Р Е Ш Е Н И Е № 36

Гр.Сливен, 08.07.2016г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни, двехиляди и шестнанадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

        При секретаря П.С. с участието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова  гр.дело № 103 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск за  заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, с правно  основание   чл. 2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата за вреди  и цена – 6 000 000 лв.

         В исковата молба ищецът твърди,  че  по вина на прокуратурата на РБългария, считано от 16.01.2010 г.  до 20.05.2011 г. , общо 16 месеца ,  бил натъпкан в килии с по 70 души, без санитарни възли, бани и тоалетни, като понесъл и редица извращения.  Бил подложен на изтезания с цел да си признае, че е извършил деянието и всичко това било описано в протоколите по наказателните дела, водени в СлОС - как са го носили на ръце, как не можел да ходи, тъй като му спукали апендикса, провеждали разпити през 5мин, обезпаризитяване и пр.

         Твърди, че незаконосъобразните действия на прокуратурата се изразявали в издаване на: 1/ постановление на разследващ полицай при РУ на МВР – Сливен по ДП  № 325/2009г., с което бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление  по чл.199 ал.2 т.2 предл. 1, вр. с чл 198 ал. 1, вр с чл. 20 ал.2 от НК; 2/ постановление от 16.01.2010г. , с което е задържан под стража, считано от 16.01.2010 г. за срок от 72 часа; 3/определение от 18.01.2010 г. на СлОС, с което е взета МНО „Задържане под стража“  ; 4/  определение от 22.01.2010 г. на АС – Бургас, с което мярката е потвърдена; 5/ определение от 06.08.2010 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му за промяна на мярката.

Твърди, че с присъда от 20.05.2010 г. по НОХД № 490/2010 г. на СлОС  е бил  оправдан по повдигнато му обвинение , а с определение от същата дата Окръжен съд – Сливен изменил МНО от „Задържане под стража” в „Подписка”. С решение  № 164/28.09.2011 г. БАС отменил присъдата и върнал делото на СлОС за ново разглеждане от друг състав. С присъда № 47/06.11.2012  г. по НОХД № 493/2011г. на СлОС тримата подсъдими, включително ищеца били оправдани. С решение от 15.04.2013 г. по ВНОХД № 263/2012г. на БАС  присъдата била отменена в частта, с която другите двама подсъдими са оправдани и вместо това са осъдени, като съдът е потвърдил присъдата в останалата част. С решение № 112/07.05.2014 г. по н.д. № 1813/13 на ВКС, присъдата  на БАС била потвърдена.

         Твърди, че не е възможно да опише ужасът от престоя в ареста и то като невинен, като знае, че може да получи доживотна присъда, а в най-добрия случая 15 – 20 години лишаване свобода и да  не знае дали  ще може  отново да види съпругата си и трите си деца.

          В допълнителната искова молба  ищецът уточнява, че обезщетението за неимуществени вреди, претендира и за това, че са му нарушени правата по чл.5 т.1 от КЗПЧОЗ, тъй като му е била ограничена свободата на придвижване в рамките на 490 дни, а също и свободата на сигурност. 

         Твърди, че претендира заплащане на обезщетение за това, че е нарушен и чл. 3 от КЗПЧОЗ , т.е. въпреки забрана за изтезание бил подложен на психически и физически тормоз, което било отразено в протоколите от с.з. по НОХД 490/2010 г. и НОХД  № 493/11 г. на СлОС.

         Твърди, че е нарушен чл.2 т.1 и т.2 от протокол № 4 към Конвенцията, а именно правото му на свободно придвижване и право на свободно напускане на пределите на всяка държава.

          Моли за постановяване на съдебно решение, с което  ответника бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди  - претърпени болки и страдания, в размер на сумата  6 млн.лева,  ведно със законната лихва, считано от 16.01.2010 г. до окончателното изплащане.

          Претендира за направените по делото разноски.         

          В срока по чл.131 ГПК, Прокуратурата на РБългария е подала писмен отговор, с който оспорва исковата претенция изцяло  по основание и по размер. Твърди, че наведените твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди не са доказателствено подкрепени и липсват доказателства, които да установяват пряката причинно -следствена връзка с повдигнатото му и признато от съда обвинение за незаконно.

         Твърди, че иск, предявен на основание чл.2 ал. 1 т. 1 и т 2 от ЗОДОВ  касае две взаимно изключващи се хипотези на отговорност.

         Твърди, че сочените в исковата молба неимуществени вреди претърпени от условията в ареста и затвора касаят вреди, за които прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговаря като ответник, а ответник по такава претенцията е Министерството на правосъдието, в чийто ресор попадат местата за задържане и лишаване от свобода.

         Твърди, че претендираните неимуществени вреди са в изключително завишен размер, който не е съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД,  с икономическите реалности в страната и съдебната практика на съдилищата по подобен род дела. Размерът на заявената претенция надвишавал 1200 пъти размера на обективния икономически критерий - среден годишен доход на едно лице за периода от воденото наказателно производство, който според официални данни на НСИ варирал около сумата 5 хил.лв.  Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която размерът на обезщетението  не следва да бъде източник за обогатяване на пострадалия. Твърди, че поискания размер на обезщетението означавал, че за всеки ден от задържането си ищецът претендира сума в размер на 12445 лв., при минимална  работна заплата в страната в периода от 300 лв., а се касаело да лице, което не е получавало доходи от трудова или друга регламентирана дейност. Освен това, към момента на привличането като обвиняем ищецът бил многократно осъждан, в т.ч. и за престъпления против собствеността, като се цитира съдебна практика, според която,  при определяне размера на обезщетението за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, гражданският съд трябва да съобрази и данните за личността на пострадалия.  Счита, че следва да се отчете при определяне размера на обезщетението и че наказателното производство в цялост е приключило в разумен срок по смисъла на  чл.6, § 1 и чл.13 от КЗПЧОЗ, както и че прокуратурата  не е опосвестявала публично воденото срещу ищеца наказателно производство и в резултат на това да са му били причинени неимуществени вреди. Позовава се на факта, че прокуратурата не е протестирала втората оправдателна присъда, постановена по ВНОХД  № 263/2012 г. по описа на БАС.

        Твърди, че  датата, от която евентуално би следвало да се присъдят лихвите, е влизане в сила на съдебния акт, а именно това е 07.05.2014 г- датата на постановеното от ВКС решение № 112/07.05.2014 г. по н.д. № 1813/13 г., а не посочената от ищеца дата.

        Прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение по чл. 78 ал.5 от ГПК, позовавайки се на това, че настоящото производство не е с правна и фактическа сложност.

         В с.з. ищецът, ред. призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Уточнява, че претендира  обезщетение за неимуществени  вреди от  незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е опрадван с влязла в сила  присъда. Твърди, че задържането под стража, продължило 490 дни било напълно законно, но тази законосъобразност отпадала с постановявяне на оправдателната присъда.  Претендира за  разноски по делото Твърди, че заплатения размер на адв. възнаграждение е 14 000лв, а не 14лв.  Подробни съображения излага в писмена защита.

         В с.з. ответната прокуратура се  представлява от прокурор по ОП-Сливен, който оспорва иска и моли да бъде отхвърен изцяло като неоснователен и недозакан, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Счита, че ищецът не е доказал в хода на процеса какъв е характера и проявлението на претърпените вреди от незаконно обвинение, дали са психологически, физически и пр,.  нито е доказал, че те са в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение.  Намира иска за изцяло недоказан и моли да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претеция за лихви и разноски. Прави възражение по чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като  от материалите по НОХД №  490/2010г. и  № 493/2011 на СлОС било видно, че ищецът по настоящото дело поднесъл различни защитни тези в различен етап от процеса, кето неминуемо довело до извършването на различни процесуално-следствени действия, които са целяли да оборят или да потвърдят различните тези, което като краен резултат довело до увеличаване на общата продължителност на процеса.

         Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         Ищецът Д.И.  М. е на 33г, български гражданин, живущ *** Загора, женен, неграмотен, осъждан четири пъти за престъпления от общ характер, като налаганите му наказания са лишаване от свобода при условията на чл. 66 ал.1 НК  и  пробация.

         С постановление от 16.01.2010г, е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 325/2009г на РУ на МВР-Твърдица, за  това, че на 17/18.12.2009г, в гр.Шивачево, общ.Твърдица, в  съучастие с Р.П.М. и Ж.П.М., като съизвършител, отнел чужди движими вещи –парични средства в размер около 5 000лв от владението на К.П.К. от гр.Шивачево, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и грабежът е придружен с убийството на К.П.К.- престъпление по чл. 199 ал.2 т.2 пр.1 вр. чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 НК. 

        На 16.01.2010г, спрямо ищецът е взета мярка за неотклонение “задържане под стража“ по досъдебно производство № 325/2009г на РУ на МВР-Твърдица, за срок от 72 часа.

        С определение от 18.01.2010г по ЧНД № 35/2010г на СлОС, съдът е взел спрямо тримата обвинеями по ДП № 304/2009г по описа на ОП-Сливен - Р.П.М. ,Ж.П.М. и Д.И.М.  постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.

        По частна  жалба, подадената от защитника на Д.И.М. срещу определението на СлОС от 18.01.2010г, е било образувано ВЧНД № 13/2010г на БАС, което с определение от 22.01.2010г е било прекратено поради оттегляне на  жалбата.

        По подадена от защитника на обв.Демирев молба за изменение на мярката за неотклонение “Задържане под стража“, се е произнесъл СлОС с определение от 06.08.2010г, постановено по ЧНД № 408/2010г, с което е оставил без уважение искането.

        На 17.09.2010г досъдебното производство е приключило по отношение на тримата обвиняеми с мнение за предаване на съд за извършено предстъпление по чл. 199 ал.2 т.2 пр.1 вр. чл. 198 ал.1, вр. с чл. 20 ал.2 от НК. 

        Обвинителният акт срещу тримата обвиняеми е внесен в съда на 28.09.2010г, по който е  образувано НОХД № 490/2010г  на СлОС.

        Повдигнатото срещу Д. И. М. обвинение е за това, че на  17/18.12.2009г, в гр.Шивачево, общ.Твърдица, в  съучастие с Р.П.М. и Ж.П.М., като съизвършител, отнел чужди движими вещи –парични средства, в размер около 5 000лв от владението на К.П.К. от гр.Шивачево, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и грабежът е придружен с убийството на  К.П.К. -  престъпление по чл. 199 ал.2 т.2, предл.1 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК. 

        Съдебното производство по НОХД № 490/2010г на СлОС е приключило на 20.05.2011г, с оправдателна присъда № 12/20.05.2011г по отношение  на  тримата подсъдими, в т.ч. ищеца Д.И.М..

         С определение от 20.05.2011г, съдът е изменил мярката за неотклонение на тримата подсъдими, от „задържане под стража“ в „подписка“.

         И тримата са били освободени от съдебна  зала на 20.05.2011г.

         С решение № 164/28.09.2011г по ВНОХД № 210/2011г на БАС,  присъдата на СлОС е отменена изцяло, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

         С определение от 28.09.2011г по ВНОХД № 210/2011г на БАС, е поствърдена  взетата спрямо тримата подсъдими мярка за неотклонение –„подписка“.   

         След връщането на делото в СлОС, е образувано НОХД № 493/2011г, което е приключило с присъда № 47/06.11.2012г, с която и тримата подсъдими, в т.ч. ищеца са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 199 ал.2 т.2 предл.1 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2  НК. 

         С определение от 06.11.2012г, е потвърдена взематата спрямо тримата подсъдими мярка за неотклонение „подписка“.

         С присъда № 62/15.04.2013г по ВНОХД № 263/2012г на БАС, е отменена втората оправдателна присъда на СлОС, но само в частта за другите двама подсъдими- Р.М. и Ж.М., които са били признати за виновни по повдигнатото им обвинение и осъдени на наказание  лишаване от свобода.

          В останалата част, оправдателната присъда е повърдена, т.е. само в частта  за  подс.Д.И.М.. 

          С определение от 15.04.2013г на БАС, е потвърдена взетата спрямо тримата подсъдими мярка за неотлонение „подписка“.

          По жалба на подсъдимите Р.М. и Ж.М.,  е образувано к.н.д.№1813/2013г на ВКС. С решение № 112/07.05.2014г, постановено по същото дело, е оставена в сила присъда № 62/15.04.2013г по ВНОХД № 263/2012г на БАС.

        В периода от 16.01.2010г до 20.05.2011г,  общо 1 година,  4 месеца и 4 дни,  ищецът е бил задържан в ареста и затвора, с мярка за неотклонение „задържане под стража“.    

       Досъдебното производство е започнало на 16.01.2010г и  приключило на 27.09.2010г.,  с обща  продължителност   8 месеца и 11 дни.  

       Съдебното производство е започнало на 28.09.2010г и приключило на  07.05.2014г., т.е. продължило е  3 години,  7 месеца и  9 дни.  

       От 20.05.2011г до края на съдебния процес - 07.05.2014г,  ищецът е бил с мярка за неотклонение “подписка“.

        Горната фактическа обстановка е установена по делото и е безспорна.   

        Съдът я прие за доказана въз основа на събраните писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.

        Така приетото за  установено от фактическа страна, води до  следните правни изводи:

        Предявеният иск е  с правна квалификация   чл. 2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, в редакция към датата на влизане в сила на оправдателната присъда / ДВ бр. 98/2012г/, регламентираща правато да се претендира обезщетение от вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, когато лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда.

        Въпреки че ищецът в исковата молба се позовава на редица нарушени права по чл. 5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съдът намира,  че  искът  не  е с правно основание  чл.2 ал.1 т.2 от  ЗОДОВ/ ред. ДВ бр.98/2012г/, тъй като няма твърдения, обуславящи  присъждане на обезщетение по чл.5 от Конвенция, нито доказателства, че ищецът е бил арестуван или лишен от свобода в нарушение изискването на чл.5  т.1- 4 от  същата Конвенцията.

        Само ако се установи, че ареста или лишаването от свобода е било извършено в нарушение на чл.5 т.1- 4  от Конвенцията и при въвеждане на това основание от ищеца, може да се търси обезщетение по чл. 5 т. 5 от  Конвенцията. В този смисъл е решение № 388/01.12.2013г по гр.д. № 1030/2012г на 4 г.о. на ВКС,  постановено по реда на чл. 290 ГПК.

        В исковата молба ищецът поддържа, че претърпените  неимуществени вредите са в резултат на лоши битови условия, репресиите и извращенията в следствения арест и затвора, където  е бил задържан под стража.

        В рамките на взетата мярка за процесуална принуда, условията, които ищецът е трябвало да изтърпи в ареста и затвора, не са основание за репариране на неимуществени вреди в настоящото производство.

        Претенцията за тези вреди  ищецът е следвало да отнесе към Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието,  в чийто ресор попадат местата за задържане и лишаване от свобода. Прокуратурата на Република България не е пасивно легитимирана да отговаря за  вреди от лошите условия  и репресии в следствените арести и затворите в страната.

        Прокуратурата  обаче е пасивно легитимирана да отговаря за вреди от незаконно обвинение и тази нейна отговорност е уредена в чл. 2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ.

        Тъй като в исковата молба и в с.з. ищецът поддържа, че претърпял неимуществени вреди от незаконно задържане под стража в условията на следствения арест и затвора, продължило 490 дни, в периода 16.01.2010г. - 20.05.2011г., като резултат от постановена оправдателна присъда, искът  намира правното си основание в разпоредбата  на чл. 2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ.

        Съгласно даденото разрешение  в  т.13 на ТР № 3/22.04.2005г по т.д. №3/2004 на ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени  вреди от  деликт по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,  включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение “задържане под стража“, т.е. обезщетението за  неимуществени вреди от незаконно обвинение обхваща и вредите от незаконно задържане под стража.

       Предявеният иск по чл. 2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ,  е основателен, но предявен в силно завишен размер с оглед практиката на съдищата по този род дела, икономическите условия и стандарта на живот в  нашата страна.

       При постановена оправдателна присъда се  ангажира отговорността на  Прокуратурата на Република  България  по чл. 2 ал.1 т.3 пр. 1 от ЗОДОВ за  претърпени  вреди от увреждане,  които са в  пряка причинно-следствена връзка с незаконно обвинение, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице.

       Отговорността на Прокуратурата по чл. 2 от ЗОДОВ е обективна, а възникването й е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило  наказателното производството.

        Има ли оправдателна присъда,  обвинението е винаги незаконно.

        По делото е безспорно, че по НОХД № 493/2011гна СлОС  е постановена оправдателна присъда № 47/06.11.2012г/  влязла в сила на  07.05.2014г./  единствено по отношение на единия от тримата подсъдими- ищеца Д.И.М..  

        Обезщетението за немуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се дължи за увреждане на  неимуществени права, блага или правнозначими интереси.

        Вредите се изразяват в емоционални, психически терзания на личността, накърнена чест,   достойнство,  добро име в обществото.

        В понятието „немуществени вреди“ се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намерили негативно отражение в неговата психика за определен период от време.

         На обезщетяване подлежат вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането и техния размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. 

        Нормално е по време на наказателното производство, едно лице, обвинено в престъпление и впоследствие оправдано с вляза в сила присъда, да изпитва притеснение, чувство на несигурност, страх, неудобство,   т.е.   това   са   вреди  в  рамките на  обичайното.

       Наказателното преследване по необходимост е свързано с упражняване  на  процесуална принуда,  която обвиняемия/ в съдебна фаза подсъдим/ изтърпява за определен период от време и вредите, които  търпи неминуемо са свързани с негативни изживявания, пряко свързани с повдигане  и  поддържане  на  незаконно обвинение.

       Един обвиняем, респ. подсъдим, обект на незаконно обвиниение,   неизбежно  търпи  обичайните  неимуществени вреди, които закономерно са в причинна връзка с повдигане и поддържане на незаконно обвинение.

        Съдебната  практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК/  решение № 480/23.04.2013г по гр.д. № 85/2012г на 4 г.о. ВКС и решение № 466/09.05.2016г по гр.д. № 2978/2015г на 5 г.о. на ВКС/,  приема, че когато  се твърдят болки и страдания извън обичайните, с оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда, начин на живот, обществетно положение, зравословно състояние и пр.,  те трябва да бъдат изрично посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на иска, а ищецът следва да ги докаже.  

       Приема също, че съдът не е строго ограничен в рамките на  формалните доказателства за установяване на обичайното увреждане при обезщетение за вреди от незаконно обвинение, както и причинно-следствената връзка между него и незаконното обвинение. 

       Според  ВКС,  в хипотезата на чл. 2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства, освен тези за установяване на основанието за  възникване на отговорността.  

       ВКС приема, че за редовността на  исковата молба по чл. 2  ЗОДОВ, във всичките й хипотези, е достатъчно да се претендира обезщетение за неимуществени вреди, като предмета на спора е очертан в рамките на обичайните нагативни преживявания за съответното действие/бездействие на разследващ орган, прокуратурата или съда.

       Становището на ВКС е, че при иск по чл. 2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ за  присъждане на вреди от незаконно обвинение, съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства и преживявания, независимо дали са подробно описани в исковата молба.

      В настоящия казус ищецът не е ангажирал никакви доказателства за претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение, но поддържа становище, че те са всеизвестни.

         Доколкото ищецът не е представил доказателства за това каква стойност  имат засегнатите  блага конкретно за неговата личност, тази стойност следва да се определи въз основа на общовалидни критерии и преценка на останалите установени по делото факти,  както и  на общоизвестни факти,  свързани с икономическите условия в страната.

        За времето, през което ищецът е бил задържан в следствения арест и затвора / 1 година, 4 месеца и 4 дни/, несъмнено е бил лишен от редица човешки права и ценности, като: правото на свобода и сигурност, правото на личен живот и неприкосновеност, правото на свободно придвижване на територията на страната, правото на  свободно  напускане пределите на Република България,  правото на труд и др.

       Вредите конкретно се изразяват в психически страдания, стрес и редица  неудобства  и  ограничения, които ищецът, попаднал в ареста и затвора, неминуемо е търпял и които според законовия критерий за справедливост, следва  да бъдат обезщетени при условията на чл. 162 ГПК.

       Всички тези вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното  обвинение  и  са  в причинна връзка с него.

       В тежест на пострадалия от незаконно обвинение е да докаже засягане на съответното благо/ като: право на свобода и сигурност, право на личен живот и неприкосновеност, право на труд и др./, и при постановена оправдателна присъда,  искът  е доказан в своето  основание.

       След като искът е доказан по основание, той не може да бъде отхвърлен поради липса на доказателства за неговия размер, а съобразно правилото на чл. 162 ГПК, съдът ще определи размера по своя преценка.

       В този смисъл е решение № 184/26.05.2015г по гр.д. № 7127/2014г на 4г.о. на ВКС, постановено по  реда на чл. 290 ГПК.

       Неимуществените вреди се определелят от съда по справедливост.

       Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.  В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни  обстоятелства.

        Определящо за размера на неимуществените вреди е вида и продължителността на упражнената процесуално принуда, дали наказателното производство е приключило в разумен срок, броя и продъжителността на извършените процесуални дейстния, тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение,  начина, по който обвинението се е отразило върху личността и начина на живот, социални контакти, професионална реализация, здравословно състояние, възраст и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

         Воденото срещу  ищеца наказателно производство  е продължило общо на  досъдебна и съдебна фаза  4  години и 3 месеца,  Досъдебното производство  е приключило за 8 месеца, а съдебното производство на три инстанции, включително с  повторното разглеждане на делото, за 3 години и 7 месеца, което е в рамките на разумния срок по чл.6 от Конвенцията.

         Взетата спрямо него мярка за процесуална принуда е най-тежката – „задържане под стража“, която е  ограничила правото му на свободно придвижване  за  период от  1 година,  4 месеца и 4 дни.

        Обвинен е в тежко умишлено престъпление , за което НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

        Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че още на първа инстанция ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатато му обвинение и оправдан,  а взетата спрямо него мярка за неотклонение е изменена от „задържане под стража“ в „подписка“, като е бил незабавно освободен  още в съдебна зала, т.е. получил е  справедлив процес още на първа инстанция,  а  до края на процеса/ от май 2011г до май 2014/,  е  бил на свобода, с най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която  по никой  начин не е ограничила правото му на лична свобода, свободно придвижване, на труд  и пр.

       Ищецът не твърди и не доказа, че е търпял болки и страдания над обичайните за такъв случай, с оглед конкретните обстоятелства, а именно: обичайната му среда , начин на живот, здравословно състояние и пр.   

       Не доказа  как  точно повдигнатото и водено срещу него обвинение  се  е  отразило  с  оглед личността му, начина му на живот, среда, ценностна система, здравословно състояние, степен, интензит, продължителност на претърпените болки,  страдания и неудобства, т.е. не доказа претърпени неимуществени вреди извън обичайните, които са да настъпили в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение.

