Р Е Ш Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 23.02.2016 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 71 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ДСИ е постъпила жалба от лице, внесло задатък за участие в публична продан, против постановление за възлагане и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.

В нея жалбоподателката твърди, че е участвала в процедура по обявена от ДСИ публична продан на недвижим имот по изп.д. № 230/14г. по описа на ДСИ при СлРС, подала е наддавателно предложение, внесла е дължимия задатък, на 25.05.15г. е участвала в процедуратаи поради това, че е предложила най-висока цена, е била обявена за купувач, внесла е в законовия срок цената за имота и СИ издал постановление за възлагане на имота на 10.06.15г.  Жалбоподателката заявява още, че на 25.11.15г. получила разпореждане на ДСИ, че с постановление от 13.11.15г. имотът е възложен на ТД „Камиту-67“ ЕООД, а още на 20.11.15г. била уведомена, че внесеният от нея задатък е задържан за удовлетворяване на вземанията по изпълнителното дело. След стравка, жалбоподателката узнала, че с решение по ч.гр.д. № 483/15г. на СлОС е било отменено постановлението за възлагане от 10.06.15г. на ДСИ,  с което имотът бил възложен на нея, но не й е било съобщавано за това производство. Поради това тя е депозирала молба за отмяна на влязлото в сила решетние на СлОС по ч.гр.д. № 483/15г. на СлОС. В обобщение жалбоподателката атакува постановлението за възлагане от 13.11.15г., тъй като счита, че съдебният изпълнител не може да се позове на нито една от хипотезите на чл. 493 от ГПК, за да обяви ЕООД „Камиту-67“ за купувач, счита и че е нарушена разпоредбата н ачл. 497 от ГПК, както и иска да се извърши проверка на валидността на участието на „Камиту-67“ ЕООД в наддаването. Моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени постановление за възлагане от 13.11.15г. като незаконосъобразно.

Прави особено искане по чл. 438 от ГПК да спиране изпълнението на обжалваното постановление до произнасянето с решение по настоящата жалба.

В законовия срок няма подадени писмени отговори от ответниците по жалбата.

ДСИ е поредставил писмени мотиви, с коитозаявява, че съгласно ТР № 2/13г. на ВКС на РБ обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. В случая най-високата предложена цена с валидно наддавателно предложение било това на жалбоподателката и на нея е бил възложен продавания имот, но след отмяна на постановлението за възлагане с решение на СлОС, имотът бил възложен на купувача, предложил следващата най-висока цена.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателката и мотивите на ДСИ, съдът намира жалбата за допустима. Същата е редовна, подадена в законовия срок, чрез СИ, чийто акт се атакува. Жалбоподателката влиза в кръга на процесуалнолегитимираните лица, разполагащи с право на жалба против постановлението за възлагане, очертан от правната норма на чл. 435 ал. 3 от ГПК – тъй като тя е внесла задатък и е участвала в процедура по обявена публична продан на недвижим имот. Също така въззивният  съд счита и че в случая е налице и първата от двете материалноправни предпоставки, визирани от същата разпоредба – че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна и следва да се уважи.

Публичната продан на изнесения за продажба недвижим имот, обявена надлежно от ДСИ от 22.04.15г. до 22.05.15г., е проведена и приключила с протокол от 25.05.15г. на СИ, с който той обявява настоящата  жалбоподателка С.Е. за купувач, след като е разгледал постъпилите наддавателни предложения и е констатирал, че нейното е било с най-висока цена. Жалбоподателката е внесла разликата между платения по-рано задатък и предложената от нея цена – 30 318 лв. на 26.05.15г. и с постановление от 10.06.15г. ДСИ й е възложил недвижимия имот.

С решение от 30.10.15г. по ч.гр.д. № 483/15г. на СлОС съдът е отменил като незаконосъобразно постановлението за възлагане от 10.06.15г., което е влязло в сила и по настоящем има подадена молба за отмяната му до ВКС на РБ, която е в процедура по администриране.

След отмяната на постановлението за възлагане, ДСИ е следвало, съгласно разпоредбата на чл. 497 от ГПК да извърши нова продан на имота, след ново обявяване. Вместо това, той е приложил неправилно процедурата по чл. 493 от ГПК, уреждаща различна хипотеза, при която се обявява за купувач наддавачът, предложил следващата най-висока цена. Правната фигура на следващия купувач се проявява единствено при условие, че цената не бъде внесена от лицето, най-напред обявено за купувач и тя винаги предшества издаването на постановлението за възлагане. В случая тази процедура е неприложима, тъй като предпоставките на правната норма не намират обективен фактически аналог. Жалбоподателката, обявена за купувач, е внесла своевременно цялата предложена цена и е уведомила за това СИ. Поради това отмяната на постановлението за възлагане води след себе си като правна последица единствено извършване на нова продан.

Без значение е по каква причина съдът е отменил постановлението. В случая той е счел, че жалбоподателката е била лице без право да наддава, което е довело до незаконосъобразно възлагане на имота. Действително, съгласно чл. 490 ал. 2 от ГПК, когато имотът е купен от такова лице, проданта е недействителна. В този случай заинтересуваното лице разполага с два способа за защита – да не обжалва постановлението за възлагане и да оспорва действителността на продажбата по исков ред, позовавайки се на нарушение на чл. 490 от ГПК, или да обжалва постановлението за възлагане чрез инструментариума на нормите на изпълнителното производство. В първият случай, при евентуално уважаване на иска, тоест – за обявяване недействителността на проданта, съгласно чл. 490 ал. 2 от ГПК, последиците, касаещи имота, върху който е насочено принудителното изпълнение, са посочени в чл. 490 ал. 3 от ГПК – имотът, по искане на който и да е от взискателите може отново да се изнесе на публична продан.

В настоящия случай заинтересуваното лице се е ползвало от другата възможност – атакувало е постановлението за възлагане, като в решението си съдът е изложил в мотивировъчната част констатации за недействителност на проданта, като е приел еднозначно, че обявеното за купувач лице е било такова без право да наддава, но с оглед характера на това производство, с решението си е постановил отмяна на постановлението за възлагане. Така се задейства хипотезата на чл. 497 от ГПК, която предвижда, както в случай на обявяване недействителността на проданта по исков ред, така и при отмяната на постановлението за възлагане /независимо от основанията за това/, провеждане на нова продан след ново обявяване. Законодателят не е предвидил друга възможност за процедиране, поради което няма основание за прилагане по аналогия на реда по чл. 493 от ГПК. Наличието на изрична уредба на правното положение прави незаконосъобразно отклоняването от нея.

Поради това, като не е обявил и провел нова публична продан, а е издал постановление за възлагане на имота на лице, което е предложило следваща най-висока цена, но по предходна продан, ДСИ е постановил незаконосъобразен акт. В действителност, поради ненасрочване на нова продан, както императивно повелява правната норма, следва да се счете, че наддаването не е извършено надлежно, тъй като фактически липсва изобщо надлежно наддаване.

Това прави жалбата както допустима, така и основателна, поради което атакуваното постановление следва да бъде отменено, а делото – върнато на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия, съгласно разпоредбата на чл. 497 от ГПК.

Безпредметно е съдът да се произнася по искането за спиране на действията по изпълнението, тъй катотой се е произнесъл по жалбата в деня напостъпването й и на образуването на делото.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ постановление за възлагане  от 13.11.2015г. по изп.д. № 230/14г. на ДСИ при СлРС, с което се възлага недвижим имот, представляващ ПИ с идент. № 67338.602.72, находящ се в гр. Сливен, кв. „Промишлена зона”, с площ 32 444/тридесет и две хиляди четиристотин четиридесет и четири/ кв. м. по скица на поземлен имот №15-198674/18.06.2014 година на СГКК Сливен, върху ТД „Камиту – 67“ ЕООД, гр. Сливен, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА изп.д. № 230/14г. по описа на СИС при СлРС на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия съобразно разпоредбата на чл. 497 от ГПК.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

         ЧЛЕНОВЕ: