Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 50

 

 

гр.Сливен, дата 22.04.2016г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

  мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

         При участието на секретар Р.Г. като разгледа докладваното от съдия М.БЛЕЦОВА частно гражданско дело № 58 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството се развива по реда на чл. 437 вр. чл. 463 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на З.П.Д. ЕГН ********** *** против протокол за разпределение от 07.08.2015г. по и.д. № 20137680400088 на ЧСИ Миглена Минкова. В жалбата се твърди, че извършеното разпределение е незаконосъобразно, тъй като неправилно е определена дължимата сума по ЗДДС и неправилно е приведена по-голяма от дължимата сума. Разпределението на сумите не било достатъчно ясно и подробно аргументирано, като не било обяснено защо ДДС се начислява точно в посочения размер. Жалбоподателят посочва, че извършената публична продажба е необлагаема доставка по чл.45 ал. 4 по ЗДДС, но  въпреки това ЧСИ начислил ДДС и по този начин разпределението е незаконосъобразно. На следващо място страната посочва, че разпределението не е законосъобразно и в частта на начислените и разпределени разноски в размер на 27 098,24лв. и в нарушение на разпоредбите на ТТРЗЧСИ е определен необосновано завишен размер на таксите. Изразява съмнение, че разноските всъщност не са направени. Моли се обжалваното разпределение да бъде отменено като незаконосъобразно.

В законният срок не е депозирано становище от другите страни в изпълнителното производство.  

В обясненията дадени по реда на чл.436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които е посочил, че е съобразил извършеното разпределение с размера на вземанията на отделните кредитори, тяхната поредност и е привел дължимите суми за ДДС по съответния ред. Счита, че жалбата не следва да се уважава.  

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

По делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице в чиято компетентност и безпристрастност не се съмнява, е посочило, че за извършената публична продан на имоти по изпълнително дело се дължи ДДС в размер на 105 425 лв. като за имот № 67338.602.165 се дължат 98 825лв. ДДС, а за имот № 67338.602.166 се дължи ДДС в размер на 6 600лв. Вещото лице е посочило, че по принцип за продадените оборудвани съоръжения се дължи ДДС, но точният размер не може да бъде определен, тъй като е била извършена продажба на цялата „Ремонтна база“ в нейната съвкупност представляваща единна цялост от сгради, УПИ и съоръжения. На следващо място вещото лице е посочило, че в разпределението дължимите разноски са били начислени в по-малко с 232 лв.  Разпитано в съдебно заседание вещото лице посочи, че ЧСИ не е разполагал с документи относно пределната стойност на сградата и на съоръженията, които са в нея, затова е извършил опис като цяло и е извършил продажба на цялата съвкупност представляваща „Ремонтна база“. Тъй като ЧСИ не е било в състояние да определи дължимата сума за ДДС той не е внесъл такава, а е направил писмено запитване находящо се на стр. 443 от изпълнителното дело до директора на НАП – Бургас, с което запитал по какъв начин следва да се изчисли и внесе ДДС, но с разпределението, което е предмет на разглеждане не е било внасяне ДДС. Вещото лице е категорично, че длъжникът не е ощетен от така направеното разпределение.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 768/2013 г. на ЧСИ Минкова е образувано на 28.02.2013 г. по молба на Първа инвестиционна банка АД. Към молбата е бил представен изпълнителен лист от 19.02.2013 г., от който е видно, че длъжникът „Конструс“ ООД е бил осъден да заплати на взискателя сумата от 619 472.70 лв. главница по договор за банков кредит № 44КР-АА-2602 от 12.02.2007 г. и сключени анекси, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.02.2013 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 2649.16 лв. просрочена лихва и 19 113.66 лв. разноски по делото. Вземането е било обезпечено с вписана ипотека, обективирана в нотариален акт № 125/13.02.2007 г. Освен първоначалния взискател по делото са присъединени като взискатели и АПСК, втори ипотекарен кредитор, МДТ, НАП и „Строй Комплекс“ ЕООД.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 08.03.2013 г.

Първоначално ипотеката на „ПИБ“ АД е била вписана за имот с идент. № 67338.602.77. По.-късно имотът е бил разделен на два отделни поземлени имота с отделни идентификационни номера 67338.602.165 и 67338.602.166. На 25.03.2013 г. е бил извършен опис на недвижимите имоти. Била е изготвена и оценка от вещо лице. Поредната публична продан на имотите не била от 15.10.2013 г. до 15.11.2013 г. Взискателят „ПИБ“ АД е подал валидно наддавателно предложение и е бил обявен за купувач на двата имота. Продажната цена на двата имота е в общ размер на 857 250.00 лв.

На 02.12.2013 г. е било извършено обжалваното разпределение на постъпилите суми. Разпореждането било обжалвано и разпределението било отменено от СлОС с решение от 25.04.2014г.

По делото било извършено ново разпределение, което също било обжалвано и о с решение от 27.03.2014г. ОС .- Сливен отменил разпределението. Настоящото разпределение е трето по ред и е било предявено на жалбоподателя на 17.09.2015г.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

Видно от извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза така направеното разпределение по никакъв начин не ощетява жалбоподателя, разпределени са правилно начислени суми за ДДС, които са внесени в бюджета. Начислените разпределени суми за такси и разноски са дори в по-малък размер от дължимите по изпълнителното дело, а за евентуално дължимите суми за ДДС във връзка с продажбата на съоръженията находящи се в „Ремонтна база“ не е постъпил отговор от НАП, който ЧСИ да може да съобрази, поради което следва да се приеме, че към настоящия момент такива суми не се дължат. Вещото лице изрично посочва, че при извършеното разпределение ЧСИ е взел предвид разпоредбата на чл. 45 ал. 3 от ЗДДС, съгласно която са освободени от заплащане на ДДС доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права.

В съдебно заседание вещото лице уточни, че при определяне на стойността на терена, съответно на сумата, която не следва да се внесе като ДДС е взела предвид заключение на вещо лице, което е приложено към изпълнителното дело, съгласно което необлагаемия терен включва сградата и три метра около нея.

Тъй като от събраните доказателства се установи, че аргументите на жалбоподателя са неоснователни, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата З.П.Д. ЕГН ********** *** против разпределение от 07.08.2015г. по и.д. № 20137680400088 на ЧСИ Миглена Минкова.  

 

Решението  подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред БАС.

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

        

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: