Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 55

 

гр.Сливен, 20.05.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети април, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

 

                                    

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 74 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от С.И.С. ЕГН ********** *** против решение № 893/01.12.2015г. по гр.д. № 2561/2015г. по описа на Сливенския районен съд, в частта с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация – Сливен“ЕАД сумата от 14.84лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба, от които 8.37 лв. дължими по фактура от 01.11.2013г. до 30.11.2013г. и 6.47лв. дължими по фактура от 01.03.2015г. до 31.03.2015г., дължими за ползвана , но незаплатена топлинна енергия, както и в частта, с която е било признато за установено по предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД сумата от 61.30лв., представляваща мораторна лихва за забава,начислена до 23.04.2015г. , както и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 400.00лв. във въззивната жалба се твърди, че в тези части решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Същото било постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. С оглед разпределението на тежестта на доказване ищецът не бил установил по безспорен начин дължимостта на сумата от 14.84лв. главница. Посочва се , че жалбоподателят е изплатил с две платежни нареждания дължимите суми за периода от 01.05.2013 г. до 30.11.2013г. , както и за периода от 1.12.2013г. до 31.03.2015 г. Жалбоподателят счита, че дори е надвнесъл сумата от 8.59 лв. На следващо място е посочено, че той не дължи и претендираната сума за лихва, тъй като в задължителната съдебна практика установена по реда на чл.290 от ГПК решение № 111/27.10.2009г. по т.д. № 296/2009г. на I т.о. на ВКС е посочено, че  лихвата по чл. 86 ал.1 от ЗЗД не е дължима на кредитора, ако той не упражни по съдебен ред правата си.  С оглед на това било недопустимо ищецът да прихваща изпълнението срещу непризнато обезщетение.  Страната счита, че не е установено по безспорен начин, че дължи сумата от 61.30лв. лихва за забава. В този случай съдът не бил изпълнил задължението си да установи по безспорен начин твърдените от страните факти. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, да бъдат изцяло отхвърлени предявените искове и да се присъдят деловодни разноски.

На 25.01.2016г. е депозирано допълнителна въззивна жалба от С.С., в която той отново излага становището си , че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.76 ал.2 от ЗЗД. Освен това е посочено, че поначало  исковият процес е бил опорочен поради нередовна искова молба, тъй като депозираната искова молба пред РС-Сливен не отговаряла на изискванията на чл.127 ал.1 т.5 от ГПК. Не било посочено, каква конкретно главница се претендира, нито лихва за забава, не е било посочен и периодът на забавата и по този начин било нарушено неговото право на защита.  В тази жалба се твърди също, че съдът не е мотивирал своя съдебен акт и отново е посочено, че съдът е бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила , като е приел за установени и доказани оспорени от жалбоподателя твърдения без да има други доказателства.

В срока по чл.263 ал.1 и 2 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба, нито е депозирана насрещна въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. Благоев, който заявява , че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна страна не се представлява . Процесуалният и представител адв. Г. в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди първоинстанционното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

По делото бе изслушана комплексна технико – икономическа експертиза. В заключението си вещите лица са посочили, че към момента на депозиране на исковата молба задължението на въззивника С. е възлизало на 960.03 лвглавница и лихва за забава в размер на 61.30лв. главниците са били начислени по фактури 196/30.11.2013 г., 197/31.12.2013 г. , 198/31.01.2014 г. , 199/28.02.2014 г. , 200/31.03.2014 г., 202/30.04.2014г. , 203/31.05.2014 г., 205/30.06.2014г. , 206/31.07.2014 г., 207/31.08.2014 г. , 209/31.10.2014 г. , 210/30.11.2014 г., 211/31.12.2014 г., 212/31.01.2015 г. , 213/28.02.2015 г. и 214/31.03.2015 г. вещото лице Г. в с.з. посочи , че ако първо се погасяват главниците , след това лихвите и накрая разноските, с плащането на сумата от 189.32 лв. е щяла да се погаси главница в размер на 182.63 лв. и да остане лихва в размер на 8.37 лв. С внасянето на втората сума от 953.56 лв. е следвало да се погаси главница в размер на 951.66 лв. и 1,90лв лихва и да останат неплатени лихви в размер на 67.77 лв. ВЛ изрично посочи , че лихвата начислена на въззивника е била до 23.04.2015 г. и тя е дължима. В с.з. се уточни , че внесените от въззивника суми са били по абонатен номер , както и че той изрично не е посочил в платежния си документ какво плаща – главница или лихва и съответно размер. В заключение ВЛ Г. посочи, че след извършените плащания от въззивника , въззивникът е погасил нацяло главниците на задълженията си и е останало да дължи лихва в размер на 67.24 лв. начислена към 23.04.2015 г.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 22.12.2015г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 11.01.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На първо място следва да се отбележи , че подадената искова молба е допустима. В нея ищецът ясно е посочил, точно каква главница и лихва претендира . Посочил е основанието на своята претенция . Приложил е справка , от която е видно подробно, какво е задължението по фактури , вид на вземането и т.н. Трайната съдебна практика , включително и на ВКС приема , че ако към исковата молба е приложена справка, от която да се вижда претендираното вземане по вид, размер, и основание, и по този начин то да е определяемо , следва да се приеме , че депозираната искова молба е редовна. По този начин не се накърняват правата на ответника , тъй като неуточнените детайли в исковата молба се изясняват с приложенията към нея.

Няма спор , че вземанията на ищеца към 23.04.2015 г. възлизат на 960.03 лв. главница и лихва за забава в размер на 61.30лв. Тъй като става въпрос за парични задължения , следва да се има предвид разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, която посочва , че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата . Ето защо , по силата на закона въззивникът е дължал законна лихва върху главницата от деня следващ издаването на фактурите . По делото остана недоказано твърдението , че е била налице някаква „промоция“ според, която ако си плати в някакъв период от време ответникът не дължи лихва. Също така не се установи по безспорен начин и каква точно е била посочената в сайта на ищцовото дружество дължима сума и дали платеното от ответника съвпада с нея. От представените писмени доказателства е безспорно , че при внасяне на сумите / след получаване на исковата молба/ ответникът е посочил абонатен номер, период на плащане и сума , но не е уточнил, какво точно погасява – главница , лихва , разноски . /стр.23 от гр.дело 2561/15 г. СлРС/.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещите лица , както и обясненията им дадени в с.з. Счита , че ВЛ са компетентни, незаинтересовани и обективни в заключението си. Ето защо изцяло възприема тяхната експертна позиция . При това положение приема , че след извършените плащания от ответника , той е останал да дължи сумата от 67.24 лв. лихва начислена към 23.04.2015 г. Тъй като с първоинстанционното решение е прието за установено , че въззивникът С. дължи на въззиваемото дружество сумата от 14.84 лв главница , ведно със законната лихва  и 61.30 лв. мораторна лихва за забава начислена до 23.04.2015 г., решението следва да бъде изменено, като в първата си част бъде отменено.

Тъй като въззиваемата страна не е депозирала въззивна жалба или насрещна въззивна жалба , решението в частта на присъдените лихви за забава не следва да се променя.

По отношение на разноските, съдът намира , че за първа инстанция същите следва да бъдат потвърдени , а за въззивна инстанция да се спази правилото на чл. 78 ал. 1 от ГПК. Тъй като въззиваемата страна не е обжалвала решението на РС , а от заключението на ВЛ се установи , че дължимата лихва е по – голяма , но на практика не се присъжда , следва въззивникът да бъде осъден да заплати сумата от 544,50 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица, а въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 2.50 лв.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение №  893/01.12.2015г. по гр.д. № 2561/2015г. по описа на Сливенския районен съд, в частта с която е признато за установено, че С.И.С. ЕГН ********** *** дължи на „Топлофикация – Сливен“ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „ С. К.“ , № *сумата от 14.84лв., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на исковата молба, от които 8.37 лв. дължими по фактура от 01.11.2013 г. до 30.11.2013 г.  и сумата от 6,47 лв. дължима по фактура за периода от 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г. представляваща ползвана но незаплатена топлинна енергия.

 

Вместо това постанови :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено , че С.И.С. ЕГН ********** адрес.*** дължи на  „Топлофикация – Сливен“ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „ С. К.“ , № * сумата от 14.84лв., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на исковата молба, от които 8.37 лв. дължими по фактура от 01.11.2013 г. до 30.11.2013 г.  и сумата от 6,47 лв. дължима по фактура за периода от 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г. представляваща ползвана но незаплатена топлинна енергия като неоснователен и недоказан.

В останалата част потвърждава решението.

         ОСЪЖДА С.И.С. ЕГН ********** адрес.*** да заплати на „Топлофикация – Сливен“ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „ С. К.“ , № *  сумата от 544,50 / петстотин четиридесет и четири и 0.50 /лв. деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

         ОСЪЖДА „Топлофикация – Сливен“ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „ С. К.“ , № * да заплати на С.И.С. ЕГН ********** адрес.*** сумата от 2,50 / два и 0.5 /лв. деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.