Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №27

 

гр. Сливен, 26.02.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ      

ЧЛЕНОВЕ:        СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №43 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №921/14.12.2015г. по гр.д.№2786/2015г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че Д.Б.Б., П.В.Б. и П.Б.Е., в качеството им на наследници на Б.Д.Б., починал на 23.10.2005г. не дължат сумата от 70,23лв., представляваща начислена електроенергия, обективирана във фактура №1135448254 за консумирана електроенергия за отчетен период от 03.09.2014г. до 02.12.2014г. и на ищците са присъдени разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Намира изводите на районния съд за липса на правно основание за извършване на корекцията за напълно незаконосъобразен, като посочва, че корекцията е извършена на основание ЗЕ и новите ПИКЕЕ, чиято процедура е спазена. Посочва, че не е нужно да бъде налице единствено безспорно доказан нерегламентиран достъп до СТИ, за да се приложи нормативната уредба, допускаща корекция на сметки. Посочва, че с новите ПИКЕЕ в сила от 12.11.2013г. е установена нормативна уредба относно корекциите на неизмерените количества електрическа енергия, а договорните отношения с крайния потребител обхващат единствено доставката на електрическа енергия. Счита, че е неприложим принципа „без вина няма отговорност“, тъй като той касае неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не се твърди от негова страна. Налице е констатирано неправилно отчитане та СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване на принципа „комуто ползите, нему и тежестите”. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемите Д.Б.Б., П.В.Б. и П.Б.Е. чрез пълномощника си адв.П., които оспорват жалбата като неоснователна. Намират първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли за потвърждаването му. Считат, че електроснабдителното дружество не е спазило изискванията на ОУ на ЕВН ЕР относно извършването на корекцията на сметката, както и че не е доказано наличие на виновно поведение от страна на абоната, каквото се изисквало от нормативната уредба. Не се установил и точния период на използваната и неотчетена електрическа енергия. Освен това, видно от кредитираното заключение на вещото лице се установило, че методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел. енергия не е приложена правилно. Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемите Д.Б.Б., П.В.Б. и П.Б.Е., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника им – адв. П., която посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като поддържа изложените в отговора съображения. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание, т.е. наличие на виновно поведение.

На първо място следва да се посочи, че ищците имат качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в гр.Сливен, кв. „Стоян Заимов“ 69-Б-4, като наследници по закон на собственика и титуляр на партидата Б.Д.Б., починал на 23.10.2005г. Това обстоятелство е безспорно установено по делото.

В случая се касае за оспорване от страна на ищците в първоинстанционното производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 26.09.2014г. до 02.12.2014г. като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

Към настоящия случай са приложими новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия,  

обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е нормативно установена процедура.

Само следва да се отбележи, че районния съд правилно е приложил относимата към спора нормативна уредба, в т.ч. новите ПИКЕЕ, като възраженията в тази насока на въззивника са изцяло неоснователни. Неоснователни са и възраженията за направен и основен водещ извод в атакуваното решение за липса на правно основание за извършената корекция. Такъв извод въобще няма в акта на първоинстанционния съд. Извода е за неспазване на регламентираната в ПИКЕЕ процедура и неправилно приложение на уредената в нея методика за корекция на сметката на абоната. Налице е всъщност една обща въззивна жалба, аналогична с всички останали, типови жалби, подавани от въззивника, неотносима към конкретното обжалвано решение.

Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката.

Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, намира, че дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

Проверката на средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В конкретния случай, ответното дружество, носещо доказателствената тежест, не е установило абоната, в случая – ищците в качеството им на наследници на починалия абонат Бончо Бончев или техен представител да са били търсени и поканени да присъстват при извършване на проверката и при съставяне на констативния протокол. По този начин са нарушени правата на ищците, в качеството им на клиенти на ответното дружество, те или техен представител да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.

Констативният протокол е подписан от двама свидетели без да е посочено какви са те и без да са индивидуализирани /три имена, ЕГН, посочени са само две имена/. По този начин не може да се избегне съмнението в обективността на извършената проверка и истинността на отразените в съставения протокол обстоятелства. Служителите на ответното дружество е следвало да поканят да присъстват на проверката и да подпишат протокола живущите на адреса, в случая пребиваващите там лица, което не е направено.

Освен това по делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ – да изпрати на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка съставения не в присъствието му констативен протокол, подписан от двама свидетели.

Освен това следва да се посочи, че от заключението на назначената пред районен съд съдебно-техническа експертиза се установява промяна на схемата на свързване, тъй като е констатирана неправомерна техническа манипулация, изразяваща се в изменение на основния шунт чрез добавяне на допълнителен меден проводник във вътрешността на електромера между входа и изхода на токовата верига. В този случай, за да се извърши едностранната корекция на сметката от електроснабдителното дружество, е задължително, с оглед императивната разпоредба на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, констативния протокол, освен задължението да отговаря на изискванията на чл.47 /които в случая не са спазени по гореизложените съображения/, но и да  е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В случая това изискване също не е спазено. Протоколът не е съставен в присъствие на органите на полицията, още по-малко е подписан от такива.

Предвид изложеното, не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в случая – ищците, защото представлява само неподписан от тях частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Този протокол като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното дружество.

На следващо място, по делото е установено от кредитираното заключение на вещото лице по изготвената и изслушана съдебно-техническа експертиза, че електроснабдителното дружество не е приложило правилно методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия, в съответствие с изискванията на чл.48, ал.1, т.1, б.“А“ от ПИКЕЕ, като не е отчетен класа на точност на средството за търговско измерване.

Освен това, с оглед периода, за който е коригирана сметка – 67  дни, следва да се отбележи, че по делото не е как ответното дружество е определило периода за преизчисляване на сметката за ел. енергия на наследодателя на ищците, който е по-малък от максималния възможен /90 дни/, т.е. не е ясно как е определен началния момент. Не е установена точната дата на първоначалното неотчитане, за да се приеме, че това е началния момент. По този начин съдът намира, че е налице некоректно и недобросъвестно поведение на ответното дружество, което не следва да ощетява потребителя чрез извършване на корекция на сметката му за един продължителен, произволно и неясно как определен, срок.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищците не дължат исковата сума, като предявения от тях отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.  

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищците в пълен размер направените от тях разноски в първоинстанционното производство.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на всеки един от въззиваемите направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от по 300лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №921/14.12.2015г. по гр.д.№2786/2015г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на Д.Б.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на П.Б.Е. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на П.В.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.