Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 24     

гр. Сливен, 26.02.2016 г.

 

                    В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ

при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  САВА ШИШЕНКОВ въз.гр.  д.  № 50 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. и чл. 310 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от М.Д.М. чрез пълномощника адв. Н.П.-*** против Решение № 916/11.12.2015г. по гр.д.№ 1907/2015г. по описа на Районен съд – Сливен, с което съдът е предоставил упражняването на родителските права върху децата Б.М.Д., род. на *** година с ЕГН ********** и Р.М.Д., род. на *** година, с ЕГН ********** на майката Д.М.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, определил е местоживеенето на децата Б.М.Д. и Р.М.Д. да бъде при адреса на майка им Д.М.Г. ***, определил е на бащата М.Д.М. режим на лични контакти с децата при следните параметри – всяка първа и трета събота от 09.00 до 18.00 часа и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката и е осъдил бащата М.Д.М. да заплаща на децата Б.М.Д. и Р.М.Д. издръжка в размер на 220 лева общо за двете деца, съответно по 110 лева за всяко едно от децата, считано от завеждането на исковата молба до навършване на пълнолетие на децата.       

Въззивникътответник в първоинстанционното производство- намира решението за необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Счита, че първоинстанционният съдебен състав е изложил механично свидетелските показания и е постановил съдебен акт без да обоснове изводите си в следствие на подробен анализ на доказателствата по делото както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Поискал е от съда да отмени изцяло атакувания първоинстанционен съдебен акт  като неправилен и да постанови друг, с който да отхвърли исковете на въззиваемата.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който е определила първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Релевирано е, че съдебният състав на РС Сливен не е допуснал процесуални нарушения и е направил подробен, изчерпателен и обоснован анализ на доказателствения материал. Въззиваемата страна е посочила, че мотивите са в пълен синхрон със събраните гласни и писмени доказателства, поради което постановеното решение е правилно, законосъобразно, мотивирано.

В отговора си въззиваемата страна е изтъкнала, че в хода на делото е доказано, че родителските и възпитателските качества на майката са несравнимо по – добри от тези на въззивника и че бащата е дезинтересиран спрямо грижите за децата си.

Поискано е от съда да остави без уважение жалбата, като упражняването на родителските права върху двете деца да бъде предоставено на майка им – Д.Г..

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява заедно с процесуалният му представител по  чл. 32 т. 1 от ГПК. Моли от съда да вземе предвид наведените доводи в представена пред първата инстанция писмена защита. Изтъква, че атакуваният съдебен акт е постановен при разпит на свидетели, които упражняват адвокатската професия и са споделили факти, известни им в качеството на пълномощник. Моли да се уважи жалбата и да се постанови решение, с което да се отхвърли първоинстанционното решение като неправилно и да се предоставят родителските права на въззивника.

В с.з. въззиваемата се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК. Моли от съда да потвърди постановеното от РС Сливен първоинстанционно решение като правилно, законосъобразно и мотивирано.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

С определение по чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл по направените с въззивната жалба доказателствени искания, като е допускал изслушване на двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС Сливен доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба аргументи са неоснователни.

Правният спор между страните е досежно това кому да бъдат предоставени родителските права върху малолетните деца Б. и Р. Д., родени на *** година. В тази връзка с определение по чл. 267 ГПК съдът е допуснал изслушване на двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Казаното от двамата родители – М.Д.М. и Д.Г. – напълно кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал. Налице е трайно противоречие между двамата относно това кой от тях би се грижил по – добре за двете им деца. Изслушан по реда на СК въззивникът М. изтъква служебната си ангажираност като аргумент в посока на това, че може да осигурява по – добър жизнен стандарт на децата и споделя, че отделя всяка свободна минута за децата си. Посочва използвания израз „свободна минута”, тъй като почти винаги работи, постоянно е на работа и гледа да изкарва пари с каквото може. Наред с това споделя пред съда, че играе на мозайка с децата си, рисува заедно с тях, готви им и се разбират помежду си.

При проведеното изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 СК майката на малолетните деца и възззиваема в настоящето производство – Д.Г. – разказва пред съда, че учи детето си Р. да учи и да пише. Споделя, че тя се развива добре – знае азбуката наизуст и ходи на детска градина. Изтъква, че вече година и осем месеца не е допускана до детето Б., макар да иска да я вземе.

Казаното от двамата родители е в пълно съответствие със заключението на представения в първоинстанционното производство Социален доклад, съгласно който двмата родители не могат да постигнат споразумение относно упражняването на родителски права спрямо двете деца и режима на лични контакти, като всеки от тях желае да полага грижи и за двете деца. Липсва противоречие и с казаното пред първоинстанционния съдебен състав от свид. Й., свид. И., свид. С., свид. С., свид. Д. и свид. С.. Наведеният във въззивната жалба аргумент  за наличие на колизия на показанията на свид. Славова с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от Закона за адвокатурата е несъстоятелен. Специалният закон, чийто предмет е регулирането на условията, при които се упражнява свободната професия на адвоката забранява кореспонденцията между адвокат и негов клиент да не бъде използвана като доказателство. В процесния случай казаното от свид. Славова е споделено пред съда с оглед личното й познанство с въззивника, а не във връзка с осъществявано от нея упражняване на адвокатската професия спрямо М.М.. В показанията си свидетелят изтъква личните си впечатления от двамата родители и изрично посочва, че е отказала да дава становище по смисъла на чл. 24, т. 1 ЗА относно евентуално осиновяване. Наред с това въпросът за осиновяването не е в предмета на настоящото производство, чиято основна цел е да прецени кому измежду двамата родители да предостави родителските права за отглеждането на двете малолетни деца.

В тази връзка настоящата инстанция напълно споделя мотивите на РС Сливен. При преценяване кому да бъде предоставено упражняването на родителските права от значение са не отделни обстоятелства, а факти от най – различно естество. Към тях следва да бъдат отнесени възпитателските качества на родителите, цялостният морален облик на отделния родител, грижите и отношението на родителя спрямо децата, полът и възрастта на децата, желанието на родителите, привързаността на децата към тях, социалното обкръжение, жилищно-битовите и други материални условия на живот. Настоящият състав споделя виждането, че посочените обстоятелства трябва да бъдат тълкувани не изолирано, а в тяхната съвкупност, като следва да се следи за най- добрия интерес на децата.

По настоящето дело е установено, че бащата М.М. полага труд и може да осигури по – добър жизнен стандарт на двете си деца, но не до степен при която те да получат по – добри жилищно- битови условия от тези, които им предоставя жилището, в което живее майка им. Извън жилището, в което живее майката, бащата не разполага със свой собствен имот.  Обстоятелството, че често остава на друг адрес в същото населено място е неоснователен аргумент, тъй като подобни спорадични преспивания не биха могли да осигурят на двете деца среда на домашен уют, каквато би била подходяща с оглед крехката им възраст.

В допълнение на това следва да се има предвид и времеемката служебна ангажираност на бащата. Самият той, изслушан по реда на чл. 59 СК, посочва пред съда, че работи постоянно. Обстоятелството, че постоянно е служебно зает не е от естество да го освободи от ангажиментите към децата му. В същото време самият той изразява съжаление, че е неспособен да отдели повече време на децата си.

Майката на двете деца разполага с постоянно жилище, което малолетното дете Р. познава. Осигуряването на спокойна среда е жизнено важно за правилното развитие на дете на такава неукрепнала възраст. Наред с това по делото е установено, че майката е грижовен родител. Въззиваемата е полагала значителни лични усилия във връзка с отглеждането, надзора и възпитанието на децата. В тази посока са не само показанията на свид. Й., С. и С., а и приетия по делото социален доклад. Същите обстоятелства се подкрепят пред настоящата инстанция и от изслушването на въззиваемата Г. по реда на СК.

Този състав намира от съществено значение пола и възрастта на децата, като решаващ критерий следва да бъде техния обективен интерес. Децата в ниска възраст се нуждаят от  специални грижи и внимание, за които от непосредствено значението е наличието на майчина грижа. Този състав намира, че в обстоятелствата в процесния случай напълно съответстват с разбирането на задължителната за съдилищата съдебна практика, приета с Постановление 1 от 12.11.1974 година ППВС че в такива случай майката е по – пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на децата. Двете деца Р. и Б. са в предпубертетна възраст и за тяхното изразстване е необходим ежедневен контакт с майка им.

Предвид гореизложеното и с оглед факта, че правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                              

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение № 916/11.12.2015г. по гр.д. № 1907/2015 г. на РС Сливен.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК.

                   

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: