Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

Гр.Сливен, 10.03.2016г

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на десети  март, двехиляди и шестнадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                  ВАНЯ АНГЕЛОВА

     като разгледа докладваното от съдия Ваня Ангелова в.гр.дело №  52 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

     Образувано е по жалба на  Д.Г.М. - длъжник  по изп.дело № 2012837040 1003 по описа на ЧСИ  П. Г.,*** действие СлОС срещу постановление за възлагане на недвижим  имот  от 03.11.2015г.

     В жалбата твърди, че с обжалваното постановление ЧСИ възложил имота на взизкателя  „Пиреос Банк България“АД за сумата от 450 001лв, която   била изплатена чрез прихващане  от размера на вземането  по изп.дело  Твърди се, че първи взискател по делото била държавата, а след това – всички останали, с проданта била ощетена държавата, тъй като не били погасени задълженията първо към нея. Така бил облагодетелестван единия взискателя за сметка на друг чрез скрита привидна сделка  без реално да се проведе търг. Имотът бил собственост на Г.Д.М. и явяващ се единствен за нея, а тя не била уведомена за действията на ЧСИ П. Г.. След образуване на изп.дело, същата напуснала страната. Счита, че с действията си ЧСИ  нарушил правата на длъжника по делото, като до момента не го е уведомявал за своите действия лично или чрез адвокат.

    Иска  отмяна на  постановлението за възлагане от 03.11.2015г

    Взискателят “Банка Пиреос България“АД, чрез пълномощник е депозирал писмено възражение в законния срок. Счита жалбата за недопустима и неоснователна.  Позовава се на разпоредбта на чл. 435 ал.3 от ГПК, която  урежда  изчерпателно основанията за обжалване.  Твърди, че в жалбата са неведени оплаквания, които не съвпадали с нито едно от основанията за обжалване на постановлението за възлагане  Тези оплакванията се свеждали до: назначаване на длъжника за пазач на имота; провеждане на фиктивен търг;  ощетяване на държавата като взискател; изпълнение, насочено срещу несеквестируием имот на длъжника; неуведомяване на  длъжника за проведените изп.действия . Тъй като не била предвидена възможност за защита на длъжника срещу наведените в жалбата обстоятелства, същата  следвало да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото- прекрати.

    В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Счита жалбата за недопустима, а по същество - и неоснователна. Твърди, че законът допуска само две основания за атакуване  на постановлението за възлагане от длъжника.  Твърди, че изпълнението било насочено срещу ипотекиран имот, собственост на длъжника Г.Д.М.. Държавата  била взискател по право във всяко едно изпълнително производство по реда на ГПК, но само когато то вече е образувано от друг визскател. Държавата не била привилигирован кредитор, тъй като банката-визкател е ипотекарен кредитор, а изпълнението - насочено срещу ипотекиран  в нейна полза имот на длъжника. ЧСИ счита, че не може да се говори за ощетяване на който и да от взискателите, тъй като все още не е извършено разпределение на сумата от проведената продан. Оспорва твърдението в жалбата,  че не е уведомявал длъжника за изпълнителните действия по делото. Касаело се за чужд на жалбоподателя интерес. Длъжникът- собственик на ипотекирания  имот бил уведомяван за всяко едно изп. действие, вкл. за изготвеното постановение за възлагане. Проведено било надлежно наддаване, а имотът- възложен на редовен наддавач, който предложил най-високата цена, като сумата от проданта била заплатена чрез прихващане от вземането му.

    След като се запозна с жалбата и представеното копие на изпълнително дело,  съдът прие за установено следното:

    Изп.дело № 20078350400746 по описа на ЧСИ Поля Руйчева с рег. № 835 и район на действие СлОС, е образувано по  молба на „Банка Пиреос България“АД-гр.София въз основа на изпълнителен лист от 03.08.2007г, издаден по гр.дело № 14348/2007г на СРС за солидарното  осъждане на кредитополучателя Г.Д.М. ***27  и солидарния длъжник Д.Г.М., с.а. да заплатят на кредитора следните суми: 199 059.80лв-  главница по договор за банков кредит № 1162/2006г, 22 828.48лв- главница за периода 20.09.2006г-20.06.2007г, ведно със законната лихва върху главницата от 21.06.2007г до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 4437.77лв-д.т. и 2558.88лв- юриск. възнаграждение.

       С договор за банков кредит № 1162/2006г „Банка Пиреос България“АД отпуснала на Г.Д.М. потребителски кредит в размер на 200 000лв, със срок на погасяване 84 месеца.  За обезпечаване на вземането си, с нот. акт № 128, т. 1, рег. № 486, дело № 119/2006г, вписан в СВп с вх.рег. № 547/12.06.2006г, акт №27, т.1 д.№ 484/2006г, кредотополучателят  учредил договорна ипотека в полза на банката върху собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Котел,  представляващ ПИ № 1-397, кв.6, целия с площ 387 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда на два етажа, със застрена площ на приземен етаж- 100 кв.м., първи етаж- със застр. площ 150 кв.м, състоящ се от две стаи, хол, гараж, баня, тоалетна и коридор; втори етаж  със застр. площ 150 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня, две бани, тоалетна и коридор и тавански етаж със застр. площ от 100 кв.м., сътоящ се от две спални, кухня, баня с  тоалетна.

    Този имот по кадастралната карта на землището на гр.Котел се индивидуалидира като ПИ с идентификатор № 39030.501.397, с адрес гр.Котел, ул.“Изворска“ № 72, целия с площ 374 кв.м, с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване –ниско застпрояване – до 10м., с номер по предходния план 397, кв.6, парцел първи, ведно с построената сграда с идентификатор № 39030.501.397,1, със застроена площ 222 кв.м., с предназчанеие- жилищна –еднофамилна,  бр.етажи–три, при подробно описани граници.

     Въз основа на молба от 23.10.2007г и изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 14347/2007г на СРС, към изпълнителното дело са присъединени вземанията на същата банката към Г. Д.М. –кредитополучател по договор за кредит, обезпечен с ипотека № 342а/Р/06 от 10.04.2006г и   Д.Г.М.-солидарен длъжник по договора за кредит, възлизащи в размер 127 441.85лв- главница, 6466.82лв- лихва за приода 20.08.2006г-20.06.2007г, ведно със законната лихва от 21.06.2007г до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 2678.17лв- д.т. и 1679лв- юриск.възнагражение.

   Поканите за доброволно изпълнение са връчени на двамата  длъжници по реда на чл. 47 ал.1 ГПК, но не е последвало доброволно изпълнение.

   На 30.07.2008г ЧСИ  е извършил  опис на ипотекирания и възбранен имот, за което са  уведомени страните по делото, в т.ч. длъжниците.  

   Вещо лице  е оценило имота на стойност 473 000лв.

   Последвала е първа публична продан на имота, насрочена от 23.09.2008г до 23.10.2008г, при начална цена 236 500лв. Проданта е била редовно разгласена. Страните са  уведомени за проданта -  длъжникът Д.М. –лично,  а  дъщеря му Г.М. – чрез него.

   По молба на взискателя, публичната продажба е била спряна на 05.12.2008г, след което - възобновена на 26.03.2009г.

   Изготвена е нова пазарна  оценка на имота от същото вещо лице, което  оценило имота на стойност  545 850лв.

  Следваща по ред публична продан е насрочена от 24.07.2009г до 24.08.2009г., при начална цена – 409 387.50лв. Проданта е редовно разгласена. Длъжникът  Д.Г.М. е уведомен за проданта по телефона, а чрез него - длъжника Г. Д. М..

    С протокол от 25.08.2009г, ЧСИ е обявил публичната продан за нестанала поради неявяване на наддавачи.

    С молба от 27.08.2009г вискателят е поискал насрочване на нова публична продан и такава е насрочена от 05.10.2009г до 05.11.2009г, при начална цена  75% от първоначалната-  327 510лв.

    Длъжниците са уведомени и за тази продан - Д. Г.М. по телефона, а дъщеря му Г. Д.М. - чрез него.

    С протокол от 06.11.2009г  проданта е обявена за нестанала поради неявяване на наддавачи.

    С молба от 10.11.2010г взискателят е поискал да бъде определена нова начална цена на имота.

    Съгласно заключението на изготвената по делото експертиза, пазарната цена на имота възлиза на стойност 480 000лв.

    На 09.03.2010г ЧСИ насрочва публична продажба на имота от 14.04.2010г до 14.05.2010г, при начална цена  327 510лв.

     Длъжниците са уведомени: Д.М.- лично, а Г.М.- чрез него.

    По молба на взискателя от 14.05.2010г, проданта е спряна.

    За обезпечаване вземането на банката, е вписана възбрана върху още един имот, собственост на Г.М., представляващ  масивна самостоятелна пристройка към жилищна сграда, състояща се от сутерен със застроена площ 33 кв.м., партерен етаж със застроена площ 57 кв.м., състоящ се от магазин и вход с право на преминаване в имот  втори за 398, първи етаж със засторенаплощ  60 кв.м., изградена в УПИ първи за 398, в кв.6, по плана на гр.Котел, при посочени граници.  

     Насрочен е  опис за 12.08.2012г,  който не се е  състоял, т.к по молба на взискателя от 18.08.2012г, ЧСИ П.Руйчева прекратява изп.дело и го изпраща на ЧСИ А.Б., а оттам- делото е изпратено на ЧСИ П. Г. *** действие СлОС, като образувано изп.дело  е под   20128370401003. 

     С молба от 01.10.2012г, взискателят е поискал извършване на оценка, опис и публична продан  на двата  имота.

     На 17.10.2012г ЧСИ П.Г. е извършил опис на имотите в присъствието на вещо лице и  длъжника Д.Г.М., който е назначен за пазач . Вещото лице е определило пазарната цена на  двата имота, съответно 490 000лв – за първия и 260 000лв.- за втория .

     Насрочена е публична продан на имотите от 04.02.2013г до 04.03.3013г, при начална цена 75% от първоначалната, а именно 367 500лв за  първия имот  и  195 000лв-  за втория.

    Длъжникът Д.Г.М. е уведомен за проданта лично, а длъжникът Г.Д.М. – чрез него.

    С констативен протокол от 29.01.2013г проданта е обявена за редовно разгласена. 

    С протокол от 05.03.2013г проданта е обявена  за нестанала поради неявяване на наддавачи.     

    По молба на взискателя от 29.03.3013г е насрочена нова продан на двата имота, която да се състои от  27.04.2013г до  27.05.2013г, при начална цена за първия имот-294 000лв  и 156 000лв- за втория имот.

        С протокол от 26.04.2013г е констатирано, че проданта е надлежно разгласена.

       На 27.05.2015г взискателят е поискал да бъде спряна публичната продажба на имотите.

       С постановление от 04.06.2014г ЧСИ е спрял насрочената продажба.

   На 03.02.2015г. взискателят подава молба за насрочване на нова продан, а с молба от  21.07.2015г  иска смяна на пазача.

   Следваща по ред публичната продан е насрочена от 12.09.2015г до 12.10.2015г, при начална цена 80% от цената по първата продажба-  450 000лв.

    Длъжниците са уведомени за проданта, като  Д.Г.  на 10.09.2015- лично, а чрез него на същата дата - и Г.М..

    С молба от 04.09.2015г взискателят е поискал спиране на изпълнението и  смяна на пазача на давата имота.

    С  протокол от 10.09.2015г, ЧСИ е констатирал, че продажбата е надлежно разгласена, като изготвените обявления  съгласно чл. 487 ал.1 ГПК са поставени на определените за целта места .

    На 12.10.2015г в РС -Котел е регистрирано едно единственото наддавателно предложение от взискателя, за сумата от 450 001лв.

    С протокол от 13.10.2015г, ЧСИ е обявил за купувач на имота банката-визкател за сумата от 450 001лв           

    С постановление за възлагане от 03.11.2015г, имотът е възложен на „Банка Пиреос България“АД,  за сумата от 450 001лв, която банката е изплатила чрез прихващане от размера на вземането й по изп. дело.

   Постановлението за възлагане е връчено на  длъжниците  по делото  на 03.12.2013г чрез лицето В.Д. М.- брат на Г.М. и син  на Д.М..

   Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

   Жалбата е процесуално допустима – подадена са срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435  ал.3 ГПК, от надлежна страна и в законоустановения срок.

   Прецена по същество,  е  неоснователна .  

           Жалбоподателят, имайки качеството на длъжник по изпълнителното дело, безспорно е легитимиран да подаде жалба срещу обжалваеми действия на съдебния изпълнител, като съгласно чл. 435 ал. 3  от ГПК може да обжалва постановлението за възлагане на недвижим имот, но само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най - високата предложена цена.

           Наддаването е ненадлежно, когато са допуснати нарушения на чл. 487- чл.492 ГПК,  при  които е нарушена  предвидената в тези разпоредби процедура, напр. проданта не е надлежно обявена, наддавателните предложения не съдържат необходимите реквизити, участникът в наддаването не е внесъл задатък, проданта не е приключила в съответното законоустановено време,  в  наддаването са взели участие лица,  които не са имали право да наддават и  пр.

        Първото оплакване в жалбата касае неуведомяване на длъжника  Г.М. за всички  изпълнителни действия  по  делото.  

    Второто се  свежда до това, че са останали неудовлетворени кредитори и в частност държавата, която е  ощетена от проданта.

       Третото оплакване касае несеквестируемост на продадения имот.

    Съдът прецени всички оплаквания за неоснователни.  

    За всяко изпълнително действие, в т.ч. за всяка насрочена публична продан, страните са били уведомявани. Длъжникът Д.М. е уведомяван  с призовки, връчени  му лично, както и  по телефона, а длъжникът Г.  Д.М. - чрез своя баща  Д. Г.М..  

    Разпоредбата на чл. 46 ал.1 ГПК предвижда, че когато едно съобщение не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. В случая това друго лице е  бащата на длъжника Г.М. и настоящ жалбоподотел. Щом е приел съобщенията, адресирани до дъщеря му,  е бил длъжен да й ги предаде, без значение дали тя превибава  в България или в чужбина,   дали поддържат отношения или не.  

     „Друго лице“ по смисъла на  чл. 46 ал.2 от ГПК е всеки пълнолетен от домашните или който живее на адреса, като в  настоящия  случай са изпълнени и двете хипотези на закона.

    ЧСИ е спазил и разпоредбата на чл.47 ГПК, като първоначално е пристъпил към лепене на уведомление, след като е извършил справка за постоянния и настоящ адрес на длъжниците и се е уверил, че  лепи уведомление на заявените от тях адреси. Съгласно чл. 47 ал.5 ГПК, щом има надлежно залепено уведомление, съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. Затова, обстоятелството, че Г.М. не е пребивавала на заявения  постоянен и настоящ адрес, е ирелевантно.

     За всяко едно изпълнително действие ЧСИ е уведомявал лично и другия длъжник - жалбоподателя  Д.М..

      Продаденият имот, собственост на Г.М.  е бил ипотекиран в полза на банката - взискател, поради което дори да е единствено жилище, по силата на чл. 136 т.3 ЗЗД, банката има право да се удовлетвори предпочитателно от стойността на ипотекария имот.

     Освен това,  на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта, т.е. длъжникът не може да обжалва постановлението за възлагане само поради несеквестируемост на продадената вещ. Отделен е въпроса, че на това основание може да обжалва  собственика  на  имота, а  не трето лице,  било  то  и солидарен длъжник.  

      Що се отнася до  оплакването, че от  проведената продан е ощетена държавата като взискател, тя ще участва в разпределението на получената от проданта сума.  Разпределението се предявява на страните  които имат право да го обжалват пред съда  в 3-дневен срок.

     Водим от гореизложеното,  Сливенският Окръжен  Съд     

 

 

Р   Е   Ш  И  :

 

       

     ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на Д.Г.М. *** срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 03.11.2015г,  по изп. дело   2012 837 04 01003  по описа  на ЧСИ  П. Г.,  с рег. №  837  на  КЧСИ  и район на действие СлОС,  като  НЕОСНОВАТЕЛНА. 

       Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: