Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 28

 

     гр. Сливен,  16.06.2016г.

 

                                     В     ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                           ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

при секретаря К.И. и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № 114 по описа на СлРС за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното:

         Предявена е искова молба от Н.Д.Г. и В.Д.Г., против „ДЕС - 2“ ЕООД, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сумата от 45 200 лв. главница, законна лихва върху нея, разноски в хода на гражданското дело, за които е бил издаден изпълнителен лист от 10.12.2003 г. по гр.д. № 1894/2003 г. на РС – гр. Сливен, образуван понастоящем в изп.дело № 945/2015 г. по описа на ЧСИ в съдебния район на Ямболския ОС, Рег. № 878, както и разноски по изпълнителното дело.

         В исковата молба се твърди, че със запис на заповед от 27.10.2000 г. ищците се задължават солидарно към А.С.К. от гр. Стралджа за сумата от 16 500 германски марки, платими на падеж 30.10.2000 г. Макар и записа за заповед да не е бил предявен на падежа, се твърди, че плащането по него е извършено на 21.06.2002 г. Едва през 2005 г. ищците са научили, че срещу тях е образувано изпълнително производство № 411/2004 г. пред ДСИ при РС – Сливен по искане на взискателя Т.В.В., настоящ ответник по делото, въз основа на издаден срещу ищците изпълнителен лист за сумата от 16 500 лв., с дата 10.12.2003 г. по гр.д. № 1894/2003 г. на РС – Сливен. Твърди се, че кредиторът А.С.К. е джиросал на Т.В.В. правата по вземането въз основа на записа на заповед в пълния им размер. Молбата за издаване на изпълнителния лист от Т.В.В. до РС – Сливен, била с дата от 07.07.2003 г., а изпълнителния лист издаден с дата 09.12.2003 г. Твърди се, че от падежа на вземането до издаването на изп. лист са изтекли 3 години, 1 месец и 18 дни. Изпълнително дело № 411/2004 г. на ДСИ при ЯРС е било прекратено поради изтичане на двегодишния срок от последното поискано действие от взискателя. До образуване на ново изп. дело № 945/2015 г. пред ЧСИ са изтекли още 4 години, 9 месеца и 20 дни. Твърди се, че през този описан период от време взискателят не е предприел действия за събиране на вземането си и поради пълно виновно бездействие от негова страна, сам се е лишил от възможността да реализира вземането си, като същото е погасено по давност.

         В ИМ се твърди още, че на 16.12.15 г. между Т.В.В. и ответника „ДЕС – 2“ ЕООД е сключен договор за цесия, ведно с потвърждение за настъпило прехвърляне на вземането на цедента, за пълната сума по изп. д. № 945/2015 г. За настъпилата цесия ищците са уведомени от цедента писмено, с нотариална покана на нотариус М.Д., с дата 16.12.2015 г. Ищците твърдят, че към дата 23.11.2015 г., когато е била  подадена молба до ЧСИ за образуване на ново изпълнително производство, въз основа на която е било образувано и изп.д. № 945/15 г. по описа на ЧСИ И.Х., вземането  е било погасено по давност, тъй като е изтекъл 3 годишния давностен срок. Предвид горното е предявен настоящия отрицателно установителен иск за недължимост на вземането като погасено по давност срещу „ДЕС – 2“ ЕООД, в качеството му на цесионер, като се твърди предприемането на изпълнителни действия след изтичането на давностния срок. Направени са доказателствени искания.

         ИМ е връчена редовно на ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор. В същия се оспорва изцяло основателността на предявените искове. Твърди се, че през 2004 г. Н.Д.Г. и В.Д.Г. са предявили срещу Т.В.В. иск с правно основание чл. 254, вр. чл. 97, ал.1. от ГПК /отм./, чрез който е била предявена претенцията за установяване недължимостта на присъдената въз основа на записа на заповед от 27.10.2000 г. сума в размер на 16 500 германски марки. Въз основа на ИМ в ОС – Сливен е било образувано гр.д. № 770/2004 г., по което съдът е постановил решение № 49/05.06.2005 г., с което е признал за установено по отношение на страните по делото, че ищците не дължат на Т.В.В. сумата 16 500 германски марки по записа на заповед от 27.10.2000 г., въз основа на която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1894/2003 г. на СлРС. Цитираното решение на СлОС след инстанционен контрол е отменено, като АС – гр. Бургас със свое решение № 114/02.12.2005 г. е отхвърлил предявения отрицателно-установителен иск на ищците. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. С оглед на това се твърди, че спорът между страните дали сумата е дължима, е решен вече със сила на присъдено нещо, поради което неговото пререшаване от  настоящата инстанция, е недопустимо. Твърди се, че началната дата, от която почва да тече погасителната давност на вземането, не е тази, посочена в ИМ. А същата трябва да бъде съобразена с развилото се след образуване на изпълнителното дело исково производство. Освен, чрез предприемане на действия по принудително изпълнение, давността се прекъсва и с предявяването на иск, както и чрез обективирано признание на вземането, които хипотези се твърди, че са налице в конкретния случай. Твърди се, че липсват основания за установяване недължимостта на исковата претенция, като не са настъпили предпоставките за погасяване на вземането, поради изтекла погасителна давност.

