Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №45

 

гр. Сливен, 04.04.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

                                                                

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №76 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №4/06.01.2016г. по гр.д.№676/2015г. на Сливенски районен съд, с което е ДОПУСНАТА съдебна ДЕЛБА между Х.А.Г., П.А.М., Л.К.Д., Г.С.Д., В.С.Д., Т.С.П. и К.С.П. относно поземлен имот с идентификатор №67338.564.24 с площ 1118кв.м., находящ се в гр.С., ул.“Д. Р.“№*, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, ведно с построените в имота: друг вид сграда за обитаване на един етаж с идентификатор №67338.564.24.1 с площ от 69 кв.м.; друг вид сграда за обитаване на един етаж с идентификатор №67338.564.24.2 с площ 6 кв.м.; друг вид сграда за обитаване с идентификатор №67338.564.24.3 с площ 5 кв.м.; друг вид сграда за обитаване с идентификатор №67338.564.24.4 с площ 45 кв.м.; друг вид сграда за обитаване с идентификатор №67338.564.24.5 с площ 27 кв.м.; друг вид сграда за обитаване с идентификатор №67338.564.24.6 с площ 104 кв.м.; друг вид сграда за обитаване с идентификатор №67338.564.24.7 с площ 84 кв.м. и друг вид сграда за обитаване с идентификатор №67338.564.24.8 с площ 13кв.м., при следните квоти от правото на собственост: по 3/18 ид.ч. за Х.А.Г. и П.А.М.; по 3/18 ид.ч. за Т.С.П. и К.С.П.; по 2/18 ид.ч. за Л.К.Д., Г.С.Д. и В.С.Д.; ДОПУСНАТА е съдебна ДЕЛБА между същите съделители по отношение на следните земеделски земи: 1. Лозе от 1,016 дка в м.“Крушака“, в землището на с.Ковачите, общ.Сливен, представляващо имот №37530.96.183, с предназначение на територията: земеделска; 2. Поземлен имот с площ от 6264 кв.м. в м.“Бряста“, в землището на с.Ковачите, общ.Сливен, с идентификатор №37530.26.31, с предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива; 3. Поземлен имот с площ от 5399 кв.м., находящ се в м.“Касъмово“ в землището на ГР.С., с идентификатор 67338.16.14, с предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – овощна градина; 4. Поземлен имот с площ от 10003 кв.м., находящ се в м.“Сливенски бани“ в землището на с.Злати войвода, общ.Сливен, с идентификатор 30990.32.43, с предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – овощна градина; 5. Поземлен имот с площ от 18.332 дка, находящ се в м.“Тополада“ в землището на с.Камен, общ.Сливен, с №037041, с предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива; 6. Поземлен имот с площ от 2,594дка, находящ се в м.“Тунджалъка“ в землището на с.Камен, общ.Сливен, с №944048, с предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – ливада, ІV кат.; 7. Поземлен имот с площ 16.515 дка, находящ се в м.“Тунджалъка“ в землището на с.Камен, общ.Сливен, с №045053, с предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, ІІІ кат.; 8. Поземлен имот с площ от 43.852дка, находящ се в м.“Лющака“ в землището на с.Камен, об.Сливен, представляващ имот №011006, с предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива ІV кат.; 9. Поземлен имот с площ 9.951дка, находящ се в землището на с.Камен, общ.Сливен, образуващ имот №012002, с предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива ІV кат.; 10. Поземлен имот с площ 3,704дка, находящ се в м.“Гърнешкова могила“ в землището на с.Крушаре, общ.Сливен, представляващ имот №014025, с предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива ІV кат.; 11. Поземлен имот с площ 4.801 дка, находящ се в м.“Клисе Кору“ в землището на с.Гергевец, общ.Сливен, представляващ имот №057004, с предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – полска култура ІV кат., при следните квоти от правото на собственост на съделителите: по 4/30 ид.ч. за Х.А.Г. и П.А.М.; по 5/30 ид.ч. за Т.С.П. и К.С.П. и по 4/30 ид.ч. за Л.К.Д., Г.С.Д. и В.С.Д..

Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното производство – Л.К.Д., Г.С.Д., В.С.Д., Т.С.П. и К.С.П., изцяло.

В жалбата си въззивниците чрез пълномощника си адв. М.П. *** посочват, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и необосновано във всичките си части. Установената от съда фактическа обстановка намират за непълна, събраният в хода на съдебното следствие доказателствен материал – недостатъчен, а наличния такъв – оценен необективно. Посочват, че първоинстанционният съд не е изпълнил в цялост задълженията си по чл.146 от ГПК относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, тъй като по отношение на оспорения констативен нотариален акт №148, дело №1557/2006г. на нотариус Е. Ш. не е указал доказателствената тежест относно опровергаването на оспореното съдържание и едва с решението разбрали, че тази тежест е тяхна.  Намират това са съществено процесуално нарушение, което довело до неправилен извод относно квотите на съделителите от правото на собственост върху имота в ГР.С. на ул.“Д.Р.“. Въззивниците считат, че ищците са тези, които е следвало да докажат давностното владение в съдебното производство по отношение на 1/3 от въпросния имот – явното, непрекъснато и необезпокояване владение без противопоставянето на останалите сънаследници, което те обаче не са сторили. Не са установили отблъскващо владението на съсобствениците поведение до момента на снабдяване с констативния нотариален акт. По отношение на земеделските земи, считат, че по делото са събрани доказателства, установяващи, че те  са упражнявали повече от 10 години непрекъснато, явно и несъмнено, несмущавано владение върху тези земи, като са ги придобили по давност и неправилно съдът ги е допуснал до делба между тях и ищците. С оглед изложеното, молят съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли иска за делба на 11-те броя земеделски земи и да допусне съдебна делба само на поземлен имот с идентификатор №67338.564.24, ведно с построените в него сгради между страните при следните квоти: по 48/378 ид.ч. за Х.А.Г. и П.А.М.; по 56/378 ид.ч. за Л.К.Д., Г.С.Д. и В.С.Д. и по 57/378 ид.ч. за Т.С.П. и К.С.П..

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от другите страни - Х.А.Г. и П.А.М. чрез пълномощника адв.Х., които оспорват жалбата като неоснователна. Считат, че първоинстанционния съд правилно обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях направил законосъобразни правни изводи. Правилно приел, че възраженията за придобивна давност по отношение на земеделските земи, заявено от ответниците останало недоказано, както и правилно е определил квотите от правото на собственост за всички съделители. Считат, че съдът не е допуснал процесуални нарушения, а ответниците не са доказали своите твърдения, като се отказали и от допуснатите им свидетели, освен един. По отношение на оспорения констативен нотариален акт посочват, че съдът правилно е приложил ТР №11/21.03.2013г. на ВКС и ответниците са тези, които е следвало да докажат оспорването. Освен това посочва, че след нотариалния акт, те са обективирали намерението се да своят общо 1/3 ид.ч. от имота и намира приложение презумпцията на чл.69 от ЗС, съгласно ТР №1/2012г. на ВКС. По отношение на земеделските земи ответниците не доказали завладяване на техните части и правилно съдът не уважил възражението за придобивна давност, а е допуснал до делба тези имоти. С оглед изложеното, молят съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивниците Л.К.Д., Г.С.Д., В.С.Д., Т.С.П. и К.С.П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото е постъпила молба от пълномощника им – адв. П., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й.

Въззиваемите Х.А.Г. и П.А.М., редовно призовани, в с.з. не се явяват, представляват се от адв.Х., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда са потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваните части, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд допълва фактическата обстановка само с установеното пред настоящата инстанция обстоятелство, а именно, че гражданският брак между В. С.Д. и Ж.С. Д. е сключен на 30.07.1944г.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата правна квалификация на предявения иск. Във връзка с въведените с въззивната жалба съображения относно процесуално нарушение във връзка с доклада на районния съд по чл.146 от ГПК и неговата непълнота относно направеното от тях с отговора на исковата молба оспорване на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, то въззивният съд е дал изрични указания с протоколно определение в проведеното открито съдебно заседание относно доказателствената тежест по отношение на оспорването и е дал възможност за ангажиране на съответни доказателства в тази насока. Въпреки дадената възможност въззивниците не са направили доказателствени и процесуални искания във въззивната фаза на производството.

Сливенски районен съд е сезиран с предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти: поземлен имот в ГР.С., ул.“Д.Р.“ №* с площ от 1118кв.м., ведно с построените в него сгради и 11 броя земеделски земи с правно основание чл.34 от ЗС, вр. с чл.69, ал.1 от ЗН, като производството се намира във фазата по допускане на делбата.

І. По отношение на поземления имот с идентификатор №67338.564.24 с площ 1118кв.м., находящ се в гр.С., ул.“Д. Р.“№*:

По отношение на този имот по делото е безспорно установено, че е  налице съсобственост между страните в делбеното производство по отношение на процесния недвижим имот, възникнала по пътя на наследяването на общия наследодател С. Д. П., починал на 20.03.1941г., оставил наследници по закон съпруга Й. С.Д., починала на 23.12.1956г., син В. С.Д., починал на 11.07.1985г., син Г.С.Д., починал на 15.091983г. и дъщеря К. С. О., починала на 15.08.1994г.

Възраженията, направени във въззивната жалба по отношение на първоинстанционното решение в тази му част са за неправилно определяне на квотите на съделителите от правото на собственост върху имота, дължащо се на неправилно зачитане на констативен нотариален акт №148, т.ІХ, нот.д.№1557/2006г. на нотариус Е. Ш. и неправилно разпределение на доказателствената тежест относно оспорването му, респ. недаването на изрични указания в тази насока с доклада по чл.146 от ГПК.

Съдът намира тези възражения за неоснователни, с изключение на тези, касаещи доклада по чл.146 от ГПК, в която насока обаче, с оглед задължителните указания на ВКС е дал изрични указания и възможност за ангажиране на доказателства. Въззивниците не се възползваха от дадената им възможност и не ангажираха допълнителни доказателства във връзка с опровергаване нотариалното удостоверяване.

Изложените в обжалваното решение мотиви относно зачитане действието на нотариалното удостоверяване на правото на собственост в констативен нотариален акт и тежестта за опровергаването му, са в пълен синхрон със задължителната практика на ВКС, подробно посочена в решението и настоящия състав ги споделя напълно, като препраща към тях.

В случая са приложими задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в Тълкувателно решение №11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС относно легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост и  обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Именно поради обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи  тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая това са въззивницитеответници в първоинстанционното производство по отношение на оспорената квота на ищците Х.А.Г. и П.А.М. в размер на общо от 1/3 ид.ч. от поземления имот, придобита по силата на давностно владение и наследство. Доказателства, опровергаващи нотариалното удостоверяване и констатацията на нотариуса за давностно владение спрямо тази ид. част не са ангажирани и удостоверяването не е оборено. Поради това правилно и законосъобразно районният съд е приел, че ищците имат общо 1/3 ид.ч. от процесния имот, а останалите 2/3 ид.ч. са разпределени между ответниците по правилата на приложимите разпоредби относно кръга на наследниците по закон на С. Д., починал на 20.03.1941г., като наследниците на Г.С.Д., починал на 15.09.1983г. имат общо 1/3 ид.ч. или по 1/9 ид.ч. всеки /Л.К.Д., Г.С.Д., В.С.Д./, а наследниците на К. С. О., починала на 18.08.1994г. имат общо 1/3 ид.ч. или по 1/6 ид.ч. всеки /Т.С.П. и К.С.П./. По този начин Х.А.Г., П.А.М., Т.С.П. и К.С.П. имат по 3/18 ид.ч. от правото на собственост върху имота, а Л.К.Д., Г.С. Д. и В.С.Д. – по 2/18 ид.ч. от правото на собственост.

            В тази част решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. 

ІІ. По отношение на 11 броя земеделски земи:

По отношение на земеделските земи – 11 броя, въззивниците своевременно в хода на първоинстанционното производство са направили възражение за настъпила в тяхна полза придобивна давност, поради което искът за делба се явявал неоснователен. Това възражение се поддържа и с въззивната жалба.

Въззивният съд намира това възражение за неоснователно и недоказано.

Безспорно по делото е установено, че процесните земеделски земи са съсобствени между страните в делбеното производство, като съсобствеността е  възникнала по пътя на наследяването. Тези земи са принадлежали на общия им наследодател С. Д. П., починал на 20.03.1941г., като правото му на собственост върху тях е възстановено с Решения на ОбСЗ – Сливен в периода 1996г. – 2005г. Те се явяват “новооткрито наследство” по смисъла на чл.1 от ЗН /чл.91а от ЗН/ и са съсобствени между наследниците по закон на С. Д. П..

Възражението на въззивницитеответници в първоинстанционното производство е за изтекла в тяхна полза придобивна давност след възстановяване правото на собственост върху тях със съответните административни актове. Въззивният съд споделя напълно правните изводи на първоинстанционния съд относно недоказаността на възражението.

За да настъпи придобивния ефект на този оригинерен способ – придобивна давност, следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е поС.но, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

В настоящия случай, процесните земеделски земи са съсобствени между страните, като правото им на собственост произтича от наследяване на общия на наследодател С. Д. П., починал 1941г., т.е. имота е сънаследствен. Ответниците в първоинстанционното производство, претендиращи придобиването им по давност в периода след възстановяването им със съответните административни актове до настоящия момент, са едни от съсобствениците - сънаследници, наред с ищците. В случаите, когато сънаследник упражнява фактическа власт над сънаследствения имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. В случая законовата презумпция е неприложима. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Счита се, че сънаследникът владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, както е в случая - наследяване, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът - сънаследник, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. За да се приеме, че е налице промяна в титула и сънаследникът започва да го владее единствено и само за себе си е необходимо това намерение да се манифестира спрямо другите сънаследници, да отблъсне тяхното владение и това да стане известно.

От събраните по делото доказателства, съдът намира, че такова манифестиране на промяна на намерението от страна на ответниците не е налице. По делото няма ангажирани доказателства относно тези обстоятелства, в т.ч. промяна на намерението и довеждането му до знанието на другите сънаследници - ищците, които владеят сънаследствения имот именно чрез ответниците, които са държатели на техните идеални части и отблъсване на тяхното владение. Отдаването под наем, респ. аренда на тези земи, в случая част от тях, не доказва по никакъв начин промяна в намерението и превръщане на държането във владение, тъй като това са действия на управление на съсобствените земи и този тип договори могат да се сключат от всеки един съсобственик /дори и от лице, което не е собственик/ и пораждат единствено облигационни отношения между страните, които в делбеното производство евентуално биха били предмет на втората фаза на делбата, но не манифестират промяна в намерението, нито отблъсват владението на ищците. Само следва да се отбележи в тази връзка, че от начина, по който са описани земеделските земи в представените договори за наем не се установява тяхната идентичност с тези, предмет на делбеното производство. 

По отношение на представените данъчни декларации, съгласно константната практика на съдилищата и на ВКС декларирането на земите за нуждите на данъчното облагане също не представлява доказателство за промяна на намерението и за неговото манифестиране и довеждане до знанието на ищците.

Ответниците в първоинстанционното производство, съгласно правилата на процеса, следваше да докажат по несъмнен и категоричен начин отблъскването на владението на останалите сънаследници – ищците, да докажат, че твърдяната промяна в намерението е била външно обективирана и доведена до тяхно знание. Доказателства в тази насока няма ангажирани. По този начин възражението на ответниците за придобиване правото на собственост върху 11-те броя земеделски земи по силата на давностно владение е неоснователно и недоказано.

На следващо място, след безспорното установяване на съсобствеността между страните в делбеното производство в качеството им на наследници на С. Д. П., починал 1941г. по отношение на земеделските земи, съдът следва да определи съответния дял от правото на собственост върху тези земи за всеки един съделител. Кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, каквито са имотите, предмет на настоящото делбено производство, се определя към момента на смъртта на наследодателя. В случая, на първо място следва да се посочи, че с оглед момента на откриване на наследството – 1941г., освен разпоредбите на действащия закон за наследството относно кръга наследници, се прилага и разпоредбата на чл.21, ал.3 от Закона за наследството от 1889г. /отм./, вр. с чл.89 от ЗН/, според която когато низходящите са от мъжки и от женски пол, тогава частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол.

 Към този момента на откриване на наследството, наследници по закон на наследодателя С. Д. П., починал на 20.03.1941г., са неговите три деца – син В. С.Д., починал на 11.07.1985г., син Г.С.Д., починал на 15.091983г., дъщеря К. С. О., починала на 15.08.1994г. и съпругата му Й. С.Д., починала на 23.12.1956г. /оставила за наследници по закон посочените три деца от брака си със С. П., които на практика получават нейния дял от наследството/.

По правилата на цитираната разпоредба на чл.21, ал.3 от ЗН от 1889г. /отм./, вр. с чл.89 от ЗН, двамата синове получават от земеделските земи дял, два пъти по-голям от дела на дъщерята К. О., т.е. В. Д. и Г.Д. получават по 2/5 ид.ч. всеки от земите, а К. О. – 1/5 ид.ч. от правото на собственост върху земеделските земи, представляващи “новооткрито наследство”.

І. Първият син на общия наследодател - В. С.Д., починал на 11.07.1985г., имащ 2/5 ид.ч. от наследството върху процесните земеделски земи не е оставил низходящи и се наследява по правилото на чл.9, ал.2, вр. с чл.10, ал.2 от ЗН от своята съпруга Ж.С. Д., починала на 28.08.1993г. и от своите брат Г.С.Д., починал на 15.091983г. и сестра К. С. О., починала на 15.08.1994г. Тъй като бракът между В. Д. и Ж. Д. е продължил повече от 10 години /сключен на 30.07.1944г., прекратен със смъртта на В. на 11.07.1985г./, то Ж. Д. получава 2/3 ид.ч. от наследството на В. Д., което е 2/5 ид.ч. от наследството на С. П. или 4/15ид.ч. Ж. Д., починала на 28.08.1993г. се наследява от своята сестра М.Г., починала на 02.10.1997г., която от своя страна се наследява от двете си деца – ищците П.М. и Х.Г., които получават общо дела на Ж. Д. /4/15ид.ч./ или по 2/15 ид.ч. всеки.

По правилото на чл.9, ал.2 от ЗН останалата 1/3 ид.ч. от наследството на В. Д., починал на 11.07.1985г. се получава общо от низходящия на брата Г.Д., починал на 15.09.1983г. – син С. Г. Д., починал на 17.04.2008г. и сестра К. О., починала на 15.08.1994г. или по 1/6 ид.ч. от наследството на В. Д. /1/2 от 1/3 ид.ч./.

След смъртта си С. Г. Д. се наследява от своите деца Г.С.Д., В.С.Д. и съпруга Л.К.Д.. Наследниците на С. Д. – единствен наследник /син/ на Г.Д. получават от наследството на В. Д. 1/6 от 2/5 ид.ч. /В. Д. има 2/5 ид.ч. от наследството на С. П./ или 1/15 ид.ч. общо, или всеки от тях по 1/45 ид.ч. /1/3 от 1/15 ид.ч./.

К. О. има 1/6 ид.ч. от наследството на брат си В. Д. или 1/6ид.ч. от 2/5 ид.ч., или 1/15 ид.ч. След смъртта си през 1994г. тя се наследява от своята дъщеря Й. К. П., починала на 14.09.2001г., която от своя страна се наследява от децата си Т.С.П. и К.С.П. и съпруга си С. П., починал на 10.12.2012г. и оставил наследници двамата си сина Т.П. и К.П., т.е. наследствения дял на К. О. от наследството на брат й В. Д. от 1/15 ид.ч. се разпределя между ответниците Т.П. и К.П., като всеки получава по 1/30 ид. /1/2 от 1/15 ид.ч./.

ІІ. Вторият син на общия наследодател – Г.С.Д., починал на 15.09.1983г. има 2/5 ид.ч. от наследството на С. П. върху процесните земеделски земи. Той е наследен от син С. Г. Д., починал на 17.04.2008г. и съпруга В. Й. Д., починала на 18.01.2007г., оставила за наследник сина С. Д.. С. Г. Д. от своя страна е наследен от съпруга Л.К.Д., син Г.С.Д. и дъщеря В.С.Д.. Следователно 2/5 ид.ч. от наследството на Г.Д. от това на С. П. се разпределят на три ид.ч. между Л., Д., Г.Д. и В.Д. /наследници на С. Д., наследник на Г.Д./ или всеки от тях има по 2/15 ид.ч. от наследството на С. П. /1/3 от 2/5 ид.ч./.

Освен от наследството на С. П. обаче посочените трима ответници имат и съответен дял и от наследството на В. Д. /като наследници на С. Д. – наследник по право на заместване на Г.Д. при наследяването на В. Д. – описани в т.І/ – по 1/45 ид.ч.

По този начин ответниците Л.Д., Г.Д. и В.Д. имат от наследството на Г.Д. и на В. Д., както следва 2/15 ид.ч. + 1/45 ид.ч. или по 7/45 ид.ч. всеки. 

ІІІ. Дъщерята на общия наследодател – К. С. О., починала на 15.08.1994г. има 1/5 ид.ч. от наследството на С. П. върху процесните земеделски земи по правилото на чл.21, ал.3 от ЗН от 1889г. /отм./, вр. с чл.89 от ЗН. След смъртта тя се наследява от своята дъщеря Й. К. П., починала на 14.09.2001г., която от своя страна се наследява от децата си Т.С.П. и К.С.П. и съпруга си С. П., починал на 10.12.2012г. и оставил наследници двамата си сина Т.П. и К.П.. Следователно 1/5 ид.ч. от наследството на К. О. от това на С. П. се разпределят на две ид.ч. между Т.П. и К.П. /наследници на Й. П., наследник на К. О./ или всеки от тях има по 1/10 ид.ч. от наследството на С. П. /1/2 от 1/5 ид.ч./.

Освен от наследството на С. П. обаче ответниците Т.П. и К.П. имат и съответен дял и от наследството на В. Д. /като наследници на Й. К.  – наследник на К. О. – наследник /сестра/ на В. Д. – описани в т.І/ – по 1/30 ид.ч.

По този начин ответниците Т.С.П. и К.С.П. имат от наследството на Г.Д. и на В. Д., както следва 1/10 ид.ч. + 1/30 ид.ч. или по 2/15 ид.ч. всеки. 

Като се преравнят към един общ знаменател всички квоти от правото на собственост на всички наследници по закон на общия наследодетел С. Д. П., посочени подробно по-горе в п.І – п.ІІІ, се получава общ знаменател на дробната част на квотите от наследството му 45 и квоти на всеки един съделител, както следва: 6/45 ид.ч. от правото на собственост за П.А.М.; 6/45 ид.ч. от правото на собственост за Х.А.Г.; 7/45 ид.ч. от правото на собственост за Л.К.Д.; 7/45 ид.ч. от правото на собственост за Г.С.Д.; 7/45 ид.ч. от правото на собственост за В.С.Д.; 6/45 ид.ч. от правото на собственост за Т.С.П. и 6/45 ид.ч. от правото на собственост за К.С.П..

Като е определил други квоти от правото на собственост за страните /на практика са сгрешени квотите на ответниците/, първоинстанционният съд е постановил едно незаконосъобразно решение в тази част, което следва да се отмени и да се постанови ново такова, с което се определят квотите на съделителите от допуснатите до делба 11 броя земеделски земи, определени от настоящата инстанция при строго прилагане на съответните материалноправни норми.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №4/06.01.2016г., постановено по гр.д.№676/2015г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите от правото на собственост върху допуснатите до съдебна делба 11 броя земеделски земи, както следва: по 4/30 ид.ч. за Х.А.Г. и П.А.М.; по 5/30 ид.ч. за Т.С.П. и К.С.П.; по 4/30 ид.ч. за Л.К.Д., Г.С.Д. и В.С.Д., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите от правото на собственост върху допуснатите до съдебна делба 11 броя земеделски земи, както следва:  

-         по 6/45 ид.ч. за Х.А.Г. и П.А.М.; 

-         по 7/45 ид.ч. за Л.К.Д., Г.С.Д. и В.С.Д.;

-         по 6/45 ид.ч. за Т.С.П. и К.С.П..

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №4/06.01.2016г. по гр.д.№676/2015г. по описа на Сливенски районен съд останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                               2.