Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен,  31. 03 .2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                     Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 98    по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и сл. и чл. 310 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 52/27.01.2016г. по гр.д.№ 4145/2015г. на СлРС, с което е признато уволнение по чл. 328 ал. 1, т. 2 от КТ за незаконно и е отменена като незаконосъобразна заповед № Л-5822/14.10.15г., издадена от ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, гр. София, с която на основание чл. 13 ал. 2 т. 6 от ЗИНЗС, чл. 19 ал. 1 т. 2 ЗИНЗС и чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с И.Т.Р. и той е освободен, считано от 02.11.15г. от заеманата длъжност „дърводелец“ в Затвора гр. Сливен, сектор ФРО, гр. Сливен, И.Т.Р. е възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „дърводелец“ в Затвора гр. Сливен, сектор ФРО, гр. Сливен и са присъдени държавна такса и разноски по делото.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство, който твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че са спазени всички законови изисквания при издаването на атакуваната заповед за уволнение. От утвърдените щатни разписания от 16.10.14г. и 24.07.15г., приложени към делото, е видно, че длъжността „дърводелец“ е реално съкратена.  Въззивникът заявява още, че неправилно РС е счел, че не са спазени всички изисквания на КТ. Ответникът не е доказал по време на процеса по никакъв начин, че е бил член на синдиката по време на съкращенията, поради което работодателят нямал задължение да се съобразява с изискванията на КТД. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и не  противоречи на материалноправните разпоредби, поради което въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно. Предвид това моли въззивния съд да го отмени като такова и постанови ново, с което отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва изцяло като неоснователна. Развива подробни съображения по повод наведените оплаквания, заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция в размер на 300 лв. по договор за правна помощ. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 13 ал. 2 т. 6 от ЗИНЗС , чл. 19 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС и чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Производството по отношение на иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение, е било прекратено, поради десезиране на съда.

Основанието за уволнение на ищеца /въззиваем в това производство/, е било съкращаване на щата – каквото е предвидено сред случаите, регламентирани в правната норма на чл. 328 ал. 1 от КТ в т. 2. Защитата по същество на уволнения работник се е базирала на твърдението, че действително съкращаване няма, то е било формално, тъй като трудовите функции на тази длъжност са запазени.

За да се произнесе по тези въпроси обаче, съдът следва да извърши  проверка за наличие на такива обстоятелства, които активират специфичната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ, респективно – дали преодоляващите я изисквания са спазени, тъй като ищецът изрично се позовава на свои права, защитаващи го от уволнението, които работодателят е нарушил.

Разпоредбата на чл. 333 ал. 4 от КТ не е предвидена за всички работници и служители, а само за тези, които са членове на съответната синдикална организация в предприятието. В случая се установява, че ищецът отговаря на този критерий.

Въззивният съд не намира за основателно релевираното от въззивника оплакване, че ищецът не бил доказал по никакъв начин, че е член на синдиката и не ставало ясно дали към момента на съкращенията е бил синдикален член, поради което работодателят нямал задължение да се съобразява с изискванията на КТД.

Настоящият въззивен състав счита, че еднозначно е доказан фактът, че ищецът към момента на уволнението е бил член на синдикалната организация на служителите по трудови правоотношения към Затвор Сливен, легално функционираща в структурната единица на ответника-работодател. Представено е заверено копие от писмо от председателя на синдикалната организаци, до работодателя, с което изрично и поименно се отказва даване на съгласие за прекратяване на трудовите правоотношения на 6 бр. работници, сред които е и ищецът. Документът не е оспорен, нито истинността му е опровергана по някакъв начин с други доказателства и въз основа на придадената му от закона материална доказателствена сила, от съдържанието му пряко се извеждат няколко заключения. Най-напред в него е посочено, че писмото е отговор на направено от работодателя до синдикалната организация искане на становище във връзка с чл. 16 от КТД относно прекратяване на трудови правоотношения със служители, както и че последните са синдикални членове. Освен това въпросът е разгледан на синдикално събрание, проведено на 14.09.15г. и е решението е обективирано от името на председателя и членовете на управителния орган на синдиката. Така едновременно работодателят признава, чрез включване в искането си на ищеца, че последният е бил синдикален член, и синдикалната организация от своя страна също го припознава като такъв към правнорелевантния момент.

   Наслагването на тези обстоятелства прави достатъчно обосновано заключението, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца той е бил член на съответната синдикална организация. Така първото условие за активиране на защитния механизъм на чл. 333 ал. 4 от КТ е безспорно осъществено.

Другата, стесняваща приложното поле на предпазната норма предпоставка, е това да е предвидено в КТД и тя също е налице. От представения колективен трудов договор, действащ в структурите на работодателя /няма спор по самото сключване на КТД, същият е актуален и обхваща спорния период/, е видно, че страните са предвидили и засилена защита, извън тази, ползваща синдикалното ръководство, за своите членове, при уволнение на определени основания. Съгласно чл. 16 от КТД работодателят може да уволни работник поради съкращаване на щата само след предварително писмено съгласие от ръководството на синдикалната организация. От използваната формулировка е ясно, че задължението за искане на съгласие за всеки един случай е безусловно, а не е предоставено на дискресията на работодателя.

Така, щом не е налице писмено съгласие /обратното – изрично е изразено несъгласие/, това блокира възможността на работодателя да законосъобразно прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищеца.

Следва още да се посочи, че причините за недаването на съгласие от страна на синдикалната организация са безразлични за настоящия спор. В компетентността на съда при извършване проверката за законосъобразност на уволнението влиза само изследване спазването на условието за получаване на писменото съгласие. Мотивите на синдикалния орган да откаже да го даде са субусловие, което не подлежи на съдебен контрол, тоест е без значение дали въобще такива са дефинирани или не.

В обобщение – работодателят не е могъл да се снабди с всички, императивно указани му, разрешения и съгласия, което опорочава заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Спазването само на някои от подготвителните изисквания /получаване на разрешение от РИТ/ не е достатъчно – за законосъобразността на уволнението е  необходимо наличие в кумулативна даденост на всички предварителни разрешителни изявления.

Така искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява доказан и основателен и следва да се уважи по изложените съображения, без да е необходимо съдът да се произнася по същество относно действителното наличие на конкретното основание за прекратяване на трудовото правоотношение – съкращаване на щата.

Основателността на главния иск обуславя основателността, а оттам – и уважаването на акцесорния иск за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, като за работодателя съществува задължение, при липса на такава, да разкрие съответната щатна длъжност.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за въззивното производство следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите така, както са направени и заплати тези на възизваемата страна в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/27.01.2016г. по гр.д.№ 4145/2015г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, гр. София да заплати на И.Т.Р.  ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: