РЕШЕНИЕ №                                                         

гр. Сливен, 19.08.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 75 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 и 2 ЗОДОВ вр. чл. 2, § 1, чл. 6, § 1 и чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Предмет на делото са предявените от З.С.Д. – Б. и С.Б.Б. против Прокуратурата на Република България и Софийски градски съд искове за солидарното осъждане на правозащитните органи като субституенти от името на Държавата – Република България, да заплатят на всеки от ищците обезщетение в размер на по 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2014г. до окончателното изплащане, за претърпените от тях неимуществени вреди,  поради нарушаване на правото им за разглеждане в разумен срок на наказателното производство водено във връзка със смъртта на техния син – С.С.Б., настъпила в следствие на убийството му, извършено на 05 декември 2008г.

Обстоятелствата, на които се основават предявените права, са следните:

Твърди се, че изискването за "разумен срок", произтичащо от чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като наказателното производство, в което ищците участвали в процесуалното качество на граждански ищци и частни обвинители е нарушено, предвид продължилото повече от 6 години и 14 дни, без обективно оправдание за тази продължителност наказателно производство, като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, но е било с висок залог за тях предвид засегнатите от престъплението техни права, като самите те не са ставали по никакъв начин причина за забавянето му.

В съответствие с чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, след приключване на наказателното

производство, водено във връзка със смъртта на сина им, на основание чл. 60а от Закона

за съдебната власт, ищците са подали заявление до Инспектората към ВСС за обезщетяване за нарушение на правото им на разглеждане на делото в „разумен срок" и след разглеждане на подаденото заявление им е било е предложено обезщетение в размер на 1300 лева за всеки един от тях. На 10 декември 2015 г. те са уведомили министъра на правосъдието, че не приемат предложеното им обезщетение, предвид следните факти:

Г-жа З.С.Д.-Б. и г-н С.Б.Б. са български граждани, живеещи постоянно на посочения адрес в град Сливен. Те са родители на С.С.Б..

В ранните часове на 5 декември 2008 г. С.Б.,***, е пребит до смърт от няколко лица пред дискотека „Амнезия", намираща се в „Студентски град" в София.

Същият ден е образувано ЗМ №4762/2008г по описа на 7-мо РУ на СДВР за престъпление по чл.115 от Наказателния кодекс.

На 6 декември 2008 г. А.Д. и В.Г. са привлечени като обвиняеми за престъпление по чл.124, ал.1 пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На 8 декември 2008 Софийски градски съд  е взел спрямо В.Г. мярка за неотклонение „задържане под стража". Съдът приел, че е налице обосновано предположение за извършено тежко умишлено престъпление, което води до извод за опасност Г. да се укрие и да извърши друго престъпление. Спрямо другия обвиняем по делото - А.Д. е определена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лева. С определение от 16 декември 2008 г. Софийски апелативен съд отменил определението на Софийски градски съд, с което спрямо А.Д. е определена мярка за неотклонение „парична гаранция" и е взета спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража" като и по отношение на Д. е прието, че е налице обосновано предположение за извършено тежко умишлено престъпление.

На 02.02.2009 г. А.Д. и В.Г. са привлечени като обвиняеми за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В периода 5 декември 2008г.- 24 март 2009 г. са извършени процесуално-следствени действия за изясняване на фактите по делото.

Със заключително постановление от 24.03.2009 г. разследващият орган изпратил досъдебното производство на Софийска градска прокуратура с мнение за предаване на съд на обвиняемите.

На 27 март 2009 г. Софийска градска прокуратура внесла обвинителен акт срещу В.Г. и А.Д., които са предадени на съд за умишленото убийство на С.Б., извършено в съучастие, с особена жестокост и по хулигански подбуди - престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 3 и т. 11, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс. Образувано е НОХД № 1328/2009 г. по описа на СГС. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано наказателно общ характер дело № 1328/2009 г. по описа на Софийски градски съд.

С определение от 3 юли 2009 г. З.Д.-Б. и С.Б. са конституирани като частни обвинители и граждански ищци.

С определение от 17 юли 2009 г. Софийски градски съд оставил без уважение искането на А.Д. за изменение на най-тежката мярка за неотклонение. По отношение на В.Г. мярката за неотклонение „задържане под стража" била изменена в „домашен арест".

Определението на Софийски градски съд относно мерките за неотклонение на двамата обвиняеми по делото е било потвърдено от Софийски апелативен съд на 20 август 2009 г.

С определение от същата дата Софийски градски съд прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на прокуратурата за отстраняване на противоречия в обвинителния акт, ограничаващи правото на защита на обвиняемите лица.

Делото е било изпратено на прокуратурата на 20.08.2009г. С постановление от 01.09.2009г. прокурор П. Никова е възложила извършване на допълнителни процесуално-следствени действия по досъдебното производство на разследващ полицай, определен от съответния ръководител на 07 РУ-СДВР.

На 13 ноември 2009 г. като трети обвиняем по делото е бил привлечен С.С.. С постановление на разследващия полицай от същата дата спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 1000 лева.

На 16 ноември 2009 г. обвиненията срещу А.Д. и В.Г. са били конкретизирани.

С определение от 27 ноември 2009 г. Софийски градски съд е изменил взетата спрямо А.Д. мярка за неотклонение от „задържане под стража" в „домашен арест". Според съда изменението на мярката за неотклонение в по-лека е било обусловено от бездействието на органите по разследването да положат необходимата грижа за своевременно приключване на досъдебното производство. Същото се отличавало с необясними периоди на бездействие, които нарушавали изискването за разумен срок на задържането под стража. С определение от 3 декември 2009 г. Софийски апелативен съд е изменил определението на Софийски градски съд като определил спрямо А.Д. мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 6 000 лева.

На 22 декември 2009 г. Софийска градска прокуратура е внесла в Софийски градски съд нов обвинителен акт срещу А.Д., В.Г. и С.С. за умишленото убийство на С.Б., извършено в съучастие, с особена жестокост и по хулигански подбуди - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и т. 11, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс, по който е образувано НОХД № 5680/2009, по описа за 2009г. В обвинителния акт е посочено, че спрямо тях са взети следните мерки за неотклонение: спрямо А.Д. - парична гаранция в размер на 6000 лева; спрямо С.С. - парична гаранция в размер на 1000 лева; за В.Г. - домашен арест.

В съдебното заседание от 25 януари 2010 г. Софийски градски съд разгледал искането на подсъдимия В.Г. за промяна на определената мярка за неотклонение „домашен арест". С определение от същата дата, мярката за неотклонение „домашен арест" е бил изменена в „парична гаранция" в размер на 1000 лева.

В съдебно заседание на Софийски градски съд от 30 април 2010 г.

жалбоподателите З.Д. - Б. и С.Б. отново са конституирани като

частни обвинители и граждански ищци.

Съдебните заседания пред Софийски градски съд са били проведени на следните

дати: 25.03.2010г.; 30.04.2010г.; 07.07.2010г; 02.11.2010г.; 07.03.2011г; 11.04.2011г; 03.06.2011г., 04.10.2011г.; 14.11.2011г; 16.12.2011г.; 27.02.2012г.; 03.04.2012г.; 10.05.2012г.; 21.06.2012 г.; 04.10.2012г.; 06.12.2012г.; 18.12.2012г.; 01.03.2013г.; 12.04.2013г.; 14.06.2013г.; 16.07.2013г.

С присъда от 19 юли 2013 г., Софийски градски съд признал подсъдимите

А.Д. и С.С. за виновни по повдигнатите им обвинения.

Наложил е наказание от 18 години лишаване от свобода на всеки един от двамата

съучастници, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Третият подсъдим

по делото - В.Г. е  бил признат за невиновен.

Осъдителната част на първоинстанционната присъда е била обжалвана от

защитата на осъдените подсъдими. По отношение на оправдателната част от присъдата,

както и относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода, присъдата е

била обжалвана от частните обвинители и граждански ищци и протестирана от

прокуратурата, във връзка с което е образувано е ВНХОД № 39/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Първото съдебно заседание пред Софийски апелативен съд е било проведено на 10.03.2014 г.

С разпореждане в закрито заседание от 21.03.2014 г. поради ангажираност на член на съдебния състав, съдията-докладчик служебно пренасрочил делото за разглеждане на 14.04.2014 г., когато са разпитани свидетели.

С присъда от 17 април 2014г. апелативният съд отменя  първоинстанционната присъда в частта, признаваща подсъдимия В.Г. за невиновен като приема, че същият е виновен по повдигнатите му обвинения и му определя наказание от 18 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Второинстанционната присъда е била обжалвана от подсъдимите, както и от частните обвинители и граждански ищци пред Върховния касационен съд (ВКС).

Откритото съдебно заседание пред ВКС се е провело на 10 ноември 2014 г. На него са се явили лично подсъдимите Г. и Д.. Подсъдимият С. не се е явил.

С решение от 19 декември 2014 г. ВКС оставил в сила присъдата на апелативния съд.

След влизане в сила на осъдителната присъда  А.Д. е бил задържан и приведен в Затвора в град София за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 18 години. С писмо от 22 декември 2014 г. Върховна касационна прокуратура уведомила жалбоподателката З.Д.-Б., че след влизане в сила на осъдителната присъда са предприети действия по привеждане същата в изпълнение. Според прокуратурата  гаранция за това е наложената от страна на Софийски апелативен съд мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната". В края на декември 2014 г. двама от осъдените за убийството на С.Б. - В.Г. и С.С. са били обявени за общодържавно издирване. На 17 февруари 2015 г. Върховна касационна прокуратура уведомила г-жа З.С.Д.-Б., че спрямо В.Г. е издадена европейска заповед за арест. На 20 февруари 2015 г. Върховна касационна прокуратура информирала г-жа Д.-Б., че и спрямо С.С. е издадена европейска заповед за арест. До настоящия момент В.Г. и С.С. не са намерени и спрямо тях наложеното наказание от 18 години лишаване от свобода не е приведено в изпълнение.

В следствие на така развилото се и продължило наказателно производство ищците понесли всички негативи от неговото забавяне. Чувството на произвол и безпомощност у тях срещу неразумната продължителност на делото агравирала и от факта, че те не  биха могли да повлияят на неадекватните действия на институциите. Това създало у тях усещане  на безсилие и онеправданост и е довело до срив на доверието им в националните институции. Тази ситуация предизвикала продължителни и интензивни фрустрация и стрес, които допълнително утежнили и задълбочават мъката им по убитото им дете.

В продължение на шест години Б. са живели в ситуация на правна и житейска несигурност относно това дали извършителите на тежкото престъпление срещу сина им ще бъдат адекватно наказани. Поддържат, че забавянето на наказателното производство е една от причините, довели до нереализирането на наказателната отговорност спрямо двама от убийците на С.Б. и към настоящия момент.

Изложени са аргументи в подкрепа на твърдението за нарушаване на изискването за „разумен срок“ по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС съобразно изрично цитирана  практика на ЕСПЧ, в която такъв извод е направен относно продължителност на наказателно производство над 5г. и 6 м. при това по дела със значителна фактичеса и правна сложност,        каквато не е налице в случая.

Иска се съдът да постанови решение за осъждането на Прокуратурата на Република България (ПРБ) и Софийски градски съд (СГС) при съпричиняване на вредоносния резултат и забавяне на наказателното производство, както в досъдебната, така и в съсдебната фаза.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците са подали отговори, с които оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.

В отговора от името на Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура –Сливен са въведени възражения, че липсват доказателства за твърдените в насоката от ищците претърпени неимуществени вреди, още повече такива, които да са в пряка причинно-следствена връзка с определения от тях извън понятието „разумен" срок на разглеждане и решаване на наказателното производство.

Възразява се, че времето, през което наказателното производство е било под надзора на прокуратурата, е в периодите от 05.12.2008 г. до 27.03.2008 г. и от 20.08.2009 г. до 22.12.2009 г. или общо малко над осем месеца са извършени множество действия по разследването, което обективно ще бъде потвърдено след прилагане на НОХД № 5680/2009 г. по описа на СГС като неведнъж делото в хода на досъдебното производство се е намирало в съда по повод произнасяне относно мерките за неотклонение на обвиняемите. Следва да се отчете и времето за извършване на назначените експертизи, при които прокуратурата не разполага с властови способ спрямо вещите лица за по-бързото им приключване. Срокът на решаване на делото от наблюдаващия прокурор след получаването му от разследващия орган, съвпада с този уреден в Глава Двадесет и четвърта от НПК, озаглавена „Бързо производство".

При тези обстоятелства се поддържа, че делото е било с очевидна фактическа и правна сложност с оглед най-тежкия състав на престъплението и множеството обвиняеми. Срокът от подаване на заявление по Глава трета „а" от ЗСВ до депозиране на исковата молба пред настоящата инстанция е времево идентичен с този, при който делото е било в досъдебната му фаза. Само срокът от упълномощаване на адвокатското дружество за изготвяне и представяне пред съда на настоящата искова молба по ЗОДОВ, почти съвпада с който и да е от двата периода, през който делото е било при разследващ орган.

Считано от датите на първоначалното и повторното внасяне на обвинителен акт в съда от 27.03.2009 г. до 20.08.2009 г. и 22.12.2009 г., ПРБ не е пасивно материалноправно легитимирана и няма как да бъде законово реализирана евентуална нейна отговорност по смисъла на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. В образуваното съдебно производство, пред която и да е била от трите инстанции, ПРБ е била страна в процеса със съответните й произтичащи от Конституцията на РБ и НПК правомощия. Именно в насока и упражняване на тези правомощия и с цел разкриване на обективната истина е протестирана оправдателната спрямо подсъдимия Г. присъда на първата инстанция, в крайност довело до осъждането му от въззивната инстанция. С оглед безспорно установената фактическа обстановка по делото и постиганите осъдителни присъди срещу всеки един от подсъдимите, ПРБ не е упражнила законното си право на протест пред ВКС, с което макар и минимално /също осем месеца/ е увеличен общия срок на разглеждане и решаване на делото.

Оспорва се твърдението, че е налице за вина на ПРБ по отношение на нереализираното до момента привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди на осъдените Г. и С.. Точно с цел обезпечаване на възможността за изпълнение на бъдещи присъди на обвиняемите и впоследствие подсъдими са наложени ограничителни мерки по чл.68 от НПК за забрана напускане пределите на страната, чието изпълнение не е в правомощията на ПРБ.  По горното съображение и на посочените в чл.63, ал.1 от НПК, прокуратурата е поискала и от САС изменение на МНО на подсъдимите, което й искане не е уважено от съда. С тези действия  ПРБ е изчерпала всички произтичащи от тогавашната нормативна уредба правомощия, предоставени й от законодателя за обезпечаване привеждането в изпълнение на бъдеща присъда. Едва с измененията на НПК с ДВ, бр.74/26.09.2015 г. набора от процесуални възможности за ПРБ бе увеличен като мотив за измененията в малка или по-голяма степен бе именно разглеждания казус. С обявяването на осъдените лица за общодържавно издирване, издаване на европейски заповеди за арест и предприети мерки по линия на международното сътрудничество за издирването им извън страни от ЕС, ПРБ е осъществила възможните си законови правомощия.

Независимо от горното, изпълнението на наложено наказание е различно по вид наказателно правоотношение от това между държавата и субектът на престъпление по налагане на наказание и то не попада в обхвата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.

По горните съображения се поддържа, че делото досежно ответника ПРБ е разгледано и решено в разумен срок по смисъла на чл.6, § 1 от Конвенция.

Възразява се, че обективно съединените искови претенции на ищците се явяват неоснователни и са в изключително завишен размер като обезщетението следва да се съобразява с икономическата действителност в Република България като средния годишен доход на едно лице за 2014 г., според официалните данните на НСИ е бил 5 018 лева.

Доколкото исковете за лихви и разноски са акцесорни спрямо основния иск за неимуществени вреди, основателността им зависи от основателността на основния иско. Тъй като същият е неоснователен и недоказан, то недоказана остава и претенцията за присъждане на лихви и разноски.

В отговора от името на СГС предявените искове се оспорват като неоснователни, поради липса на предпоставки за ангажиране отговорността на СГС по чл. 26 от ЗОДОВ. Твърди се, че ищците не са претърпели вреди в резултат на действия или бездействия на ответния съд.

Наказателното производство е продължило 6 години, считано от датата на извършване на престъпното деяние -05.12.2008 г. до постановяване на решение от ВКС - 19.12.2014г. Производството е протекло на три инстанции като разглеждането на делото пред СГС по н.о.х.д.№ 1328/2009 г. е продължило около три години и шест месеца, в рамките на което са проведени 21 заседания, насрочвани през кратки интервали от време. По делото е работено постоянно, ритмично и без прекъсвания и забавяния, което е обективният и съществен критерий в преценката дали е налице нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок или не. Практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 от Конвенцията е еднозначна в това, че при извършване на преценка за разумност на релевирания период съдът следва да прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото - критерии, залегнали и в текста на чл.2б, ал.2 ЗОДОВ. Твърди се, че всички предприети от ответника действия в хода на наказателното производство произтичат от задължението на съда стриктно да съблюдава императивните процесуални норми с цел обективно, пълно и всестранно изясняване на делото и правилното прилагане на материалния закон.

С оглед изложеното, твърдението, че ищците като частни обвинители и граждански ищци в наказателното производство не са ставали причина за отлагане и в този смисъл за забавяне на производството, е едностранно тълкуване на практиката на ЕСПЧ без да се отчита обвързаността на съда от поведението на всички участници в процеса и наличието на императивни процесуални норми, ръководещи работата на решаващия орган в съдебната фаза на наказателния процес. Изключена е възможността съд, друг орган или дори граждани да очакват именно правозащитен орган да нарушава императивни разпоредби на закона и сам да има незаконосъобразно поведение.

Видно от броя проведени заседания и времевия интервал между тях, срочността на производството е била приоритет при разглеждането му.

Поддържа се, че е необосновано твърдението, че в разрез с указанията на ЕСПЧ, делото не е било разглеждано с „особено усърдие" и следва да се отчете и изключителната натовареност на СГС, въпреки която делото е било насрочвано ритмично и в къс времеви диапазон и приключило в сравнително кратък период при установена от самия Инспекторат на ВСС фактическа и правна сложност на делото.

Твърди се още, че с Определение на СГС от 17.07.2009 г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на съществени противоречия в обвинителния акт като с това е било обусловено от пропуски в обвинителния акт. Не са били описани всички факти - предмет на доказване, не е била ясна ролята на единия от подсъдимите в съпричиняването на смъртоносния резултат. Налице са били допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, неотстраними при провеждане на съдебно следствие, нарушаващи правото на защита на обвиняемите, в която хипотеза процесуалният закон задължава съда да върне делото на прокуратурата за отстраняването им - чл.248, ал.2, т.З НПК, поради което тези действия на съда не са незаконни. Още повече, че пропуските са оценени от решаващия състав като нарушения на чл.203 (осигуряване на законосъобразно извършване на разследването) и чл.219 НПК (привличане на обвиняем), които винаги са съществени процесуални нарушения на гарантираното право на защита на обвиняемите. Именно тази преценка на съда е довела до привличането на трети обвиняем за убийството на С.Б., признат за виновен с крайния съдебен акт.

Твърди се, че е налице е неяснота в твърденията на ищците относно поведението на ответниците, от което е нарушено правото на разглеждане на наказателното дело в разумен срок или вредите са от непривеждане на осъдителните присъди в изпълнение по отношение на двама от тримата осъдени, каквито твърдения нееднократно се излагат в исковата молба. В случай, че претенцията обхваща вреди от липсата на ефективно изпълнение на осъдителната присъда, то привеждането в изпълнение на наложените наказания е в компетентността на прокуратурата, поради което не би могло да се търси отговорност за това от СГС.

По отношение на твърденията за неадекватно изменение на мярката за неотклонение на подс.В.Г. не се уточнява как и дали това е довело до забавяне на делото като преценката за правилност на наложената мярка на процесуална принуда подлежи единствено на институционен контрол. При всички случаи преценката за правилност следва да изхожда и от ограничителната разпоредба на чл. 63 ал.4 НПК, според която задържането в досъдебното производство е с максимален срок до 2 години (в приложимата редакция към датата на произнасянето му), от което съдът е изцяло обвързан. Мярката ЗС по отношение на В.Г. е наложена в досъдебното производство на 08.12.2008 г. Определението за изменение в парична гаранция е от 25.01.2010 г.

Оспорват се като недоказани и останалите елементи от фактическия състав на деликта - настъпването на вреди и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното увреждане и извършените от ответника действия.

Оспорен е размерът на исковата претенция като прекомерен и несъобразен с изискванията на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

В с.з. ищците се явяват лично и с адв. С. ***, която от името на доверителите си поддържа изцяло предявените от тях искове с оглед обстоятелствата и съображенията изложени в исковата молба. Изтъква, че чл.2б от ЗОДОВ е резултат от две пилотни решения на Европейския съд по две дела, а именно „Димитров и Хамънов срещу България” и „Фингер срещу България”. Чл.6 от Конвенцията защитава както правото на лицата обвиняеми в наказателното производство така и правото на всички лица, които имат гражданско правни претенции, признати от националния ред на всяка една държава  членка по Конвенцията. Претендира заплащане на направените от ищците деловодни разноски съобразно представен списък в размер на общо 3 973. 50 лв. за държгавни такси и адвокатско възнаграждение. В представено по същество писмена защита от адв. С. са развити доводи за наличие на активна легитимация на ищците като участници в наказателното производство. Оспорва възраженията на ПРБ, че наказателното дело не е с фактическа и правна сложност, като изменението на квалификацията на обвинението не представлява аргумент в тази насока

Представителят на Прокуратурата на РБългария  - прокурор в ОП – Р.Р. в с.з. поддържа, че не е налице активна легитимация за ищците по приложението на чл.6 от Конвенцията, позовавайки се на съдебна практика ОС – Пловдив и качеството на ищците като граждански ищци и частни обвинители в наказателното производство Конвенцията е насочена към едно лице, което има повдигнато обвинение за престъпление. Това е смисълът и духът на Конвенцията, който защитава негови права, само чл.6 КЗПЧОС въвежда понятието разумен срок като поддържа, че не е налице основание. Разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ  съществува в законодателство на РБ с ДВ бр. 98/2012г., едва от който момент Държавата започва да отговаря за вреди на такива лица като периодът, в който наказателното производство е под ръководството на ПРБ, е преди този момент. Срокът, през който то е наблюдавано от СГП е 8 м. за дело с трима обвиняеми, за най-тежкото възможно престъпление по нашия НК и което реално се е намирало в два периода от по по-малко от 4 м. в прокуратурата като делото се е намирало и в съда. Изтъква, че ПРБ е привлякла трети обвиняем след връщане на делото, едва когато са били налице достатъчно доказателства и по закон само прокуратурата преценя кога са налице тези достатъчно доказателства. От този момент делото то се е намирало в СГС, положението на ПРБ е на страна в това производство и следва да бъдат съблюдаван принципа на равнопоставеност на страните в наказателния процес. Няма данни ПРБ да е шиканирала процеса като пасивната легитимация на ПРБ е само с оглед ТР на ВКС, което казва, че съдът не може да носи имуществена отговорност, самостоятелно. Поддържа, че ПРБ е „пришита“ към това дело по ЗОДОВ, за да има благоприятно развитие и някой да бъде осъден от хора, които, за съжаление, не вярват в държавността и вероятно с основание, за което липсва вина в лицето на ПРБ. Поддържа, че от гледна точка на ПРБ делото е гледано в разумен срок и предявените спрямо нея искове са неоснователни и недоказани. При евентуална преценка от страна на съда за основателност на предявените искове, поддържа, че същите са изключително завишени по размер като определеният от МП е съобразен с практиката на Европейския съд.

Поддържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищците на основание чл.78 ал.5 от ГПК. При отхвърляне на предявените искове поддържа искане за осъждане на ищците да заплатят разноски за назначената по делото експертиза.

В с.з., в което съдът е дал ход на устните състезания, не се явява предтавител на СГС. В представено писмено становище се поддържат изцяло възраженията и обстоятелствата посочени в отговора на исковата молба. Оспорва се относимостта на заключението по назначената СПЕ, като по отношение на останалите доказателства се поддържа, че не установяват претъпяване на неимуществени вреди от ищците във връзка с продължителността на наказателното производство.

Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и обстоятелства, се установява следната фактическа обстановка:

Ищците З.С.Д.-Б. и С.Б.Б. са С.С.Б..

В ранните часове на 05.12.2008 г. техният син – С.Б.,***, е бил убит от няколко лица пред дискотека „Амнезия", намираща се в „Студентски град" в София.

Същия ден е образувано ЗМ №4762/2008 г. по описа на 7-мо РУ на СДВР за престъпление по чл.115 от Наказателния кодекс.

Досъдебното производство е започнало на 05.12.2008г. срещу „неизвестен извършител“ за това, че на 05.12.2008г., около 02.50 ч. в гр. С., ж.к. „Студентски град“ в тревната площ около дискотека „Амнезия“, находяща се до бл. 19, умишлено е умъртвил другиго, а именно С.С.Б. – престъпление по чл. 115 НК.

На 06.12.2008 г. А.Д. и В.Г. са привлечени като обвиняеми за престъпление по чл.124, ал.1 пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На 08.12. 2008 г. с акт на Софийски градски съд спрямо В.Г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража", като е прието, че е налице обосновано предположение за извършено тежко умишлено престъпление, което води до извод за опасност на обвиняемия да се укрие и да извърши друго престъпление. Спрямо другия обвиняем по делото - А.Д., е определена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лева. С определение от 16.12.2008 г. Софийски апелативен съд отменя определението на Софийски градски съд, с което спрямо А.Д. е определена мярка за неотклонение „парична гаранция" и взема спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража". Апелативният съд приема, че и по отношение на Д. е налице обосновано предположение за извършено тежко умишлено престъпление.

На 02.02.2009 г. А.Д. и В.Г. са привлечени като обвиняеми за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В периода 05.12.2008 г.- 24.03.2009 г. – общо 3 месеца и 19 дни, са извършени процесуално-следствени действия, като са извършени разпити на 31 лица, измежду които и С.С., който в този период и етап от разследването не е бил привлечен като обвиняем.

Освен разпита на тези 31 лица, в същия период са назначени и изготвени с участието на 13 вещи лица различни СМЕ, СППЕ, СХЕ, КСМЕ и КСППЕ, като са изготвени СМЕ и СППЕ и относно част от свидетелите.

На 17.03.2009г. е внесено искане за изменение на МНО взета спрямо Ал. Д. от „Задържане под стража“ в по-лека. Делото е било все още в досъдебна фаза, но „… Прокуратурата, (съгласно мотиви към опр. № 124/18.05.2009г. по ВЧНД 329/2009г.) без документално обосноваване, не е придвижила молбата към СГС, а я е внесла за разглеждане директно с внесения обвинителен акт…“. Посоченото обстоятелство е наложило преди разглеждането на делото по същество, да бъде разгледана молбата за изменение на МНО на Ал. Д..

Със заключително постановление от 24.03.2009 г. разследващият орган е изпратил досъдебното производство на Софийска градска прокуратура с мнение за предаване на съд на обвиняемите Ал. Д. и В. Г..

На 27.03.2009 г. Софийска градска прокуратура внесла обвинителен акт срещу В.Г. и А.Д. за умишленото убийство на С.Б., извършено в съучастие, с особена жестокост и по хулигански подбуди - престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 3 и т. 11, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 1328/2009 г. по описа на СГС.

Предвид постъпилата заедно с материалите по делото молба за изменение на МНО на Ал. Д., съдия-докладчикът – П. К., на основание чл. 256, ал. 3 НПК е внесъл за разглеждане искането за преценка относно законосъобразността на МНО.

На 13.04.2009г. е проведено с.з., като на 14.04.2009г. е постъпила молба за изменение МНО и на В. Г., заради която делото е било насрочено за разглеждане на 23.04.2009г.

С протоколни определения от 13.04.2009г. и от 23.04.2009г. по НОХД 1328/2009г. по описа на СГС, по реда на чл. 256, ал. 3 НПК са изменени взетите и изпълнявани по отношение на обв. Ал. Д. и обв. В. Г. МНО в „домашен арест“ и за двамата.

Срещу определенията, в съответните срокове, СГП е подала протест, във връзка с които пред САС е образувано ВЧНД № 329/2009г.

С определение № 124 от 18.05.2009г. по ВЧНД № 329/2009г. по описа на САС протоколните определения на СГС от 13.04.2009г. и от 23.09.2009г. са отменени и е потвърдил взетите по отношение и на двамата подсъдими МНО – „Задържане под стража“.

С писмо от 19.05.2009г. определение № 124/18.05.2009г. по ВЧНД № 329/2009г. на САС е изпратено по НОХД № 1328/2009г. и съдията-докладчик – П. К., с разпореждане от 10.06.2009г. е насрочила делото за разглеждане в с.з. на 03.07.2009г. с призоваване на св. 1 – Л. Ф., 2 – М. С., 3 – Т. П., 28 – Ст. Б. Б. и 29 – З. Ст. Б..

В с.з. на 03.07.2009г. след разпита на свидетелите Ф. и С. – адв. В. е направил искане за прекратяване на делото и връщането му на СГП за привличане на Св. С. като обвиняем и допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Посочва, че е изчакал съзнателно изслушването на тези свидетели, в чиито показания, както и в досъдебното производство се съдържат данни за участието на С. … Изтъкнал нарушение на чл. 203 и чл. 219 от НПК от разследващите органи като грубо нарушение на правата на пострадалите, които, при липсата на каквато и да е реакция от страна на ПРБ, отказ или прекратяване, счита, че не са имали друга възможност според актуалната редакция на НПК (чл. 74, ал. 1 НПК (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.), за да поискат привличането му още в досъдебното производство… Към искането се е присъединила и представителят на Прокуратурата – П. Никова. Към искането се е присъединил и адв. А. – „пречупено през призмата на правато на защита..“ на подсъдимия – А. Д., и адв. Н., адв. В. – за В. Г. – изтъквайки: „справедливо е всеки от шестимата да си понесе отговорността“. Адв. Т. – за В. Г. се е позовал на чл. 288 НПК. По исканията и репликите съдът е приел, че исканията трябва да бъдат обсъдени по- обстойно и е насрочил с.з. на 17.07.2009г.

На 17.07.2009г. от адв. Т. е направено искане за изменение МНО на Д., което искане е поддържано и от адв. В., в случай, че съдът прекрати и върне на СГП делото. С протоколно определение от същата дата съдът е оставил исканията без уважение за А. Д. и е изменил МНО в „домашен арест“ за  подс. В. Г..

Позовавайки се на противоречие, допуснато при изготвянето на обвинителния акт … - конкретно посоченото, че В. Г. е нанесъл само един удар, при многобройни удари от Ал. Д., като по нататък се твърди, че двамата са нанесли многобройни удари, (също и в диспозитива – множество удари), от което не става ясно, как В. Г. е допринесъл за смъртта на Ст. Б. … с опр. от 17.07.2009г. съдът е прекратил производството поради съществено нарушение, изразяващо се в това, че обвинението в диспозитива не кореспондира с данните изложени в обстоятелствената част на ОА, относно неговото участие и нанесените удари: “Така в обстоятелствената част на ОА се твърди, от една страна, че подс. В.Г. е нанесъл един, единствен удар в областта на раменете на пострадалия Б., което не е счетено така по отношение на подс. Д.… Същевременно, изготвилият обвинителния акт прокурор по-нататък е описал в обстоятелствената част на ОА, че в резултат на нанесените от обв. Д. и обв. Г. многобройни удари на пострадалия Б. (за каквито иначе по отношение на обв. Г. не се твърди да са извършвани,) последният е получил множество увреждания, описани в ОА, сред които не се съдържа вид увреждане в областта на рамената на пострадалото лице. В този смисъл не става ясно, по какъв начин се приема и въз основа на какво… …„Всички увреждания, причинени на Б., според направеното от СГП описание, са свързани с причиняването им в областта на главата и шията, но не и с удар, нанесен от подс. В. Г. в областта на рамената, ….“.

Във връзка с протоколното определение от 17.07.2009г., с което по отношение на Ал. Д. е потвърдена МНО „Задържане под стража“ и взетата и изпълнявана по отношение на В. Г. МНО „Задържане под стража“ е изменена в „Домашен арест“, СГП е подала протест, във връзка с който е образувано ВЧНД № 578/2009г. по описа на САС. С определение № 212 от 20.08.2009 г. САС е потвърдил протоколното определение от 17.07.2009г. на СГС по НОХД № 1328/2009г. във връзка с МНО по отношение на подс. Ал. Д. и подс. В. Г..

След прекратяване на съдебното производство по НОХД № 1328/2009г. на СГС с постановление от 01.09.2009г. прокурор П. Никова от СГП на основание чл. 199 и чл. 196 НПК възложила извършването на необходимите допълнителни процесуални-следствени действия по ДП № 4762/2008г. по пр. пр. № 11 681/2008г. по описа на СГП.

Във връзка с това на основание чл. 234, ал. 3 НПК прокурор П. Никова от СГП е внесла искане до АПСГ за продължаване срока на разследване с 4 месеца, считано от 18.09.2009г. Искането е уважено  съгласно писмо на АП-СГ и са потвърдени МНО спрямо обв. Ал. Д. и обв. В. Г..

На 13.11.2009 г. като трети обвиняем по делото е привлечен С.С.. С постановление на разследващия полицай от същата дата спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 1000 лева.

На 16.11.2009 г. обвиненията срещу А.Д. и В.Г. са изменени с оглед привличането като обвиняем на С.С. като съучастник.

С определение от 27 ноември 2009 г. Софийски градски съд изменил взетата спрямо А.Д. МНО от „задържане под стража" в „домашен арест". Според съда, изменението на мярката за неотклонение в по-лека е обусловено от бездействието на органите по разследването да положат необходимата грижа за своевременно приключване на досъдебното производство. Същото се отличавало с необясними периоди на бездействие, които нарушавали изискването за разумен срок на задържането под стража. С определение от 03.12.2009 г. Софийски апелативен съд изменил определението на Софийски градски съд, като определя спрямо А.Д. мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 6 000 лева.

На 22 декември 2009 г. СГП е внесла в Софийски градски съд нов обвинителен акт срещу А.Д., В.Г. и С.С. за умишленото убийство на С.Б., извършено в съучастие, с особена жестокост и по хулигански подбуди - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и т. 11, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс. В обвинителния акт е посочено, че спрямо тях са взети следните мерки за неотклонение: спрямо А.Д. - парична гаранция в размер на 6000 лева; спрямо С.С. - парична гаранция в размер на 1000 лева; за В.Г. - домашен арест.

С разпореждане от 29.12.2009г., поради отпуск на председателя на 4-ти състав на основание чл. 256, ал. 3 НПК е насрочено с.з. за 25.01.2010г. за разглеждане молбата за изменение на МНО на подс. В.Г.. С протоколно определение от 25.01.2010г., отчитайки наред с данните за личността на подсъдимия, тежестта на обвинението, но и продължителния период, през който подс. В. Г. е бил в условията на ефективен или домашен арест, съдът е изменил МНО в „парична гаранция“ от 1 000 лв.

С разпореждане от 18.02.2010г. делото е насрочено с.з. на 25.03.2010г. Призовани свидетели, освен пострадалите, са и Ф. и С..

На 01.03.2010г. адв. А. и адв. Н. – защитници на Ал.Д. са подали молба относно ангажиментите си, като и двамата са посочили, че на 25.03.2010г. са ангажирани. За нито една от датите не са посочили конкретен ангажимент. С отделна молба – без дата и без вх. №, са посочили, че са ангажирани от 10.00ч. на 25.03.2010г. по НОХД 346/2009г. на Кюстендилски окръжен съд. Деловодител М. П. е извършила и докладвала справка от 25.03.2009г., че  д. № 346/09г. на КОС се разглежда „на пункт“ в РС – Дупница от 9.30ч., което след извършена справка е установено, че е висящо. Няма данни, кога е насрочено и кога са били призовани адв. А. и Н..

Справката е изготвена с прекъсване на с.з. на 25.03.2010г. за 10 мин. и въз основа на нея съдът е приел, че молбата е основателна. Адв. В. е изразил становище, че въз основа на информацията от справката, делото следва да се отложи. Делото е отложено за 30.04.2010г. от 9.30 ч. с указания за адвокатите да представят доказателства относно посочения от тях ангажимент. Няма данни указанията да са изпълнени.

В с.з. на 30.04.2010г., продължило от 9.45 ч. до 17.25 ч., З. и С. Б. са конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Даден е ход на съдебното следствие. Подсъдимите са заявили, че ще ползват от правото си да дадат обяснения на по-късен етап от производството.

З. и С. Б. са разпитани като свидетели, като освен тях са разпитани свидетелите Л. Ф. и М. С..

Разпитите както на тези, така и на останалите свидетели, са провеждани с голяма продължителност, предвид многобройните уточняващи въпроси от участниците в производството и от съда, с констатирани противоречия в показанията им дадени в хода на досъдебното производство, наложилото се прочитане на показанията дадени в хода на ДП, изясняване на причините за противоречията в показанията. Като основна причина за несъответствията свидетелите са изтъквали изминалия значителен период от време от деня на престъплението – 05.12.2008г. до деня на съдебните заседания, в които са разпитвани – най-рано през 2010г.

Следващото с.з. е насрочено за 07.07.2010г. от 9.30 ч., за което е разпоредено да се призоват четирима свидетели - Т. П., Ст. Тодоров, Бл. Геров и Б. Цветанов. И четиримата са били редовно призовани и са се явили в с.з., като разпита им по описания по-горе начин – характерен за разпита и на останалите свидетели, е извършен в рамките на с.з. от 9.45 ч. – до 14.57 ч.

За следващото с.з. на 02.11.2010г. – повече от три месеца спрямо датата на предходното от 07.07.2010г., са призовани петима свидетели.

След извършените действия по призоваването на свидетелите, не е бил намерен един от тях - А., съгласно писма  ОЗ „Охрана“ – ОД, София град от 30.08.2010г. Въпреки данните, че няма да е възможно явяването му за с.з. на 02.11.2010г. не е разпоредено призоваването на друг свидетел, а мерките за осигуряване на присъствието му в с.з. за разпит са предприети в с.з. на 02.11.2010г. – призоваване на посочен от него телефон и изискване на актуална адресна справка.

Следващото с.з. по делото е насрочено на 14.12.2010г. от 13.30 ч., за което освен неявилия се свидетел е разпоредено да бъдат призовани за разпит още петима свидетели.

Справката относно св. А. е изготвена на 06.12.2010г. като освен него не е бил редовно призован и друг свидетел, за което информацията е постъпила също към 06.12.2010г.

В проведеното на 14.12.2010г. с.з., започнало в 13.55ч. и приключило в 16.29 ч. освен нередовно призованите свидетели, не се е явил и един от редовно призованите. Бил е извършен разпит на двама свидетели, като за следващото с.з. – насрочено на 07.03.2011г. е постановено „принудително довеждане“ на неявилия се и редовно призован свидетел и е постановено да се призоват още шестима свидетели, включително – нередовно призоваваните до момента.

В с.з. на 07.03.2011г. за първи път не се е явила З. Б., като се е явил Ст. Б. и пълномощника им – адв. В..

От призованите свидетели са се явили лично четирима и е доведен принудително неявилия се в предходното съдебно заседание свидетел. Редовно призовани – не са се явили двама свидетели. В рамките на с.з. от 10.25 ч. до 13.05ч. са разпитани петимата явили се свидетели, а по отношение на редовно призованите, но не явили се двама свидетели, е постановено „принудително довеждане“ от ОЗ „Охрана“.

Следващото с.з. съдът е насрочил за 11.04.2011г. от 9.30 ч. с резервна дата – 03.06.2011г.

На 11.04.2011г. не е даден ход на делото поради неявяването на един от подсъдимите – Ал. Д. и единия от защитниците му. От призованите свидетели са се явили четирима, един е бил нередовно призован и не е било изпълнено нареждането за „принудително довеждане“ по отношение на двама свидетели, като е отразено, че не са били посочени причини от ОЗ „Охрана“.

Наложена е глоба от 1 000 лв. на неявилия се подсъдим и е постановено принудителното му довеждане с предупреждение, че при следващо неявяване ще бъде изменена МНО в по-тежка.

Постановено е принудителното довеждане на един редовно призован и неявил се свидетел, като по отношение на останалите двама свидетели, за които не е изпълнено нареждането за „принудително довеждане“ – А. и Б., липсва разпореждане и за следващите с.з. по отношение на тях е предприета процедура по призоваване.

Делото е отложено за насрочената резервна дата – 03.06.2011г. от 9.30 ч. С.з. е започнало в 10.05 ч. Явила се е З. Б., която е заявила искане да се разгледа делото в отсъствие на повереника – адв. В., като не се е явил и Ст. Б..

В с.з. на 03.06.2011г. двамата свидетели, за които в предходното не е изпълнено нареждането за принудително довеждане, не са били редовно призовани и не са се явили. В рамките на с.з. до 15.55ч. е извършен разпит на шестима свидетели.

Представителят на Прокуратурата и повереника на на гр. ищци и частни обвинители са подържали искане за следващото с.з. да се призоват всички останали свидетели и вещи лица.

Съдът е допуснал до разпит по свое усмотрение в следващо с.з. двама свидетели - полицейски служители към „инкриминираната по делото дата“ – непосочени от Прокуратурата в ОА, призовал е и постановил допълнителен разпит на един от вече разпитаните свидетели – Н. П.. Постановил е принудителното довеждане на редовно призован и неявил се свидетел - С., като по отношение на нередовно призованите и неявили се свидетели – А. и Б., при липсата на обяснения относно причините за неизпълнение на предходно нареждане за принудителното им довеждане, съдът е постановил да бъдат призовани с искане да се представят обяснения относно неизпълнимостта на процедурата по призоваване. Изискана е справка относно „установъчните данни“ за студента С.М., като съдът се е обосновал с данните от показанията на един от посочените от Прокуратурата свидетели Д. Т..

Следващото заседание по делото е насрочено за 04.10.2011г. от 9.30 ч., като в протокола е отразено (както и във протоколите за всички с.з.), че датата е съобразена със служебната ангажираност на защитниците на подсъдимите. Въпреки това на 13.09.2011г. е постъпила молба от защитника на подс. Ал. Д. – адв. А. А., с искане за отлагане на с.з. от 04.10.2011г. за друга дата поради ангажирането му като защитник на подсъдим по НОХД № 303/2011г. за повеждането на 13 с.з. в периода от 19.09.2011г. до 07.10.2011г. пред Шуменски окръжен съд. В подкрепа на искането си е представил призовка до един от подсъдимите чрез адв. А. като негов защитник, както и определение от 09.08.2011г., от което е видно, че посоченото НОХД на ОС – Шумен е насрочено в с.з. за всеки работен ден в периода 19.09.2011г. – 07.10.2011г. за рапит на 104 – ма свидетели.

В с.з. на 04.10.2011г., с оглед постъпилата молба представителят на Прокуратурата е изразил становище, че не са налице условията за разглеждане на делото. Явилата се в това З. Б. е поискала делото да се разгледа „..с по-бърз ход, ако може всеки ден, т.к. за нея и съпруга и продължителността „..е страшна агония“. С оглед искането на подс. Ал. Д. негов защитник да бъде адв. А. А. и предвид подадената молба и тежестта на обвинението, съдът е преценил, че са налице процесуални пречки. Не е дал ход на делото и го е насрочил за 14.11.2011г. от 9.30 ч., за което явилите се свидетели, вкл. А., С., П., Р. са уведомени в с.з. и е постановено принудителното довеждане на редовно призования и неявил се свидетел – Б..

В с.з. на 14.11.2011г. е извършен разпит на тримата свидетели – допуснати от съда с протоколно определение от 03.06.2011г. и допълнителен разпит на св. П..

Въз основа на разпита на св. Св. М. представителят на Прокуратурата е поискал да бъдат призовани за разпит нови двама свидетели – С. и К., като е разпоредил действия за установяване на адресите им. Съдът е допуснал освен тези нови свидетели, също и други двама – също посочени от св. М.. Освен тях е разпоредено принудително довеждане на св. А., на когото е наложена глоба, разпоредено е призоваването на св. М. Б..

Следващото с.з. по делото е насрочено за 16.12.2011г. от 11.00ч.

В с.з. на 16.12.2011г. не се е явила защитника на подс. С. – адв. К., като подсъдимият е заявил, че същата ще се яви всеки момент. В трето поредно заседание Ст. Б. не се е явил. Явила се е З. Б. с упълномощения от тях повереник. Явили са се свидетелите А., Б., М., Р., С. и К.. Защитникът на подс. С. – адв. К. се е явила със закъснение, но делото е било отложено с оглед постъпилата на 08.12.2011г. молба от съдебен заседател – Н.А. в присъствие на която е даден ход на делото. Представителят на Прокуратурата и повереника на гражданските ищци и частни обвинители са поддържаил искане за разглеждане на делото с участието на осигурен резервен съдебен заседател. Адв. Т. и адв. А. – защитници на подс. В. Г. и Ал. Д. са изразили становище при преценка на съда за заместване на съдебния заседател, като на заместването на съдебния заседател се е противопоставила адв. К. – защитник на подс. С.. Съдът, при посочената причина, а именно – назначаването на съдебния заседател на работа като служител в БРРБ, е преценил, че са налице пречки за участието на съдебен заседател – Н. А. само за това с.з., не е дал ход на делото и е отложил с.з. за 27.02.2012г. от 9.30 ч.

За с.з. на 27.02.2012г. отново е постъпила молба от съдебен заседател Н. А. – за невъзможност за участие по същите причини, съобразно което е била заменена с запА. съдебен заседател – П.Я.. В рамките на съдебното заседание продължило от 10.35 ч. до 12.50 ч. са разпитани петимата редовно призовани и явили се свидетели.

За следващото съдебно заседание – насрочено за 03.02.2012г. съдът е постановил принудително довеждане на св. Б., призоваване на св. И. и е разпоредил действия за установяване на адрес и призоваване на друг свидетел. Постановил е да бъдат призовани и вещи лица от 1 до 5 в – посочени в приложението към ОА.

В с.з. на 03.04.2012г. за времето от 10.18 ч. до 12.15ч. са разпитани двама свидетели. Едно от вещите лица – д-р А. е подал молба, в която е посочил, че не може да се яви поради отсъствие и е посочил друго вещо лице – д-р Н., от когото да бъде заменен. С оглед противопоставянето на защитниците на подсъдимите съдът не е допуснал замяна на неявилото се вещо лице. Изслушани са и са разпитани явилите се вещи лица по СХЕ и делото е отложено за изслушване на СМЕ и неявилия се свидетел.

С.з. е насрочено за 10.05.2012г. от 9.30 ч.

В с.з. на 10.05.2012г. продължило от 9.50 ч. до 11.15 ч. след продължителни прения относно наличието на предпоставки и възможността за изслушване на КСМЕ и необходима поредност от изслушване на СМЕ на труп е прочетена и са изслушани вещите лица по СМЕ на веществени доказателства чрез ДНК, като делото е насрочено за разглеждане на 21.06.2012г. от 9.30 ч., за което е разпоредено призоваването на неявил се свидетел. На неявилото се вещо лице, без посочена уважителна причина, поради което не са изслушани експертизи в това с.з. е наложена глоба. Разпоредено е призоваване на вещи лица и изискване на непредставени в това с.з. веществени доказателства.

В с.з. на 10.05.2012г. не е даден ход на делото поради подадена от адв. К. молба, в която е посочила, че е наложително приемането й като родител и придружител за болнично лечение заедно с малолетната й дъщеря, подкрепена с представен амбулаторен лист.

Следващото с.з. по делото е насрочено за 04.10.2012г. от 9.30 ч., продължило от 9.50 до 16.00 часа, в което са прочетени и изслушани обясненията на вещите лица по СМЕ на труп и КСМЕ,  6 СМЕ по писмени данни.

За следващото с.з. – насрочено за 06.12.2012г. от 9.30 ч. до 11.05 ч. са прочетени и са изслушани вещи лица по 6 КСППЕ и ДКСППЕ.

Следващото с.з. е насрочено за 18.12.2023г. от 9.30 ч., в което са предявени част от веществените доказателства, по отношение на подс. Св. С. е назначена ДСППЕ, ДСМЕ и делото е насрочено за 01.03.2013г. от 9.30 ч. В това с.з. за времето от 10.16 ч. до 11.40 ч. са изслушани и приети назначените ДСМЕ и ДСППЕ.

Поради отказ на подсъдимите да дават обяснения са прочетени тези дадени по ДП. Назначена е ДСМЕ на труп, като делото е отложено за 12.04.2013г. от 9.30 ч., като е посочено, че датата е съобразена със служебната ангажираност на защитниците и повереника на гражданските ищци и частни обвинители.

На 12.04.2013г. не бил даден ход на делото, поради претърпяна на 25.03.2013г. операция от защитника на подс. Ал. Д. – адв. А., като на основание чл. 271, ал. 2, т. 3 НПК и изразеното от подсъдимия становище съдът не е дал ход на делото. Гражданските ищци и частни обвинители – З. Б. и Ст. Б. са заявили искане на подс. Д. да се назначи служебен защитник и делото, както са се изразили и е отразено в протокола „… най-после да приключи“.

Делото е насрочено на 14.06.2013г. от 9.30 ч.

Поради неявяване предвид здравословен проблем на един от съдебните заседатели, на 14.06.2013г. не е бил даден ход на делото, същото е отложено за 16.07.2013г. от 9.30ч., в което е приключило с постановяване на присъда.

С присъда от 19 юли 2013 г., Софийски градски съд признал подсъдимите А.Д. и С.С. за виновни по повдигнатите им обвинения.

Наложил е наказание от 18 години лишаване от свобода на всеки един от двамата съучастници, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Третият подсъдим по делото - В.Г., е  бил признат за невиновен.

Осъдителната част на първоинстанционната присъда е била обжалвана от защитата на осъдените подсъдими. По отношение на оправдателната част от присъдата, както и относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода, присъдата е била обжалвана от частните обвинители и граждански ищци и протестирана от прокуратурата, във връзка с което е образувано е ВНХОД № 39/2014 г., по описа на Софийски апелативен съд.

Мотивите към присъдата са изготвени със закъснение. Допълнителната жалба на ищците във връзка с тях е подадена на 17.12.2013г., а делото е изпратено във връзка с подадените жалби и протест от ПРБ едва на 15.01.2014г.

 

Първото съдебно заседание пред Софийски апелативен съд е било проведено на 10.03.2014 г.

С разпореждане в закрито заседание от 21.03.2014 г. поради ангажираност на член на съдебния състав, съдията-докладчик служебно пренасрочил делото за разглеждане на 14.04.2014 г., когато са разпитани свидетели.

С присъда от 17 април 2014г. апелативният съд е отменил  първоинстанционната присъда в частта, признаваща подсъдимия В.Г. за невиновен, като приема, че същият е виновен по повдигнатите му обвинения, и му определя наказание от 18 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Първоинстанционната присъда досежно другите двама подсъдими е потвърдена, като в частта относно присъдените на граждзанските ищци обезщетения е изменена чрез увеличаването им по размер от 300 000 лв., на 400 000 лв., за всещи от двамата ищци.

Второинстанционната присъда е била обжалвана от подсъдимите, както и от частните обвинители и граждански ищци пред Върховния касационен съд (ВКС).

Откритото съдебно заседание пред ВКС се е провело на 10 ноември 2014 г. На него са се явили лично подсъдимите Г. и Д.. Подсъдимият С. не се е явил.

С решение от 19 декември 2014 г. ВКС оставил в сила присъдата на апелативния съд.

Видно от приложените по делото копия от преписки на СГП по изпълнение на наложените наказания – П-293/2014г., П-294/2014 и П-295 по описа на СГП след влизане в сила на осъдителната присъда, А.Д. е бил задържан и приведен в Затвора в град София за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 18 години.

След приключване на наказателното производство, водено във връзка със смъртта на сина им, на основание чл. 60а от Закона за съдебната власт, ищците са подали заявление до Инспектората към ВСС за обезщетяване за нарушение на правото им на разглеждане на делото в „разумен срок". Възражението, че не е спазен преклузивния шестмесечен срок след приключване на наказателното производство е неоснователно, като спазването на този срок се установява от  поставеното пощенско клеймо на представените в течение на производството пощенски разписки. След разглеждане на подаденото заявление е направена преценка, че продължителността на наказателното производство нарушава правото им по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на разглеждане на делото в разумен срок и им е било е предложено обезщетение в размер на 1300 лева за всеки един от тях. На 10 декември 2015г. те са уведомили министъра на правосъдието, че не приемат предложеното им обезщетение.

С писмо от 22 декември 2014 г. Върховна касационна прокуратура уведомила жалбоподателката З.Д.-Б., че след влизане в сила на осъдителната присъда, са предприети действия по привеждане същата в изпълнение. Мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната" е наложена след оставената в сила присъда с решението на ВКС от 19.12.2014г.  Към този момент посъдимият В. Г. вече е напуснал пределите на страна - на 09.12.2014г., на която дата е регистрирано влизане на територията на РСърбия, а С.С. – на 08.05.2014г., т.е. няколко седмици след потвърждаване на осъдителната присъда от САС. В края на декември 2014 г. двама от осъдените за убийството на С.Б. - В.Г. и С.С., са били обявени за общодържавно издирване.

На 17.05.2015 г. Върховна касационна прокуратура е уведомила г-жа З.С.Д.-Б., че спрямо В.Г. е издадена европейска заповед за арест. На 20 февруари 2015 г. Върховна касационна прокуратура информирала г-жа Д.-Б., че и спрямо С.С. е издадена европейска заповед за арест.

До настоящия момент В.Г. и С.С. не са намерени и спрямо тях наложеното наказание от 18 години лишаване от свобода не е приведено в изпълнение.

От показанията на свидетелите се установява, че след убийството на техния син наказателното производство се е превърнало в основна кауза и цел живота на ищците. От деня на убийството на техния син за ищците от първостепенно значение са били въпросите, кои са убийците, как изглеждат, притесненията ще бъдат ли заловени и ще бъдат ли наказани. Чувството, което са изпитали при обясненията на представителя на Прокуратурата, че се касае за убийство по непредпазливост, се описва от св. Б. Б. като ужас. От този момент са заживели с необходимостта да се обърнат към някого, че „.. това, което им се случва там в стаята в VІІ-мо РПУ, не е правилно“ по думите на свидетеля. Именно поради това са се обърнали към различни медии, предвид състоянието, в което са получили тялото на своя син „… с размазана глава, гримирана с 1 кг. сигурно фондьотен…“ Ищците не са могли да разпознаят своя син и не са могли да приемат по никакъв начин обяснението, че се касае за убийство по непредпазливост и са били убедени, че убийството е умишлено, каквото обвинение в последстиве действително е повдигнато. Другото, което ищците са вярвали от самото начало е, че е следвало да бъде повдигнато обвинение и на С.С.. Липсват други доказателства по делото, от които да се възприеме впечатлението на св. Б. Б., че споменаването на името му е всявало паника във всички – прокурор, адвокатката и са отказвали да говорят за него и че не е бил дори свидетел. С постановление от 05.12.2008г. изрично е разпоредено същият да бъде призован като свидетел и е съставен протокол за разпита му в това качество на 09.12.2008г. пред дознател от VІІ-мо РУ – СДВР, явявайки се с пълномощник – адв. К. (л. 115 и л. 116, т. 1 дозн № 4762/2008г., с протокол за обиск одобрен с определение на СГС от 05.12.2008г. е одобрен протокол за извършен обиск и изземване спрямо него – л. 158, извършено е освидетелстване – л. 170). Убежденията на ищците са били, че към отговорност следва да бъде привлечен и св. М. С., който е един от основните свидетели. В продължение на 1 г. и 4 м. ищците са очаквали да има привлечени към отговорност трима от основни четирима по техните убеждения от общо шест участници в боя, при положение, че са установени и разпитани в рамките на 4 дни.

Каузата по разкриване и ефективно ангажиране отговорността на виновниците за убийството на сина на ищците след неговата смърт се е превърнала в оновна мотивация за ищците. Изключително натоварващо и отрицателно възприемано от тях е било обстоятелството, че съдебното следствие, осъществено крупно в рамките на няколко работни дни съгласно часовете, в които се е провеждало, са били разпръснати в период приблизително четири месеца първоначално и още три години и половина след привличането внасянето на ОА и срещу Св. С. – 22.12.2009г. до приключване на делото пред първоинстанционния съд на 19.07.2013г. – общо четири 4 г. и 7 м. от убийството на техния син и още 1 г. и 5 м. до влизането в сила на постановената спрямо тримата подсъдими осъдителна присъда на 19.12.2014г. На почти всички дела са присъствали ищците, като З. Б. се е разболяла тежко. Всяко едно заседание  е било стресиращо и преживявано с болка, т.к. всеки път по необходимост са се срещали с убийците на техния син. Изградили са си впечатление, че съдът не работи и са губили доверие след всяко изминало заседание. Възприемали са свободния живот на подсъдимите след изменение на МНО в „подписка“ - усмихнати със своите родители - 26 пъти, докато самите те са търпели психични и психосоматични страдания от убийството на своя син. Всеки път в продължитение на съдебното следствие са изслушвали в показанията на свидетелите и вещите лица и пресъздаденото от тях в тесни детайли, как е паднал, точно кой го е удрял, с какъв замах, как са му скочили. Чували са от свидетелите как е бил ритан от трима – четирима човека, как е бил ритан в главата. И всеки път и в продължение на години са преживявали тежко осъзнаването на жестокостта от страданията, с която е бил убит. Пътуванията за 26-те с.з. до от гр. Сливен до гр. С. са продължавали 6 часа - с нощния влак, с автобус. Чакали са пред съдебната зала наред с подсъдимите, като видно вкл. от съставените протоколи, с.з. са започвали със закъснение около 20 мин., като след около 3 месеца са преживявали същото. Измервали са живота си с насрочването на с.з., понякога след 4 месеца, като вкл. се отлагало без ход поради неявяването на защитниците - адв. А. А. (два пъти за този защитник съгласно данните от НОХД 5680/2009г. по описа на СГС и един път, адв. К.), заради отсъствие на с.з. (Н. А.), за което са узнавали в деня на самото заседанието, без да са били предупреждавани за вероятността да не се проведе (видно е от данните по делото, че молбите оносно обстоятелствата, наложи отлагане на делото без ход са постъпвали няколко дни преди с.з.). През всичкото време са преживявали все по-трудно обстоятелството, че разпитът на свидетелите се е затруднявал било поради неявяването, било поради загубата на спомени с оглед изминалото време, като освен това са преживявали и тежко мисълта, че убийците на техния син не са разкрити, не са осъдени и не е ангажирана ефективно тяхната отговорност. У дома им се е говорело само за делото, за това, кой няма да дойде за следващото с.з., за това, че един от подсъдимите забравил да дойде на заседанието (визира с.з. на 11.04.2011г.) Въпреки уверенията, че няма да избягат, ищците са хранели опА.ия предвид продължителността на разглеждане на делото и породените от това съмнения, че виновниците няма да понесат наказанията си, както е и станало с двама от тях. Всичко това е породило неудовлетвореност след приключване на делото, както в тях се е затвърдило убеждението, че привеждането в изпълнение на наказанието по отношение на подс. Ал. Д. е по-скоро стечение на обстоятелствата, отколкото резултат от действията на правозащитните органи.

Действително св. Б. Б. като брат на убития Ст. Б. и син на ищците е заинтересован като кредитирането на показанията му съдът извърши при преценката съгласно чл. 172 ГПК след съпоставката и данните с оглед на други безспорни доказателства по делото.

Макар и заинтересован, именно поради естеството на родствената връзка и близките семейни отношения св. Б. Б. е основен по отношение на преживяванията на ищците във връзка с продължителността и организацията на провеждане на наказателното производство. Това не само, че не обосновава дискредитиране на показанията му, но същите се явяват съществени за установяване на претърпените от ищците психични и душевни страдания в продължение на очакването да бъдат разкрити и да бъде ангажирана ефективно отговорността на виновните за смъртта на техния син. С изключение на отчетеното разминаване по-горе относно привличането на Св. С. първоначално като свидетел, в останалата им част показанията, макар и натоварени с отрицателни емоции и емпатия спрямо ищците, те се подкрепят от установените от писмените данни в делото относно продължителността и броя на съдебните заседания, относно честотата, с която са насрочвани – понякога след близо 4 месеца, относно закъсненията на съдебния състав, относно отлагане на съдебните заседания въпреки, че във всеки едни от протоколите е отразявано, че датата на следващото съдебно заседание е съобразена с ангажиментите на защитниците, относно необходимостта всеки път да изслушват подробности около смъртта и жестокостта, с която е бил убит техния син и да се срещат пряко с подсъдимите.

Относно преживяванията в очакванията на ищците за всяко следващо съдебно заседание, показанията на св. Б. се подкрепят безпротиворечиво от показанията на останалите разпитани по делото свидетели – Н. Д., Ив. Г., М. А. и М. К.. Установява се действително без противоречиво и допълващо се от данните в показанията на всички свидетели, че ищците са понасяли тежко всеки път пътуванията и тяхната продължителност. И докато ищцата З. Б. е успявала да поддържа мотивацията си, ищецът Ст. Б. постепенно се е затворил в себе си и от общителен и весел човек, постепенно и с течение на времето е изгубил своята разговорливост, тонус и бодрост. Постепенно ищците са изгубили вяра в ефективността на съдебната система в България и увереността, че като български граждани ще бъдат защитени правата им като пострадали от тежкото престъпление, че ще бъдат наказани виновните за смъртта на техния син, което окончателно се е затвърдило в тях с избягването от наказанията на двама от осъдените – Св. С. и В. Г.. Споделеното от ищците със свидетелите – относно неявяването на съдебни заседатели, на защитници и на свидетели се подкрепя от писмените данни от наказателното производство данните по делото, подкрепящи показанията на тези свидетели. В показанията си свидетелите установяват, че продължителното отлагане и значителният брой съдебни заседания, за които ищците са пътували цяла нощ, са разстроили тежко както З. Б., така и Ст. Б. – всеки по своему, че след убийството на своя син ищците са живели само с мисълта да бъдат наказани неговите убийци, които им очаквания в крайна сметка не са се оправдали, въпреки обръщането им към различни инстанции и най-вече медии, като обществена власт извън правозащитните органи, че това го е съборило, както се изразяват свидетелите. От показанията на св. М. А. се установява допълнително и тежестта, с която З. Б. е преживявала продължителността и неоправдаването на очакванията от ефективното приключване на наказателното производство и в качеството и на учител и проявявания от възпитаниците й интерес.

Фактът, че ищците са понасяли действително изключително тежко продължителността на наказателното производство и загубата им на доверие в правозащитните органи проличава недвусмислено от огледа на откъсите от посочените видеофайлове. В действителност от същите следва да се възприеме само аудиозаписа, т.к. интервюто в предаванията по телевизия Евроком - „На живо“ от 05.12.2014 г. между 1.20 мин. до 18.27 мин. по Нова Телевизия от 12.12.2014 г. между 9-та мин. и 13.47 мин са проведени по телефона със З. Б.. Към момента, в който са дадени интервютата в разговор с журналисти, установения по-късно безспорен факт на напускането на страната от подсъдимите, в съзнанието й все още е било само неблагоприятна вероятност. Наред с това, именно поради забавяне на наказателното производство за разкриване и налагане на съответните наказания за виновните за смъртта на техния син, в тях е затвърдено убеждението и огорчението, че са „забравени“ от правозащитните органи, чиито действия вече са възприемани от тях не просто с недоверие, а с усещане за посегателство спрямо тях самите, паметта и живота на техния син.

Обстоятелството, че така създадените впечатления, загубата на доверие в ефективността на действията на правозащитните органи в изпълнение на закона и самия закон, тежки преживявания в следствие неоправданите очаквания в защита на правата им, не се дължат на странични и субективни за ищците фактори, се потвърждава от заключението по назначената в настоящото производство съдебно-писохологическа експретиза.

Възражението на ответниците, че не е необходимо доказателство и не следва да се кредитира заключение на психолог, поради невъзможност да бъдат разграничени последиците върху психиката, социалното функциониране и душевно състояние на ищци от загубата н атехния син в сравнение с тези от продължителността на наказателното производство, че показанията на свидетелите са достатъчни в тази връзка, е неоснователно. Релевантността, тежестта и начина по който обстоятелствата са въздействали върху психиката на ищците и адекватността на тяхната реакция, не представлява емпирични явления, които да е възможно да бъдат възприети когнитивно от околните и репрезентирани в показанията на свидетелите. Установяването им е предмет именно на психолоческо изследване, което е необходимо да се извърши от експерти със специални знания и квалификация, във връзка с което, във връзка с което съдът назначи съдебно-психологическа експретиза, от която се установява следното:

На въпроса “Възможно ли е да се разграничи влиянието на продължителността на наказателното производство водено във връзка със смъртта на сина на ищците - С.С.Б. и очакването да бъдат разкрити и наказани виновните лица върху личността и психиката на ищците от влиянието на други значими травмиращи събития и по конкретно - скръбта им от смъртта на техния син С.С.Б.?“ – вещото лице – Р.П. – клиничен психолог, отговаря, че действително не е възможно да се определи степен на съотношение във влиянието на продължителността на процеса върху психиката на ищците, тъй като се касае за нещо емперично невеществено за изследване и е невъзможно разграничаването постфактум на влиянието на различните психологически променливи във времето. Същевременно, вещото лице е категорично, че високите нива на стрес, каквито се причиняват от загубата на дете, реално се отразяват увреждащо и физически и психически върху родителите. Усложненията в настъпилите психосоматични процеси върху ищците са последица от дистреса в резултата от загубата на техния син, но значението на продължителността на съдебните дела се изразява в невъзможността за завършване процеса на скръб и траур, който за тях фактически продължава именно с оглед преживявянията в продължителното очакване да приключи наказателното производство и неудовлетворението от настъпилата в крайна сметка невъзможност за ефективно ангажиране на отговорността на виновните.

Тръурът – изразен чрез типичните си симтоми като социално оттегляне, проблеми с концентрацията, промени в теглото, проблеми със съня, плач, нервност, слабост, чувство на умора, е причината за появата на много психосоматични проблеми, чието разнообразие и интензивността зависи от много фактори като предразположение, психическото състояние на човека, неговите мисли и т.н.

В своеуто заключение вещото лице прави изложение и подробен анализ, както на общоприетите и обичайно отражение в социално-културен план на скръбта и загубата от близък, така и конкретно на начина на отражение и преживяването й от ищците на фона на развилото се наказателно производство.

 В експертизата вещото лице – Р.П., посочила подробно и обосновано сроковете, в които не се преживява, но обичайно се приема загубата на близък човек. За нормално преминаване съгласно описаните шест етапа в психологическата наукаса се приема период от една до две години, за да се преодолее такава загуба и индивида поетапно да мине през нивата на траурене, за да излезе от ситуацията на траур.

Вещото лице е категорично, че това не се е случило при ищците, чиято реакция на скръб към настоящия момент е е хронична, като при тях не е достигнато удовлетворяващо личността решение на траура като проблем.

Влиянието на продължителността на наказателното производство водено във връзка със смъртта на сина на ищците - С.С.Б. върху психиката на ищците З.С.Д. - Б. и С.Б.Б. съгласно заключението на вещото лице се е отразило изключително негативно. Вещото лице е категорично в наличието на причинно следствена връзка между продължителността на наказателното дело и настъпилите усложнения в преминаване на етапите на траур и приемане загубата на сина им. В течение на продължителността на наказателното производство ищците са соматизирали преживяната травма, като това е изразено на телесно ниво по - силно при З.Б. чрез изпадане на предни зъби, рак на матката, а също и промяна на ценности, нагласи, безсъние, убеждението че България заслужава децата ни да напускат страната “, промяна на самооценката през ирационални самообвинения, че забавянето и невъзможността за приключване на наказателното производство за разкриване и наказване на извършителите на убийствотоне се дължи и на нейното поведение. Промяната на психиката при С.Б.Б. наред с типичните и усложнени симптоми, е довела включително до слухови халюцинации.

Възстановяването на ищците съгласно заключението на вещото лице от настъпилите промени в психиката е частично възможно само посредством задълбочена и продължителна във времето, структурирана и ефективно извършвана психотерапия, като продължителността се определя от индивидуално неизмерими параметри, влияещи се от личностовите особености на психиката на всеки от тях.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените от З. и С. Б. искове във връзка с накърненото им право по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС - на разглеждане на делото във връзка с убийството на техния син, в разумен „срок“, са основателни и следва да се уважат в пълен размер по следните съображения:

На първо място съдът намира за необходимо да изложи съображенията си относно наличието на активна процесуална и материално-правна легитимация за ищците за реализиране на правото по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

Възраженията на ПРБ относно наличието на активна легитимация са, че правото по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС е установено във връзка с наказателни производства само за лицата, спрямо които е водено наказателното производство и същото не касае определяне на посочените от ищците граждански права и задължения като участници в качеството им на граждански ищци и частни обвинители, са неоснователни. Наред с това е въведено и възражение относно липсата на пасивна легитимация на Държавата в лицето на ПРБ към момента на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр. 98/2012 г.), с който е въведена нормата на чл. 2 от ЗОДОВ, по съображения, че фазата на ДП по наказателното дело е приключила към 2012г.

Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, Държавата отговаря за вреди причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица. Разпоредбата е в глава I "Основни начала" на Конституцията на Република България и е от нормите, които върховният законодател е преценил като основополагащи за постигане на целите, поставени в преамбюла на Конституцията на Република България. Ръководена от преамбюла на своя върховен закон за създаването на демократична и правова държава и издигането във върховен принцип на правата на личността, нейното достойнство и сигурност, Република България е ратифицирала със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ бр. 66/1992 г., Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и от момента на влизането му в сила Конвенцията е превърната в част от вътрешното право - чл. 5, ал. 4 КРБ.

Съгласно чл. 13 от КЗПЧОС всеки национален съд на държава, която е страна по Конвенцията, е национален съд по смисъла на чл. 13 и е длъжен да разгледа всяко дело в защита на право, което Конвенцията признава, включително и на българските граждани. Именно такова е правото по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, чието нарушеване от правораздавателните органи покрива изискванията на чл. 7 от КРБ и предоставя на българските граждани право на защита, която осъществяват в системата на българските съдилища (чл. 117 и чл. 119 К.). Следователно от влизане в сила на закона за ратифициране на Конвенцията, българският съд има задължението да допусне и разгледа всеки иск на основание чл. 6, § 1 КЗПЧОС – включително преди влизането в сила на визирания ЗИД на ЗОДОВ. До 11.12.2012г., когато публикувания с ДВ бр. 98/2012г. ЗИД на ЗОДОВ влиза в сила, този иск се основава на прякото действие на Конституцията и на Конвенцията (чл. 5, ал. 2 и 4 КРБ) и се разглежда по общия исков ред – по чл. 49 ЗЗД. С включването на чл. 2б в обхвата на ЗОДОВ като стремеж на законодателя да предостави ефикасно вътрешноправно средство на защита на правата, признати с КЗПЧОС съобразно чл. 13, този иск се основава на специалния закон и се разглежда по особения ред, предвиден в него.

Процесуалната допустимост на иска на обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС относно дела, които са приключили с окончателен акт след датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ, е обусловена от изискването за изчерпване на административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и липсата на постигнато споразумение съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, които изисквания несъмнено са спазени за ищците по настоящото дело - З. и С. Б..

Надлежната процесуална легитимация по иска с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ принадлежи на всяко лице, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 КЗПЧОС и, което право е признато както от практиката на ЕСПЧ, така и задължителната практика в националната съдебна система - Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ г. о., ГК, докладчик съдията Г. М.а, с което се приема, че това право принадлежи на всяко лице, не само обвиняем, но и пострадал или ощетен от престъплението.

Съгласно текста на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС тази разпоредба се прилага „при определянето“ на „граждански права и задължения“ на дадено лице. В по-ранната си юриспруденция органите от Страсбург приемат, че изразът „граждански права и задължения“ включва – чрез използването на думата „граждански“ – разграничение между частно и публично право, като „граждански“ са правата и задълженията в частното право. Правата и задълженията в отношенията между частни лица ясно попадат в приложното поле на чл. 6 от КЗПЧОС, но някои права и задължения в отношенията между лицето и държавата – не.

Приема се, че за целите на Конвенцията терминът „граждански“ има автономно значение и квалификацията на ответната държава не е решаваща. За това по всяко конкретно дело едно право, което се счита за въпрос на публичното право и правната система на ответната държава, може да се тълкува в смисъл, че попада по обхвата на чл. 6 и обратното. Освен разграничението между частно и публично право в своята практика ЕСПЧ се въздържа от абстрактна дефиниция и вместо това се предпочита индуктивен подход, произнасяйки се по конкретните факти или категории в отделните дела.

На първо място от значение е само характерът на въпросното право, а не характерът на законодателството, което урежда, как следва да бъде решен въпросът и характера на органа, компетентен по този въпрос. Тази насока има съществено значение по дела, касаещи отношенията между частно лице и държавата, като квалификацията зависи по принцип от това, дали в отношенията си със съответното частно лице държавата действа като суверен. За целите на чл. 6 фокусът е изцяло върху „характера на правото“.

На второ място при определяне характера на правото има значение наличието на единна европейска идея, която да се открива в законодателство на договарящите държави.

Макар да е важен критерий имущественото измерение на правото или задължението, този критерий не е единственото условие за това, то да се третира като гражданско по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.

Такова неимуществено право, признато изрично като „гражданско“ право, наред със правото на зачитане на семейния живот, правото на неприкосновеност, свобода и зачитане на личния живот е и „правото на живот“.

Правото на живот, като основно е установено в чл. 2 от КЗПЧОС.

Необходимият за закрилата на правото на живот „механизъм на правоприлагане“ се състои най-вече от ефективна съдебна система, която да прилага наказателни и други закони изисквани от чл. 2 на КЗПЧОС, представляващ съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ и ратификацията на Конвенцията, част от вътрешното законодателство на страната. Закрилата му съобразно гаранциите и стандартите на Конвенцията включва наказателно разследване и преследване на наказателните съдилища. Несъмнено при засягането му чрез смърт, правото на защита преминава върху преките наследници, израз на което в рамките на вътрешното ни законодателство е не само право на парична репарация по чл. 45 ЗЗД, но и предвидената в чл. 76 от НПК възможност на пострадалия, съответно на неговите наследници да участват в съдебното производство като частни обвинители за разследване и ефективно ангажиране отговорността на виновните лица.

Разгледано във връзка с общото задължение по чл. 1 да се „осигурят“ правата по Конвенцията, задължението по чл. 2 да се защитава правото на живот налага на държавата процесуално задължение да разследва случаите на смърт.

Основната цел на разследването е да се „обезпечи ефективно прилагане на вътрешното законодателство, гарантиращо правото на живот“ и да се ангажира отговорността на виновните лица (Начова с/у България, 2005-VІІ; 42 ЕHRR 933, § 110). Освен това то дава възможност „фактите да станат известни на обществото и по специално на близките на жертвите“ (Smienska v Polanf No 37602 hufoc (2001) DA). Държавните органи имат задължение за образуват разследване веднага щом въпросът бъде отнесен до вниманието им, като формата на разследване варира според обстоятелствата и националната практика, стига да отговарят на изискването за ефективност (Hugh Jordan с/у Обединеното кралство). Заради трудностите да се проведе разследване при извънредно положение и други трудни условия, свързани със сигурността, известни изключения се допускат, но властите трябва да предприемат „всички разумни действия“ при конкретните обстоятелства.

Един от елементите на изискването за ефективност е именно изискването проведеното разследване да може да доведе до извод относно причината за смъртта и обстоятелствата около нея,  и относно „идентифицирането и наказването на виновните лица. (Hugh Jordan с/у Обединеното кралство).

„Това не е задължение за резултат, а за използване на средства. Властите трябва да са предприели разумните действия, с които разполагат, … Всеки недостатък на разследването, който подкопава възможността да се установи причината за смъртта или отговорното лице или лица, рискува да наруши този стандарт ( за ефективност).

На следващо място, разследването трябва да е започнало веднага и да е било проведено с „разумна бързина“ (Hugh Jordan с/у Обединеното кралство). Бърз отговор на властите е необходим, за да се осигури доверието на обществото в поддържането от тяхна страна на върховенството на закона и предотвратяването на тайни уговорки или толериране на незаконни действия.

В изложения по-горе аспект се очертава като несъмнена принадлежността на правото по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, предмет на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, в лицето на ищците З. и С. Б., като родители и наследници на своя син, чиято смърт е причинена в следствие на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за разглеждане  в разумен срок на наказателното производство имащо значение за определяне на правото им като български граждани, да получат от правозащитните органи дължимата защита за отнетия живот на техния син – С.Б..

С оглед несъмнения извод за наличие на активна легитимация за ищците по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, освен изследване на предпоставките, при които да следва да се формира извод за засягане на правото им за раглеждане на наказателното производство в „разумен срок“ и при положителен извод – за репарация на причинените им от нарушаването на това право неимуществени вреди, съдът намира за необходимо да изложи следното по отношение на пасивната легитимация на ПРБ и СГС и ангажирането им като солидарни ответници:

Съгласно текста на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, ответник по предявения иск е Държавата – Република България, чиято отговорност не е деликтна, а гаранционно – обезпечителна. Съобразно този характер на отговорността предявяването му в лицето на правозащитните органи е в качеството им на процесуални субституенти и е обусловено от ангажирането им с развитието на конкретното наказателно производство. (В този смисъл Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГК, докладчик съдията Г. М.а). Съответно и солидарността при ангажиране на отговорността, по правилото на чл. 53 ЗЗД, приложимо съласно § 1 от ЗК на ЗОДОВ, произтича от това им качество. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД право на кредитора е да прецени, срещу кого от правозащитните органи като процесуални субституенти да предяви своя иск за цялото вземане, като възраженията във вътрешните им отношения са непротивопоставими на ищеца.

Въпросът дали по дадено производство е било спазено изискването за разглеждане на делото в разумен срок, следва да бъде преценяван съобразно принципите и критериите, установени в практиката на ЕСПЧ, а именно фактическата и/или правната сложност на делото; поведението на лицето, което твърди, че правото му на разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено; поведението на съответните държавни органи; значението на делото за лицето.

На първо място е необходимо точно определяне на сроковете, в които производството се е развивало пред различните органи в съответната фаза на производството.

Наказателното производство съобразно практиката на ЕСПЧ, в който то следва да се счита започнало от момента, в който лицата не само формално съобразно нормите на вътрешното законодателство, но реално субективно са узнали, че поведението им е обект на разследване с цел ангажиране на тяхната наказателна отговорност. В случая този момент съвпада с деня на извършване на престъплението – 05.12.2008г., като още на 06.12.2008 г. А.Д. и В.Г. са привлечени като обвиняеми за престъпление по чл.124, ал.1 пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а на 02.02.2009 г. - за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК

След този момент, извършването на всички действия по разследване са приключили на 24.03.2009 г., когато разследващия орган е изпратил досъдебното производство на Софийска градска прокуратура с мнение за предаване на съд на обвиняемите Ал. Д. и В. Г. и делото е внесено за разглеждане с ОА пред СГС на 27.03.2009г.

На този етап, като процедиране обосновало забавянето на наказателното производство от страна на ПРБ, следва да бъде отчетено допуснатото процесуално нарушение предвид несъотвествието в повдигнатите обвинения и изложените факти в ОА, наложило прекратяване на съдебното производство и връщането му с акт на съда от 17.07.2009г. Освен необходимостта първо да бъдат разгледани внесените от подсъдимите Ал. Д. и В. Г. молби за изменение на МНО – наложило насрочването на първото по същество на  делото с.з. едва на 03.07.2009г., причина за забавянето е отчитането от представителя на Прокуратурата едва в този етап на производството – след изслушване на показанията на двама от основните свидетели в хода на съдебното следствие наличието на нарушение от своя страна. Успоредно с това съдът също е допринесъл за забавянето, като е констатирал нарушението едва в протоколното си определение от 17.07.2009г., при все, че с оглед естеството му, констатациите е могло да бъдат направени при образуване и преди насрочване на делото. Действително суверенно делегирано право на Прокуратурата е да извърши преценка за наличие на достатъчно данни за извършено и от друго лице престъпление в съучастие с останалите. Независимо от това, именно допуснатото нарушение от страна на Прокуратурата е обусловило връщане на делото отново във фазата на ДП, през която, както подчертава и представителя на ПРБ в настоящото производство, то се е намирало преимуществено в съда за разглеждане на МНО на тримата обвинени в съучастие.

След 17.07.2009г. производството се е развило във връзка с постъпилите, предвид прекратяването, нови молби от подсъдимите за изменение на МНО, като след разглеждането им на две инстанции, делото е върнато на Прокуратурата отново във фазата на ДП на 20.08.2009г. След този момент е внесено отново в съда с ОА вече срещу трима подсъдими – Ал. Д., В. Г. и Св. С. на 22.12.2009г. – 1 година и 16 дни след образуване на наказателното производство.

От този момент наказателното производство се е развивало във фазата на съдебното следствие до 19.07.2013г. – 3 години, 6 месеца и 28 дни, през което време са проведени 21 съдебни заседания.

По критерия фактическа и правна сложност принципно следва да бъдат съобразени сложността на фактите; евентуално голямо количество доказателства; голям брой страни, броя на обвиняемите или на обвиненията; нужда да се изготвят експертизи; нужда да се получат доказателства от чужбина; сложност на правните въпроси по делото, голямо значение на делото от юриспруденциална гледна точка и пр.

По посочени елементи във връзка с наказателното производство за извършеното спрямо сина на ищците престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК може да бъде отчетена сложността на фактите, касаещи конкретната вина на всеки от обвиняемите. Причиняването на смъртта от множество лица изисква, конкретно изясняване чрез показания, извършването и изслушването на експертизи за установяване на точното поведение на всеки от тях.

С оглед характера на нараняванията и начина на причиняването им, довели до смъртта на С.Б., променената в хода на досъдебното производство квалификация от умишлено причиняване на телесни повреди и непредпазливо причиняване на смърт в такава за умишелно причиняване смъртта на пострадалия, чрез особена жестокост, не обосновава извод за правна сложност. Ако такава изобщо е била налице, то следва да се отчете, че доказателствата за това са били събрани и обвинението в ДП е било изменено в сроковете съгласно чл. 234, ал. 3 във вр. с чл. 22, ал. 2 НПК.

Пак по същите съображения очевидно нито броя на доказателствата, нито необходимостта от извършването на експретизи не могат да обосноват извод за фактическа сложност, при все, че и в двата развили се етапа на производството във фазата на ДП, производството е приключвало в сроковете по чл. 234, ал. 3 НПК.

Провеждането на средно на по-малко от седем съдебни заседания на година в отговора и възражението на СГС е преценено като ритмично и обосновано с натовареността на този съд и конкретното развитие на делото, съгласно материалите по НОХД № 1328/2009г. и № 5680/2009г.

Действително само в три от случаите – насрочването на с.з. за 02.11.2010г., на 04.10.2011г. и на 04.10.2012г., е налице формално нарушение на разпоредбата на чл. 271, ал. 10 НПК. В посочената разпоредба, обаче е залегнало изискването за разглеждане на делото в разумен срок и при всички случаи не по-късно от три месеца. Разумността на срока между отделните съдебни заседания по смисъла на посочената разпоредба следва да се преценява от същите критерии, относими към цялото производство – фактическа сложност – обоснована с наличие евентуално с голямо количество доказателства; нужда да се изготвят експертизи; нужда да се получат доказателства от чужбина; сложност на правните въпроси по делото и поведението на страните и представителите на правозащитните органи ангажирани с него.

Във връзка с тези критерии затруднение е било налице с осигуряване присъствието на част от свидетели в залата за разпит и по-конкретно за трима от тях – А., Б. и Иванов; несвоевременното явяване на две вещи лица; допуснатите две допълнителни съдебни експретизи, допуснати допълнително от съда петима свидетели, неосигуряването на веществени доказателства за едно от заседанията  и наложилата се замяна на един от съдебните заседали в хода на съдебното следствие. За двама от свидетелите за съдебното заседание на 11.04.2011г. са останали неизяснени причините, поради които не е било изпълнено нареждането за принудително довеждане, след което осъществяването му е било невъзможно поради нередовното им призоваване за следващите заседания, а със съгласие на страните са били прочетени показанията на третия – дадени във фазата на досъдебното производство. Явяването на по-голямата част от свидетелите се е развило в едно – две съдебни заседания, на фона на което продължителността на производството в тази фаза, несъмнено е обусловена от значителния времеви отрязък между заседанията и посочената честота на насрочване – 6 или 7 съдебни заседания на година.

На фона на това, несъмнено извод за продължителността на съдебното производство в съдебната фаза пред първоинстанционния съд, не е фактическата и правна сложност на делото, нито наличието на значителни затруднения в събирането на доказателства. Доколкото такива все пак са били налице, те са именно с оглед значителния период от време, наложил подължителния разпит и прочитане на показанията насвидетелите дадени на ДП за по-голямата част от тях.

По никакъв начин от данните по делото не се установява затруднения и забава на производството във връзка с поведението на ищците, в качеството им на граждански ищци и частни обвинители в наказателното производство.

С оглед поведението на подсъдимите е отложено едно съдебно заседание, поради неявяването на подс. Ал. Д.. С оглед поведението на защитниците – адв. А. и адв. К. са отложени общо три, при все, че във протоколите неизменно е отбелязвано, че датата на следващото съдебно заседание е съобразена с техните ангажименти. Що се отнася до отлагането на първото по делото съдебно заседание на 25.03.2010г. – същото е отложено пак по молба на защитниците и посочени от тях ангажименти, като проверката на данните за достоверност на посочените причини е извършена служебно, но едва в самото съдебно заседание.

С оглед невъзможността на един от съдебните заседатели – Н. А., е било отложено едно съдебно заседание, като още в същото съдебно заседание е било възможно заменяването й с един от запасните съдебни заседатели.

С оглед всичко изложено по-горе и при липсата на съществени формални нарушения на установената в закона – чл. 271, ал. 10 НПК, срочност, като най-съществен фактор във връзка с продължителността на наказателното производство във фазата на съдебното следствие пред първоинстанционния съд – над 3 години и половина, се явява организацията за провеждане на съдебните заседания от съдебния състав и сравнително малкия брой заседания в рамките на годината.

От ответника не е наведено изрично като обстоятелство натовареността на конкретния докладчик по делото – П. К., и съответно няма позоваване на конкретни доказателства в тази насока. В тази връзка възражението се основава на обстоятелството, че СГС е най-натоварения съд в цялата страна. Последното е ноторно известен факт, но доколкото и дали наред с  това са налице други обективни причини като брой съдебни зали съобразно действащите съдебни състави, техническо и материално подсигуряване на съда, достатъчно брой служители и пр. – по делото не са наведени конкретни данни и съответно на това на тази база не може да се формира извод за наличие на обективни причини.

За сравнение, включително от материалите по НОХД № 5680/2009г., във връзка с молбата на адв. А. за отстрочване на съдебното заседание, е представен препис от определение на друг окръжен съд, осигуряващо организация за събирането на доказателства чрез разпит на 104-ма свидетели в рамките на 13 съдебни заседания и 5 – с резервна дата в период от общо два месеца. Дали и защо е била невъзможна подобна организация на наказателното производство, развило се пред СГС – по делото няма данни, от които да се направи извод.

Дори при наличието на данни за обективни причини, във връзка с казаното по-горе досежно пасивната легитимация на ответниците като процесуални субституенти и характера на тяхната отговорност като гаранционно-обезпечителна, следва да се посочи, че ответник е именно държавата. В своята практика ЕСПЧ е подчертавал нееднократно, че ръководени от стремежа за създаването на демократична и правова държава и установените принципи в защита на правата на личността, нейното достойнство и сигурност, държавите членки – ратифицирали Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, каквато е и Република България, дължат гарантирането им и осигуряването на съответните стандарти с всякакви средства – законодателно, материално и технически, осигуряване на кадри и други условия.

Не на последно място по критериите – установени от ЕСПЧ, преценката за нарушаване на правото на ищците за разглеждане на делото в разумен срок, следва да се извърши и с оглед значението на делото за тях.

Няма съмнение, а се установява и от всички доказателства по делото, че след загубата на техния син, разкриването на извършителите на убийството и ефективното ангажиране на тяхната наказателна отговорност, се е превърнало в основна мотивация за техния живот, което е предопределило и настъпването на значителни вреди.

Изводът, че в случая е нарушено павото на ищците за разглеждане в разумен срок на наказателното производство, водено във връзка с извършеното в ранните масове на 05.12.2008г.  убийство на техния син – С.Б., по посочените критерии, се налага като несъмнен, което поставя въпроса за размера на паричното обезщетение по критерия за справедливо удовлетворяване, съгласно чл. 41 от КЗПЧОС

В тази връзка следва да бъдат отчетени значителните вреди, настъпили в течение на продължителността от над 6 години. Подобна продължителност е преценявана от ЕСПЧ като значителна и нарушаваща принципа за разумен срок по чл. 6, § 1 от КЗПОС в значителен борй дела – цитирани от самите ищци. Във връзка със значението на наказателното производство за тях, съществено се явява обстоятелството, че то се е развило в търсене на защита на необратимо засегнати права, каквото е  правото на живот на техния син и е било определящо досежно тяхната сигурност и доверие в предоставените от държавните институции гаранции и защита, засягащи чувството им за справедливост и житейски смисъл.

Както от показанията на свидетелите, така и от заключението на вещото лице се установи, че продължителността на наказателното производство водено във връзка със смъртта на сина на ищците - С.С.Б. върху психиката на ищците З.С.Д. - Б. и С.Б.Б. се е отразила изключително негативно. Причинно-следствената връзка между продължителността на наказателното дело и настъпилите усложния в преминаване на етапите на траур и приемане загубата на сина им е категорична, като в течение на продължителността на наказателното производство ищците са соматизирали преживяната травма в значителни психични и физически увреждания. Настъпването им като последица се изразява в невъзможността за завършване процеса на скръб и траур, които за тях фактически продължават като хронични именно с оглед преживявянията в продължителното очакване да приключи наказателното производство. В течение на наказателното производство за значителен период от време животът е преминавал за тях в очакване на поредното заседание и поредната среща с виновниците за смъртта на техния син. Наред с това, с оглед присъствието им в проведените общо 26 съдебни заседания за период от над 6 години, същите се е налагало да търпят и дискомфорт от шестчасовите пътувяния за всяко едно от тях, за някои от които, само за да научат, че делото се отлага.

Предвид изложеното и извода, че са настъпили значителни усложения в претърпените неимуществени вреди в следствие на непреживяната и към настоящия момент скръб и незавършетния процес на траур, с оглед накърненото чувство за справедливост от нарушаване на правото за разглеждане на делото в разумен срок, съдът намира, че определянето на обезщетение с оглед принципа на справедливо удовлетворяване съгласно чл. 41 от КЗПЧОС следва да се съобрази като съотношение спрямо присъденото в качеството им на граждански ищци парично обезщетение от 400 000 лв. На фона на този размер, предявения размер от 50 000 лв. за настъпилите допълнителни усложнения съдът намира, че е справедлив и предявените искове следва да се уважат изцяло. Основателността на предявените искове обуславя основателност и на предявения акцесорен иск за забава, в размер на законната лихва, считано от 19 декември 2014г., когато е съдебното производство е приключило с окончателен съдебен акт.

Предявените искове следва да се уважат с всички произтичащи от това последици, включително – заплащане на направените от ищците съдебни разноски от общо 3 973.50 лв.

Предвид фактическата и правна сложност на делото, съобразно правилото на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. възражението на представителя на ПРБ за прекомерност и искането за намаляването му по правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, като общия размер зааплатен за двамата ищци не минималния съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от

Водим от гореизложеното съдът:

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес: гр. С., бул. „В.“ № * и ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с.а. да заплатят солидарно по предявения от З.С.Д. – Б., ЕГН ********** и С.Б.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 606 чрез адв. Сн. С., иск против ДЪРЖАВАТА на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от по 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) за всеки от двамата ищци, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2014г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД и ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплатят солидарно на З.С.Д. – Б., ЕГН ********** и С.Б.Б., ЕГН ********** сумата 3 973.50 лв. (три хиляди деветстотин седемдесет и три лева и 50 ст.), представляваща заплатени от тях разноски пред настоящата инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за присъждане на разноски съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните пред АпС – гр. Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: