Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №58

 

гр. Сливен, 22.04.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №116 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №27/19.01.2016г. по гр.д.№1628/2013г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София против Агенция „Пътна инфраструктура“ - София иск с правно основание чл.213 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 12650,40лв., представляваща заплатено обезщетение на трето лице – „И.-п.““ ООД, като собственик на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „60Ц15“, с ДКН РВ 8471 АК, по застраховка „Бонус Каско“ със застрахователна полица №5А 014917/01.07.2011г. за покриване на щетите, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 22.11.2011г. около 09,35 ч. на територията на Община Котел – път ІІ-48, при управлението на автомобила от лицето Ангел С.; отхвърлен е като неоснователен и предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София против „Агенция пътна инфраструктура“ - София иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1146,98лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 12650,40лв. за периода 27.06.2012г. – 16.05.2013г.; отхвърлени са исканията за присъждане на разноски на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София, на „Агенция пътна инфраструктура“ – София и на ДЗЗД „Строителство и поддържане на пътища“. С решението е обявено, че не е проведено успешно оспорването на истинността относно верността на представения с исковата молба протокол за ПТП №1183834/22.11.2011г., съставен от автоконтрольор при РУП – Котел.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София и с нея се обжалва първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените от застрахователното дружество първоначални главен и акцесорен иск, съответно по чл.213 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.

В жалбата си въззивникът чрез пълномощника адв.Д. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни части е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Съдът е изследвал цялостната фактическа обстановка, установил е механизма на ПТП, щетата и причинната й връзка с процесното ПТП, изследвал е въпроса относно оспорването на протокола за ПТП и накрая напълно немотивирано приел, че по делото нямало представени доказателства че са платени всички вноски по застрахователния договор към момента на настъпване на ПТП. Въззивникът заявява, че от всички представени с исковата молба писмени доказателства е видно, че е налице валиден застрахователен договор, като е представена застрахователна полица, доклад по щета и др., които не са оспорени. От тях можело да се направи единствения правен извод, че е налице валидно застрахователно правоотношение, поради което и застрахователят е заплатил застрахователното обезщетение. Поради това моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи исковите му претенции изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на страната на ответника ДЗЗД „Строителство и поддържане на пътища“, гр.Сливен чрез съдружника „Биндер“ АД, действащ чрез юриск. Янев, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на ищеца е правилно и обосновано. Счита, че ищецът не е доказал наличие на валидно застрахователно правоотношение, тъй като съгласно чл.3, ал.1 от Раздел V от Общите условия на застрахователя при неплащане на дължимата вноска в 15 дн. Срок, правоотношението се прекратява. От друга страна посочва, че по делото се установило, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача на автомобила, който е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и несъобразявайки поведението си на пътя с поставената сигнализация е управлявал със скорост, несъобразена със състоянието на пътя, конкретните условия на видимост и пътните знаци. Установило се, че АПИ в изпълнение на нормативните си задължения е сигнализирала надлежно проблемните участъци от процесния път със знаци, указващи наличието на възможни заледявания, поради което не е налице противоправно поведение от нейна страна, намиращо се в причинна връзка с настъпилите вреди. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира за направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение. С отговора не са направени доказателствени искания. 

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София, редовно призован, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв.Д., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Посочва, че от представените по делото доказателства, в т.ч. тези пред въззивния съд се установило, че застрахователната премия е изплатена изцяло. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС като неправилно и незаконосъобразно и да осъди ответника по делото да му заплати изцяло претендираните искови суми.  Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск. Пандалиева, която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че не е налице виновно противоправно поведение от страна на АПИ, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. третото лице помагач на страната на ответника ДЗЗД „Строителство и поддържане на пътища“, гр.Сливен, редовно призовано, не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд. Разгледана по същество, същата е основателна.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е  правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ с обстоятелството, установено от допуснатите и събрани от районния съд писмени доказателства, но останало неотразено от първоинстанционния съд във формираната от него фактическа обстановка, а именно, че в доклада по щета №475611111102082 от 24.02.2012г. на застрахователното дружество и в протокол от 22.02.2012г. на комисия „Пълни загуби“ при застрахователното дружество изрично е отразено пълно заплащане на застрахователната премия от 448,85лв. за застрахованото МПС товарен автомобил м.“Ивеко“, ДК №РВ8471АК по застраховката Каско.

