Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. С., 07.03.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на втори март през две хиляди и шестнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА  

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

    

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 45 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроразпределение„ ЕАД, гр. П., ул. „Х. Д.” № *, ЕИК 115552190 чрез юрисконсулт И.П. против Решение № 975/29.12.2015 г. по гр.д.№ 3168/2015 г. на  Сливенски районен съд, с което  се осъжда дружеството на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на М.З.П., ЕГН **********, с адрес *** А и съдебен адрес *** чрез адв. М.М. *** сумата от 4496 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, следствие на възникнал пожар на 11.02.2013 г. във вила № *, м. „С.” гр. С., поради подадено напрежение извън допустимите норми ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на извършването на деликта- 11.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата , като отхвърля така предявения иск до пълния му размер от 5730 лв. като неоснователен и недоказан. Със същото решение въззивното дружество е било осъдено да заплати на  въззиваемия сумата от 5000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени от него  неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на извършването на деликта- 11.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на  1 619,54 лв., съобразно уважената част от исковете. Ищецът е бил осъден да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 80,50  лв.

Решението се обжалва в частта, с която частично са уважени претенциите на ищеца като незаконосъобразно. Моли въззивния съд да отмени в тази част първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца за обезвреда на претендираните от него имуществени и неимуществени вреди като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от  адв. М.М. ***, в качеството й  на пълномощник на М.З.П., ЕГН **********, с адрес *** А – ищец  в първоинстанционното производство. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

 

           Въззивното дружество – ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение в частта му, с която частично са уважени претенциите на ищеца, като неправилно, необосновано постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не били отговаряли на обективната истина, правните му изводи на закона, а доказателствата по делото били тълкувани превратно в полза на ищеца. По делото нямало данни, че пожара в имота на ищеца бил възникнал в резултат на подадено напрежение, което било със стойности над изискуемите стандарти. Неправилна и почиваща на предположения била констатацията на районния съд, че  в м. „С.” между 9 и 15 часа нямало електрическо захранване и, че вместо договореното напрежение със стойност 220 V към обекта на ищеца било подавано напрежение със стойност 230 V . Правните си изводи първоинстанционният съд бил изградил на базата на твърдяни от ищеца, но останали недоказани в хода на съдебното производство факти. От комплексната пожаро-електротехническа експертиза и от разпита на вещите лица в съдебното заседание не се била изяснила конкретната причина довела до възникването на пожара. Категорично било установено, че пожарът бил възникнал от вътрешната част на климатика, но не вследствие на подадено напрежение в разпределителната мрежа извън държавния стандарт. Също така било установено, че в м. „С.” поради неотложни аварийни ремонти било прекъснато захранването на 11.02.2013 г. между 9 и 15 часа, но ищецът не бил успял да докаже темпоралната последователност между възстановяването на захранването и възникването на пожара. Същият бил могъл да възникне и поради проблем във вътрешната инсталация на къщата, тъй като тя не разполагала със съответните защити или поради дефектирал климатик. Вещото лице Божков било заявило, че нямало данни към датата на възникване на пожара да е било подавано напрежение над допустимото. И двете стойности на подаваното напрежение, а именно от 220 V и 230 V били в рамките на действащия държавен стандарт.

Твърди, че ЕВН ЕР не било нарушило чл. 69 от  ЗЕ, който се бил касаел за техническото обезпечаване на обекти, които били представлявали критична инфраструктура в енергетиката според пар. 1, т. 29 от ЗЕ и чл. 89 от ЗЕ. Не било налице противоправно поведение от страна на дружеството, като елемент на фактическия състав на деликта по чл. 49 ЗЗД и останалите елементи също не били доказани.

От допуснатите по делото жалби на С.С.М. и П.Д.В. се потвръждавал извода, че след като в други къщи е имало включени електроуреди и в тях не е бил предизвикан пожар, то причината поради която бил възникнал пожара в къщата на ищеца не следвало да била подадено напрежение над допустимото в електроразпределителната мрежа.

Оспорва размера на присъдените на ищеца имуществени вреди, тъй като районният съд не следвало да взима като база за изчисляването им стойността на ремонтните дейности, а да се съобрази с определения от вещото лице размер- 4058 лв., тъй като това била реалната стойност на всички претърпени от ищеца имуществени вреди, които били подлежали на обезвреда.

Посочва, че ищецът изобщо не бил претърпял неимуществени вреди, а районния съд се позовал на недоказани в хода на съдебното производство факти, който не се били намирали в пряка причинна връзка с твърдения деликт, а именно раздялата на ищеца с приятелката му и пребиваването на сестра му и детето й на хотел един месец след пожара. Разпитаните свидетели давали противоречиви показания относно емоционалното и психическо състояние на ищеца в резултат на пожара и претенцията му за обезвреда на неимуществени вреди се била оказвала недоказана, по отношение на всички елементи от фактическия състав на деликта предвидени в чл. 45 във вр. чл. 49 във вр. чл. 52 ЗЗД.

          Моли въззивния съд да отмени в тази част първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца за обезвреда на претендираните от него имуществени и неимуществени вреди като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер и претендира разноски по делото пред двете инстанции.

            С въззивната жалба не са направени  нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

            С отговора на въззивната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство , се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. От събрания по делото доказателствен материал била установена конкретната причина за възникването на пожара в дома на ищеца, тъй като по делото било приложено като доказателство ДП № 247/2013 г.  по описа на РУП Сливен, от което било видно, че на 11.02.2013 г. в м. „С.” двамата служители на ЕВН ЕР ЕАД В.Х.А. и С.В.С. били извършили ремонтни дейности по електропреносната мрежа във връзка с които било спряно електрозахранването в м. „С.”  от 9 до 15 часа.

От изготвените в хода на досъдебното производство пожаротехническа и допълнителна електротехническа експертиза се било установявало, че най-вероятната причина за възникването на пожара била техническа повреда възникнала в климатика в следствие на подаване на повишено напрежение към него. В същия смисъл била и изготвената  и неоспорена в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд комплексна пожаро-електротехническа експертиза, според която единствената възможна и вероятна причина за възникването на пожара била настъпила техническа повреда във вътрешното тяло на климатика в резултат на подаденото повишено напрежение надвишаващо договорената стойност от 220 V /фиксирана в декларацията заявление за започване на продажба на електрическа енергия и договора за присъединяване/, а от Протокола за извършената техническа проверка № 77015/30.04.2014 г. било видно, че при измерване на стойностите на подаденото напрежение се установявало, че същите били извън допустимите по стандарт дори и извън рамките на допустимото отклонение – 248 V. Доставчикът бил длъжен при тази манипулация по превключване на електрозахранването да предвиди наличието на т.н. „преходно напрежение” и да подаде към своите абонати електроенергия, която да отговаря по количествени и качествени показатели на нормативно и договорно установените. Подаването на завишени стойности на електроенергия от страна на доставчика се било доказвало и от свидетелските показания на св. В..

Първоинстанционният съд правилно бил изчислил размера на претърпените от ищеца имуществени вреди и с оглед на изготвената и неоспорена строително-техническа експертиза и разпита на вещото лице И. Иванов, което било посочило, че ако трябва да бъдат възстановени повредените вещи в състояние, в което да могат да бъдат използвани към датата на изготвяне на заключението стойността на ремонтите била възлизала на 4 496 лв.

Първоинстанционният съд правилно бил изчислил и размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, който били в пряка причинно-следствена връзка с избухналия пожар, тъй като в резултат на него ищеца, майка му, сестра му и нейното дете били принудени да съжителстват заедно и това било довело до разрив в отношенията на ищеца с приятелката му. Освен това ищецът бил променил поведението си, като бил станал раздразнителен, сприхав и нервен, бил ограничил социалните си контакти и се бил отчуждил от приятелите си. Тези факти били безспорно доказани от разпитаните по делото свидетели. Твърди, че по безспорен начин бил доказал, че въззивното дружество било осъществило спрямо него фактическия състав на деликта визиран в чл. 49 ЗЗД.

 Въззиваемия намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски пред въззивната инстанция и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В с.з., дружество въззивник „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив, редовно призовано, изпраща процесуален представител по пълномощие юрисконсулт И.П., който поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се е бил осъществил състава на чл. 49 ЗЗД и не била установена причината за възникването на пожара, като в условие на евентуалност, ако решението бъде потвърдено претендира по-малък размер на присъдените обезщетения от първоинстанционния съд за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Претендира разноски и представя списък с разноски по чл.80 от ГПК.

В с.з. въззиваемия, редовно призован, не се явява лично, а изпраща представител по пълномощие адв.М.М. ***, която моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и претендира разноски, като представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

Трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Уника“ АД, гр.София, редовно призовано  не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично законосъобразно и правилно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение в размер на 5730 лв. за имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от страна на служители на ответното дружество „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив с правно основание чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на деликта 11.02.2013 г. до окончателното плащане на сумата и иск за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв. за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от страна на служители на ответното дружество „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив с правно основание чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на деликта 11.02.2013 г. до окончателното плащане на сумата.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивната жалба за частично неоснователна.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна - възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. В случая следва да се  установят следните обстоятелства: наличие на противоправно поведение от страна на служители на ответното дружество на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив, като не е необходимо да се установява точно кой служител е извършил съответното деяние; вина; причинени вреди и причинна връзка между вредите и противоправното поведение. Необходимо е да се установи, че това деяние е било извършено в изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата. За да възникне отговорността за възложителя по чл. 49 ЗЗД следва да има пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия.

Видно от Нотариален акт № 124, том І, рег. № 1238, дело № 186/24.11.1998 г. и удостоверение издадено от община Сливен ищецът е собственик на недвижим имот – земя и сграда, находящи се в гр. С., местността „С.” № *.

Видно от декларация за достъп до мрежата от 02.02.2011 г.; заявлението декларация за започване на продажба на електроенергия от 02.02.2011 г.; Договора за присъединяване обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР и поръчка за присъединяване от 01.02.2011 г., къщата на която е изгорял втория етаж е била свързана с електроразпределителната мрежа и й е била доставяна електроенергия от доставчика „ЕВН Електроснабдяване” АД, като  тези факти са правилно отделени от районния съд като безспорни между страните.

От събраните по делото писмени доказателства /справка с изх. № 653/08.05.2014 г., издадена от КЕЦ Сливен, както и от жалбите на съседите на ищеца С.С.М. и П.Д.В., които уведомили ответното дружество, че след възстановяване на електрозахранването поради подаденото по-силно напрежение им бил изгорял електроуред-бойлер, както и от жалбата и показанията на св. К.П. / е установено, че на 11.02.2013 г. в м.С., гр.Сливен е било изключено ел. захранването на потребителите в района за времето от около 09,00 часа до 15,20 часа, когато е възстановено ел. захранването. От доказателствата /свидетелските показания, справка с изх. № 653/08.05.2014 г., жалбата на св. П., констативния протокол № 11/18.02.2013 г. и констативен протокол № 77015/30.04.2013 г./ се установява, че след възстановяване на ел. захранването в жилището, в което живее ищеца в първоинстанционното производство М.П. възникнал пожар. От кредитираното от съда заключение на комплексната пожаро-техническата експертиза в пожаро-техническата й част, се установява, че пожарът е възникнал във вътрешното тяло на климатика, обслужващ всекидневната стая на втория етаж на къщата на ищеца. Климатикът е бил в работен режим и е функционирал като е бил захранван с напрежение по-високо от необходимото. Вещото лице отчита факта, че в деня на възникването на пожара е било изключено ел. захранването в района,  в който попада къщата на ищеца и при неговото включване се било получило повишено напрежение. С оглед на тези обстоятелства вещото лице приема, че климатикът е работил в условия, които не са могли да гарантират безопасната му експлоатация и те са станали предпоставка за възникване на техническа повреда в него.

От заключението в неговата електротехническа част се установява, че към момента на пожара- 11.02.2013 г. е действал БДС ЕN 50160/2010 г., като договореното напрежение по договора за присъединяване между доставчика и потребителя е било 220 V, а подаденото към момента на възстановяване на ел. захранването напрежение между фазата и неутралата е било 230 V. Подаването на повишено напрежение към абоната могло да бъде налице при първоначално подаване на захранване към трансформатора или извод от трафопоста, вследствие на т.н. преходен процес съпътстващ винаги процесите на комутация /превключване/. Преходното напрежение в този случай било краткотрайно, но превишаващо пределно допустимите стойности.

Въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд за обоснованост на заключението в тези му части и го кредитира в тях, тъй като е обосновано, изготвено от вещи лица, в чиято компетентност няма основания да се съмнява и не се опровергава, а напротив косвено се потвърждава от  свидетелските показания и писмените доказателства, приобщени по делото.

Вещото лице категорично е посочил, че това преходно напрежение може да доведе до повреди в ел. уредите на други консуматори, намиращи се в близост до трафопоста. По делото безспорно е установено, че освен пожара в дома на ищеца е имало инциденти и два други имота непосредствено след възстановяване на ел. захранването на процесната дата /запалени ел. инсталацията на ел. бойлери/, което косвено потвърждава извода за макар и кратковременно подаване на напрежение в завишени стойности.

От всичко изложено, съдът намира, че причина за пожара е подаденото пренапрежение към имота на ищеца. Поради това споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че е налице неизпълнение на нормативно вменените задължения /чл.69 и чл.89 от ЗЕ/ от страна на служителите на ответното електроразпределително дружество, осъществили включване на ел. захранването в м.С., гр.Сливен на процесната дата – 11.02.2013г. Действията на служителите на дружеството са противоправни – нарушаващи принципа да не се вреди другиму.

За ангажиране на отговорността на ответното електроразпределително дружество по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи противоправно поведение от страна на негови длъжностни лица, каквото е налице, с оглед изложеното по-горе. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното. Ответното дружество не е установило с пълно доказване, че презюмирания факт – вината на негови служители, не се е осъществил. Не е проведено успешно обратно доказване от носещото доказателствената тежест дружество и законоустановената презумпция за вина не е оборена.  

Другият елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.

От събраните пред районния съд гласни и писмени доказателства се установява, че в резултат на действията на служителите на ответника при възстановяване /включване/ на ел. захранването в м.“С.“, гр.Сливен, вследствие подадено пренапрежение, над договорените стойности и допустимия толеранс по отношение имота, собственост на ищеца, в същия е възникнал пожар във вътрешното тяло на климатика, обхванал постепенно цялото жилище /втори жилищен етаж на вилна сграда/. В резултат на пожара са причинени имуществени вреди, изразяващи се в повредени и унищожени вещи, намиращи се в жилището на ищеца, обхванато от пожара. Установено е увреждането на находящите се в имота вещи, собственост на ищеца, подробно описани в исковата молба и в заключението на съдебно-оценителната експертиза. Стойността на увредените вещи е установена от заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза.

Настоящият съдебен състав, обаче не споделя правните изводи на първоинстанционния съд относно размера на имуществените вреди, които подлежат на обезвреда, който е следвало да бъде определен по цени към датата на причиняване на вредите, а не към датата на постановяване на решението /Решение № 18 / 1997 г. на ІV ГО ВКС/. Към момента на настъпване на вредата делинквентът изпада в забава и дължи законна лихва без покана. Повредените вещи се оценяват в състоянието им към момента на увреждането. С оглед на изложеното районният съд е следвало да присъди на ищеца действителната стойност на погиналите вещи към момента на възникването на пожара- 11.02.2013 г., след като са отчетени техните амортизации и която според изготвената строително-техническа експертиза се равнява на 4058 лв., а не сумата от 4496 лв.  Последната сума, съставлява стойността на ремонта на повредените вещи, изразяващ се в извършване на възстановителни ремонтно строителни работи и не е относима към определяне на размера на претърпените вследствие на деликта.

Освен имуществените вреди, ищецът е претендирал обезщетяване и на неимуществени такива. От събраните по делото пред районния съд гласни доказателства, а именно свидетелските показания на свидетелите П. и С. е видно, че ищецът в резултат на пожара видимо променил поведението си- станал напълно различен човек – затворен, притеснен, отчаян, угрижен, потиснат и изнервен за разлика от предишния весел човек. Следователно е налице вреда и под формата на накърняване на душевността, психическото и емоционално състояние на ищеца.  Установи се, че в резултат на пожара ищецът е бил принуден да живее в две стаи заедно с майка си, сестра си и нейното дете, като тези ежедневни битови неудобства продължавали и към настоящия момент, което се дължало на липсата на финансови средства, предизвикана от разходите за отстраняване на щетите от пожара.

Съдът приема, че по делото от събраните писмени и гласни доказателства е установена и причинната връзка между настъпилите за ищеца вреди - имуществени и неимуществени и противоправните действия на служители на ответното дружество, посочени по-горе.

Съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажиране на отговорността на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив по чл.49 от ЗЗД. За него възниква задължение да обезщети причинените преки и непосредствени вреди, в случая – имуществени и неимуществени, описани по-горе.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид посочените по-горе увреждания на душевността и психиката на ищеца, съобрази факта, че търпените неудобства и терзания продължават и към момента. Съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 5000лв.

Върху всяка една от двете главници се дължи законна лихва от датата на извършване на деликта, в случая 11.02.2013 г. до окончателното им плащане.

С оглед изложеното, решението на Сливенски районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната уважителна част и следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото и отхвърлителната част на въззивното решение, по отношение на иска за обезщетение на имуществените вреди следва да се възложи на въззивното дружество, да заплати на ищеца сумата от 1544, 84 лв., представляваща съразмерна част от направените пред първата инстанция разноски и сумата от 429,24 лв, съставляваща съразмерна част от сторените пред въззивната инстанция разноски. Въззиваемия следва с оглед частичното отхвърляне на претенцията му за обезщетение на имуществените вреди да заплати на въззивното дружество разноски по делото- сумата 109,07 лв., представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска и сумата от  28,83 лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

С оглед неоснователността на въззивната жалба на ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив, на дружеството въззивник не се дължат разноски за въззивната инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                             Р     Е     Ш     И  :

                          

ОТМЕНЯ Решение № 975/29.12.2015 г. по гр.д.№ 3168/2015 г. на  Сливенски районен съд в частта, с която на основание чл. 49 ЗЗД „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, гр. П., ул. „Х. Д.” № *, ЕИК 115552190 е осъдено да заплати на М.З.П., ЕГН **********, с адрес *** А обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, следствие на възникнал пожар на 11.02.2013 г. във вила № *, м. „С.” гр. С., поради подадено напрежение извън допустимите норми ведно със законната лихва върху него, считано от дата на извършването на деликта- 11.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата над размера от  4058 лв. до размера от 4496 лв. и разноски по делото над размера от 1544,84 лв. до присъдения размер от 1619, 54 лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.З.П., ЕГН **********, с адрес *** А с правно основание чл. 49 ЗЗД против „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, гр. П., ул. „Х. Д.” № *, ЕИК 115552190 за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, следствие на възникнал пожар на 11.02.2013 г. във вила № *, м. „С.” гр. С., поради подадено напрежение извън допустимите норми ведно със законната лихва върху него над размера от 4058 лв. до размера от 4496 лв., както и претенцията за присъждане на разноски над размера от 1544,84 лв. до присъдения размер от 1619, 54 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 975/29.12.2015 г. по гр.д.№ 3168/2015 г. на  Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА М.З.П., ЕГН **********, с адрес *** А да заплати наЕВН България Електроразпределение” ЕАД, гр. П., ул. „Х. Д.” № *, ЕИК 115552190 сумата 109,07 лв., представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска и сумата от  28,83 лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДАЕВН България Електроразпределение” ЕАД, гр. П., ул. „Х. Д.” № *, ЕИК 115552190  да заплати на М.З.П., ЕГН **********, с адрес *** А сумата от 429,24 лв, съставляваща съразмерна част от сторените пред въззивната инстанция разноски.

Решението е постановено при участието на ЗК „Уника“ АД, гр.София като трето лице – помагач на страната ответника „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив.

Решението в частта относно иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

Решението в частта относно иска за заплащане обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.