Р Е Ш Е Н И Е   № 54

 

гр. Сливен, 14.04.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА        

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 112 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ДАРИ-М 2008”ООД, със седалище и адрес на управление: община Нова Загора, с. Съдиево 8923, Мелницата, ЕИК 201625875, представлявано от управителя Х.С.Б. против Решение от 29.01.2016 г.  по гр.д.№  355/2015 г. на   Районен съд – Нова Загора, с което  се признава за установено, че по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. Д.” № * въззивникът дължи сумата от 727,39 лв. главница, съставляваща стойността на доставената до обекта на потребителя електроенергия и мрежови услуги /достъп до електроразпределителната мрежа/ за периода от 29.01.2014 г. до 27.02.2015 г., сумата от 48, 06 лв., съставляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.03.2014 г. до 07.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 08.05.2015 г. до окончателното й плащане, т.е. с обжалваното решение са уважени искове с правно основание чл. 422 от ГПК и чл. 86 ЗЗД и въззивникът е осъден да заплати разноски по делото, сторени от  „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД - в размер на 325 лв., разноски сторени в рамките на заповедното производство и 675 лв., разноски, сторени пред първата инстанция. Решението се обжалва изцяло като неправилно и необосновано.

           Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение, като неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Изводът на първоинстанционния съд, че обекта на ответника бил присъединен към електроразпределителната мрежа бил в противоречие със събраните по делото доказателства. Видно било от изготвената и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че обектът на въззивника не бил присъединен към електроразпределителната мрежа, като връзката му със същата била прекъсната на 16.12.2013 г. Вещото лице било изложило изцяло правни съображения относно въпроса дали е бил предоставен на въззивника достъп до електроразпределителната мрежа, като било приело, че е налице такъв, ако е била предоставена на обекта определена мощност, но не технически чрез свързване с мрежата, което би било позволило консумация на заявената мощност, а юридически чрез запазване на правото на клиента на партидата без да било необходимо предоставянето на конкретна насрещна престация.

Жалбоподателят посочва, че тези изводи били неправилни и били извън техническата компетентност на вещото лице и в противоречие с действащото законодателство, като първоинстанционния съд не бил се аргументирал защо ги кредитира и не обосновал извода си, че обекта на въззивното дружество бил присъединен към мрежата. Цитира легалните дефиниции, съдържащи се в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ относно понятието „Достъп” и § 1 от ДР на Правилата за условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи приети от ДКЕВР на 14.10.2013 г. относно конкретизацията на понятието „Достъп” или „Право на достъп до мрежата”. Видно било от цитираните правила, че достъп до мрежата се получавал за присъединен към мрежата обект, така че този обект да можел да ползва мрежата и да получава допълнителни и системни услуги от оператора посочени в т. 53а от ДР на Закона за енергетиката. За да бъдат използвани тези услуги било необходимо да бъде монтирано средство за търговско измерване към обекта на ползвателя, а по делото не се било установило, че е било поставено такова.  Жалбоподателят на следващо място акцентира и върху изискването на чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия в сила от 26.07.2013 г., според което следвало да се заплащат мрежовите услуги на базата на предоставената мощност в местата за измерването й. По делото не било доказано, че такава мощност е била предоставена в местата за измерване. Ищцовото дружество се явявало краен снабдител, а не електроразпределително предприятие, което би могло да достави мрежови услуги, като дори и не твърдял наличието на договорна обвързаност на ответника с мрежовия оператор електроразпределителното дружество ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЕАД. Не било доказано и доставянето на електрическа енергия до обекта на ответника.

          Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да бъдат отхвърлени претенциите на ищцовото дружество като неоснователни и недоказани и да присъди направените от въззивното дружество разноски в производството. С въззивната жалба не са направени  нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

            С отговора на въззивната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. Д.” № * , се оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. 

            Въззиваемото дружество намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди, както и да им бъдат присъдени сторените пред двете инстанции разноски. Първоинстанционният съд бил обсъдил всички факти и обстоятелства по делото и достигнал до правилния извод, че обекта на ответника бил присъединен към електроразпределителната мрежа за процесния период, като се позовал на изготвената и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, според която до обекта на ответника е била предоставена мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа и към настоящият момент този достъп не е бил преустановен. Изводът на вещото лице, че обектът не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа бил свързан с констатацията, че ел. захранването към същия било прекъснато на 16.12.2013 г., но това се отнасяло само до факта, че до обекта не била доставяна ел. енергия. Прекъсването на ел. захранването не било водело автоматично до преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа, както и при демонтиране на средствата за търговско измерване.

Предпоставките за преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа били императивно изброени в чл. 41, ал. 3, т. 1-4 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производителите и на клиентите на електрическа енергия към преносната или към електроразпределителните мрежи и в чл. 20, т. 1-5 от Правилата за условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, в които разпоредби  била добавена и възможността достъпа да бъде преустановен и по изрично искане от клиента, заявено най-късно един месец предварително. По делото не било доказано да са налице тези предпоставки, а било недопустимо мрежовия оператор едностранно да преустановява достъпа до електроразпределителната мрежа. Не бил представен двустранен констативен протокол за преустановяване на достъп до електроразпределителната мрежа, каквото било изискването на чл. 41, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. На следващо място от представената с исковата молба декларация за достъп до мрежата от „ДАРИ М 2008”било видно, че ответното дружество изрично било декларирало, че било запознато с Общите условия на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЕАД и наличието на валидно облигационно правоотношение между страните било доказано.

 Процесуално легитимирано да предяви иск за неплатената цена за достъп до електроразпределителната мрежа било дружеството краен снабдител, каквото в случая било въззиваемото дружество- чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Демонтирането на средството за търговско измерване не водело автоматично до преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа, а и останал недоказан от ответника факта, че такова средство не било монтирано в неговия обект. Цената на тази услуга не подлежала на измерване със средства за търговско измерване, а зависела от предоставената мощност към обекта на потребление, която била определена в Заявлението за започване на продажба на електрическа енергия от 08.09.2011 г. Въззиваемото дружество моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение и да му присъди разноските сторени в производството.

          В с.з. въззивното дружество редовно призовано  изпраща процесуален представител по закон управителя Х.Б. и процесуален представител по  пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адв. К. ***, които поддържат въззивната жалба и молят въззивният съд да отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират сторените по делото разноски и в двете инстанции.

          В с.з. въззиваемото дружество редовно призовано не изпраща процесуален представител по закон или пълномощие. В деловодството на СлОС на 06.04.2016 г. е депозирано писмено становище от юрисконсулт К.Н., с което моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и претендира разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е  правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.  

Изожените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422  във вр. с чл. 79 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на  посочените суми, за които са били издадени и надлежно осчетоводени фактури, представени от ищцовото дружество. Така ищецът претендира свое материално право и върху него лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му.

          Процесуалната легитимация на ищцовото дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД в качеството му на краен снабдител на електрическа енергия произтича от чл. 28 , ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, по смисъла на който битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.

Не се спори, че ищецът е  потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД. С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, спорно е съществуването на вземанията на ищцовото дружество за сумата от 727,39 лв. главница, съставляваща стойността на доставената до обекта на потребителя електроенергия и мрежови услуги /достъп до електроразпределителната мрежа/ за периода от 29.01.2014 г. до 27.02.2015 г., сумата от 48, 06 лв., съставляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.03.2014 г. до 07.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 08.05.2015 г. до окончателното й плащане за стопански обект мелница находящ се на административен адрес село Съдиево, община Нова Загора.

Следва да се направи разграничение между възникването на облигационно отношение между страните и реализирането на покупко-продажба на електрическа енергия. В тази връзка, с факта на подаване на заявление-декларация за започване на продажба на ел. енергия  и декларация за достъп до мрежата  от страна "Дари-М 2008" ООД, като на ответника е бил открит и клиентски номер, между страните е възникнало облигационно отношение. Видно от подаденото заявление-декларация от  ответникът изрично е приел и ОУ на ищцовото дружество, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството и в три вестника и са влезли в законна сила на 27.06.2008 г. От този момент нататък стопанският обект на ответника се счита за присъединен към ел. мрежата. Настоящият съдебен състав, счита, че с оглед разпита на вещото лице пред първата инстанция и дадените от него отговори неговото твърдение, че стопанския обект на ответника не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа за процесния период следва да се тълкува в смисъл, че не е бил технически свързан към същата, тъй като захранването на обекта с електричество е било прекъснато на 16.12.2013 г. Изготвената съдебно-техническа експертиза следва да бъде кредитирана, тъй като тя се отнася до въпроси от компетентността на вещото лице, за който се изискват специални технически познания. Вещото лице категорично е отговорило на въпросите поставени му с експертизата и на тези зададени му при разпита му в съдебното заседание пред първата инстанция, че   мрежовата услуга „право на достъп”  е била предоставена до стопанския обект на ответника за процесния период, и че към настоящия момент „правото на достъп“ все още не е преустановено, като е посочило и как се изчислява стойността на тази услуга на базата на заявената мощност, както и необходимостта да се прекрати партидата с подаване на заявление на клиента за да бъде преустановен достъпа до електроразпределителната мрежа и относно запазването на правото на достъп ако се заплати дължимата сума на ищцовото дружество да бъде възстановено снабдяването с ел. енергия.

 Налага се извод, че ищецът е краен снабдител на електроенергия по смисъла на чл. 98а ЗЕ, а ответникът има качеството на небитов клиент - търговец по смисъла на § 1 от ДР на ЗЕ. Отношенията между страните се уреждат по силата на приетите от ответника ОУ на договорите за продажба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.

Легална дефиниция на понятието „Достъп” се съдържа в пар. 1, т. 15 от ДР на Закона за енергетиката - "Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, а легална дефиниция на понятието „право на достъп” се съдържа в пар. 1 от ДР на Правилата за условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи, приети от ДКЕВР на 14.10.2013 г.- 1. "Достъп" или "Право на достъп до мрежата" е услуга, предоставяна от оператора и позволяваща на клиента/производителя да използва преносната/разпределителната мрежа при условия на сключен договор с оператора и/или след приемане на общите му условия. Правото на достъп се получава за определен обект, присъединен към мрежата, съгласно условията на оператора. Достъпът гарантира на ползвателя получаването на допълнителни и системни услуги, предоставяни от оператора, съгласно Закона за енергетиката. Разпоредбата на чл. 28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /в редакцията, действала през процесния период/ предвижда, че битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Втората алинея на чл. 28 от ПТЕЕ предвижда, че крайният снабдител събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия. Следователно ответникът, в качеството си на потребител, дължи на ищеца, в качеството на краен снабдител, цена за достъп до електро-разпределителната мрежа - част от мрежовите услуги. Цената за достъп за стопански потребители не зависи от ползваното количество ел.енергия, а от ангажирания от потребителя капацитет на мрежата, т.е. дори и ако за даден период клиентът не е ползвал ел.енергия в обекта си, той ще дължи единствено цена за достъп, тъй като капацитетът на мрежата и съоръженията е запазен за него. Освен това в Общите условия одобрени с решение на ДКЕВР от 10.05.2008 г. понятието „мрежови услуги” се определя като предоставяне на възможността за ползване на мрежата /пренос на ел. енергия по разпределителната мрежа/, включително и допълнителни услуги, извършването на измервания от дружеството, както и оперативно управление на елементи на електрическите съоръжения. На ответното дружество му е била предоставена възможността да ползва мрежата за пренос на ел.енергия до обекта си и са му били предоставени мрежови услуги.

  В случая основният спор между страните се концентрира върху това дали ответникът следва да заплаща претендираната от ЕВН "България Електроснабдяване" ЕАД цена за мрежовата услуга "достъп до разпределителната мрежа", при положение, че не е снабдяван с електрическа енергия. В тази насока ищецът поддържа, че задължение за всеки клиент е, дори и ако за даден период не е ползвал електрическа енергия в обекта си, да заплаща цена за достъп. Сочи, че с Решение на ДКЕВР № Ц-17/28.06.2012 г. е запазен принципът на калкулиране на цената за достъп, приет с Решение на ДКЕВР № Ц-22/29.06.2011 г. Съгласно него, цената за достъп до разпределителната мрежа не зависела от ползваното количество електрическа енергия, а от договорената и предоставена за обекта на клиента активна мощност, независимо дали на същия е доставяна ел. енергия, или не. С посочените решения ДКЕВР, в качеството си на регулаторен орган, съобразявайки разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 8; чл. 30, ал. 1, т. 13; чл. 36а и чл. 36, ал. 1 ЗЕ, има правомощието да утвърждава само размера на цените на предоставяните услуги в предвидените в ЗЕ случаи, но не и да приема нови или да променя съществуващи правила за това при какви условия се дължат тези цени. Тези въпроси се уреждат от ЗЕ и от Правилата за търговия с електрическа енергия съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 2 ЗЕ.

 В процесния период в отношенията между страните са действали приетите на осн. чл. 91, ал. 2 ЗЕ Правила за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г., които са в сила от 26.07.2013 г. /ДВ бр. 66/2013 г./. Разпоредбата, уреждащата заплащането на мрежовите услуги съгласно Правилата е чл. 29 от същите. Съгл. ал. 1 мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху използваната/отдадената електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Видно от приетите по законовата делегация на чл. 91, ал. 2 ЗЕ правила от 2013 г., мрежовите услуги се заплащат освен върху използваната/отдадена електрическа енергия, още и/или и върху предоставената мощност в местата на измерване. Налага се извод, че при действието на новите правила /за разликата от действащите преди тях обн. в ДВ бр.64/17.08.2010 г. /се дължи заплащане на цената на мрежовите услуги и в случаите, когато няма реално доставяне и потребление на електрическа енергия, като може да е предоставена само мощност до местата за измерване. Тоест, чл. 29, ал. 1 от Правилата /2013 г./ предвижда две хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги, които могат да са както в кумулативна даденост, така и в условията на алтернативност /използвана/отдадена електрическа енергия и/или предоставена мощност/.

 Съдът намира, че претенцията на ищцовото дружество е основателна.  Независимо, че се доказа, че в процесния период обектът на „Дари-М 2008" ООД е бил изключен от подаваното към него напрежение, се е реализирала предпоставката на чл. 29, ал. 1 от Правилата от 2013 г., а именно,  е била предоставяна мощност в мястото за търговско измерване. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 6 от 09.06.2004 г. „предоставена мощност" е онази максимална активна мощност, за която преносното или съответното разпределително предприятие съгласно договора за присъединяване осигурява на потребителя възможност за ползване на границата на собственост на електрическите съоръжения. В съдебно заседание управителя на въззивното дружество признава факта, че през имота му преминава трафопост на електроразпределителното дружество, което означава, че му е била осигурена възможност от електроразпределителното дружество на границата на собственост на електрическите съоръжения да използва максималната активна мощност съгласно договора за присъединяване.

 Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция е основателна, тъй като независимо от прекъсване на подаването на напрежение до обекта на ответника, за последния е била налице възможност да ползва електрическите съоръжения, т.е. капацитетът на мрежата и съоръженията да е запазен за него, поради което и за същия възниква задължение да заплаща мрежови услуги.

По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно експертното заключение воденото при ищцовото дружество счетоводство по отношение на осчетоводяването на задълженията на ответника е извършвано съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. В издадените от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД фактури към ответника цената на услугата "достъп до разпределителната мрежа" е формирана съгласно действащите регламенти на ДКЕВР. Посочено е, че дължимият размер на лихва за забава съответства на посочения в исковата молба, както и че към момента на изготвяне на експертизата ответникът не е извършил плащане по издадените фактури. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обективно изготвено.

 

Ищецът следователно проведе успешно доказване и на факта, че правилно е калкулирал посочените суми за достъп до разпределителната мрежа и че е начислил дължимата стойност за тях съобразно подадените от ответника заявление - декларация, в които същият е заявил размера на договорена предоставена мощност 93 квтч, поради което и съдът приема, че по делото  бе проведено пълно и главно доказване на основанието, породило твърдяното право в полза на ищеца, поради което и предявените искови претенции за дължимост на претендираните суми са основателни.

 

Това мотивира въззивния съд  да приеме, че въззивното дружество  дължи на въззиваемото дружество сумата, предмет на предявения по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск, и той следва да бъде уважен. С оглед на основателността на главната претенцията за установяване на дължимост на претендираната главница и липсата на плащане и изпадането в забава от страна на въззивното дружество се явява основателна и акцесорната претенцията за установяване на дължимост на мораторната лихва върху главницата за периода от 12.03.2014 г. до 07.05.2015 г. Така, щом правните изводи на двете инстанции не съвпадат, въззивният съд счита, че  са неоснователни оплакванията на въззивника, изложени във въззивната жалба и  въззивната жалба следва да бъде не бъде уважена. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивното дружество, което следва да понесе своите както са направени. Въззиваемото дружество претендира разноски във въззивната инстанция и такива следва да му се присъдят в размер на  300 лв., съставляваша юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  : 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение от 29.01.2016 г. по гр.д.№  355/2015 г. на   Районен съд – Нова Загора  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ОСЪЖДАДАРИ-М 2008”ООД, със седалище и адрес на управление: община Н. З., с. С. 8923, М., ЕИК 201625875, представлявано от управителя Х.С.Б. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив сумата от 300 лв., съставляваща разноски направени за въззивното производство.

 Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ с оглед цената на иска до 5 000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

2.