Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 26.02.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

                  

                                    

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 34 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от юрисконсулт А. пълномощник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр.Б., ул.„ К. А. Б.“№* против решение 837/18.11.2015г. по гр.д. № 2529/2015 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на въззивника, че уволнението на Б.Р.Р. ЕГН ********** *** е незаконно и е отменена Заповед № 33/12.05.2015 г., възстановен е въззиваемият Р. на заеманата преди уволнението длъжност и на ищеца са присъдени разноски по делото. С въззивната жалба се атакува решението изцяло.

Страната посочва, че извършеното уволнение на въззиваемия Р. е било съобразено с вътрешните актове на въззивника за извършване на подбор. Затова бил съставен протокол за извършен подбор по реда на чл. 329 от КТ от 12.05.2015 г. По този начин извършения подбор бил осъществен по законосъобразен ред. Неправилно съдът бил приел, че ищецът е уведомил работодателя си за започнатото ползване на отпуск за временна неработоспособност. От доказателствата по делото било видно, че той е уведомил по телефона П.Р., която заемала длъжността „главен специалист административно обслужване“ при работодателя, а съгласно чл.16 от Устройствения правилник на изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, функциите на орган по назначаването на държавни служители са на изпълнителния директор, който в случая не е бил уведомен.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване за това, че присъденото адвокатско възнаграждение за първата инстанция е прекалено по размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, още повече, че не е бил представен списък по чл. 80 от ГПК.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

         С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв.Х., с която жалбата е оспорена като неоснователна и е посочено, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че Районен съд правилно е приел, че е налице уведомяване на работодателя за наличието на ползване на отпуск поради временна неработоспособност. По този начин въззивамеият е бил изпълнил изискванията на чл.9 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза и е следвало да бъде изпълнена разпоредбата на чл.333 ал.1 т.4 от КТ, което след като не е било направено води до незаконност на уволнението. Страната посочва, че не представянето на  списък за разноските по чл. 80 от ГПК касае единствено  възможността самата страна да обжалва присъдения й размер за разноски от съда, но не касае нейното право й да бъдат присъдени такива. 

         Моли се съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от юрисконсулт А., която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Процесуалният и представител адв. Х. в писмено становище заявява , че оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания отговор по нея , моли да се потвърди първоинстанционното решение и претендира разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 25.11.2015г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 08.12.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС –Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

Пред първоинстанционния съд били предявени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 и 2 от КТ за признаване за незаконосъобразна и за отмяна на заповед № 33/12.05.2015 г., с която трудовото правоотношение между страните е било прекратено, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Трудовото правоотношение между страните е било прекратено, поради съкращаване в щата и  извършен подбор.

На първо място следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства, безспорно се доказа, че към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение въззиваемият е бил във временна нетрудоспособност и надлежно е бил уведомил работодателя си за това обстоятелство. В този смисъл са показанията на свид.Р., която съдът възприема за незаинтересована от изхода на делото. Установено е, че в срока предвиден в разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, въззиваемият чрез своята дъщеря е предоставил на работодателя документ, който установява неговата неработоспособност, а именно валиден болничен лист. Съдът счита, че е несъстоятелно твърдението на въззивната страна, че е била ненадлежно уведомена за временната неработоспособност на Р., тъй като болничния лист не е бил предоставен на изпълнителния директор на агенцията. Задължение на работника е да уведоми работодателя си като това уведомяване не е в определена форма. Следва да се счита, че уведомяването на компетентен служител какъвто безспорно се явява свид.Р., която към този момент е заемала длъжност „гл.специалист административно обслужване“ е напълно надлежно уведомяване на работодателя за настъпилата временна нетрудоспособност. В тази хипотеза работникът се е ползвал със защитата предвидена в разпоредбата на чл.333 ал.1 т.4 от КТ. За да осъществи уволнение в този случай работодателят е следвало да поиска предварително разрешение на Инспекцията по труда. Като не е извършено това е допуснато съществено процесуално нарушение и уволнението следва да бъде прието за незаконосъобразно.

На следващо място следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не е ясно по какъв точно начин е бил осъществен подборът между служителите. Действително представен е  протокол за извършен подбор по чл. 329 от КТ от 12.05.2015 г. В него са отразени  различни показатели, които работодателят би следвало да вземе предвид за определяне на лицето по-пригодно да изпълнява длъжността, за която се осъществява подбора. В края на протокола е дадена обща оценка на участващите в подбора лица, но отделните показатели не са мотивирани и не е посочено за всеки един отделен критерий, какви точки се дава за двамата служители. По този начин основната идея на законодателя – да е налице прозрачност и мотивираност при осъществяване на подбор между служителите не може да бъде осъществена. Това също е основание за отмяна на осъщественото уволнение като незаконосъобразно.

Правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.

По отношение на твърдението за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение за първа инстанция, съдът намира същото за неоснователно. Макар и ищецът да не е представил списък по чл. 80 от ГПК, същия своевременно е направил искане за присъждане на деловодни разноски, което с оглед изхода на делото следва да бъде уважено. Процесуалният представител на ищеца е участвал активно, както в досъдебната фаза на производството така и в самото съдебно заседание, а също така е представил и писмени бележки след приключване на съдебното заседание, които съдът да вземе предвид. Като се има предвид, че пред първоинстанционния съд са били предявени два иска и че договореното и изплатено възнаграждение в размер на 600 лв. е към минимума съгласно разпоредбата на Наредба № 4 за адвокатските възнаграждения, съдът намира, че не е налице прекомерност в присъдените разноски на страната за първа инстанция.

По отношение направеното искане за присъждане на деловодни разноски от въззиваемата страна за въззивна инстанция, съдът има предвид съображенията изложени по – горе , поради което счита , че претендираната сума зяа адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лв за въззивна инстанция не е прекомерна.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 837/18.11.2015г. по гр.д. № 2529/2015г. по описа на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Б. , ул.„ К. А. Б.“№* да заплати на Б.Р.Р. ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лв. за въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.