Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 23

гр. Сливен,  26.02. 2016г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                     Мл. с. САВА ШИШЕНКОВ    

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 44  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 905/04.12.2015 г. по гр.д. № 4132/2014 г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от Й.И.К. ЕГН ********** и М.М.К. ЕГН ********** ***, против Т.М.Ч. ЕГН ********** и И.Ц.Ч. ЕГН ********** *** иск за приемане за установено, че е налице грешка в границите между имот  с идентификатор № 67338.506.206 с адрес на ПИ гр. С. ул. „Л.” № * с площ 253 кв.м., собственост на ищците и имот с идентификатор № 67338.506.197 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД -18-31/19.04.2006 г. на Агенцията по Кадастър – собственост на ответниците и тази граница да бъде нанесена 3 м. северно от отразената в кадастралната карта, като неоснователен и недоказан.Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски.

 Подадена е въззивна жалба от процесуалния представител на ищците адв. Г.М., в която се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, претендира се и необоснованост, тъй като не кореспондира със събраните по делото доказателства. Сочи се , че в хода на съдебното дирене по безспорен начин е установено, че действителното положение на границата между двата имота е на разстояние 3 м. северно от отразената върху кадастралната карта от 2006г. Развиват се аргументи основани на заключението на вещото лице. От подробния анализ на това заключение се извежда извод за основателността на предявения иск. Развити са и съображения, в които е направен анализ на събраните по делото гласни доказателства и се извежда извод, че те безспорно установяват основателността на твърдяното в исковата молба.  Сочи се, че фактическата обстановка е безспорно установена, но решението на съда е в противоречие с нея. Поради това се иска да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което да се уважи претенцията.

В срока за обжалване на първоинстанционното решение е постъпила и допълнителна въззивна жалба от ищците Й.И.К. и М.М.К., в която се сочи, че по делото е безспорно установено, че мястото на съседите от север е уширено още преди 1957г. Прави се искане за назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице да измери лицата на имотите и да установи има ли разлика от 1930 г. и сега. При определяне на границите да се вземат предвид и сградите, които са посочени в плана от 1930 г. и не са променени и до днес.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на първата въззивна жалба, в който се  сочи, че решението е правилно. В писмения отговор се прави разбор на събраните по делото доказателства и се извежда извода, че действителните граница на имотите е тази по сега действащата кадастрална карта.  На практика не излагат контрааргументи на изложеното във въззивната жалба, като се акцентира на правилността на решението въз основа на приетите фактически обстоятелства и се иска това решение да бъде потвърдено.

По направеното доказателствено искане съдът се е произнесъл с определение в закрито заседание.

В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

        Правилната правна квалификация на предявеният иск е тази по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, с оглед изменението на закона ДВ бр. 49 от 2014г., но тази разпоредба е идентична със старата на чл. 53 ал. 2 от ЗКИР.

Отговорът на въпроса за възможността да се уважи иск по  чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стара редакция/ в хипотеза, когато ищците не са провели успешно пълно доказване на вещните си права върху целия имот не може да бъде даден без точното изясняване предмета на спора по  чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стар/.

 Непълнота и грешка в кадастралната карта по смисъла на  чл. 53, ал. 2 ЗКИР / стара редакция/ е налице само при хипотези на незаснети или погрешно заснети имотни граници на имота в КП и пренесен в КК, тъй като в рамката на проведената административна процедура по нанасянето им в плана не са били верни данните за местоположението им. Несъответствието между действителните пространствени характеристики на имотите и тяхното отразяване в КК представлява грешка или непълнота по смисъла на отменения  чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ стара редакция/ когато е налице и несъответствие в обема на правото на собственост. Непълнотите и грешките в КК могат да се съпътстват и от спор за собственост т. е. до нарушаване на материални субективни права или до хипотеза на закононарушение при одобряване на нов РП, но ако закононарушението се изразява в несъблюдаване на конкретни организационни или административни правила, касаещи КП и КК, то отстраняването му не може да бъде предмет на иска по този иск. Т. е. макар и генезисът на иска да е в спорното право на собственост или друго ограничено вещно право, то исканото разглеждане на спора да е по реда на  чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ стара редакция/ включва безусловно констатация и произнасяне и по правилното заснемане респ. наличие на погрешно заснети имотни граници на имота в КП, пренесени в КК и КР.

 Искът по  чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стара редакция/ е иск за защита на вещни права и допустимостта му винаги е налице, когато се засяга, оспорва или застрашава заявеното вещно право. Искът е положителен установителен иск касаещ безспорното установяване обема и техническите параметри на площта на заявеното за защита право на собственост на ищците. В този аспект следва, че именно в тежест на ищците е прякото и пълно доказване обема на притежаваното от тях правото на собственост и обема на засягане от непълнотата или грешката в КП и КК. / виж Решение № 16 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5579/2014 г., II г. о/.

   Искът по чл. 53, ал.2 от ЗКИР има за предмет пространствения обхват на правото на собственост при грешка в отразяването на границите на имотите - т.е. установяването на местоположението и точните кадастрални граници на имотите или заснемането им на името на действителния собственик. С решението по този иск се решава спор за материално право към минал момент /изработването на кадастралния план към действащия регулационен план/, а изменението на кадастралния план, при уважаването на иска, се извършва по административен ред след решаване на спора по съдебен ред, т. е. установяването по съдебен ред на принадлежността на материалното право е от значение за допускането на изменение на кадастралния план, съответно на регулационния план, ако е от значение за регулационните предвиждания. В конкретния случай страните  спорят по правата си на собственост и относно границите на имота. Макар в исковата молба да се акцентира именно на границите, то е безспорно, че се претендира и право на собственост върху „45 – 50 кв.м.”. Искът по чл. 53, ал.2 от ЗКИР е специален установителен – за установяване на правото на собственост към минал момент- на одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър, в които се поддържа, че е налице грешка или непълнота, свързана със спора за собственост.

        От назначената по делото експертиза, извършена от вещото лице Валентин Симеонов, е ясно, че не може да бъде установена, предвид характера на налична основа, еднозначно границата между имотите от 1933 г.  От информацията съдържаща се в останалите налични данни промяна на имотната граница между двата имота през последните 58 години не е имало. По кадастралната карта и действащия сега план ситуацията е като в плановете от 1982 и 1985 г., а за периода от 1957 г. до 2014 г. промяна на границите между двата имота няма.  Действителната граница между имотите през 1933 г. е могла да бъде определена по одобрения проект тогава, а в настоящия момент по същия проект границата не може да бъде определена. Категорично е заключението на вещото лице, че действителната граница между имотите е тази по сега действащата кадастрална карта. Това заключение вещото лице е поддържало и в с.з., като неоснователни са доводите във въззивната жалба, че изводите от заключението и разпита на вещото лице сочат на друго различно фактическо обстоятелство от посоченото по-горе.

        От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ищците са били собственици на част от имота на ответниците – както те са посочили на 45 – 50 кв.м. Напротив, свидетелските показания са безспорни, че ответниците винаги са били собственици и са владяли своя имот в границите, с които той е нанесен на кадастралната карта. Така е недоказана претенцията на въззивниците и подадената от тях жалба се явява неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 100 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 905/04.12.2015 г. по гр.д. № 4132/2014 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Й.И.К. ЕГН ********** и М.М.К. ЕГН ********** ***, да заплатят на Т.М.Ч. ЕГН ********** и И.Ц.Ч. ЕГН ********** *** сумата от 100 /сто/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: