Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  28

 

гр. Сливен,  10.03.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на девети март  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 63    по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 2/05.01.2016 г. по гр.д. № 2626/2015г. на Сливенския районен съд, с което е осъден на основание на чл.45 от ЗЗД С.М.А. ЕГН ********** действащ лично и със знанието и съгласието на баща си М.А.А. *** да заплати на Б.Х.Б. ЕГН ********** действащ лично и със знанието и съгласието на баща си Х.Б. *** сума в общ размер на 15 990.00 лв., от която 990.00 лв. представлява обезщетение за причинени имуществени вреди и 15 000.00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – две средни телесни повреди – контузия на мозъка, проявена с временно затруднение и слабост в движенията на левите крайници и пълна загуба на съзнание – и една лека телесна повреда – разкъсно–контузна рана в дясната теменно-слепоочна област на главата, вследствие на удар осъществен от ответника спрямо ищеца на 04.02.2015 г. в гр. Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане, като е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди над 15 000.00 лв. до пълния предявен размер от 23 000.00 лв., като неоснователна и недоказана. Със същото решение е осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски , както и да заплати съответните държавни такси в полза на бюджета на съдебната власт.

Подадена е въззивна жалба от ответника, с която решението се обжалва без да е посочено конкретно в коя част, но от изложението в жалбата е ясно, че се обжалва решението в осъдителната му част. Навеждат се доводи, че районният съд е допуснал нарушение при събирането на доказателствата и тяхната оценка, както и че размерът на обезщетението определен от съда, е неправилен. Сочи се, че не са спазени правилата за справедливост и не е съобразена трайната съдебна практика за обезщетение на средни телесни повреди. Правят се оплаквания, че районният съд не е допуснал исканите от страната свидетели,както и не е назначил допълнителна експертиза въпреки направеното искане.  В жалбата се прави искане да бъдат повторно разпитани свидетелите по отношение на обстоятелството, че не владеят български език и не могат да излагат логически свързани изречения, да бъдат допуснати до разпит исканите от ответната страна свидетели, а именно майката и бабата на ответника, както и да бъде допуснат до разпит ищеца, да бъде назначена повторна експертиза по отношение на това, че една от средните телесни повреди – безсъзнателното състояние, е оспорена и не е безспорно доказана.  Изразяват се съмнения в правилността на медицинската експертиза.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. В нея не се сочи какви нарушения е допуснал съда при събирането на доказателствата, а посоченият размер за обезщетяване на средната телесна повреда е в пълно несъответствие със съдебната практика. Районният съд е дал възможност на ответната страна да мотивира искането за допускане на свидетелските показания въпреки настъпилата преклузия за това искане, но страната е поискала да изяснява мотивите и причините за инцидента, за което вече има произнасяне от наказателния съд. Освен това искането за разпит на свидетели е неоснователно, защото не е посочено кои точно свидетели – тези разпитани по делото или разпитани на досъдебното производство, се иска да бъдат допълнително разпитвани. Майката и бабата на ответника не са били свидетели на инцидента, поради което техните показания са неотносими. Изготвената съдебно-медицинска експертиза е изготвена от компетентно лице, а искането за назначаване на друга експертиза  в първоинстанционното производство е било направено несвоевременно.Поради това се иска решението да бъде потвърдено.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява.

В с.з. за въззиваемият се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

   Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че е установено извършването на противоправно деяние от  непълнолетния ответник, за което е било образувано наказателно производство приключено със сключено споразумение по реда на НПК. Законосъобразен е изводът, че родителите на прекия непълнолетен причинител на вредата отговарят солидарно с него за обезщетяване на пострадалия на лично основание, лична вина, изразяваща се в не упражнен достатъчно ефикасен контрол върху поведението на непълнолетното дете по реда на чл.48 от ЗЗД. Такъв иск в случая не е бил предявен, предявен е иск само срещу прекия извършител на престъплението.

Съгласно  чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Изрично разпоредбата на алинея 3-та от същия член постановява, че тази задължителност се прилага и за актовете на районния съд, постановени по глави двадесет и осма и двадесет и девета. Това означава, че правните последици на одобреното от съда споразумение за решаване на наказателното дело се приравняват на влязла в сила осъдителна присъда. Последната е задължителна за настоящия съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/.

Съгласно чл. 383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е и разпоредбата на  чл. 413, ал.2 от НПК.

В хода на производството ответникът, чрез своя представител, очевидно се е опитвал да докаже, наличието на някакъв принос от страна на пострадалия, който е свързан с получаването на нараняванията. Въпросът за противоправността на деянието обаче е бил решен от наказателния съд, което задължава гражданския да се съобрази с приетото в тази насока. Ответникът е бил осъден за престъпление по чл. 129 ал.1 от НК. Доводите за наличие на някакво противоправно поведение от ищеца се явяват неоснователни, доколкото наказателното производство срещу ответника не е било водено и той не се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 132 от НК, който предвижда намалена наказателна отговорност за причиняване на телесна повреда другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.

Второто оплакване в жалбата е свързано с определения размер за обезщетяване на неимуществените вреди.

Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл. 52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско.

 При настоящата хипотеза, предвид вида и броя на телесните увреждания, продължителността на оздравителния процес, съчетан с болки и страдания, както и ограничаването на определени човешки дейности за различен период, а и с оглед възрастта на пострадалия към датата на произшествието, определеното обезщетение е справедливо.

Правилно и законосъобразно съдът се е съобразил с вида и характера на нанесените телесни повреди, с тяхната тежест, интензитет, продължителност на лечението и така по справедливост е определил обезщетенията, които са адекватни на причинените наранявания. В този смисъл са неоснователни наведените във въззивната жалба доводи, че обезщетяването на причинени средни телесни повреди е в размер от около 2 000.00лв. Различните средни телесни повреди се отличават по интензитета си, по продължителността на лечението и по необходимите  медицински интервенции, извършвани за тяхното преодоляване. Поради това не може да се приеме, и съдебната практика категорично не приема, обезщетяването на средни телесни повреди да бъде подведено под един константен размер. Това във всички случаи противоречи на принципа залегнал в разпоредбата на чл.51 от ЗЗД.

В жалбата не се оспорва размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски, но не е представила доказателства, че е направила такива, поради което разноски за тази инстанция не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/05.01.2016г. по гр. д. № 2626/2015г. на Сливенския районен съд.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: