Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  3

 

гр.Сливен, 08.02.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на девети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря И.К.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д. № 90 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:

  Предявена е искова молба от „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу В.П.В., С. Ж.В., А.В.В. и П.В.В., в която се твърди, че на 21.08.2008 год. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ЕТ „Ейпи - В.В.”, В.В. и С.В., в качеството им на солидарни длъжници е бил сключен Договор за банков кредит № 60381, по силата на който „Райфайзенбанк България“ ЕАД е отпуснала на кредитополучателя ЕТ „Ейпи - В.В.” кредит в размер на 48 000 евро, средствата по който са усвоени изцяло. Договорът е изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.11.2009 год. и Анекс № 2 от 19.05.2010 год. Съгласно чл. 6 от посочения договор всеки от солидарните длъжници се е задължил за плащането на всички дължими към банката суми по договора, включително главница, лихва, комисионни, наказателна лихва и разноски.  Твърди се, че задължението по процесния договор е просрочено, вследствие на което е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на осн.чл. 8 от Анекс № 2 от договор за банков кредит. Поради просрочване на задълженията ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК. Заявлението е уважено, като в полза на банката е издадена Заповед № 3491 от 01.08.2011 год., както и изпълнителен лист от 01.08.2011 год. по ч.гр. дело № 4745/2011год. на СлРС.  Въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист е било образувано изп. дело № 406/2011 год. по описа на П.Р. ЧСИ с район на действие СлОС. Твърди се, че на 09.03.2011 год.,  т.е. след сключването на процесния договор за банков кредит и възникването на вземането на банката, В.П.В. и С.Ж.В. - първи и втори солидарни длъжници по договора за банков кредит, са се  разпоредили безвъзмездно с притежавания от тях имот, като с договор за дарение извършен с нот. акт № 192, том I, рег. № 1565, дело 123/2011 год. на нотариус Н.С., първите двама ответници са дарили на сина си и дъщеря си - другите двама ответници А.В.В. и П.В.В. съответно по ½ ид.част от самостоятелен обект с идентификатор 67338.562.15.1.3 по кадастралната карта на ГР.С. с адрес ГР.С. кв.“ С.З.“ бл.* вх. *ет. * ап. *, със застроена площ 78,65 кв.метра с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от две стаиш, хол, кухня, и сервизни помещения, ведно с прилежащите тавански помещения № 3 с полезна площ 3,47 кв.метра, както и избено помещение № 3 с полезна площ 3,17 кв.метра, заедно с 1,359 % ид.част от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинска земя. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба задълженията по договор за банков кредит не  са погасени. Твърди се още, че третият и четвъртият ответник са свързани с прехвърлителите и дължници на банката лица, тъй като са техни деца. Разпоредителното действие е извършено след възникване на задълженията от първите двама ответници по посочения по-горе договор за банков кредит, като се сочи, че това обстоятелство предпоставя знанието на ответниците при извършването на дарението, които с това си действие намаляват имуществото си с цел увреда на банката. Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което да обяви за недействителен по отношение на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД сключения между първите двама ответници и техните деца - трети и четвърти ответник договор за дарение извършен с нот.акт № 195, том. I, рег.№ 1565 по дело № 123/2011 год. на Н.С. нотариус при СлРС.

Исковата молба е връчена редовно на всеки от назначените особени представители на ответниците. В законоустановения срок е депозиран отговор от всеки от тях.

В депозирания писмен отговор от В.В. чрез назначения особен представител адв. В.С. се изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Възразява се относно възникналата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит, тъй като не е посочено какъв размер от същия е бил погасен, уведомен ли е кредитополучателят за предприетите мерки за принудително събиране. Твърди се, че липсват и данни кога и какви изпълнителни действия се предприети и извършени по изпълнителното дело. Не се оспорва качеството на кредитор на банката ищец, но се твърди, че договорът страда от пороци, които го правят частично недействителен, като е изтекла давността относно изискуемостта на вземането предвид това, че по изпълнителното дело не са извършвани своевременно предвидените в закона действия. Твърди се още, че характерът на предоставения кредит е инвестиционен, което показва, че същият е ползван за нуждите на търговския обект. Дареният имот обаче се твърди, че представлява лична собственост на физическото лице и неговата съпруга. Твърди се, че към момента на осъществяване на сделката липсват данни длъжникът да е бил неизправен по плащане на кредита, което да води до неговата предсрочна изискуемост, поради това се твърди, че длъжникът не е имал намерение с извършването на съответното правно действие да увреди интересите на кредитора. Предвид изложеното от съда се иска да постанови решение, с което отхвърли предявения иск, като се присъдят направените деловодни разноски.

В депозираният писмен отговор от С.В. чрез особения представител адв. Д. се сочи, че предявената искова молба е допустима, но неоснователна. Предявеният иск се оспорва изцяло като се сочи, че не са представени доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Липсва яснота кога ответниците солидарни длъжници и Едноличния търговец са спрели плащанията по кредита, кога банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и на какво основание, какъв е непогасеният размер от кредита към датата на обявяването му за предсрочно изискуем. Твърди се също, че по делото не са представени доказателства за образуваното изпълнително дело, предприетите процесуални действия по него, както и изтеклите срокове за възражения по ч.гр.дело № 4745/2011 год. на СлРС. С оглед липсата на данни за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжниците за това се твърди, че не е налице изискуема предпоставка за иницииране на заповедно производство от страна на ищеца. Предвид опороченото заповедно производство се твърди, че не е налице прекъсване на погасителната давност за установяване на вземането, както и че е погасено правото на ищеца да претендира вземането и да го събира принудително. Прави се изрично възражение за погасяване по давност на вземането. Твърди се, че в случая липсва увреда на банката, тъй като договорът за банков кредит е обезпечен, а самото обезпечение покрива изцяло стойността на кредита. Твърди се, че липсва и знание от длъжниците, че с предприемането на процесните действия увреждат правата на ищеца. Предвид гореизложеното от съда се иска да отхвърли предявения иск като бъдат присъдени сторените разноски.

Ответникът А.В. е депозирал писмен отговор чрез назначеният особен представител адв. Х.Ч.. В същия се твърди, че не са представените доказателства за основните факти и обстоятелства,   визирани в исковата молба. Оспорва се твърдението, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на банката. Сочи се, че също не са представени доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не са посочени период и размерът на неизпълнените задължения по договора за кредит както и кога е настъпило спиране на плащането. Предвид горното се твърди, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 135 от ЗЗД, тъй като не е настъпило увреждане, както и липсва знание от длъжника за увреждането. Прави се възражение за погасяване по давност на исковата претенция. От съда се иска да отхвърли исковата претенция, като неоснователна, като бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Депозиран е отговор от ответника П.В. чрез назначения особен представител адв. В.К.. В същия не се възразява, че е налице  вземане от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, но видно от датата на договора за банков кредит към момента на сключването му П.В. е била непълнолетна и със сигурност не е разбирала свойството и значението на такъв тип договор. Възразява се, тъй като П.В. не е страна по договора, а такава е ЕТ „Ейпи - В.В.”. Твърди се, че ответницата П.В. с действията си не е увредила кредитора, тъй като договорът за кредит не е сключен с нея, а с Едноличния търговец. Следва да се има предвиди обстоятелството, че атакуваната сделка касае недвижим имот, който е част от предприятието на Едноличния търговец. Оспорва се знанието на ответницата П.В., както и умисъла за увреда на кредитора. Предвид горното от съда се иска да постанови решение, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски по делото.

В с.з. ищеца не се представлява. Представя подробна писмена защита в която моли съда да уважи изцяло предявеният иск, като присъди и сторените деловодни разноски.

В с.з. ответниците се представляват от назначените особени представители в производството. Всеки от тях е изразил становище за неоснователност на иска и отхвърлянето му като недоказан.

От фактическа страна се установява следното :

На 21.08.2008 год. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и ЕТ „Ейпи - В.В.” - кредитополучател, В.В. и С.В., в качеството им на солидарни длъжници е бил сключен Договор за банков кредит № 60381, по силата на който „Райфайзенбанк България“ ЕАД е отпуснала на кредитополучателя ЕТ „Ейпи - В.В.” кредит в размер на 48 000 евро, средствата по който са усвоени изцяло.

Договорът за банков кредит е изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.11.2009 год. и Анекс № 2 от 19.05.2010 год. Съгласно чл. 6 от посочения договор всеки от солидарните длъжници се е задължил за плащането на всички дължими към банката суми по договора, включително главница, лихва, комисионни, такси, евентуална наказателна лихва и разноски.       

Задължението по процесния договор е просрочено, вследствие на което е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на осн.чл. 8 от Анекс № 2 от договор за банков кредит, който гласи „Страните се съгласяват, че при неплащане от страна на Кредитополучателя изцяло или частично на което и да е задължение по Договора за кредит или Анекс № 2 в продължение на 60 дни, считано от деня, следващ деня, в който изтича указания в настоящия чл.8 срок, вземанията /непогасена главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихва и наказателна лихва, стават автоматично предсрочно изискуеми в пълен размер и банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението и без уведомява за това кредотополучателя“.

Поради просрочване на задълженията банката - ищец е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417,т.2 от ГПК. Заявлението е уважено, като в полза на банката е издадена Заповед № 3491 от 01.08.2011 год., както и изпълнителен лист от 01.08.2011 год. по ч.гр. дело № 4745/2011год. на СлРС за сумата от 44583.70 евро – главница, представляваща задължение по Договор за банков кредит № 60381/21.08.20008г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2011г. до окончателното изплащане на вземането; 821.79 евро – просрочена редовна лихва, начислена за периода от 05.04.2011г. до 20.06.2011г. вкл., 794.16 евро – просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 05.04.2011г. до 19.07.2011г. вкл., както и направените по делото съдебни разноски в общ размер на 3160.76 лева, от които 1807.17 лева – платена държавна такса и 1353.59 лева – юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта не е подадено възражение от длъжниците и същата е влязла в законна сила.

  Въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист е било образувано изп. дело № 906/2011 год. по описа на П.Р. - ЧСИ с район на действие СлОС. Същото е прекратено по на осн. чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, поради настъпила перемция. Образувано е ново изпълнително дело № 964/2016г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева, рег. № 915 на КЧСИ.

На 09.03.2011 год.,  т.е. след сключването на процесния договор за банков кредит и възникването на вземането на банката, съпрузите В.П.В. и С.Ж.В. - първи и втори солидарни длъжници по договора за банков кредит, са се разпоредили безвъзмездно с притежавания от тях имот, като с ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ извършен с Нот. акт № 192, том I, рег. № 1565, дело 123/2011 год. на нотариус Н.С., първите двама ответници са дарили на сина си и дъщеря си - другите двама ответници А.В.В. и П.В.В. съответно по 1/2 ид.част от самостоятелен обект с идентификатор 67338.562.15.1.3 по кадастралната карта на ГР.С. с адрес ГР.С. кв.“ С.З.“ бл.* вх. *ет. * ап. *, със застроена площ 78,65 кв.метра с предназначение : жилище, апартамент, състоящ се от две стаиш, хол, кухня, и сервизни помещения, ведно с прилежащите тавански помещения № 3 с полезна площ 3,47 кв.метра, както и избено помещение № 3 с полезна площ 3,17 кв.метра, заедно с 1,359 % ид.част от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинска земя.

Към момента на сключване на атакуваната сделка, нейния предмет - а именно недвижимия имот е бил притежаван от двамата съпрузи в режим на СИО. Процесния имот не включен в предприятието на ЕТ „Ейпи – В.В.“ и не част от масата на несъстоятелността на търговеца.

Страните не спорят по отношение на родствената връзка на низходящи между дарителите и надарените ответници за което по делото е представено удостоверение от Община Сливен.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, които съдът прие за годни и относими към спорното право.

 

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество:

Предявеният иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД. Искът е допустим, предявен от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от предприетата защита и е насочен спрямо солидарните длъжници и приобретателите по увреждащата сделка.

Съгласно нормата на чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

По делото не се спори, че между страните е сключен договор за банков кредит, изменен с последващи анекси, не се спори, и че ответниците са роднини – родители и деца, както и че е извършено дарение на процесния недвижим имот.

Основните възражения, които навеждат ответниците чрез назначените особени представители са, че предсрочната изискуемост на вземането не е обявена редовно, вземането е погасено по давност и не е налице увреждане на кредитора.

Безспорно се установи от представените по делото доказателства, че „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД има качеството на кредитор към момента на сключване на атакуваната сделка. Банката е придобила качеството на кредитор със сключването на договор за банков кредит от 21.08.2008г., по силата на който е възникнало задължението на солидарните длъжници В.П.В. и С.Ж.В. за заплащане на всички дължими суми по предоставения кредит.

Съдът приема, че предпоставките на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са доказани от обективна и субективна страна. Ищецът е придобил качеството кредитор спрямо първите двама ответници – солидарни длъжници, като за успешното провеждане на иска вземането на увреденото лице не е необходимо да е изискуемо и ликвидно (установено по размер), което произтича от целта на иска по чл. 135 ЗЗД да възпрепятства недобросъвестния длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора. Предприетите от ответниците действия към намаляване на имуществото, след възникване вземането на ищеца, чрез извършеното дарствено разпореждане в полза на низходящи са увредили кредитора - ищец и следва да се обявят за недействителни (непротивопоставими) спрямо него на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Тъй като сделките са безвъзмездни, по аргумент за обратното от ал. 1, за основателността на иска не е необходимо у приобретателя - останалите двама ответници да е налице знание за увреждане на кредитора. Сделките са в полза на низходящи и знанието за увреждане по смисъла на ал. 2 се презумира, а презумцията не е оборена от ответниците по иска. В този смисъл изцяло Р. № 732/12.10.2009 г. по гр. д. № 1785/2008 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 4/26.01.2011г. по гр.д. № 551/2010г. на 3-то гр. отд. на ВКС.

В смисъла на изложеното следва, че след възникване на вземането, длъжниците, в лицето на първия и втория ответник са предприели правни действия, чрез които са увеличили неплатежността си, като са отчуждили и по този начин намалили имуществото си, с което са увредили кредитора ищец - обективни условия за основателността на иска. Длъжниците, в лицето на първия и втория ответник са съзнавали, че с извършената безвъзмездна сделка увреждат кредитора-ищец, като го затрудняват да събере вземането си.

Твърденията на ответниците, че имотът ипотекиран в полза на банката, който се продава в производство по несъстоятелност е достатъчен да покрие задълженията им е неоснователен. В закона няма изискване, че кредиторът първо следва да се удовлетвори от ипотекираното имущество, а след това да насочи изпълнение към останалото имущество собственост на главния длъжник, респ. солидарните длъжници. Напротив цялото имущество както на главния длъжник, така и на солидарните длъжници съгласно чл.133 от ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите.

Съгласно Решение № 552/15.07.2010г. по гр.д. № 171/2009г. на 4-то гр.отд. на ВКС - Договорът, от който произтича вземането на кредитора - ищец не е предмет на делото по предявения павлов иск и съдът по павловия иск не може да се произнесе по оспорването на вземането на ищеца, което го легитимира като кредитор. Предвид това, възраженията на ответниците относно съществуването на вземането на банката ищец не следва да бъдат обсъждани при преценка основателността на иска по чл.135 от ЗЗД. Следва обаче да се посочи, че давността за предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД, която тече от сключване на увреждащата сделка – 09.03.2011г. не е изтекла към момента на подаване на исковата молба пред съда - 08.03.2016г.

В случая е без значение дали длъжниците притежават друго имущество, с което да се удовлетвори кредитора, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която може да бъде преодоляна като бъдат изплатени задълженията към кредитора.

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД се явява основателен и доказана и като такъв следва да се уважи. На ищеца, с оглед изхода на делото и правилата на чл.78 от ГПК, следва да бъдат присъдени деловодни разноски, подробно описани в представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 8 824.61 лева.

Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

Р  Е  Ш  И

ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание чл.135 от ЗЗД, по отношение на кредитора „Райфайзенбанк /България/ ЕАД с ЕИК 831558413 , със седалище и адрес на управление гр.С., район Л., Експо 2000, бул.“Н. В.“ № *, сключения между В.П.В. с ЕГН **********  и С.Ж.В. с ЕГН ********** – от една страна и А.В.В. с ЕГН ********** и П.В.В. с ЕГН ********** – от друга страна, всички с адрес ГР.С., ж.к. „С.З.“ бл.70, вх.В, ет.1, ап.3, ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ, извършен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 192, том I, рег. № 1565, дело 123/2011 год. на нотариус Н.С., рег. № 123 НК, на следния недвижим имот : Самостоятелен обект с идентификатор 67338.562.15.1.3 по кадастралната карта на ГР.С. с адрес ГР.С. кв.“ С.З.“ бл.* вх. *ет. * ап. *, със застроена площ 78,65 кв.метра с предназначение : жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, хол, кухня, и сервизни помещения, ведно с прилежащите тавански помещения № 3 с полезна площ 3,47 кв.метра, както и избено помещение № 3 с полезна площ 3,17 кв.метра, заедно с 1,359 % ид.част от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинска земя.

ОСЪЖДА В.П.В. с ЕГН **********  и С.Ж.В. с ЕГН **********, А.В.В. с ЕГН ********** и П.В.В. с ЕГН **********, всички с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД с ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление гр.С., район Л., Експо 2000, бул.“Н.В.“ № *, сумата в размер на 8 824.61лева – деловодни разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :