Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 07.03.2016 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на втори март през две хиляди и шестнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл. С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въз.гр.д.  № 48 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена  от Областна дирекция „Земеделие”- гр. Сливен, ЕИК 175810186, с адрес гр. С., ул. „Г. С.” № * представлявано от Т.Б. чрез юрисконсулт Б.Х. против Решение № 962/18.12.2015 г. по гр.д.№ 2482/2015 г. на  Сливенски районен съд, с което  се признава за установено по отношение на „РАВЕНА ЛЕС” ООД, ЕИК 119608416 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „А. С.”, бл. *, вх. *, ап. * и Областна дирекция „Земеделие”- гр. Сливен, че сключения на 28.11.2005 г. Договор за аренда № ОД-108/28.11.2005 г. за временно възмездно ползване на земеделска земя от държавния поземлен фонд в размер на 30,990 дка, в землището на село О., община Т., представляваща имот №057001 е прекратен, считано от 01.10.2011 г., като ответникът е осъден да заплати и разноските по делото в размер на 750 лв. Решението се обжалва изцяло като неправилно и необосновано.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение, като неправилно и необосновано. Първоинстанционният съд неправилно бил приел, че писмо с изх.№ 2863/19.04.2011 г. по описа на ОДЗ Сливен пораждало правни последици на едностранно предизвестие за прекратяване на договора за аренда. Едностранното прекратяване на договора за аренда било уредено в чл. 27, ал. 1, т. 4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, където било посочено, че това било допустимо единствено в предвидените от закона случаи, каквато била хипотезата на чл. 29, ал. 1 от ЗАЗ, която визирала само договорите за аренда, който били сключени без определен срок. Процесния договор за аренда бил сключен за срок от 25 години, поради което не следвало да се прилага разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗАЗ и едностранното предизвестие, за каквото било прието от районния съд писмо с изх.№ 2863/19.04.2011 г. по описа на ОДЗ Сливен противоречало на закона и не пораждало правни последици. Прекратяването на договора за аренда съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАЗ следвало да се регистрира в съответната Общинска служба по земеделие и да се впише в нотариалните книги, както било отразено и в самия договор –чл. 41, раздел V, но предизвестието не било нито вписано, нито регистрирано.

Районният съд неправилно бил приложил института за разваляне на договора за аренда, вместо института за прекратяване на същия договор, тъй като първоначалното намерение на страните, отразено и в предизвестието било договора да се прекрати, а не да се развали. Неправилно бил приложен чл. 28, ал. 3  от ЗАЗ във вр. с чл. 87 ЗЗД.

          Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и вместо него да постанови ново, с което да обяви Договор № ОД-108/28.11.2005 г., сключен между „РАВЕНА ЛЕС” ООД Областна дирекция „Земеделие” – Сливен за валиден до датата на постановяване на решение в настоящото производство и  алтернативно моли съда да постанови разваляне или прекратяване на същия договор от датата на постановяване на решение в настоящото производство, но поради неизпълнение на предмета на договора от страна на въззиваемото дружество.  С въззивната жалба не са направени  нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от РАВЕНА ЛЕС” ООД, ЕИК 119608416 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „А. С.”, бл. *, вх. *, ап. * от АК- гр. Сливен, чрез адв. Г.Х., със съдебен адрес ***- ищец в първоинстанционното производство. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

            С отговора на въззивната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство , се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба, която приема за допустима, но неоснователна. Посочва, че от писмо с изх. № 1856 от 29.06.2011 г. Министерството на земеделието и храните било изразявало категоричното си становище за прекратяване на Договор № ОД-108/28.11.2005 г. поради неизпълнение на същия, с изтичане на стопанската 2010/2011 г. Прекратяването на договора било с правно основание чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ, който текст изрично препращал по отношение на реда за прекратяване към чл. 87 ЗЗД. Правилен бил извода на районния съд, че писменото изявление за прекратяване на договора било достигнало до адресата си и било породило действие, което се било изразило в прекратяване на облигационната връзка между страните след изтичане на стопанската 2010/2011 г., т.е. считано от 01.10.2011 г. Била налице разлика по отношение на правните последици от развалянето и от прекратяването на договорите,  като при развалянето на договора правните му последици били отпадали с обратна сила, а при прекратяването се преустановявало действието на договора занапред.

Неизпълнението на договора било предпоставка за неговото разваляне, но само по себе си не преустановявало облигационната връзка между страните. Страната, която изпълнявала своите задължения по двустранния договор или проявявала готовност да ги изпълни и когато насрещната страна не изпълнявала своите задължения, могла да упражни правото си да развали договора по реда на чл. 87, 88, 89 ЗЗД, ако има интерес от това и да потърси обезщетение за вредите от неизпълнението. Въззиваемото дружество намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

В с.з., за въззивника, Областна дирекция „Земеделие”- гр. Сливен, редовно призована, изпраща процесуален представител  по пълномощие юрисконсулт Б.Х., който поддържа въззивната жалба и моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

 В с.з. въззиваемото дружество, редовно призовано, изпраща процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК  адв. Г.Х., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд по отношение на установената от него фактическа обстановка.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни. Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищецът претендира да се признае за установено, че между него и ответника не съществува облигационно правоотношение, което има за свои правопораждащ факт Договора за аренда № ОД-108/28.11.2005 г. за временно възмездно ползване на земеделска земя от държавния поземлен фонд в размер на 30,990 дка, в землището на село О., община Т., представляваща имот №057001. Правният интерес в случая произтича от наличието на правен спор между страните относно факта на прекратяването на договора за аренда. В този смисъл районният съд правилно е отделил като безспорни факти между страните сключването на договора за аренда, отправянето от страна на арендодателя до арендатора на изявление за прекратяване на договора и получаването на това изявление от арендатора, както и неизпълнението на задължението от страна на последния предвидено в т. 26 на Договора за аренда № ОД-108/28.11.2005 г. да ползва арендувания обект с грижата на добър стопанин съгласно предвиденото в договора предназначение и е очертал рамките на правния спор единствено по отношение на въпроса дали е настъпил ефекта на прекратяване на договора за аренда. На следващо място правния интерес на ищеца се извежда и от обстоятелството, че арендодателят търси от него реално изпълнение по този договор за изплащане на дължимите арендна вноска и му изпраща покана за доброволно изпълнение, с която претендира заплащане на сумата от 783,04 лв., съставляваща годишна арендна вноска за стопанската 2013/2014 г., ведно със сумата от 862,54 лв., съставляваща санкции и лихви за просрочено плащане.

Между страните е бил сключен Договора за аренда № ОД-108/28.11.2005 г., по силата на който арендодателят предоставя на арендатора за временно възмездно ползване на земеделска земя от държавния поземлен фонд в размер на 30,990 дка, в землището на село О., община Т., представляваща имот №057001, като арендаторът се задължава да създаде и отгледа трайно насаждение череши, като договора се сключва за срок от 25 години- т.6 от същия. В т.12 и в т. 39.4 и т. 39.5 на процесния договорен е уредено правото на арендодателя да прекрати договора, ако арендатора използва обекта по начин, който не отговаря на изискванията на т. 26, т.е. ако не го ползва според предвиденото му в договора предназначение, което е да бъдат създадени върху имота трайни насаждения от череши. Арендаторът не е изпълнил това свое задължение, предвидено в т. 26 от договора, тъй като поради обективна невъзможност да бъдат засадени върху този терен череши, установена с представения по делото констативен протокол от 24.01.2007 г. засадил единствената възможна за отглеждане на този терен култура, а именно тополи. От този момент той започнал да води кореспонденция с Областна дирекция „Земеделие”- гр. Сливен, като по см. на чл. 16, ал. 1 ЗАЗ правил предложения за изменение на предмета на договора от създаване на черешова градина в създаване на тополова култура върху имота. Ответникът Областна дирекция „Земеделие”-гр. Сливен чрез нейния директор Т.Б. в изпълнение на дадените указания от Министерството на земеделието и храните не приема така направените предложение и с едностранно предизвестие с изх. № 2863/19.04.2011 г. по категоричен начин уведомява ищеца, че упражнява правото си предвидено в чл. 9, ал. 5 ЗАЗ и в т. 12  и т. 39.4 на Договора за аренда № ОД-108/28.11.2005 г. и прекратява договора поради неизпълнение от страна на арендатора на неговото задължение предвидено в т. 26 на Договора и по искане на изправната страна. Уведомява го също, че ще счита договора за прекратен с изтичане на стопанската 2010/2011 г. Ищецът е получил предизвестието и е входирал ново заявление.

С оглед на така установените по безспорен начин факти по делото следва, че се е осъществила хипотезата визирана в чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ, а именно, че срочният договор за аренда е бил прекратен от изправната по него страна поради неизпълнението на договорните задължения от арендатора, като тази разпоредба изрично препраща към общия ред предвиден в ЗЗД относно неизпълнението на договорите, доколкото в самия Закон за арендата в земеделието не е предвидено друго. Оттук следва, че макар че законодателят в чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ да урежда хипотезите на прекратяване на договорите за аренда, изрично препраща към общия ред в ЗЗД за разваляне на договорите по чл. 87 ЗЗД. Въззивният съд споделя напълно изводите на първоинстанционния съд базирани на Определение № 257 от 13.05.2015 г. на ВКС по ч.т.д.№ 67/2015 г. на І ТО, ТК според което развалянето на двустранните договори /наименовано в ЗАЗ - прекратяване, поради неизпълнение/ се извършва по общия ред - с едностранно адресатно волеизявление по чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД /с или без предупреждение/, а по изключение, в изрично предвидените от закона случаи - по съдебен ред /чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 28, ал. 2 ЗАЗ/ с влязло в сила конститутивно решение. Редът за разваляне на двустранните договори, поради неизпълнение, е начинът, по който се упражнява потестативното право на разваляне /с едностранно волеизявление или с конститутивен иск/. Според повелителната норма на чл. 28, ал. 2 и ал. 3 ЗАЗ, само развалянето на договор за аренда, сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред, при условие, че предмет на договора не са държавни или общински земи, при които развалянето е извънсъдебно - с писмено предупреждение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Установените от закона критерии за начина на разваляне на договор за аренда са продължителността на договора и собствеността върху арендуваните земеделски земи. Следователно, развалянето на останалите арендни договори, които не попадат в хипотезата на чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, поради тяхното неизпълнение, тъй като ЗАЗ не предвижда друго по см. на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ, се осъществява по общия ред - с едностранно писмено волеизявление по чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД. В настоящият случай се касае за срочен договор за аренда на земеделска земя, която е държавна собственост и който е бил прекратен на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗАЗ във вр. с чл. 87, ал. 1  и ал. 2 ЗЗД извънсъдебно с едностранно предизвестие изпратено от изправната страна по договора, като прекратителния ефект е настъпил с получаването на предизвестието от неизправната страна – арендатора. Процесният аренден договор с оглед на изложеното следва да се счита прекратен от стопанската 2010/2011 г., както е посочено в предизвестието. Последващата кореспонденция между страните не преустановява настъпилото прекратяване на договора, тя съдържа единствено отправяне на предложения от страна на арендатора за изменение на предмета на вече прекратения договор, които биха могли да бъдат изтълкувани и като предложения за сключването на нов договор с друг предмет.

           Нормата на чл. 27, ал. 1 ЗАЗ е императивна, но противоречията при прилагането на чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ произтичат не от неяснотата на характеристиката и, а от неконкретността на обхвата на "предвидените в този закон случаи". Такива изрично посочени случаи на прекратяване след отправено едностранно предизвестие в закона случаи липсват, освен в хипотезата на чл. 29, ал. 1 ЗАЗ. Нормата е диспозитивна и урежда случаите на безсрочните договори, но дори да се приеме, че е налице непрецизна законодателна техника, ще следва тя да се съотнесе към чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ като единствена хипотеза и невъзможността по тълкувателен път съда да разшири обсега на закона. Договорът за аренда в конкретния случай е сключен за определен срок – 25 години, поради което по отношение на него способът по чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ за прекратяването на договора с едностранно предизвестие е  неприложим.

           В чл. 27, ал.2 от ЗАЗ е предвидено прекратяването на договора за аренда да се регистрира в общинската служба по земеделието и да се вписва в нотариалните книги. Така предвидените регистрация и вписване не са елементи от фактическия състав от прекратяването на арендния договор и нямат конститутивно действие, а само оповестително действие с оглед противопоставимостта на вписването на трети лица, в случай че са придобили права от приобретателя.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна не претендира разноски за въззивната инстанция. Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  : 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 962/18.12.2015 г. по гр.д.№ 2482/2015 г. на  Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

  Решението не  подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

2.