Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 18.02.2016 г.

                                              

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на седемнадесети февруари през двехиляди и шестнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                            мл.с. САВА ШИШЕНКОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 32 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 183/04.12.2015г. по гр.д. № 482/15г. на НзРС, с което е осъдена Община Нова Загора да заплати на ЗАД “Булстрад Виена иншуърънс груп”, гр. София, сумата 4 509, 37 лв., представляваща изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за щети, причинени в резултат на управление на МПС при пропадане в необезопасена дупка, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 04.08.15г. до окончателното изплащане, претенцията е отхвърлена като неоснователна над този до пълния предявен размер от 5 794, 34 лв. и са присъдени на всяка страна съразмерно разноските по делото.

С въззивната си жалба ищецът в първоинстанционното производство атакува решението В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ, като заявява, че в нея то е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че без да изложи мотиви, съдът е отхвърлил иска му за сумата 1 284, 97 лв., която представлявала стойността на извършен превоз до сервиза на увреденото МПС,а в случая застраховката е имала допълнително покритие „помощ на пътя“ /асистанс/. Сумата е заплатена от застрахователя, включена е в доклада по щетата и не е оспорена от другата страна, поради което неправилно искът е отхвърлен за нея. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени в отхвърлителната част решението на НзРС и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло иска. Претендира разноските.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението, в обжалваната част, е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в нея.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, от гледна точка на хронологията на събитията, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въвежда тази част от мотивите по подразбиране. Въззивният състав като цяло споделя водещите и решаващи правни изводи на РС, касаещи основателността на претенцията, тъй като те са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Неправилно обаче първоинстанционният съд е определил размера, в който е основателен искът, като не е обосновал убедително крайния си правен извод в тази насока.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

По начало не се спори между страните, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение между ищеца, като застраховател, и третото лице, като застрахован, по застраховка „Каско“ на МПС за товарен автомобил, с участието на който е настъпило ПТП, действала през периода, в който е осъществено процесното ПТП. Също по несъмнен начин е доказано наличието на предпоставките, визирани във фактическия състав на чл. 213 ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на пряк причинител на вредата за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка “Каско”, изплатено от ищцовото дружество-застраховател на увреденото и застраховано от него лице. Правото на регрес е активирано от застрахователя, който е заплатил застрахователното обезщетение на застрахования собственик на увредения автомобил, с което е встъпил в правата му срещу прекия причинител, когото е поканил писмено да възстанови платеното.

Извън полето на въззивния контрол остават и въпросите, касаещи наличието на деликта, като стоящ в основата на правото на обратния иск юридически факт, тъй като жалба по тях няма. РС е събрал непосредствено доказателства, установяващи механизма на настъпване на ПТП, който обосновава виновното противоправно поведение на ответника. Установена е причинната връзка на вредите с ненадлежните и противоправни негови действия, презумпцията за вина също не е оборена, съдът е изследвал въпроса за съпричиняване на вредата и е достигнал до извода за липса на такива действия на водача на автомобила, които да са допринесли за настъпването или увеличаването на размера на вредата.

Единственото оплакване на въззивника-ищец касае неправилното определяне на стойността на вредите, като той счита, че необосновано решаващият съд не е присъдил сумата 1284, 97 лв.

Макар въззивникът да твърди, че тази сума представлява стойността на извършен превоз до сервиза, от събраните по делото гласни и писмени доказателства недвусмислено се установява, че такъв превоз нито е осъществяван, нито е заплащан, съответно – не е включен в размера на застрахователното обезщетение. Услугата „помощ на пътя“ не е ползвана, както съгласно показанията на свидетеля, така и  видно от писмо изх.№ 145/23.03.15, липсват и данни за това в опис-заключенията по преписката по щетата. Въпреки това настоящият въззивен състав счита, че искът е основателен и за тази сума, която не представлява отделна стойност на конкретна вреда. Оплакването на въззивника, че РС не е обосновал решението си в частта, с която е отхвърлил претенцията за тази сума, е основателно. При определяне размера, в който искът следва да бъде уважен, съдът не е изложил мотиви за отхвърлянето му над присъдените от него 4 509, 37 лв., а механично е възпроизвел заключението на съдебнотехническата експертиза.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 208 ал. 3 от КЗ то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума.

Така, ищецът-застраховател, след като е установил пълния размер на вредата, причинена при ПТП, и след като на автомобила е бил извършен ремонт, е приел първоначално размер на застрахователното обезщетение 4 509, 37 лв., който е и заплатен /при приспадане на последната застрахователна премия/. След надлежно искане за корекция, направено от застрахованото лице, застрахователят е преизчислил вредите и е приел нов размер на същите – 5 794, 34 лв., като действително разликата е в размер на 1 284, 97лв., изплатена е на застрахования, но тя не представлява стойност на „асистанс“. Видно от приложените описи-заключения по претенцията на застрахования, разликата е получена при прекалкулиране на отделни части, материали и съответно – труд, като видът на констатираните повреди не е променян. Така общо ищецът-застраховател е заплатил в полза на застрахованото увредено лице застрахователно обезщетение в размер на 5 794, 34 лв. Съдът счита, че следва да приеме за доказана тази стойност на вредите, тъй като ответникът не я разколеба по никакъв начин. Стойността, посочена от вещото лице не почива на извършен лично от него оглед, изследване и изчисление, а представлява механично и съвсем общо възпроизвеждане на посочената в първия опис-заключение сума. Поради това съдът няма причини да я приеме безкритично, след като застрахователят я е коригирал сам, като детайлно е изброил всяка вреда по вид, стойност на материали и труд.

С оглед това за него се поражда  право да търси връщането й в пълен размер, доколкото не се установява сумата да надхвърля действителната пазарна стойност на щетите и е в рамките на уговорената в договора застрахователна сума, изчислена към момента на настъпване на застрахователното събитие. Искът е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в пълен размер, като върх, присъдената сума се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва, от завеждането на исковата молба, както е претендирана.

Щом крайните правни изводи на двете инстанции се разминават, въззивната жалба е основателна и като такава  следва да се уважи и решението на НзРС бъде отменено в атакуваната отхвърлителна част, като вместо това бъде постановено решение, с което искът бъде уважен и за разликата над присъдения до претендирания размер. На ищеца следва да се присъдят в пълен размер и разноските за първоинстанционното производство, а решението в частта, с която са присъдени частично разноски на ответника, следва да бъде отменено.

В необжалваната уважителна част решението е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззиваемата страна, която следва да понесе своите, както са направени, и заплати на въззивника такива в размер на  169, 70 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                             

Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ  първоинстанционно решение № 183/04.12.2015г. по гр.д. № 482/15г. на НзРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният на основание чл. 213 от КЗ от ЗАД „Булстрад Виена иншуърънс груп“, гр. София против Община Нова Загора иск за връщане на платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за щети, причинени в резултат на управление на МПС при пропадане в необезопасена дупка, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 04.08.15г. до окончателното изплащане за сумата над 4 509, 37 лв. до претендираните 5 794, 34 лв., както и В ЧАСТТА, с която ЗАД „Булстрад Виена иншуърънс груп“, гр. София е осъдено да заплати на Община Нова Загора разноски по делото в размер на 137, 43 лв., като  НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, Булстат 000590597, с адрес гр. Н.З., ул. „24-.“ № * да заплати на основание чл. 213 от КЗ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“, гр. София ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., пл. „П.“ №*, и сумата 1 284, 97 лв., представляваща част от заплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за щети, причинени при ПТП настъпило на 18.12.2014г., като при управлението на застрахованото МПС автомобилът пропада в необезопасена дупка на пътното плътно по пътя с. Еленово – с. Млекарево, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 04.08.15г. до окончателното изплащане, както и още 265, 03 лв. направени разноски в първоинстанционното производство.

 

 

ОСЪЖДА Община Нова Загора да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншуърънс груп“, гр. София направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 169, 70 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ: