Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 07.04.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 108 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

         Образувано е по жалба на адв.М., процесуален представител на длъжника „Такси Рони“ ЕООД, гр.С., ул.“С. ш.“ № *, срещу действията на ДСИ по изп.дело № 616/2012г. по описа на РС – Сливен – отказ за прекратяване на изпълнителното дело и за вдигане на наложените запори, материализирани в акт на ДСИ изх.№ СД03-03-1084/27.01.2016г. Жалбоподателят счита, че действията на ДСИ материализирани в по-горе акт са нищожни. Посочено е, че ДСИ не може сам да определя изпълнителния способ вместо взискателя. След прекратяване на изпълнителното дело № 616/2012г. на 17.02.2014г. по отношение на първоначалния взискател, Община Сливен, по делото не било извършено нито едно действие, предприето по искане на останалия единствен друг взискател, държавата. Всички извършени действия от ДСИ били по негова инициатива, но извън неговата компетентност поради липса на възлагане от страна на НАП. Те не представлявали действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Последното възложено действие по изпълнителното дело от първоначалния взискател било извършването на опис на превозни средства на длъжника, което е приключило на 28.10.2013г. За оценката на този опис е било внесено възнаграждение от Община Сливен на 20.01.2014г. С оглед на това страната счита, че на 28.10.2015г. алтернативно на 20.01.2016г. е бил изтекъл предвидения в чл.433ал.1т.8 от ГПК двугодишен срок на бездействие на взискателите по изпълнителното дело и автоматично по закон е било настъпило прекратяване на делото. В този смисъл били мотивите по т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Страната счита, че съгласно разпоредбата на чл.433 ал.2 от ГПК при прекратяване на делото следва задължително ДСИ да вдигне наложените запори. На следващо място е изложено схващането, че когато взискател с вписан в негова полза запор прекрати участието си в изпълнителното производство наложените по негово искане и в негова полза запори трябва служебно да бъдат вдигнати от служебния изпълнител предвид разпоредбата на чл.433 ал.2 от ГПК, както и мотивите към т.6 и т.7 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. В случая наложените запори на МПС са били наложени до 14.11.2012г., а на банковите сметки на 02.01.2013г., т.е. преди присъединяване на държавата към изпълнителното производство, поради което след прекратяване на производството по отношение на Община Сливен е следвало да се вдигнат. В жалбата се посочва, че съгласно разпоредбите на чл.456 от ГПК и на чл.191 ал.3 от ДОПК държавата се счита за присъединен по право взискател когато има започнало от друг взискател принудително изпълнение, по реда на ГПК, върху имуществото на длъжника. Следователно след прекратяване на изпълнителното дело по отношение на първоначалния взискател Община Сливен вече не е налице друго принудително изпълнение по реда на ГПК, към което да се присъедини държавата. С оглед на това се моли да се прекрати изпълнително дело № 616/2012г. и поради обстоятелството, че държавата няма право на две самостоятелни принудителни производства едновременно за едни и същи публични задължения. Страната счита, че настоящата жалба би следвало да я подаде не като длъжник по делото, защото изпълнителното производство било настъпило по силата на закона вече, а като трето лице по отношение на чийто вещи са предприети действия за изпълнение, тъй като запорираните по делото вещи са били в негово владение при налагане на запорите. В този смисъл било определение по ч.гр.д. № 49/2008г. на Апелативен съд – Варна. Страната счита, че и като длъжник пак е налице основание за допустимост на обжалването и в този смисъл било решението на СлОС от 01.04.2014г. по гр.д. № 188/2014г. Отново е изразено становището, че господар на изпълнителното производство е взискателя, по негова инициатива следва да се налагат обезпечителните мерки, а след прекратяване на изпълнителното производство по отношение на взсикателя, който го е поискал следва да бъдат заличавани и те. В настоящия случай неправомерно ДСИ не е заличил наложените по искане на Община Сливен запори и неправилно е продължил делото без да е налице възлагане от някой взискател. Съгласно разпоредбата на ДОПК задължен да събира публичните вземания е НАП, по реда на ДОПК и е недопустимо НАП да е участник в принудително изпълнение по ГПК самостоятелно.

         Моли се да се обезсилят изцяло действията на ДСИ по изпълнително дело № 616/2012г. след 20.01.2016г. поради прекратяването му по закон по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, евентуално да се констатира прекратяването на изпълнително дело № 616/2012г. на 17.02.2014г., поради липса на предпоставки по чл.191 ал.3 ДОПК, евентуално след 17.02.2014г. и към момент да се установят недействителността и да се обезсилят изпълнителните действия по наложените запори в полза на прекратилия участието си взискател Община Сливен. Моли се да бъдат присъдени разноски.

         Взискателят по изпълнителното дело НАП не е изразил становище по жалбата.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ е посочил, че жалбата е недопустима.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело 616/2012 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен било образувано на 30.10.2012г. по молба на Община Сливен.

         По искане на взискателя Община Сливен са били извършени няколко запора на банкови сметки на длъжника, както и на пътни превозни средства. Последното изпълнително действие е било извършването на опис на наложен запор на МПС на 28.10.2013г., когато изпълнителното производство е било спряно по искане на взискателя. По-късно на 17.02.2014г. на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.456, чл.457 и чл.458 от ГПК, производството по отношение на първоначалния взискател Община Сливен е било прекратено и е бил направен отказ за вдигане на наложените по делото запори, поради присъединяване на държавата като взискател. От данните по делото е видно, че на 02.01.2013г. е постъпило удостоверение от ТД на НАП – Бургас за налични публични вземания, поради което от тази дата държавата се счита за присъединен взискател по делото. Във връзка с направения отказ за вдигане на наложените запори е била депозирана жалба пред СлОС, по която е постановено решение от 01.04.2014г., с което жалбата била оставена без уважение и по този начин делото е продължило като взискател по него е останала единствено НАП.

         От момента на извършване на опис на МПС на 28.10.2013г. до постановяване на настоящото съдебно решение не са налице данни взискателят по изпълнителното дело НАП да е поискал извършването на изпълнителни действия. ДСИ е извършвал множество справки относно налични вписвания върху имуществото на длъжника в Централния регистър за особените залози, както и други справки относно неговото имуществено състояние, но не са извършване никакви действия на същинско принудително изпълнение, а именно описи, оценки на вещта, назначаване на пазачи, извършване на продани и т.н.

         На 26.01.2016г. длъжникът, чрез процесуалния си представител адв.М., поискал от ДСИ по същество да прекрати изпълнителното производство, поради настъпване на основанията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, както и да вдигне всички наложени запори и възбрани по делото на основание чл.433 ал.2 от ГПК. На 05.02.2016г. жалбоподателят получил отговор от ДСИ, в който било посочено, че отказва да прекрати изпълнителното производство и да вдигне наложените по изпълнителното дело запори. Във връзка с това била депозирана настоящата жалба на 09.02.2016г. Депозирането на жалбата се явява в рамките на законоопределения едноседмичен срок .

         С оглед гореизложеното депозираната жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

         Съдът счита, че когато съдебният изпълнител откаже да прекрати изпълнителното дело по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, е допустимо действието да бъде обжалвано, тъй като не се касае за обжалване на изпълнителни действия на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 от ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК настъпва по право. Съдебният изпълнител само го констатира. Ако той откаже да прекрати производството не може на страната да бъде отказана възможността да обжалва този акт на съдебния изпълнител. Тя има категоричен правен интерес от обжалването му и от постановяване на настъпилото прекратяване на производството по закон.

         Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява , когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка . В конкретния случай взискателят в лицето на НАП с пасивното си поведение по събиране на вземането е причина да се прекрати производството . Безспорно е от събраните доказателства , че последното изпълнително действие поискано от предходния взискател е извършването на опис на МПС, което е извършено на 28.10.2013г. /внасянето на такса за извършване на експертиза на 20.01.2014г. не представлява изпълнително действия, предвид мотивите на тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС/. От тогава , до момента на постановяване на обжалвания съдебен акт за прекратяване на изп.производство – 27.01.2016г. са изминали повече от 2 години т.е. изискването на законодателя по отношение на изтеклия срок е налице . Следва да се има предвид и факта, че с настъпване на основанието по чл.433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона , при което прекратяването настъпва по право, поради което постановлението на съдия – изпълнителя само констатира настъпилото прекратяване . Началото на срока се поставя от последното изпълнително действие осъществено по искане на взискателя.

         В мотивите по т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС е прието, че изпълнителното производство следва да се поддържа, чрез действия на взискателя, като по негово искане се извършват различни изпълнителни действия /описи, оценка, предаване на описано имущество на пазач, отваряне на помещения, изнасяне на вещи на длъжника/. В настоящия случай по изпълнителното дело не са извършвани никакви такива действия на изпълнение, нито са били искани от единствения взискател по делото НАП. Изрично в мотивите е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на показна за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза, извършването на разпределения, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Ето защо извършените от ДСИ действия по изпълнителното дело освен че не са били извършени по искане на взискател не представляват по същество и действия, които могат да прекратят давността по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

         С оглед изложеното съдът счита, че следва да върне делото на ДСИ с указания да прекрати производството по него, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. На основание чл.433 ал.2 от ГПК следва ДСИ да вдигне всички наложени запори и възбрани по делото. Това са действия, които следва да се извършат от ДСИ /Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. ВКС/, а Сливенският окръжен съд следва да му укаже да ги извърши. Тъй като по силата на закона настъпва самото прекратяване на изпълнителното производство в теорията и практиката е прието, че всички предприети изпълнителни действия след датата на прекратяване на производството /след изтичане на двугодишния давностен срок/ се обезсилват по право, с изключение на изпълнителни действия, изграждащи изпълнителните способи от извършването на които трети лица са придобили права /например купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Ето защо не е необходимо без конкретика, абстрактно съдът да прогласява настъпването на недействителност на действията на ДСИ, извършени след 28.10.2015г.

         По делото не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по закон. По него не са били извършени никакви изпълнителни действия по искане на взискателя, които да са насочени към имущество на жалбоподателя, поради което той не е следвало да брани интереса си по неправомерни действия на взискателя.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ВРЪЩА изпълнително дело № 616/2012г. по описа на ДСИ при РС – Сливен с указания да се прекрати производството по делото на основание чл.433 ал.1 т.8 от Г ПК и да се вдигнат всички наложени обезпечителни мерки по него на основание чл.433 ал.2 от ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.