В с.з. ищците се представляват от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло исковата молба и моли за уважаването. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. ответника се представлява от процесуален представител по пълномощие, който оспорва изцяло основателността на предявеният иск и моли за отхвърлянето му. Представя подробни писмени бележки.

От фактическа страна се установява следното :

Въз основа на Запис на заповед, издадена на 27.10.2000г. двамата ищци са се задължили към лицето Т.В.В., за сумата 16 500 германски марки, като въз основа на Записа на заповед РС – Сливен е издал изпълнителен лист на 09.12.2003г. по ч.гр.д. № 1894/2003г.

За събиране на вземането първоначално е образувано изп.дело № 411/2004г. на ДСИ при РС – Ямбол. През 2004г. Н.Д.Г. и В.Д.Г. са предявили срещу Т.В.В. иск с правно основание чл.254 от ГПК в вр. чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ за установяване недължимостта на присъдената въз основан на Записа на Заповед от 27.10.2000г. сума в размер на 16 500 германски марки.

Въз основа на исковата молба ОС – Сливен е образувано гр.д. № 770/2004г., по което съдът е постановил решение № 49/05.06.2005г. с което е признал за установено по отношение на страните по делото, че Н.Д.Г. и В.Д.Г. не дължат на Т.В.В. сумата 16 500 лева по Записа на Заповед от 27.10.2000г. въз основа на която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1894/2003г. на СлРС. Решението е атакувано чрез въззивна жалба по повод на която е образувано в.т.д. № 146/2005г. на Апелативен съд – Бургас. Въззивната инстанция е постановила решение № 114/02.12.2005г., чрез което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено отхвърляне на предявения иск от Н.Д.Г. и В.Д.Г., че не дължат на Т.В.В. сумата 16 500 лева по Записа на заповед от 27.10.2000г., въз основа на която е издаден изп.лист опо ч.гр.д. № 1894/2003г. на СлРС за събирането на която е образувано изп.дело № 411/2004г. на ДСИ при Ямболски районен съд. Въззивното решение е атакувано от ищците по реда на касационното обжалване, като чрез разпореждане № 39/28.03.2006г. ВКС търговска колегия ІІ-отделение е прекратило производството по т.д. № 254/2006г. като е приел, че решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване.

Поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години ДС при РС – Ямбол с Постановление от 03.02.2011г. е прекратил производството по свое изп.дело № 411/2004г. Изпълнителният лист е върнат на взискателя Т.В.В..

През 2011г. въз основа на този изпълнителен лист взискателят Т.В.В. е депозирал молба с вх.№ 1106/18.02.2011г. до ЧСИ И.Х., с район на действие ОС – Ямбол, за образуване на изпълнително дело. Такова е образувано на 18.02.2011г. под № 20118780400145/2011г. По това изпълнително дело взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на двамата длъжници – Н.Д.Г. и В.Д.Г., както и запор на банкови сметки и запор на трудовото възнаграждение на двамата длъжници. С резолюция на ЧСИ от 21.02.2011г. е наложена възбрана върху имотите на длъжниците. ЧСИ И.Х. е поискала от Служба по вписвания – Ямбол налагане на възбрана върху недвижимите имоти и същата е наложена на 13.01.2012г., което обстоятелство е вписано в имотния регистър. През 2015г. изп.дело № 145/2011г. на ЧСИ И.Х. с рег. № 878 е прекратено при условията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Въз основа на изп.лист, издадена от РС – Сливен на 09.12.2003г. по негово ч.гр.д. № 1894/2003г. отново по молба на взискателя Т.В.В. на 19.11.2015г. по описа на ЧСИ И.Х. е образувано ново изпълнително дело № 945/2015г., по което отново са поискани и предприети изпълнителни действия, включително налагане на възбрани на недвижими имоти, собственост на длъжниците Н.Д.Г. и В.Д.Г., които възбрани са вписани в имотния регистър на 25.11.2015г.

Чрез договор за цесия от 16.12.2015г. Т.В.В. е прехвърли вземането си по повод на което е образувано изп.дело № 945/2015г. на ответника „Дес-2“ ЕООД – Сливен, за което ищците се уведомени с нотариална покана.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото доказателства ценени както поотделно, така и в своята съвкупност.

Установената фактическа обстановка мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Същите са допустими, предвид наведените нововъзникнали обстоятелства за изтекла погасителна давност и образуваното срещу ищците изпълнително дело № 945/2015г. по описа на ЧСИ И.Х. с рег. № 878 в КЧСИ.

Възражението за извършено плащане на дължимото по записа на заповед не следва да бъде обсъждано, тъй като спорът между страните дали сумата е дължима е решен със сила на присъдено нещо, с влязло в сила Решение по в.т.д. № 146/2005г. на Апелативен съд – Бургас. Решението по исковете по чл.254 ГПК /отм./, се ползват със сила на пресъдено нещо и въз основа на тях, в зависимост от резултата, би могъл да се направи извод, че вземането на кредитора съществува. В проведеното производство по реда на чл. 254 от ГПК/отм./ на гр.д. № 770/2004г. на СлОС не са наведени възражения от длъжниците за изтекла погасителна давност към този момент. След този момент длъжниците могат да предяват отрицателен установителен иск само въз основа на нововъзникнали обстоятелства.

При съдебното установяване на вземането, давността се прекъсва, като същата не тече докато трае съдебният процес относно вземането – чл.115, ал.1 б.”ж” ЗЗД. От прекъсването на давността почва да тече нова давност. Тъй като изпълнителния лист не е издаден въз основа на съдебно решение, а въз основа на извън съдебно изпълнително основание /запис на заповед/, то не се променя характера на вземането и се запазва специалната погасителна давност от 3 години, предвидена в чл. 531, ал.1 от ТЗ.

Предвид горното, считано от окончателното приключване на производството по гр.д. № 770/2004г. на СлОС с Разпореждане № 39/28.03.2006г. чрез което ВКС ТК е прекратило производството по свое т.д. № 254/2006г. започва да тече нова погасителна давност, която може да бъде отново прекъсната, но вече при условията на чл.116а или чл.116в от ГПК. Считано от 28.03.2006г, тази нова три годишна изтича на 28.03.2009г. Последното изпълнително действие, предприето от взискателя по прекратеното на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК  изп. дело 411/2004г. на ДСИ при РС – Ямбол е с дата 25.08.2004г. Т.е. до изтичане на давността на 28.03.2009г. не са предприемане действия от взискателя, които да прекъсват погасителната давност. Поради  своето бездействие взискателят е загубил възможността да реализира принудително изпълнение за събиране на вземането си.

Макар, че изтичането на погасителна давност възпрепятства правото на принудително събиране на задължението, то може да бъде платено доброволно, въпреки изтеклата давност /извършено частично плащане на 04.01.2016г. по изп. дело № 945/2015г. на ЧСИ Ирина Станева, рег. № 878 в КЧСИ/.

Предвид горното, съдът приема че са налице предпоставките за погасяване по давност на вземането на взискателя, поради което предявеният отрицателно установителен иск следва да бъде уважен. Погасяването на главното задължение, води до погасяване и на акцесорните такива.

 С оглед изхода на делото, на ищеца са дължими сторените от него разноски в настоящето производството, доказани в размер на 3 696 лева, от които 1886лева – адвокатско възнаграждение и 1810лева – държавна такса.

Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

Р   Е   Ш   И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ДЕС -2“ ЕООД с ЕИК 119032454 със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“С.к.“ бл.№*, вх.*, ап.20, ЧЕ вземането по изпълнителен лист с дата  09.12.2003г. издаден по ч.гр.д. № 1894/2003г. на СлРС в размер на  сумите  от 16 500лева – главница по запис на заповед изд. на 27.10.2000г., заедно със законната лихва, считано от 10.07.2003г. до окончателното изплащане, както и сумата от 330 лева – д.т. и 550лева – адв. възнаграждение, срещу Н.Д.Г. с ЕГН ********** и В.Д.Г. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, кант. 209 Е НЕДЪЛЖИМО, като погасено по давност.

 

ОСЪЖДА „ДЕС -2“ ЕООД с ЕИК 119032454 със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“С. К.“ бл.№*, вх.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Г. с ЕГН ********** и В.Д.Г. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, кант. 209 сумата в размер на 3696 лева - деловодни разноски.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването на страните пред Бургаски Апелативен съд.

 

 

                                     

                                               ОКРЪЖЕН СЪД :