        При определене размера на вредите, съдът съобрази и факта, че ищецът е криминално проявен и осъждан многократно, което сочи, че не се ползва с добро име в обществото, поради което то не е могло да пострада в резултат на повдигнато му незаконно обвинение.

        При преценка на всички гореизложени обстоятелства  и като съобрази най-вече  продължителността на търпяната от ищеца процесуална принуда, тежестта на обвинението, приключването на наказателното производство в разумен срок и липсата на вреди извън обичайните, съдът намира за справедливо  парично обезщетение на ищеца  сумата 5000лв.

         Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определи към датата на деликта – 07.05.2014г/ датата на влизане в сила на оправдателната присъда/, изхождайки от икономическите условия в страната  към този момент,  а присъдената  лихва  има  компенсаторен характер.

         За  разликата до пълния размер предявен размер от  6 000 000лв,  искът  следва са се отхвърли като неоснователен и  недоказан.

        В с.з. прокурорът направи  възражението на прокурора по чл. 5 ал.2 от ЗОДОВ, твърдейки, че в хода на наказателното производство ищецът няколко пъти сменял защитната си версия, което наложило провеждане на редица продесуално-следствени действия, а те от своя страна довели до по-голяма продължителност на процеса.  

        Възражението не е направено с отговора на исковата молба, а в първото с.з., при изясняване на спора от фактическа страна и преди  доклада по делото, поради което  не е преклудирано.

        Преценено по същество,  е неоснователно, по следните съображения:

        Съгласно чл.5 ал.2 ЗОДОВ, отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай.

        Съгласно практираката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК,  настъпилият вредоносен разултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато същият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са: недобросъвестно направени неистински признания, въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави  или опорочи разследваното престъпление.

        По делото не се установи  процесуалното поведение на  ищеца   в наказателния  процес да е било с подобна насоченост, нито единствен фактор, обуславящ образуваното и воденето на наказателно преследване, а и липсват подобни твърдения на ответника.

        Смяната на защитната версия в хода на съдебния процес, не е обстоятелство, което налага извод за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед правото на обвиняемия в наказателното производство да избере защитната си позиция.

       При този изход от спора, ответникът  дължи ищеца  разноските по делото, съобразно уважената част от иска, възлизащи в размер на 0.02 лв от общо 24лв./ 14лв- платен адв. хонорар и 10 лв- държавна такса/.

        Неоснователно е възражението на прокурора за прекомерност на адв. хонорар, платен от ищеца. Уговореният размер на адв. възнаграждение е 14 000лв, но  платеният  е само  14 лв., който  е под минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адв. възнаграждения.

         Според т.1 отТР № 6/06.11.2012 по т.д. №6/2012г та ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адв. възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора за правна помощ следва да е вписан начина на плащане. Ако е по банков път, задължително се представя доказателства за плащането. Ако е брой, тогава вписването за направеното в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, договореното адв. възнаграждение е в размер на 14 000лв, а платеното - 14 лв, като сумата 14 лв  е изписана с думи и  цифри.

         Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

         ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА  на Република България, гр.С., бул. “В.“ № * да заплати на  Д.И.М. ***,  с ЕГН- ********** и съдебен адрес: *** Загора, п.к. 6057, чрез адв. С.С., сумата 5000лв/ пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 199 ал.2 т.2, предл.1, вр. чл. 198 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда присъда № 47/06.11.2012г по НОХД № 493/2011г по описа на СлОС, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2014г до окончателното изплащане, както и сумата  0.02лв -  разноски по делото за  тази инстанция.

 

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.И.М. срещу ПРОКУРАТУРАТА  на Република България  иск за  неимуществени вреди-  ДО ПЪЛНИЯ МУ РАЗМЕР от 6 000 000лв/ шест милиона лева/, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН  и   НЕДОКАЗАН.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: