Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 26.02.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

 

 

                  

                                    

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 38 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв.Х. пълномощник на Г.С.К. ЕГН ********** ***, В.Д.К. ЕГН ********** *** и С.Д.С. ЕГН ********** ***, против решение № 86/2015г. по гр.д. № 165/2015г. на Котелския районен съд, с което са били отхвърлени обективно съединените искове предявени от жалбоподателите против К. В.И. ЕГН ********** *** и В.В.С. ЕГН ********** *** с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено между страните, че жалбоподателите са собственици на недвижими имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор 29283.501.450 по кадастралната карта, находящ се в с.Жеравна, с площ от 557 кв.м. С обжалваното решение въззивниците са били осъдени да заплатя на въззиваемите деловодни разноски в размер на 1200 лева, както и и всеки един от тях е бил осъден да заплати по 33,40 лв. държавна такса в полза на Съдебната власт. Решението не е обжалвано в частите, с които въззивниците са осъдени да заплатят държавни такси в полза на Съдебна власт. В останалата си част решението е обжалвано като неправилно и противоречащо на събраните доказателства. Посочен е, еч мотивите на съда са непълни и неясни и че неправилно е тълкувал свидетелските показания, като е неглижирал тези на свидетелите В. и К., а е взел предвид показанията на свид.И., която се явява заинтересовано лице. Страната счита, че не е точно тълкуван и е неправилно приложен материалния закон и че събраните по делото доказателства подкрепят исковата претенция, а именно че ищците живеят в процесния имот, полагат грижи за него и непрекъснато правят подобрения. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните части, като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции. Няма направено искане за събиране на доказателства.

         С подадения отговор на въззивната жалба от адв.Г., същата е оспорена като неоснователна и е посочено, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че съдът правилно е анализирал всички събрани по делото доказателства и правилно е приел, че сам по себе фактът на осъществяване на фактическа власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност на идеалните части на въззиваемите. Твърди се, че въззивниците по никакъв начин не са били довели до знанието на въззиваемите намерението си да своят имота изцяло. Не са уведомили, че считат имота за свой и че са променили държането във владение за себе си. Моли се съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не е направено искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивниците не се явяват. Представляват се от адв. Х. , който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемите не се явяват и не се представляват.  

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 21.12.2015г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 04.01.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване право на собственост в полза на ищците по отношение на въззиваемите за недвижим поземлен имот с идентификатор 29283.501.450 по кадастралната карта, находящ се в с.Жеравна, общ.Котел. Безспорно се установи по делото, от събраните писмени и гласни доказателства, че страните ищци и ответници са наследници на общ наследодател В. С. К., починал 1989г. и на съпругата му Мария В.К., починала 2002г. Спорният имот е наследствен, тъй като е бил собственост на техните наследодатели. При това положение, за да бъде уважен иска по чл.124 ал.1 от ГПК, предвид разпоредбата на чл.79 във вр. с чл.68 от ЗС, следва да бъде установено безспорно по делото, че ищците - въззивници в настоящото производство, са владели наследствения имот само и единствено за себе си и че това тяхно намерение е било демонстрирано пред невладеещите наследници по един категоричен и несъмнен начин. Това е така, тъй като трайната съдебна практика /Решение № 9/27.01.2015г. по гр.д. № 5520/2014г. I-во ГО на ВКС/ и теория приемат, че когато съсобствеността върху един имот произтича от наследяване ползващият имота сънаследник е владелец на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. От събраните по делото доказателства не се доказа нито намерение на въззивниците да своят имота само за себе си, нито осъществяване на някакви фактически действия, с които да демонстрират своето намерение да владеят имота за себе си и да отблъснат претенциите за собственост на останалите наследници. Това се доказа, както от всички свидетелски показания по делото, така и от изявлението на ищцата Г.К., направено в с.з. на 11.11.2015г. където тя е посочила, че „аз не мога да кажа, че къщата е само наша и никога не съм твърдяла такова нещо. Имотът е на починалия ми съпруг и на неговите сестри. Искам да се разберем, но нямам пари. „ При това положение, след като очевидно липсва анимус за владението на имота като свой и при положение, че няма никакви действия, с които във времето да са били отблъсквани претенциите на останалите наследодатели към имота, съдът следва да приеме, че въззивниците са владели общият наследствен имот за себе си и са го държали за останалите наследници, които се явяват въззиваеми в настоящото производство. Действително те са извършвали текущи ремонтни дейности, по поддръжка на имота, но те в никакъв случая не следва да бъдат приемани, като действия с които се отблъскват претенциите на останалите сънаследници. Дори ако наследодателите са имали намерение да оставят в наследство процесния имот на техния син те не са реализирали това свое намерение и то не поражда правни последици.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което въпреки изхода на делото не следва да и се присъждат.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/11.12.2015г. по гр.д. № 165/2015г. по описа на Котелския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.