Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен,  31.03.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  99   по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 904/04.12.2015 г. по гр.д.№  2850/2015 г. на СлРС, с което  е осъдено „Торнадо-М”ООД , ЕИК  160077319, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „С. к.” *-* да заплати на  ЕТ „П.Ж.” с ЕИК 128029418 със седалище и адрес на управление С.З., общ. Стралджа, обл. Ямбол сумата от 660.00лв., представляваща платена цена по развален договор за ремонт на турбо-компресор на основание на чл.55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД вр. с чл.265 ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 350 лв.

Подадена е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Торнадо-М”ООД, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, не е приложен правилно материалния закон и съдът не е ценил правилно доказателствата по делото. Излагат се доводи, че още с исковата молба ищецът е признал факти, които сочат, че е извършил интервенция на процесната вещ, като я разглобявал на съставните й части, след извършения ремонт от ответника. В тази насока  са  посочени подробни съображения. Извежда се изводът, че не е доказано по категоричен начин, че неизпълнението е по вина на ответника, като е елиминирано всякакво съмнение за вина на ищеца, който е извършвал интервенция на агрегата.  Така фактически не е доказано, че ответникът не е изпълнил задължението си да ремонтира вещта. На второ място се сочи, че съдът неправилно е приел за доказано, че не съществува уговорка за гаранция за ремонт. Сочи се, че такава уговорка е имало и тя е била устна и според нея гаранцията за ремонта се поема от изпълнителя – ответника, ако той монтира агрегата. Сочи се, че неправилно съдът е приел за доказано обстоятелството, че причината за повредата не е била свързана с монтирането на агрегата от служители на ищеца. Развиват се съображения, че въззивникът е изпълнил добросъвестно уговорките си за ремонта, като е вложил закупени нови части.  Прави се анализ и на свидетелските показания като се сочи, че свидетелите разпитани по почин на ищеца се намират в отношения с него и поради това техните показания не следва да бъдат кредитирани, както е сторил съда, тъй като те са заинтересовани от изхода на процеса. Сочи  се, че тестване на агрегата е било извършено предварително, а не при предаването на вещта, тъй като такова тестване не е било уговорено.  Поради това се иска решението да бъде отменено изцяло и да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Районният съд е дал съответна на закона правна квалификация на възникналата между страните облигация и с решението е даден правилен отговор на спорните въпроси. Излагат се подробни контрааргументи на аргументите изложени във въззивната жалба. Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Безспорно е, че въззиваемият – ищец, на 19.04.2015г. е предал на въззивника – ответник, аварирал турбокомпресор, който е бил прегледан от последния и той поел задължението да го ремонтира срещу заплащане на възнаграждение. Ремонтът е приключил на 21.04.2015г. като ищецът заплатил сума в размер на 660 лева, за което била издадена фактура №106/21.04.2015г. След това компресорът е бил монтиран на трактора, но при работата е показал дефект – започнал да изхвърля двигателно масло. Въззивникът незабавно е бил уведомен за проблема и той поел ангажимент да поправи агрегата, който му бил предаден отново. След повторния ремонт – на 29.04.2015г., агрегата е бил монтиран на трактора и на следващия ден била извършена проба, която отново показала, че има дефекти. На 04.05.2015г. агрегата отново бил занесен за ремонт, но ответникът поставил условие – за да то ремонтира да му бъде заплатено допълнително възнаграждение, което не било прието от ищеца и той на 21-05.2015г. подал исковата молба.

        Така страните не спорят, че между тях са възникнали облигационни отношения, които се определят като обикновен договор за изработка, който е консенсуален, двустранен и възмезден и по който изпълнителят – въззивник, се е съгласил да „изработи нещо” – в случая да извърши ремонт на агрегат. Спори се доколко ремонтът е бил извършен качествено и по начин, който позволява използването на вещта по нейното предназначение т. е. дали е налице пълно, точно и качествено изпълнение на задълженията от страна на изпълнителят по този договор.

   Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Той представлява съвпадане на волеизявленията на няколко насрещни страни с цел възникване, изменение или прекратяване на гражданскоправни отношения. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява своите задължения по същия начин. Съобразно правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В случая страните по съглашението са търговци. Последиците от неизпълнението на търговските сделки са същите, каквито са при неизпълнение на облигационните договори. При договора за изработка, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, или заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението - чл. 265, ал. 1 ЗЗД.

При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа - чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането - 264, ал. 2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора - чл. 264, ал. 3 ЗЗД.

Одобряването на работата на поръчващия само по себе си обуславя невъзможността в последващ момент същият да реализира отговорността на изпълнителя по реда, установен в чл. 265 и сл. ЗЗД, включително и чрез волеизявление за разваляне на договора. Когато твърдяните недостатъци на ремонтираната вещ, посочени като основание за исковата претенция, представляват "скрити недостатъци" т. е. такива, които не биха могли да бъдат установени при обикновен преглед на стоката при нейното приемане, възраженията за неправилно изпълнение следва да бъдат направени не при приемането на поръчаната работа, а веднага след констатирането на същите. С оглед разпоредбата на  чл. 264, ал. 2 ЗЗД, при приемането на работата, възложителят е длъжен своевременно да направи всички възражения за неправилно изпълнение, тъй като ако не стори това, се презумира, че работата е извършена качествено. В случая е безспорно, че възложителят – ищец е направил възраженията си своевременно – веднага след като е констатирал, че ремонтът е некачествен. Това той е направил веднага след като констатирал, че агрегата не работи, а изпълнителят го е приел за да го поправи като извърши повторен ремонт – приключил на 29.04.2015г. Впоследствие се е оказало, че и след този ремонт агрегатът не може да послужи по предназначение. Също така е безспорно, че при фактическата приемане на агрегата от представителя на възложителя, както след първия, така и след допълнителния ремонт вещта не е била изпробвана на стенд от изпълнителя. Приемането на работата обхваща два елемента – фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Така приемане има когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Поради това и след като в случая изпълнителят не е положил грижата на добрия търговец да изпълни задължението си да предаде ремонтираният агрегат по начин, който да даде възможност на възложителя да приеме изработеното, следва да се приеме, че е налице некачествено изпълнение.

Съгласно новелата на чл. 265, ал.2 от ЗЗД ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Това право той може да упражни в срок от шест месеца. В случая този срок е спазен поради следното:

По отношение на развалянето на договора за изработка приложение намират правилата по чл. 87 ЗЗД, като приемането и одобряването на работата изключват правото на възложителя да развали договора поради неизпълнение. Възложителят би могъл да се възползва от възможността по специалната норма на чл. 268 ЗЗД за отказ от договора, ако работата се извършва от трето лице, а не от изпълнителя.

По общо правилно двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. В случая исковата молба е била подадена на 21.05.2015г.

Така е непререкаемо, че възложителят е развалил договора за ремонт на агрегата, като и от признанията на въззивника е безспорно, че му е бил даден подходящ срок да отстрани недостатъците, което не е било сторено. За възложителят възниква правото да търси даденото по договора на отпаднало основание т. е. да иска връщане на платеното по договора, което му се дължи.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №904/04.12.2015г. по гр.д.№ 2850/2015г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Торнадо-М”ООД , ЕИК  160077319, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „С. к.” *-* да заплати на  ЕТ „П.Ж.” с ЕИК 128029418 със седалище и адрес на управление С.З., общ. Стралджа, обл. Ямбол сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: