Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 38

 

гр. Сливен, 24.03 .2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети март  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                    Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   72  по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД, ЕИК 813071350 чрез процесуалния представител юрк. М.П. - против Решение № 963/21.12.2015г. по гр.д.№ 3082/2015 г. по описа на Районен съд -Сливен, с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от акционерното дружество положителни установителни искове за признаване за установено, че С.И.С. дължи вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2355/2015 година.

Въззивникът намира, че първоинстанционният съдебен състав при решаване на делото не е съобразил факти от значение за спорното право, които са настъпили след предявяване на иска, с което счита атакуваният съдебен акт за постановен в противоречие с чл. 235, ал. 3 от ГПК. Посочено е, че предвид обстоятелството, че кредиторът не е успял да обяви надлежно предсрочната изискуемост на дълга, предпочетен е бил редът на чл. 410 ГПК, при който препис от заявлението се връчва на длъжника. Предвид това обстоятелство въззивникът намира, че съобразно предписанията на TP 4/18.06.2014 г. на ОСГТК, кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска принудително изпълнение на цялото си изискуемо вземане предсрочно. Във въззивната жалба е релевирано също, че изпратеното до поръчител изявление за предсрочна изискуемост няма правоизменящо действие и не може да породи правните последици по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. С оглед на това се претендира, че след като датата на предсрочната изискуемост прекъсва действието на погасителния план и започва начисляването на наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница, немислимо е различно датиране на този момент за отделните солидарни длъжници, тъй като това би означавало различен размер и период на дължимост на различните видове лихва. Въззивникът моли от съда да отмени изцяло атакувания съдебен акт на PC - Сливен и да постанови друго решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че въззиваемият дължи на дружеството - въззивник установените, съобразно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, суми. Евентуално моли съда да уважи претенцията на банката частично - от главницата на предоставения кредит, падежирана до датата на приключване на съдебните прения между страните.. Претендира разноски пред двете инстанции. Не са направени доказателствени искания.

В постъпилия отговор въззивната жалба е определена като неоснователна. Въззиваемата страна намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал по делото. Посочва, че направените от съда правни изводи са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към правния спор. Направените с въззивната жалба твърдения относно надлежното обявяване на предсрочна изискуемост чрез подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са характеризирани като неоснователни. Посочено е, че в процесния случай правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем не е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в тази връзка вземането на банката не е станало изискуемо в заявения размер. Моли се от съда да приеме, че въззивната жалба на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД е неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди изцяло атакувания първоинстанционен съдебен акт. Направена е и претенция за разноски.

В с.з. за въззивника не се явява представител.

В с.з. за въззиваемият се явява представител по пълномощие, който поддържа подадения отговор и претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

        Районния съд е приел, че в случая, независимо, че ищцовата банкова институция не е поискала издаване на заповед въз основа на документ по чл.417 от ГПК , а е поискала издаването на заповед по чл.410 от ГПК, е приложимо разяснението по т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, според което: „В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.” В случая банката не е уведомила ответника, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и не го е уведомила за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, което е следвала да стори преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не се установява по делото по несъмнен начин и какъв е размера на падежиралите неплатени вноски и тези, по отношение на които да е налице твърдяната предсрочна изискуемост.

   В жалбата се твърди, че банката е претендирала вземането си по реда на чл. 410 от ГПК, а не по реда на чл. 417 от ГПК, тъй като в тази хипотеза заявлението се връчва на длъжника. Това твърдение обаче е невярно. Съгласно разпоредбата на  чл. 411, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, когато намери, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е основателно съдът издава такава, която се връчва на длъжника. Съдът е задължен по силата на чл. 7, ал. 2 от ГПК да връчва на страните преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, т.е. такива с които се произнася по съществото на повдигнатия пред него спор. Самата заповед подлежи на обжалване в частта и за разноските съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК, като влиза в сила след настъпване на предпоставките за това по чл. 416 от ГПК. Заповедта за изпълнение е изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК, като след влизането и в сила по реда на чл. 416 от ГПК или със самото и издаване по реда на чл. 418, ал. 2 от ГПК въз основа на нея се издава изпълнителен лист, за което се прави отметка върху заповедта. Такава отметка, съгласно чл. 406, ал. 3 от ГПК, се прави и върху останалите актове, въз основа на които се издава изпълнителен лист по реда на чл. 404 от ГПК. От това следва, че именно заповедта за изпълнение представлява съдебният акт, с който съдът се произнася по съществото на искането в производството по чл. 410 и чл. 417 от ГПК. Така на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 411 ал.3 от ГПК, се връчва не заявлението, а заповедта за изпълнение.

С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. /Решение № 64 от 9.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о./.

Предсрочната изискуемост на едно вземане възниква по волята на кредитора. Това е едно негово лично право и задължение и той решава дали и кога да обяви вземането за предсрочно изискуемо. Кредиторът не може да натовари друго лице да изрази неговата воля, както и да го адресира до друг субект, който да уведоми длъжника. Заявлението, което кредиторът подава по чл. 410 от ГПК е адресирано до съда, а не до длъжника. Поради това, дори и самото заявление да достига до длъжника, то не би могло да бъде прието като волеизявление на кредитора отправено до длъжника, с което обявява предсрочната изискуемост на едно вземане. Друга би била хипотезата при предявен от кредитора обикновен установителен или осъдителен иск.

Поради това не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба, че с подаване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК са преодолени задължителните указания на ВКС дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 500 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 963/21.12.2015г. по гр.д.№ 3082/2015 г Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД, със седалище гр. В., бул. „В.В.” № * ЕИК 813071350 да заплати на С.И.С. ЕГН ********** *** сумата от 500 /петстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: