Р Е Ш Е Н И Е № 26

Гр.Сливен, 19.05.2016г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април, двехиляди и  шестнанадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

         При секретаря Е.Х. с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия  Ангелова  гр.дело №  46 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предявен е иск от „Агарика“ ЕООД срещу „Дияника“ЕООД  и „Дияника-1“ЕООД, за обявяване на относителна недействителност спрямо ищеца на  възмездна  сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93, т.8, рег.№ 11826, н. дело № 1293/2014г на Нотариус Е. Ш. ,с рег. № 128 и район на действие СлРС, вписан в СВп с вх.рег № 8552/12.12.2014г, акт № 105, т.30, дело № 4648/2014г.,  с правно основание  чл.135 ал.1 ЗЗД  и  цена- 26 400.10лв.

         В исковата молба дружеството-ищец, чрез своя управител, твърди че с влязло в сила решение по гр.д. № 1765/2012г. на СлРС против първия ответник бил издаден изп.лист за общата сумата 27 160 лева. Въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 1764/2012г. на СлРС, ищецът се снабдил с изп.лист против първия ответник за общата сума 6501.90 лева. За събирането на тези суми било образувано изп.дело № 1501/2015г. по описа на ЧСИ П.Р. с рег.№ 835 и район на действие СлОС. По същото дело били събрани част от сумите, което станало повод между ищеца и първия ответник да се подпише споразумение от 15.02.2013г. за уточняване на остатъка от задълженията и начина на погасяванего им, което споразумение не било изпълнено от „Дияника” ЕООД. Твърди, че след подписване на това споразумение същото дружество продължило да закупува от ищеца препарати за растителна защита и торове без да заплаща тяхната цена. Ищецът твърди, че продал на „Дияника” ЕООД 50т минерален тор, амониева селитра, на обща стойност 35 400 лева, за което била издадена ф-ра № 2000012189/19.03.2014г. Твърди, че продал на „Дияника” ЕООД препарати за растителна защита на обща стойност 24 677.74лв, за което била издадена ф-ра № 2000012711/11.04.2014г. Твърди, че тези задължения не били платени на падежа, поради което ищецът по реда на чл.410 от ГПК се снабдил с изп.листи за общата  сума  60 077.74 лева и разноски в размер на 3802 лева.

С допълнителна молба от 18.02.2016г. уточнява, че изп.листи за сумата от 60 077.74 лева са били издадени по ч.г.д. №№ 4392, № 4393 и №  9394, всички по описа на СлРС за 2015г. В хода на изпълнителното производство се установило, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 93, том 8, рег.№ 11826, дело № 1293/14г. на нотариус Е. Ш. , с рег. № 128 и район на действие СлРС, вписан в СВп  вх.рег № 8552/12.12.2014г, акт № 105, т.30, дело № 4648/2014г., първият ответник продал на втория, следния недвижим имот, представляващ: 1/ сграда с идентификатор 67338.457.9.1, с площ 79 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване– селскостопанска сграда, с адрес:гр. Сливен местност  Кютюклюка; 2/ сграда с идентификатор № 67338.457.9.2, с площ 123 кв.м., на един етаж, начин на трайно ползване – селскостопанска сграда , с адрес гр.Сливен м.Кютюклюка; 3/ сграда с идентификатор № 67338.457.9.3 с площ 672кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване – селскостопанска сграда с адрес гр.Сливен м.Кютюклюка; 4/ сграда с идентификатор №  67338.457.9.4 с площ 132 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване – селскостопанска сграда, с адрес гр.Сливен м.Кютюклюка; 5/ сграда с идентификатор № 67338.457.9.5, с площ 24 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, с адрес гр.Сливен м.Кютюклюка; 6/ сграда с идентификатор № 67338.457.9.6, с площ 47 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, с адрес гр.Сливен м.Кютюклюка, всички построени в ПИ с идентификатор 67338.457.9 по КК на гр.Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2016г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастър, с адрес гр.Сливен, м.Кютюклюка, с площ 8100 кв.м., трайно предназначение на територия – урбанизирана, начин на трайно ползване – за животновъдна ферма, стар идентификатор – няма, номер по предходен план 179006, при посочени граници, за сумата 32070.10 лева с ДДС, която сума продавачът заявил, че ще получи от купувача по банков път в петдневен срок от датата на вписване на нотариалния акт.

Твърди, че продажбата е извършена в полза на втория ответник, чийто едноличен собственик на капитала и управител е Д.И.М., който бил и едноличен собственик и управител на дружеството продавач и първи ответник, поради което на Д.М. били известни водените съдебни производства, осъдителните решения по тях, образуваното изпълнително производство, както и задълженията към ищеца по всички договори за продажба. Счита ,че не само първият ответник, чрез своя управител  е знаел за съществуване на вземането, но и с прехвърлянето на имотите увреждал интересите на кредитора-ищец, като самото прехвърляне било извършено напълно умишлено, с цел да намали имуществото на длъжника и да се предотврати възможността кредитора да се удовлетвори вземането си . Счита, че е налице хипотезата на чл.135 ал.1 от ЗЗД, тъй като длъжникът е знаел за съществуване на задължението към ищеца, за предприетите действия по събиране на вземането, както и че с прехвърлянето на имотите го лишава от възможността да се удовлетвори при една принудителна продажба.

         Твърди, че знанието за увреждане е налице и за приобретателя на имотите, тъй като управител на дружеството купувач и едноличен собственик на капитала е същото лице Д.М..

Моли за постановяване на съдебно решение, с което се обяви недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 93, т. 8, рег.№ 11826 дело № 1293/14г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 и район на действие СлРС, вписан в СВп  вх.рег № 8552/12.12.2014г, акт № 105, т.30, дело № 4648/2014г.

И двамата ответници са депозирали писмен отговор на  исковата молба,  в срока по чл.131 от ГПК, чрез общ процесуален представител.

          Оспорват иска изцяло като неоснователен и недоказан.  Не  оспорват  качеството на кредитор на ищеца по отношение на първия ответник. Считат, че иска е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като имало други двама кредитори с  възбрани и ипотека върху същите имоти, вписани  преди вписване на исковата молба.  По този начин,  с обявяването на недействителността на сделката,нямало да се стигне до удовлетворяване на ищеца, тъй като бил необезпечен кредитор.  Позовават се на съдебна практика, според която щом се установи достатъчно имущество, с което кредиторът да бъде удовлетворен, не е налице увреждащ характер на разпоредителната сделка с част от имуществото на длъжника. Затова считат, че процесната сделка не уврежда кредитора-ищец и не възпрепятства възможността същият да реализира вземането си с насочване на принудително изпълнение върху процесните имоти.  Допълват,  че исковата молба  е вписана на 18.02.2016г., а изп.дело № 1501/2012г. на ЧСИ П.Р. е образувано през 2012г., към който момент до вписване на исковата молба не била наложена възбрана, която да обезпечава вземането на ищеца. Върху същите имоти били вписани възбрани от ЧСИ П.Г. по искане на кредитора „Виола АЕ” ООД и в момента течала продажба на имотите, видно от  призовката за доброволно изпълнение по изп.д. № 490/2014г. на същия ЧСИ.  Възбраната по това дело била вписана на 04.09.2014г, а  на 26.01.2012г. била вписана възбрана по искане на „Уникредит Булбанк“. Твърдят, че на 14.12.2015г. била подновена ипотека, вписана в полза на същата банка, а на 28.12.2007г. била вписана договорна ипотека в полза на „Топаз мел” ООД. Твърдят, че процесните имоти обезпечават други двама кредитори с вписани договорни ипотеки, както и хирографарния кредитор „Виола АЕ” ООД с вписана възбрана. Позовават се на разпоредбата на чл.135 ал.1 изр.3 от ЗЗД. При тълкуване на нормата било ясно, че когато преобритателите, с които длъжникът е сключил сделка, с която цели да увреди кредитора, са прехвърлили на свой ред имота на трети лица, които са добросъвестни, правата върху имотите, с които се целяло увреда на кредитора, не настъпвала относителна недействителност по отношение на тях. Макар добросъвестността на третите лица да се предполагалала, можело в хода на производството да се обори тази презумпция. В тази хипотеза недействителността можела да се разпростре и по отношение на третите лица, които недобросъвестно придобили имота, макар и възмездно, преди датата на вписване на исковата молба.

          Молят иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.  Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

          В с.з. ответниците се  представляват от  процесуален представител, който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

         Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие заустановено следното от фактическа страна:

         Ищецът „Агарика“ ЕООД е кредитор на първия ответник по делото „Дияника“ЕООД с вземане, произтичащо от изпълнителни листи, издадени по  гр.дело № 1765/2012, гр.дело  № 1765/2012г,  ч.гр.дело № 4392/2015г, ч.гр.дело № 4393/2015г и ч.гр.дело № 4394/2015г, всички на СлРС.

          Въз основа на влязло в сила решение № 222/28.05.2013г по гр.д. № 1764/2012г. на СлРС, ищецът се снабдил с изпълнителен лист против ответника „Дияника“ЕООД, за сумата от 5 623.92лв, представляваща стойността на доставени  препарати за растителна защита, по фактура № 2000003686/30.04.2010г,ведно със законната лихва, считано от 15.02.2012г и 113.98лв- разноски по заповедното производство - ч.гр.дело № 706/2012г на СлРС, както и 764лв- разноски, направени  в  исковото производство.

          Въз основа на влязло в сила решение    780/27.09.2012г по гр.д. № 1765/2012г. на СлРС, ищецът се снабдил срещу същия ответник с  изпълнителен лист за  сумата  25 000лв,  представляваща част от цената на доставени препарати за растителна защита по фактура № 200000003558 от 28.04.2010г, ведно със законната лихва, считано от 15.02.20102г и разноски от 500лв, за които суми е била издадена заповед за изпълнение № 416/16.02.2012г по ч.гр.дело № 705/2012г на СлРС.

         Със същото решение ответникът е осъден да заплатила  на ищеца разноски по исковото произвоство в размер на 1660лв.

         По ч.гр.дело № 4392/2015г на СлРС., заявителят „Агарика“ЕООД се  снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнител лист за следното вземане от длъжника „Дияника“ЕООД: 25 000лв- главница  по фактура  № 2000012189/19.03.3014г  за доставен минерален тор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.11.2015г  и 1500лв- разноски по делото.

         По ч.гр.дело № 4393/2015г на СлРС заявителят „Агарика“ЕООД се снабдил със заповед за изпъленине по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника „Дияника“ЕООД за сумите:  10 400лв- част от главница по фактура № 2000012189/19.03.2014г за доставен  минерален тор, ведно със ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 16.11.2015г и 808 лв- разноски.

          По ч.гр.дело № 4394/2015г на СлРС, заявителят „Агарика“ЕООД се снабдил със заповед заизпълнение по чл. 410 и изпълнителен лист срещу о „Дияника“ЕООД за  сумата 24 677.74лв- неплатена главница по фактура № 200012711/11.04.2014г за доставени препарати за растителна защита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 16.11.2015г и 1494 лв- разноски.

          На 15.11.2012г е било образувано изп.дело № 1501/2015г. по описа на ЧСИ П.Р., с рег.№ 835 и район на действие СлОС,  с взискател : „Агарика“ЕООД и длъжник „Дияника“ЕООД, въз основа на пет броя изпълнителни листи, издадени по гр.дело № 1765/2012, гр.дело  № 1765/2012г и  ч.гр.дело № 4392/2015г, ч.гр.дело № 4393/2015г и ч.гр.дело № 4394/2015г, всички по описа на СлРС., като към 20.04.2016г, остатъкът по изпълнителното дело е в размер на 81 773.97лв.

          С писмено споразумение от 15.02.2013г, сключено между „Агарика“ ЕООД и „Дияника“ЕООД, е уговорен размера на задължението на „Дияника“ЕООД към датата на подписване на споразмението - 17 766.46 лв, който  включва следните суми:  14 981.48лв - остатък отзадължението по фактури № 20000003558/28.04.2010г и  № 20000003686/30.04.2010г;  разноски по ч.гр.дело № 705/2012г- 500лв; разноски по гр.дело № 1765/2012г- 1660лв; разноски по изп.дело № 1501/2012г на ЧСИ П.Р.- 250лв; разноски по ч.гр.дело № 706/2012г- 112.50лв и разноски по гр.дело № 1764/2012г – 262-50лв.

          Страните по споразумяли още,  че задължението ще бъде погасено в срок до 31.05.2013г, след което никоя от станите няма да има претенции за заплащане на други суми.

 С нотариален акт за покупко-прожаба № 93 от 11.12.2014г, том.8,, рег. № 1182, дело № 1293 на Нотариус Е. Ш., с рег. № 128 и район на действие СлРС, вписан в службата по вписвания с вх. № 8552/12.12.2014г, дв.вх.рег. № 8542/12.12.2014г, акт № 105, т.30, д.№4648/2014г, „Дияника“ЕООД чрез управителя си Д.И.М. продало на „Дияника-1“ЕООД, чрез управителя Д.И.М. следния свой собствен недвижим имот, представяващ: 1/ сграда с идентификатор № 67338.457.9.1, с площ с площ 79 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване– селскостопанска сграда, с адрес:гр. Сливен местност  Кютюклюка; 2/ сграда с идентификатор № 67338.457.9.2, с площ 123 кв.м., на един етаж, начин на трайно ползване – селскостопанска сграда , с адрес гр.Сливен м.Кютюклюка; 3/ сграда с идентификатор № 67338.457.9.3 с площ 672кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване – селскостопанска сграда с адрес гр.Сливен м.Кютюклюка; 4/ сграда с идентификатор №  67338.457.9.4 с площ 132 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване–селскостопанска сграда, с адрес гр.Сливен м.Кютюклюка; 5/ сграда с идентификатор № 67338.457.9.5, с площ 24 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, с адрес гр.Сливен м.Кютюклюка; 6/сграда с идентификатор № 67338.457.9.6, с площ 47 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, с адрес гр.Сливен м.Кютюклюка, всички построени в ПИ с идентификатор 67338.457.9 по КК на гр.Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2016г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастър, с адрес гр.Сливен, м.Кютюклюка, с площ 8100 кв.м., трайно предназначение на територия – урбанизирана, начин на трайно ползване – за животновъдна ферма, стар идентификатор – няма, номер по предходен план 179006, при посочени граници, за сумата 32070.10 лева с ДДС, която сума продавачът заявил, че ще получи от купувача по банков път в петдневен срок от датата на вписване на нотариалния акт.

На  04.09.2014г била вписана възбрана върху същите имоти по изп.дело на ЧСИ П.Г., с взискател “Виола –АЕ“ООД и длъжник „Дияника“ЕООД, което се установява от представената справка  от Агенцията по вписванията. Установява се  още, че  на 26.01.2013г , същият съдебен изпълнител  наложил възбрана върху процесните  имоти по молба на взискателя „Уникредит булбанк“АД, а на 14.12.2015г е била подновена вписана в полза на банка “Хеброс“АД договорна ипотека.

         Горната фактическа обстановка е установена  по делото  въз основа на съвпупна преценка на всички събрани писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.

          При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

          Предявеният иск е допустим,  а разгледан по същество- основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

          Неоснователно е възражението на ответниците, че иска е недопустим, тъй като ищецът нямал правен интерес от предявяването му, защото имало други двама кредитори с  вписани ипотеки и възбрани върху процесния имот  много преди  вписване на настоящата искова молба. 

          Предпоставките, мотивиращи правния интерес на ищеца да предяви този иск, а от тук и неговата допустимост са да има качество на кредитор, т.е. да е титуляр на изискуемо вземане по отношение на ответника-длъжник.   Целта на това производство не е да установява  точния размер на вземането, нито правата на трети лица върху спорните имоти и конкуренцията им с тези на кредитора-ищец. Дори да има вписани ипотеки и възбрани върху същия имот преди вписване на исковата молба, това са обстоятелства, които не се отразяват на правния интерес  на кредитора да предяви своя иск по чл. 135 ал.1 ЗЗД. Те  са относими в едно изпълнително производство, но не  и при преценката за допустимостта на Павловия иск.

          Второто възражение на ответниците е, че не е налице увреждащ характер на разпоредителната сделка, тъй като касаела само част от имуществото на длъжника,  който   разполагал   и  с  друго имущество.

          И това възражение е неоснователно.

          Според практиката на ВКС, в т.ч. по реда на чл. 290 ГПК, увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го и извършва каквото  и  да е действие, с което затруднява удовлетворяването на кредитора.

         Правно ирелевентно е с какво имущество разполага длъжникът след извършеното разпореждане и на каква стойност възлиза.  В този смисъл на решение № 320/05.11.2013г по гр.д. № 1379/2012г на 4 г.о. на ВКС  и решение № 639/06.10.2010г по гр.д. № 754/2009г, на 4 г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

          Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение на  вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори- с обезпеченото в негова полза  имущество ли с друго налично такова, поради което, всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му,  е  увреждащо  за кредитора.

          С извършеното от длъжника отчуждаване на имоти от патримониума му, имуществото, служещо за обезпечаване на кредитора е намалено, поради което разпоредителното действие е увреждащо кредитора,  без значение дали  вземането му е обезпечено с друго имущество, без значение дали същото имущество служи за обезпечаване вземането на други кредитори, вписали своите възбрани и ипотеки преди вписване на  настоящата искова молба и без значие дали длъжникът разполага с достатъчно  имущество, с което да погаси  задължението си  или   не.

         Искът по чл. 135 ал.1 ЗЗД има за предмет потестативно право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка, с която длъжника го уврежда.  Това право възниква за кредитора само когато сделката е увреждаща, а при  възмездна сделка - когато и двете страни по сделката  са знаели за увереждането.

         За успешното провеждане на отменителния иск, не се изисква нито безспорност, нито съдебна установеност на вземането, а кредиторът може да бъде както хирографарен, така и обезпечен.

         Вземането обаче трябва да е възникнало преди извършване на действието, което се атакува, защото кредиторът е разчитал на онова имущество, което длъжникът е имал в момента на възникване на вземането му. Затова  интересите на третите лица са предпочетени пред интереса на кредитора и последният не би следвало да може да отменя действия, които са извършени преди той да стане кредитор. От това правило има едно изключение, уредено в чл. 135 ал.3 ЗЗД - ако длъжникът и лицето, с което е договарял са действали с цел да увредят кредитора. Тогава той може да атакува това действие, дори то да е извършено преди възникване на вземането му, като е достатъчно наличие на намерение за увреждане, не и наличие на измама.

          Ищецът  по предявения Павлов иск следва да докаже,  че  е кредитор на длъжника с вземане, което предхожда по време датата на сделката, чиято относителна недействителност се иска; че длъжникът  е сключил възмездна сделка с трето лице, която е валидна, т.е. породила правно действие и е увреждаща , а страните по сделката са знаели за увреждането.

          Не е спорно, че ищецът е кредитор на първия ответник по делото „Дияника“ЕООД, т.е. има вземане, произтичащо от  издадените по гр.дело № 1765/2012, гр.дело  № 1765/2012г и  ч.гр.дело № 4392/2015г, ч.гр.дело № 4393/2015г и ч.гр.дело № 4394/2015г,  изпълнителни листи. 

          Не се спори и че  вземането  предхожда  по време датата на сделката, чиято относителна недействителност се иска. Сделката, която се атакува е изповядана при нотариус на 11.12.2014г, а вземането е парично и касае неплатени  доставки  по  фактури,  с  настъпил падеж  преди  тази дата.

         Третата предпоставка, от която зависи основателността на иска е знанието за увреждане, както от страна на длъжника, така и на третото лице,  с което е договарял, тъй  като сделката е възмездна.

          В задължителната си практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК  /решение № 18/04.02.2015г по гр.дело № 3396/2014г, 4.г.о./ ВКС приема, че длъжникът  винаги знае за увреждането, когато разпредителката сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.

          В казуса ищецът е кредитор на първия ответник по делото за парично вземане, възникнало преди атакуваната разпоредителна сделка, поради  което е знаел за увреждането

          В хипотезата на чл. 135 ал.1 изр.2 от ЗЗД, когато сделката е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат вземането.

         В случая  е извън всякакво съмнение наличието на знание у третото лице за увреждащия  характер на сделката, тъй като длъжникът –продавач и купувача  са  еднолични търговски дружества,  които имат  един и същ управител и  едноличен собственик на капитала.      

         Последното възражение на ответниците касае приложението на чл. 135 ал.1 изр.3 от ЗЗД, а именно, че  вторият ответник по делото бил  трето добросъвестно лице, придобило възмездно  права  преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, поради което недействителността на сделката  нямало да засегне неговите права.

         Възражението  е неоснователно.

         На първо място, тази разпоредба касае случаите на прехвърляне  на правата, предмет на отменената сделка от третото лице на четвърто и следващо по ред лице.

         „Трето лице“ по смисъла на чл. 135 ал.1 изр.3 от ЗЗД, е контрахент на  контрахента  на  длъжника, а не купувача по  сделката, която се атакува чрез  Павловия иск. За да запази правата  върху имотите, това „трето лице“ трябва да е било от една страна  добросъвестно, т.е. да не е знаело, че купува имот, предмет на увреждащо кредитора действие и от друга страна- сделката, от която придобива права, трябва да е вписана преди вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД.

          Освен това,  дали  имотът, предметът на атакуваната сделка,  е бил прехвърлен на трето лице и в кой момент е станало това,  са обстоятелства, които не рефлектират  върху правния интерес на кредитора- ищец да предяви иска по чл. 135 ЗЗД, а оттам на допустимостта на иска. Това е така, защото възможността за евентуалното удовлетворяване на кредитора, при позитивно за него решение,  когато спорното право е прехвърлено на трето лице, стои извън Павловия иск. Тя е последица, която ще се съобрази при едно бъдещо изпълнително производство.

          Обявената недействиителност на сделката е относителна, т.е. ползва  само кредитора-ищец, в чиято полза е установена  и то само до размера на вземането, не и останалите кридитори. За тях действието е действително.  Действителността на сделката се запазва и по отношение на третото лице, с което длъжникът е договарял, но действието не може да прехвърли права върху това трето лице., т.е. то не може да стане носител на правата, които е трябвало да му бъдат прехвърлени от длъжника. В този случай длъжникът отговаря за неизпълнение. Тъй като третото лице  също става  кредитор на длъжника и може да насочи принудително изпълнение върху неговите имоти, то ще се удовлетвори след кредитора, защото или е получило нещо безвъзмездно, или е знаело, че се уврежда кредитора.

         Когато обаче се насочи принудително изпълнение по отношение на атакуваното с Павловия иск право и то не е достатъчно да удовлетвори и кредитора и третото лице, последното ще понесе риска от тази  недостатъчност  на  имуществото/ арг. от чл. 135 ал.4 ЗЗД/.

         При този изход от спора, ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски, в общ размер на 3264лв и включваща: 3000лв- платено адв. възнаграждение и  сумата 264лв- д.т. за образуване на делото. Въпреки че е платена д.т. 268лв, дължимата е е  264лв, поради  което  до  този размер съдът присъжка  д.т., а не в посочения от страната в спъсъка размер 1065лв.

         Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОБЯВЯВА за ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛEН по отношение на „АГАРИКА“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. гр. Я., ул.“П.. Б.*, ЕИК- 102156084,  договор за  покупко-продажба на недвижим имот от 11.12.2014г , обективиран в нотариален акт № 93, том 8, рег.№ 11826, дело № 1293/14г. на Нотариус Е. Ш. с рег. № 128 и район на действие СлРС, вписан в СВп с вх.рег № 8552/12.12.2014г, акт № 105, т.ХХХ, дело № 4648/2014г, с който „ДИЯНИКА“ЕООД, ЕИК- 119618314, чрез законния си представител Д.И.М.,  е продало на „ДИЯНИКА-1“ЕООД, ЕИК-202799708, чрез законния му представител Д.И.М., следния  свой недвижим имот :

  1/сграда с идентификатор 67338.457.9.1, с площ 79 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване– селскостопанска сграда, с адрес: гр. Сливен,м  „Кютюклюка“ 2/ сграда с идентификатор № 67338.457.9.2, с площ 123 кв.м., на един етаж, начин на трайно ползване – селскостопанска сграда , с адрес гр.Сливен м.“Кютюклюка“; 3/ сграда с идентификатор № 67338.457.9.3 с площ 672 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване– селскостопанска сграда с адрес гр.Сливен м.“Кютюклюка“;  4/ сграда с идентификатор №  67338.457.9.4 с площ 132 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване–селскостопанска сграда, с адрес гр.Сливен, местност “Кютюклюка“;  5/ сграда с идентификатор № 67338.457.9.5, с площ 24 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, с адрес гр.Сливен м.“Кютюклюка“; 6/ сграда с идентификатор № 67338.457.9.6, с площ 47 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, с адрес гр.Сливен м.“Кютюклюка“, всички построени в ПИ с идентификатор 67338.457.9 по кадастралната карта на гр.Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2016г. на Изп директор на Агенция по кадастър, с адрес: гр.Сливен, м.“Кютюклюка“, с площ 8100 кв.м., трайно предназначение на територия – урбанизирана, начин на трайно ползване – за животновъдна ферма, стар идентификатор – няма, номер по предходен план 179006,  при граници: 67338.179.3;  67338.179.1; 67338.457.11; 67338457.10; 67338.457.3.  

 

          ОСЪЖДА „Дияника “ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“П.Х.*,ЕИК- 119618314, представляавно от управителя  Д.И. М. и „Дияника-1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“П.Х.*, с ЕИК-202799708, представлявано от управителя Д.И.М.  да заплатят на „Агарика“ЕООД, със седалище и  адрес на управление гр. Я., ул.“Полк. Б.*, ЕИК- 102156084, представлявано от управителя М.Г. Шевкенов сумата 3264лв ,  представляваща  разноски по делото .

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: