установява, че общият им наследодател е починал през 1987 г., като тя получила в своя наследствен дял лек автомобил, а брат й сумата от 3800 лв., съставляваща средства от влог на общия им наследодател. Потвърждава факта, че тя и брат й заедно с тяхната сестра са получили в наследство имота в Банкя, който са разделили помежду си през 1996 г. със съдебна делба. Посочва, че е била очевидец на предаване на сумата от 1000 лв. от тяхна родственица като заем на брат й през 1983 г., който се нуждаел от тези средства за закупуване на строителни материали, които да вложи в строителство на сгради в с. Калояново. Изразява увереност, че тези средства са били похарчени за строителни материали, които са били вложени в сградите в с. Калояново и са описани в процесните фактури. От показанията й обаче не се установява, че въззиваемата не е взела лично участие в строителните работи.

Видно от приетата по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза, тъй като не са били съставяни документи- „актове-образци към нормативните актове по капитално строителство“- ДВ, бр. 77/03.10.1980 г. за различните етапи на строителните дейности  не може да се определи към кой момент всяка една от сградите в дворното място в с. Калояново е била завършена на етап „груб строеж“, нито към кой момент е приключил строежа на всяка една от сградите и съответно кога е била въведена в експлоатация. В случая сградите са били строени по т.н. стопански начин и затова за тях не са били съставяни такива документи. С оглед на това на вещото лице му е било обективно невъзможно да установи стойността на всяка една от сградите в дворното място в с. Калояново към момента на завършването им на етапа на „груб строеж“ и към момента на въвеждането й в експлоатация. Материалите описани по представените по делото фактури са били вложени в сградите в дворното място в с. Калояново, като общо количество без да може да се определи какво количество от материалите са били вложени във всяка една от сградите. Вещото лице приема, че за процесните сгради са издадени строителни разрешения, чиято дата би могла да се приеме за начало на строежа- вилна сграда- Разрешение за строеж №279/17.10.1983 г., гараж- Разрешение за строеж №143/ 04.06.1985 г., стопанска сграда и лятна кухня-Разрешение за строеж № 179/15.07.1991 г. Сградите построени в дворното място в с. Калояново са вилна сграда, гараж, масивна стопанска сграда и двуетажна масивна жилищна сграда. С оглед на изложеното вещото лице не може да определи съотношението между стойността на материалите, описани във фактурите и стойността на всяка една от сградите към момента на завършването им на етапа „груб строеж“.

По писмена молба, подадена от въззивника по реда чл. 192 ГПК с  разпореждане от 10.06.2016 г. въззивният съд е задължил Община Сливен да представи посочените строителни книжа. Община Сливен е депозирала отговор, от който е видно, че до 1998 г. на безсрочно съхранение са подлежали единствено разрешенията за строеж, за които се водят и регистри, а договорите за изпълнение, технически контрол и ръководство на строителството, ведно с отчетната документация, количествените и финансови сметки и други документи, касаещи строителствата и стойността на постройките не са били част от строителната документация от обекта, която е била съхранявана в Община Сливен. От представените от общината строителни книжа- Разрешение за строеж № 279 от 17.10.1983 г., два броя Извлечение от списъци с одобрени архитектурни проекти, Удостоверение № 57/02.09.1983 г. за отстъпено право на строеж, Разрешение за строеж № 143 от 04.06.1985 г., Разрешение за строеж № 179 от 15.07.1991 г., Обяснителна записка, Декларация от 12.06.1990 г., Скица от 11.09.1990 г., Схема „Разпределение на етаж“, Схема „Фасада-запад“ не може да се установи датата на завършване на всяка една от сградите в дворното място в с. Калояново на етап „груб строеж“ и датата към която са били пуснати в експлоатация. С оглед на изложеното съдът е преценил, че не са налице нови обстоятелства, които да налагат назначаването на повторна съдебно-техническа експертиза.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд  и пред въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта, с която е допусната делба . Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. С оглед събраните пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства я ДОПЪЛВА по следния начин:

Видно от Заповед № 215/23.07.1983 г. на РНС–ИК– Сливен правото на строеж върху вилната сграда в дворното място в с. Калояново е било отстъпено възмездно на И. за сумата от 2550 лв. От Вносната бележка № 20745 от 16.08.1983 г. и Удостоверение № 57 /02.09.1983 г. на  РНС–ИК– Сливен се установява, че тази сума е била заплатена от въззивника. За да я заплати той е използвал свои лични извънсемейни средства, които е изтеглил от жилищния си спестовен влог на 16.08.1983 г., което се установява от представената по делото Спестовна книжка № 097121, издадена на 26.01.1983 г. от ДСК, клон Сливен.

От показанията на св. Г. се установява, че през 1983 г. И. е получил от ДСК заем в размер на 1000 лв. с намерението да закупи с тях строителни материали, които да вложи в строителството на сгради в дворното място в село Калояново, но не се категорично установи въззивника да е получил друга сума от 1000 лв. в заем от негова роднина.

С Разрешение за строеж № 279 от 17.10.1983 г. на И. му е било разрешено да построи в дворното място в с. Калояново вилна сграда.

С Разрешение за строеж № 143 от 04.06.1985 г. на И. му е било разрешено да построи в дворното място в с. Калояново гараж.

С Разрешение за строеж № 179 от 15.07.1991 г. на И. му е било разрешено да построи в дворното място в с. Калояново масивна стопанска сграда. В дворното място е била построена и двуетажна масивна жилищна сграда. По отношение на тези сгради построени в имота в с. Калояново е бил съставен нотариален акт № 115, том 1, дело № 391/1995 г. от 09.02.1995 г. за право на собственост върху жилище построено върху държавна земя.

Видно от нотариален акт № 56, т. 1, дело № 99/1993 г. процесният апартамент е бил  придобит от ищцата като обезщетение за отчужден имот, като доплащането на сумата 20 000 лв. от общата цена на жилището от 26 840 лв. се е осъществило със средства от отпуснат на съпрузите заем от ДСК, за обезпечаването на който е била вписана законна ипотека.

Видно от протоколното определение от 04.03.1996 г. по гр.д. № 5649/1991 г. по описа на СРС въззивникът е получил сумата от 75 000 лв. за уравняване на дял в производство за съдебна делба на негови наследствени имоти.

Видно от нотариален акт № 95, том LLLIII на 14.10.1997 г. И.И. е продал недвижим имот индивидуална негова собственост, съставляващ празно дворно място с обща площ от 455 кв.м., парцел ХIII-84 а от квартал 12 по плана на гр. Банкя за сумата от 660 000 лв. На следващия ден 15.10.1997 г. видно от представената вносна бележка с контролен номер 55/15.10.1997 г.  е била внесена сумата от 8167 лв., с което е бил закрит жилищния заем изтеглен от двамата съпрузи от ДСК като изцяло погасен.

Видно от Нотариален акт № 17, том ХХ, дело № 5927 от 22.12.1997 г. И. закупил нива в землището на село Калояново като заплатил сумата от 937 897 лв.

Видно от договора за продажба на недвижим имот частна държавна собственост от 11.01.1999 г. вписан в службата по вписванията под № 256, том първи от 17.06.1999 г. И. закупил дворното място в с. Калояново за сумата от 22 610 лв.

С Решение № 456 от 30.05.2014 г. е бил прекратен гражданския брак между страните с развод по взаимно съгласие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС и се намира на първата фаза на делбата, като с първоинстанционното решение са определени съделителите, обектите на делбата и квотите. Предявен е иск с правно основание чл. 23 СК от въззивника.

Предявеният иск е по  чл. 23, ал. 1 СК, който урежда правната възможност от обхвата на СИО да се изключи изцяло или отчасти правото на собственост или друго ограничено вещно право по отношение на вещи, които са придобити по време на брака, но за придобиването им някой от съпрузите е вложил лични извън семейните средства, което обстоятелство изключва изцяло или отчасти приноса на другия съпруг. По време на придобиването на процесните имоти от двамата съпрузи са действали материалноправните норми на отменения СК от 1985 г. Съгласно чл. 19, ал. 1 СК /отм. 1985 г./ вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са били придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството - чл. 19, ал. 1 СК /отм. 1985 г./. От тази разпоредба следва, че основание за възникването на съпружеска имуществена общност (СИО) при възмездно придобиване на вещни права по време на брака е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването, който се предполага до доказване на противното (чл. 19, ал. 3 СК /отм. 1985 г./). Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 20 и чл. 21 СК /отм. 1985 г./) . Съгласно  чл. 21, ал. 1 СК /отм. 1985 г./ лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по смисъла на чл. 20 СК /отм. 1985 г./ или с друго лично имущество, придобито преди брака. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна - чл. 21, ал. 2 СК/отм. 1985 г./. Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска по  чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг на следните правно-релевантни факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 20 СК /отм. 1985 г./) и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК/отм. 1985 г./ е изцяло на ищеца по иска за трансформация, който при условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на твърдяните лични средства в придобиването на конкретната вещ. Въззивникът доказа при условията на пълно и главно доказване, че 40 % от общата стойност /20 000 лв./на жилищния заем за доплащане на процесния апартамент равняваща се на 8167 лв.  въпреки, че апартаментът е бил придобит по време на брака е била придобита с негово лично имущество, като успя посредством събраните в рамките на въззивното производство писмени доказателства, а именно нотариален акт № 95, том LLLIII на 14.10.1997 г., от който е видно, че И.И. е продал недвижим имот индивидуална негова собственост, съставляващ празно дворно място с обща площ от 455 кв.м., парцел ХIII-84 а от квартал 12 по плана на гр. Банкя за сумата от 660 000 лв., като още на следващия ден 15.10.1997 г. видно от представената вносна бележка с контролен номер 55/15.10.1997 г.  е била внесена сумата от 8167 лв., с което е бил закрит жилищния заем изтеглен от двамата съпрузи от ДСК като изцяло погасен.

В случая e спорно дали има преобразуване на лично имущество на съпруга в закупуване на апартамента от съпрузите по време на брака им, когато той сам е издължил 40 % от заема за това жилище. За така изплатените на заемодателите суми не възниква основание за отчитане на трансформация по  чл. 21, ал. 2 СК /отм. 1985 г./, тъй като моментът на издължаването следва момента на придобиването правото на собственост. А към момента на придобиването съпрузите са сключили заем, който е дълг за задоволяване нужди на семейството. Този дълг обвързва и двамата съпрузи солидарно - чл. 25, ал. 2 СК /отм. 1985 г./ Придобили са жилищен имот, който е с предназначение да задоволи нужди на семейството. Затова, ако и доколкото е поето дори и едностранно задължение във връзка с придобиване на жилищния имот, обвързан солидарен длъжник е и другият съпруг. Без значение е кой и кога погасява заема. Плащането от единия съпруг след развода създава за него основание за облигационни вземания срещу другия, но в никакъв случай погасяването на общия солидарен дълг не може да обуслови частична трансформация. В този смисъл са Решение № 209 от 28.IV.1988 г. по гр. д. № 127/88 г., I г. о. на ВС и Решение № 415 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 231/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева и т. 4  от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т.д. № 5/2013 г. ОСГТК- облигационните отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато задълженията им за връщане е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството-чл. 32, ал. 2 СК/чл. 25, ал. 2 СК отм. 1985 г./. Само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеската общност вещно право. С оглед на изложеното въззивният съд не намира основание да промени квотите двамата съделители така както са определени от районния съд - за Ю.К. 16840/26840 ид.ч. и за И.И. - 10000/26840 ид.ч.по отношение на процесния апартамент и в тази си част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на нивата в м. „Разлива“ в землището на с. Калояново въззивникът също успя да докаже, че е вложил в придобиването й лични извънсемейни средства в размер на 637 390 лв., остатък от продажната цена, получена от продажбата на дворното му място в Банкя и сумата от 75 000 лв., получена като сума за уравняване на дялове в производството по съдебна делба на наследствени имоти съгласно протоколно определение от 04.03.1996 г. по гр.д. № 5649/1991 г. по описа на СРС- в размер на 712 390 лв, и след като се вземе предвид и ½ ид.ч. на въззивника от СИО по отношение на остатъка от общата стойност равняваща се на 112 753,5 се получава обща стойност-825 143 5/937 8970 ид. ч.  за въззивника и 112 7535/937 8970  ид.ч. за въззиваемата.

Въззивникът успя да докаже относно нивата в землището на с. Калояново, която съставлява придобит по време на брака недвижим имот следните правно-релевантни факти обуславящи частична трансформация на лични средства: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект-  937 897 лв.; 2) размера на вложените средства- 712 390 лв., които имат личен произход по смисъла на чл. 20 СК /отм. 1985 г./, тъй като една част от сумата съставлява останалата част от вземане му по договор за покупко-продажба на недвижимия имот, който е лична негова собственост, а другата част от сумата е негово вземане по парично уравняване на дял в резултат на извършена съдебна делба на негов наследствен имот, също лична негова собственост и са частично еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот; 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото, което се установява от факта, че  нивата е била закупена на 22.12.1997 г. в кратък период от време след като въззивникът е получил продажната цена по договора за покупко-продажба на недвижимия имот, който е лична негова собственост и паричното уравняване на неговия дял.

Въззивникът успя да докаже, че със свои лични и извънсемейни средства е закупил правото си на строеж в дворното място в с. Калояново – със Заповед № 215/23.07.1983 г. на РНС–ИК– Сливен правото на строеж върху вилната сграда в дворното място в с. Калояново е било отстъпено възмездно на И. за сумата от 2550 лв. От Вносната бележка № 20745 от 16.08.1983 г. и Удостоверение № 57 /02.09.1983 г. на  РНС–ИК– Сливен се установява, че тази сума е била заплатена от въззивника. За да я заплати той е използвал свои лични извънсемейни средства, които е изтеглил от жилищния си спестовен влог на 16.08.1983 г., което се установява от представената по делото Спестовна книжка № 097121, издадена на 26.01.1983 г. от ДСК, клон Сливен. След изграждането на сградите в дворното място в с. Калояново правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху всяка една от тях, което съставлява по см. на чл. 19 от СК/отм. 1985 г./ вещно право придобито по време на брака върху недвижим имот в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи принадлежи общо и двамата и се включва в режима на СИО независимо, че в нотариален акт № 115, том 1, дело № 391/1995 г. от 09.02.1995 г. за право на собственост върху жилище построено върху държавна земя е посочено, че въззивника е техен собственик. Видно от договора за продажба на недвижим имот частна държавна собственост от 11.01.1999 г. вписан в службата по вписванията под № 256, том първи от 17.06.1999 г. И. закупил дворното място в с. Калояново за сумата от 22 610 лв., но той не успя да докаже, че това са негови лични извънсемейни средства.

Въззивникът не успя да докаже твърдяната от него пълна трансформация на лични средства по отношение на построените сгради в дворното място в с. Калояново. Не успя да докаже стойността на всяка една от сградите към момента на тяхното завършване, тъй като според приетата по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза този момент не може да бъде определен поради липсата на документи, които да отразяват кога сградите са били изградени до етапа „груб строеж“ и кога са били въведени в експлоатация. Не успя да докаже, че материалите, които е закупил и е представил фактури затова и които се установи от приетата по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза като общо количество, че са били вложени в изграждането на сградите са били придобити с негови лични извънсемейни средства, нито че тези материали са били достатъчни за изграждането на сградите. Строителните дейности не включват единствено и само стойността на вложените в построените сгради материали, включват и полагането на труд, който също има своята стойност. Въззивникът не успя да докаже, че неговата бивша съпруга не е участвала със свои личен труд при построяването на сградите, нито че средствата, с които са били закупувани строителните материали имат извънсемеен произход. Тези негови твърдения не се установиха и от свидетелските показани от разпитаните пред въззивната инстанция свидетели Г. и М.. От показанията на св. Г. се установява единствено, че И. е получил от ДСК сума в размер на 1000 лв., като потребителски заем за покупка на стоки сред които и строителни материали през 1983 г. От показанията на св. М. се установява,че  общият им наследодател е починал през 1987 г., като тя получила в своя наследствен дял лек автомобил, а брат й сумата от 3800 лв., съставляваща средства от влог на общия им наследодател, както и предаването на сумата от 1000 лв. през 1983 г. от страна на тяхна роднина на въззивника, както и че тези средства са били вложени в закупуването на строителни материали вложени в строителството на сградите в дворното място в село Калояново.

Дори да приемем, че с тези средства в общ размер от 3800 лв. с извънсемеен произход получени в наследство от въззивника и съставляващи лично имущество по чл. 20 СК/отм. 1985 г./ е закупил материали, които е вложил в сградите построени в дворното място в с. Калояново те съставляват незначителна част по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК /отм. 1985 г./ с оглед на общото количество материали, които е било необходимо да се вложат за изграждането на всички сгради и с оглед на стойността на труда, който е било необходимо да се положи за да се завършат сградите. Останалите средства в размер на 2000 лв., за които се установи, че са  получени в заем от въззивника не съставляват лично имущество по чл. 20 СК /отм. 1985 г./ и са били взети по време на брака и за задоволяване на нуждите на семейството по см. на чл. 25, ал. 2 СК /отм. 1985 г./ и за връщането на тези средства съпрузите са солидарно отговорни по ал. 2 на чл. 25, ал. 2 СК /отм. 1985 г./.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат в едната си част, въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да бъде частично уважена. Атакуваното решение следва да бъде частично отменено като бъде допусната делба между страните при следните квоти- по отношение на  нивата в м. „Разлива“ в землището на с. Калояново за  И.И. 825 1435/937 8970 ид. ч./ 825 1435/937 8970 .10/ и за Ю.К. 112 7535/9378970 /112 7535/937 8970.10/ ид.ч. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в останала си част, с която се допуска делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.552.10.3.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, община Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенция по кадастър с административен адрес на имота-  гр. Сливен, ул.”Г.М.” бл.* – вх.* ет. * ап.*, като самостоятелният обект се намира в сграда № 3, разположена в поземления имот с идентификатор № 67338.552.10, със предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ от 95.23 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 2, при граници: изток-мазе № 3, запад-външен зид, север-разпределителен зид с вх. Б и юг-коридор, горе-гаражи ведно с 2.78 ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж, Ниво 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 67338.552.10.3.1 и под обекта- 67338.552.10.3.13, 67338.552.10.3.14,  67338.552.10.3.19, 67338.552.10.3.18 и 67338.552.10.3.17, над обекта 67337.552.10.3.4  при квоти  от правото на собственост за Ю.К. 16840/26840 ид.ч. и за И.И. - 10000/26840ид.ч. и дворно място, представляващо УПИ IX, кв. 16 по плана на с. Калояново, общ. Сливен, с площ 850 кв.м., при граници: север- УПИ- X, изток- УПИ- VIII, юг и запад- улица, ведно с построените в него вилна сграда на два етажа, построена през 1984 г., състоящата се от шест стаи, две сервизни помещения и два коридора, с разгърната застроена площ 90 кв.м., масивен гараж построен през 1986 г., със застроена площ от 24 кв.м., масивна стопанска сграда, построена през 1992 г. със застроена площ от 75 кв.м. и двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1992 г., с разгърната площ от 120 кв.м.  при квоти от правото на собственост ½ ид.ч.  за Ю.К. и ½ ид.ч. за И.И..

По отношение претенциите на страните за разноските в делбеното производство всяка от страните поема своите разноски за адвокатско възнаграждение така както ги е направила, а по разноските съставляващи депозит за вещо лице и за свидетели съдът се произнася с решението си във втората фаза на делбата съобразно квотите на съделителите.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е   Ш    И:

ОТМЕНЯ Решение № 135/18.02.2015 г. по гр. д. № 3096/2014 г. на СлРС, в частта, с която съдът е допуснал съд делба между Ю.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***  и И.Х.И., ЕГН **********,*** с площ 5280 кв.м., осма категория, съставляваща имот № 030004 по плана за земеразделяне в землището на с. Калояново, с ЕКАТТЕ 35537, община Сливен, при квоти от правото на собственост  за Ю.Г. 1/ 2 ид.ч. и за И.И. ½ ид.ч.  като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА ДЕЛБА между Ю.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***  и И.Х.И., ЕГН **********,*** с площ 5280 кв.м., осма категория, съставляваща имот № 030004 по плана за земеразделяне в землището на с. Калояново, с ЕКАТТЕ 35537, община Сливен, при квоти от правото на собственост  за  И.И. 8251435/9378970 ид. ч.  и за Ю.К. 1127535/9378970  ид.ч.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135/18.02.2015 г. по гр. д. № 3096/2014 г. на СлРС в останалата му част като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението  подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                               2.