Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 25.03.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                       ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                Мл.С.  НИНА КОРИТАРОВА

 

 

При секретаря И., като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова в.гр.д. № 77 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена  от Ф.А.Ф., ЕГН ********** чрез процесуалния му представител адв. Е.Д. ***, със съдебен адрес:***, офис 4 против Решение6/07.01.2016 г. по гр.д.№ 2853/2015 г. на  Сливенски районен съд, с което  се отхвърля предявеният от  въззивника иск срещу И.Г.Н., ЕГН ********** *** с правно основание чл. 422 ГПК, с който положителен установителен иск се претендира установяване на съществуването и дължимостта на сума в размер на 1000 лв., представляваща невърната сума по договор за паричен заем, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 24.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 325 лв., съставляваща разноски сторени в заповедното производство, за които суми е била издадена заповед за изпълнение № 1531/26.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2348/2015 г.на СлРС като неоснователен и недоказан и въззивникът е осъден да заплати разноски по делото, сторени от ответника в размер на  500 лв. Решението се обжалва изцяло като неправилно и необосновано.

            Въззивникътищец в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение, като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърдението на ответника, изложено в отговора на исковата молба, че между страните не бил сключван договор за заем останало недоказано.Извън предмета на делото били претендираните от него наемни отношения между страните, произтичащи от договора за наем на земеделска земя. От представения по делото писмен документ се доказвал размера на заема и страните между които бил сключен. Необосновано първоинстанционният съд не бил кредитирал показанията на свидетелите А. Ф. и П.Н., в частта им отнасяща се до твърдяната от ищеца уговорка между страните за връщане на сумата, тъй като те почивали на преки и непосредствени възприятия не си противоречали и се подкрепяли от представения по делото писмен документ- разписка, който не бил оспорен от ответника. Районният съд не следвало да кредитира показанията на свидетелката Н., тъй като те не били резултат от нейни преки и непосредствени възприятия, а пресъздавали факти, който тя била научила от баща си, който е ответник по делото. Първоинстанционният съд бил интерпретирал превратно събраните по делото доказателства в резултат на което постановил необосновано решение. В Договора за наем на земеделска земя и в  Споразумението за прекратяване на договора за наем нямало клауза, която да предвижда изплащането на обезщетение за предсрочното му прекратяване. Договорът за наем бил вписан и по смисъла на чл. 237, ал. 2 ЗЗД и обвързвал приобретателя не за повече от една година от прехвърлянето. В самото споразумение било предвидено наемателя да държи имота до прибирането на реколтата и да заплати наема за стопанската 2014-2015 година на новия собственик, което обезмисляло уговарянето на клауза за обезщетение. В този смисъл на наемателя не му се дължало обезщетение, тъй като той нямало да търпи вреди.

          Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло предявеният иск и да присъди на въззивника сторените от него разноски в двете съдебни инстанции.

            С въззивната жалба не са направени  нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

              В съдебно заседание въззивника, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от адв. Е.Д. ***, която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира за деловодни разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

             Въззиваемият,  редовно призован не се явява лично, а се представлява от адв. М.Д. от АК- гр. Сливен, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа депозирания отговор по нея и моли първоинстнационното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд по отношение на установената от него фактическа обстановка.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание  чл. 422 във вр. с чл. 415  ГПК, с който се претендира да се установи дължимостта на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от устен договор за заем на парична сума в размер на 1000 лв. Договорът за заем за потребление е уреден в чл. 240 и сл. ЗЗД като неформален, каузален, двустранен, престационен и реален договор, по силата на който заемодателя предава на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът като реален се счита за сключен с предаването на вещта и има за предмет потребими и заместими вещи, които се индивидуализират с предаването им. Задълженията на заемателя включват връщане на паричната сума или на вещи от същия вид, количество и качество в уговорения срок, а ако такъв срок не е уговорен до един месец след поканата.

Ищецът следва да докаже наличие на договорни отношения с ответника, произтичащи от неформален договор за заем на парична сума, предаване на сумата и поемането на задължение от страна на ответника да върне сумата в уговорения срок

Ищецът не е успял да докаже при условията на пълно и главно доказване основателността на своята претенция, с оглед правилно разпределената му  с доклада по делото от първоинстанционния съд доказателствена тежест . Не е доказал наличието на договорни отношения между него и ответника по твърдяния от него неформален договор за заем на парична сума в размер на 1000 лв. и поемането на задължение от страна на ответника да върне сумата в едномесечен срок. Единствено е било установено като безспорно между страните обстоятелството предаването на паричната сума в размер на 1000 лв., която е била приета от ответника. От събрания по делото доказателствен материал, обаче не може категорично да бъде установено, че основанието за предаването на сумата е изпълнение на устен договор за заем. Ответникът успява да проведе успешно насрещно доказване и да разколебае убеждението на съда относно основателността на иска. Той в отговора на исковата си молба навежда друго основание за предаването на процесната сума, а именно, че тя му е била платена от ищеца като поето от последния задължение да го обезщети за предсрочното прекратяване на сключения между тях и вписан договор за наем на земеделска земя за срок от 20 години.

Доказването е пълно, ако след неговото провеждане в съзнанието на съдията се е създала пълна увереност, че фактът, който се домогва да докаже страната се е осъществил. Непълно е доказването, когато от събраните доказателствени средства може да се направи извод, че съществува вероятност фактът да се е осъществил, без обаче тази вероятност да прераства в сигурност. При непълното доказване винаги съществува алтернативната възможност, фактът да не се е осъществил, макар неговото съществуване да е вероятно. Когато се провежда доказване с индиции доказването на главния факт обикновено е непълно. Страната, която носи задължението за доказването на определен факт се стреми да проведе пълно доказване за него. Насрещната страна може да проведе непълно доказване, с което цели да постави под съмнение осъществяването на този факт. Допускайки възможността, че фактът не се е осъществил, тя превръща доказването на своя процесуален противник в непълно, защото в съзнанието на съдията не може да се формира пълно и несъмнено убеждение в осъществяването на факта.

Главното доказване на един или друг положителен факт се извършва от страната върху която тежи задължението да докаже съответния факт. Процесуалната роля е без значение за главното доказване. По смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК страната трябва да осъществи главно доказване на онези факти от действителността, от които извлича за себе си благоприятни правни последици. Поради предназначението си да убеди съдията главното доказване винаги следва да бъде пълно, като трябва да се изключи всяка друга възможност. За разлика от главното доказване насрещното доказване има за предмет факти, за които провеждащата го страна не носи задължение за доказване. Насрещното доказване може да бъде непълно, защото е достатъчно да съществува вероятност фактът да не се е осъществил, за да се превърне и самото негово главно доказване в непълно и да не постигне своето предназначение.

Ищецът не успял да докаже изцяло положителните факти, за които е носил задължението да докаже и от които черпи благоприятни последици и проведеното от него главно доказване по отношение на тях е останало непълно. В подкрепа на своята теза за наличието на неформален договор за заем ищецът представя писмен документ, за който твърди, че е разписка и се позовава на показанията на свидетелите А. Ф., който е негов син и П.Н., която е негова служителка. От писмения документ е видно, че ответникът е получил от ищеца сумата от 1000 лв. на 08.04.2015 г., като не се посочва основанието за даване на сумата, нито в него се съдържа задължение поето от ответника да върне сумата, което може да бъде както изпълнение на договорно задължение от страна на ищеца, така и дарение, така и погасяване на дълг и изобщо всички възможни каузи. Твърдяното заемно правоотношение между ищеца и ответника и свързаното с него поемане на задължение от страна на ответника за връщане на процесната сума не се установяват безспорно и от свидетелските показания на свидетелите А. Ф., и П.Н., които са противоречиви относно последователността на събитията в деня когато е бил прекратен договора за наем на земеделска земя и е била подписана разписката. От тях категорично се установява единствено предаване на сумата от ищеца на ответника,  и направеното изявление от страна на ищеца, че очаква сумата да му бъде върната. Нито един от двамата свидетели, обаче не посочва категорично, че е чул изявление от страна на ответника, че се задължава да върне сумата. Освен това от тях не става ясно дали тези изявления на ищеца са били направени на шега. Дори и да се касае до мисловни уговорки между страните те не обвързват съда, доколкото не се доказва да са били обективирани в писмена или в устна форма. Въззивният съд не кредитира тези свидетелски показания и поради факта, че единият свидетел А. Ф. е син на ищеца, а другия свидетел П.Н. е негов служител, който му е пряко подчинен и на които са му били възложени преговорите с ответника за закупуването на имота и за прекратяването на наемния договор и двамата са заинтересовани.

Насрещната страна провежда непълно доказване като с цяла поредица макар и косвени доказателства успява да внесе съмнение относно осъществяването на твърдяните от ищеца положителни факти, от който последният черпи благоприятни последици, а именно наличието на устен договор за заем между страните и поемането на задължение от страна на ответника за връщане на процесната сума. На първо място представя договор за наем от 13.06.2012 г. по силата на който наемодателят Ф.Ф. отдава на наемателя И.Н. под наем собствения си недвижим имот, съставляващ земеделска земя в землището на село Калояново, като договорът е сключен за срок от 20 години и е вписан и е предвидено да бъде прекратен с изтичането на срока или по взаимно съгласие между страните. Видно от Споразумението за прекратяване на договор за наем на недвижим имот на 08.04.2015 г., същата дата на която е бил и изготвен и писмения документ, на който основава претенцията си ищеца този наемен договор е бил предсрочно прекратен, като страните са се споразумели Н. да получи реколтата за стопанската 2014-2015 г., а наема дължим за същата стопанска година да бъде заплатен на трето лице. В това споразумение действително не се съдържа уговорка за заплащане на обезщетение на наемателя за предсрочното прекратяване на договора, но това не означава че е отсъствала устна уговорка между страните в този смисъл или че наемателят не е претърпял вреди от това предсрочно прекратяване. Видно от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот, собствеността върху нивата предмет на договора за наем е била прехвърлена върху трето лице на 05.03.2015 г., като Ф. и другите продавачи са поели задължение върху прехвърляните имоти да няма вписан договор за наем. От свидетелските показания на Т. Н., които макар и да не почиват изцяло на нейни преки и непосредствени възприятия, но кореспондират изцяло с останалия събран по делото доказателствен материал също се установява воденето на преговори между ищеца и ответника, в който е взела участие и служителката Ненчева относно продажбата на недвижимия имот и впоследствие прекратяването на договора за наем.

От представените от ответника доказателства въззивният съд прави извод, че е налице възможност, твърдяните от ищеца факти да не са се осъществили и проведеното от него главно доказване е непълно, защото в съзнанието на съдията не може да се формира пълно и несъмнено убеждение в осъществяването на тези факти, а именно наличието на устен договор за заем между страните и поетото в изпълнение на този договор задължение от страна на ответника да върне заетата сума. С оглед на изложеното претенцията на ищеца остава недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

По делото следва да бъдат уважени претенциите на въззиваемата страна за заплащане на деловодни разноски. Пред настоящата инстанция са претендирани деловодни разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на въззивната жалба, като неоснователна съдът намира, че следва да бъде уважена изцяло претенцията на въззиваемата страната за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е   Ш    И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6/07.01.2016 г. по гр.д.№ 2853/2015 г. на  Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            ОСЪЖДА Ф.А.Ф., ЕГН ********** чрез процесуалния му представител адв. Е.Д. ***, със съдебен адрес:***, офис 4 да заплати на И.Г.Н., ЕГН ********** *** сумата от 400 лева, съставляваща сторени деловодни разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                       2.