Фактическата обстановка следва да се допълни и с установеното пред настоящата инстанция обстоятелство, с оглед реализираната възможност, дадена с определение от з.з. от 25.03.2016г., както следва: По застрахователна полица №5А014917 на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София премията в общ размер от 448,85лв. е платена, както следва: 1-ва вноска от 112,24лв. в отчет на последника с ПКО 1086/05.07.2011г.; 2-ра вноска от 112,24лв. в отчет на посредника с ПКО 1484/05.10.2011г.; 3-та и 4-та вноска в размер на 224,48лв. са преведени от „Идеал продукт“ ООД на застрахователя по банков път на 28.11.2011г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване първоначални искове, както следва: регресен иск на платилия застрахователно обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с чл.49 от ЗЗД, цена на иска 12650,40лв. и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 1146,98 за периода от получаване на регресната покана 27.06.2012г. до подаване на исковата молба, с правно основание чл.86 от ЗЗД.

В срока по чл.131, вр. чл.219, ал.3 от ГПК привлечено трето лице помагач ДЗЗД „Строителство и поддържане на пътища“, гр.Сливен на страната на ответника АПИ, допуснато от съда и е предявен против него в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на присъдената по първоначалните искове сума, който иск е приет за съвместно разглеждане в производството.   

І. По първоначалните искове, предявени от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София против Агенция “Пътна инфраструктура“ – София:

За да бъде уважен регресния иск по чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлил изцяло предявения първоначален регресен иск на застрахователя, районният съд е приел, че липсва валидно застрахователно правоотношение между собственика на увреденото МПС и ищцовото дружество за застраховка „Каско на МПС“, тъй като по делото не били представени доказателства относно плащане на разсрочените вноски на застрахователната премия, при което положение договора за застраховка бил прекратен и застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение при липса законови и договорни основания за това и не може да встъпи в правата на пострадалото лице срещу причинителя на вредата.

Въззивният състав не споделя изложените в мотивите на районния съд съображения, които са необосновани, неподкрепени от събраните по делото, в т.ч. и пред районния съд доказателства и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. В тази насока съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.   

Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото и неоспорени от страните доказателства, се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и увреденото лице по отношение на увредения товарен автомобил м.“Ивеко“, ДК №РВ 8471 АК към датата на настъпване на застрахователното събитие – 22.11.2011г.

По отношение на посочения товарен автомобил е сключен договор за застраховка „Бонус Каско“ между застрахователя  ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София и собственика на автомобила „Идеал Продукт“ ООД, гр.Пловдив със срок на действие от 14.07.20011г. до 13.07.2012г. Дължимата застрахователна премия е в размер на 448,82лв., като действително е посочено, че е платима на четири вноски, първата платена  при сключване на договора, но по отношение на следващите три вноски не е посочена дата на падеж. При заявяване на претенцията по щетата обаче, както в протокола на комисия „Пълни загуби“ от 22.02.2012г. при застрахователя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София, така и в окончателния доклад по щетата от 24.02.2012г., изготвен от инспектор на застрахователя и подписан от директора изрично е посочено, че премията по договора за застраховка в размер на 448,85лв. е изцяло платена. Освен това от приетите като доказателство по делото писмени материали пред настоящата инстанция, с оглед изрично дадената за това възможност, се установява безспорно плащането на застрахователната премия в пълен размер.

От друга страна следва да се посочи, че тъй като в застрахователния договор не е посочен падеж на разсрочените вноски, то застрахователят не е могъл и не може да се възползва от цитираната от районния съд разпоредба на чл.V, т.3.2 от ОУ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София, тъй като не е изпълнено изискването на чл.V,  т.3.1 на ОУ. Поради това, дори и при неплащане на вноските, което не е така с оглед установеното от въззивния съд, то застрахователят не може да приложи автоматичното прекратяване на договора по посочената разпоредба от ОУ, без да е отправил покана за плащане на вноските с неопределен падеж и съответно писмено предупреждение по смисъла на чл.202, ал.2 от КЗ /отм./. Следва да се отбележи, че това обаче са права на застрахователя и само от него зависи дали той ще ги упражни. В случая безспорно застрахователят не е прекратил застрахователния договор, а автоматично прекратяване, независимо от разпоредбата, на която се е позовал районния съд, не е могло да настъпи, поради липсата на посочен падеж на разсрочените вноски. Следва да се посочи и факта, че съгласно чл.VІ, т.2 от ОУ на застрахователя, неплатените разсрочени вноски се удържат в пълен размер от определеното  обезщетение. В случая обаче такова удържане не е налице, което наред с изричното отразяване в документите по щетата на плащането изцяло на застрахователната премия, е още едно, макар и косвено, доказателство за заплащането на застрахователната премия. Отново обаче съдът отразява, че от допуснатите пред въззивната инстанция писмени доказателства, това обстоятелство – плащането изцяло на застрахователната премия, е безспорно установено.

С оглед изложеното въззивният съд е мотивиран и приема, че към момента на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Каско” по отношение на увреденото МПС, по което, при наличие на останалите предпоставки, застрахователят на пълно законово и договорно основание е изплатил застрахователно обезщетение.

От представеното по делото платежно нареждане се установява, че на 28.02.2012г. е заплатена стойността на щетата от застрахователя на застрахованото лице „Идеал продукт“ ООД, гр.Пловдив. Няма данни, както и твърдения, ответната АПИ - София да е заплатила тази сума на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителят на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.213, ал.1 от КЗ /отм./. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Агенция “Пътна инфраструктура”, гр.София по чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Безспорно по делото, от събраните писмени и гласни доказателства, е установено, че на 22.11.2011г. е настъпило ПТП с материални щети в резултат от навлизането на товарен автомобил м.“Ивеко“, ДК №РВ 8471 АК от сух в заледен участък на път ІІ-48 около 33км в зоната на ляв остър завой, при което губи управление над автомобила, завърта се на пътното платно и излиза като се преобръща по таван в ляво по ската. В протокола за ПТП изрично е посочена причината за ПТП – невзети мерки за опесъчаване на пътя. С оглед възраженията и оспорванията на въззивника относно протокола за ПТП и неговата доказателствена сила, следва да се отбележи, че същият е официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Въззивният съд споделя изцяло извода на районния съд относно недоказване от страна на оспорващото трето лице помагач на страната на ответника – въззивник в настоящото производство, на неистинността на протокола за ПТП и следователно остава необорена неговата доказателствена сила. Освен това, удостовереното с него се подкрепя и от събраните пред районния съд гласни доказателства – показанията на свид. П. и свид.С., както и от заключението на назначената и изслушана от районния съд съдебна авто-техническа експертиза. Следва да се отбележи, че районният съд е изяснил напълно точно и подробно в мотивите си механизма на ПТП и причините довели до него, които се споделят напълно от въззивния съд и съдът препраща към тях. Извън подробно изложените аргументи от районния съд относно причините за ПТП – навлизане от сух в заледен участък на пътя в зоната на остър ляв завой, неопесъчаването на заледения пътен участък, както и относно приетото от съда за сигнализирането на вероятната опасност и ограничението на скоростта, следва да допълни със следното: Наличието на заледен участък от пътното платно в завоя, извън от свидетелските показания, правилно кредитирани в съответните им части от районния съд, се потвърждава от представеното от ответника писмено доказателство – извадка от дневника на дежурствата на ОПУ- Сливен, от който е видно, че на 22.11.2011г. в 8,00 часа по път ІІ-48 км 32-84 има слана. Установения и признат от ответника факт на слана, наред със свидетелските показания на свид. П. и свид.С., както и наред с отразяването в неуспешно оспорения протокол за ПТП, потвърждават спорното обстоятелство на наличие на заледен участък, в който под действие на центробежната инерционно сила и намалено сцепление при навлизане в участък от завоя със заледена пътна настилка, автомобилът напуска платното за движение и се преобръща. От свидетелските показания, а и от протокола за ПТП се установява безспорно факта, че този участък от пътя не е бил опесъчен. По отношение на маркировката, въззивният съд споделя напълно изводите на районния съд, че не е доказано по безспорен начин твърдението за поставен знак „Внимание хлъзгав участък“, тъй като това е само по твърдение на заинтересования свидетел Ш., а от писмените доказателства не може да се установи по категоричен начин точното място, на което евентуално този знак е бил поставен. Спътниковите снимки са от период след ПТП.

Между страните не се спори, че път ІІ-48 е път от републиканска пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция “Пътна инфраструктура”, която е юридическо лице – второстепен разпоредител с бюджетни кредити /чл.2, ал.1 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция “Пътна инфраструктура”/. Съгласно разпоредбите на чл.29 и чл.30 от ЗП Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда. Освен това разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.

С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да се осигурят от Агенция “Пътна инфраструктура” чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно е установено, че по път ІІ-48, около 33 км. - път от републиканска пътна мрежа, е бил налице заледен участък, неопесъчен, в остър ляв завой, като по този начин е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл.29 и чл.30 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ. Не се установи наличие на поставени по пътя знаци, означаващи наличие на неравности на пътното платно. За ангажиране на отговорността на Агенция “Пътна инфраструктура”, гр.София по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.

От събраните пред районния съд доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице, безспорно се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Агенция “Пътна инфраструктура” и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е навлизането на процесния товарен автомобил м.“Ивеко“, ДК №РВ 8471 АК от сух в заледен, неопесъчен участък в остър ляв завой, което е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Агенция “Пътна инфраструктура”.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети, описани в протокола и в описа на застрахователя при извършения оглед на увреденото застраховано МПС.

Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от първоинстанционния съд допълнителна съдебна авто-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като обосновано, дадено от вещо лице в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основание за се съмнява и неоспорено от страните. Според заключението стойността на вредите е 17360лв. – пазарната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие, като щетата е тотална. Тази стойност представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща на обезщетяване от Агенция “Пътна инфраструктура”, гр.София на основание чл.49 от ЗЗД. От тази щета застрахователя – ищцовото дружество по силата на сключения и валиден към датата на застрахователното събитие договор за застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 12650,40лв., т.е. по-малко от действителните, подлежащи на обезщетяване вреди и това е и исковата претенция.

С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Агенция „Пътна инфрастуктура” по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ.

Съдът намира направеното от ответника в първоинстанционното производство и от третото лице помагач на страната на ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС за основателно. От заключението по допуснатата и изслушана от районния съд авто-техническата експертиза, кредитирано изцяло от съда, се установява, че вероятната скорост на движение на товарния автомобил, непосредствено преди процесното ПТП е била между 35 и 45 км/ч, а критичната скорост в зоната на местопроизшествието във втората половина на завоя при заледена асфалтова настилка е в границите на 32-41 км/ч. Следователно действителната скорост е надвишавала критичната скорост за завоя при този пътен участък, като вещото лице е посочило, че ако водачът бе управлявал автомобила със скорост 30 км/ч или с по-ниска и е извършвал необходимите адекватни действия с управлението на автомобила – волана и при внимателна употреба на спирачната система, той би могъл да предотврати настъпването на произшествието. От друга страна обаче, вещото лице е посочило, че и при по-ниска от препоръчителната и критична скорост, може да се допусне ПТП, защото при заледен участък и изключително важно внимателно да се борави с волана  и спирачната система. С оглед на това съдът намира, че е налице несъобразяване на водача на автомобила с разпоредбите на чл.20 от ЗДвП и несъобразяване на скоростта със състоянието на пътя и атмосферните условия.

Поради това съдът приема, че в случая е налице съпричиняване на вредите и съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали. След като прецени подробно причините, довели до настъпилото ПТП и вредите, съдът приема, че е налице 15% съпричиняване, поради което обезщетението за имуществени вреди, възлизащи на сумата от 17360лв. следва да се намали с посочения процент на съпричиняване. По този начин обезщетението за обезвреда на причинените вреди възлиза на сумата от 14756лв. Исковата претенция обаче е в по-нисък размер от 12650,40лв. и с оглед диспозитивното начало и забраната за присъждане свръх петитум, то съдът следва да присъди исковата сума, като уважи изцяло предявения първоначален главен иск.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба – 16.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед основателността на главния иск, основателен е и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от получаване на регресната покана – 27.06.2012г. до подаване на исковата молба – 16.05.2013г. Размерът на мораторната лихва върху дължимата главница от 12650,40лв. за посочения период възлиза на сумата от 1146,98лв., определен по реда на чл.162 от ГПК. Следователно и първоначалната акцесорна претенция е основателна и доказана в пълния претендиран размер и следва да се уважи.

Като е достигнал до други правни изводи по отношение на първоначалните искове, предявени от застрахователя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” против Агенция „Пътна инфраструктура“, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази му част и вместо него да се постанови ново, с което първоначалните искови претенции бъдат изцяло уважени.

ІІ. По отношение на предявените от Агенция „Пътна инфраструктура“ против третото лице помагач ДЗЗД „Строителство и поддържане на пътища“ обратни искове:

 С уважаването на първоначалните искове, се е сбъднало условието, под което евентуалните обратни искове са предявени и с отмяната на отхвърлителното първоинстанционно решение, то обратните искове са отново висящи и въззивният съд дължи произнасяне по тях, независило, че районният съд няма такова /чл.271, ал.2 от ГПК/.

Въззивният съд намира предявените от ответника по първоначалните искове Агенция „Пътна инфраструктура“ против третото лице помагач ДЗЗД „Строителство и поддържане на пътища“ обратни искове за заплащане на сумите, за които той евентуално ще бъде осъден по първоначалните искове по чл.213 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за неоснователен и недоказан.

 Основанието на така предявения при условията на евентуалност обратен иск е сключен Договор за поддържане на пътищата, стопанисвани от АПИ – ОПУ - Сливен, в т.ч. въпросния път ІІ-48 Котел, от 2011г. без дата, по силата на който Агенцията е възложила на дружеството извършване на дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни  работи/ на 540,500 км. от републиканската пътна мрежа на територията на ОПУ – Сливен.

Между страните не се спори относно обстоятелствата, че договорът е сключен, че това е станало на 02.11.2011г., в сила за изпълнителя от 11.11.2011г. и че въпросния пътен участък е включен в обхвата му. Тъй като в случая се касае за наличие на заледен участък, то се твърди неизпълнение на задължение по зимно поддържане на въпросния път ІІ-48.

От събраните по делото пред районния съд писмени и гласни доказателства /свидетелите Г.Т. и Л.Д./ е установено, че заданието за зимното поддържане на пътищата е получено от дружеството изпълнител по договора на 24.11.2011г., а указанието е зимното поддържане и съответните дежурства да започнат от 25.11.2011г., т.е. след настъпването на ПТП, вредите от които са предмет на първоначалния регресен иск и на обратния такъв. Не се установи по делото преди въвеждане на денонощното дежурство /25.11.2011г./ ОПУ да е възлагало инцидентно на дружеството – изпълнител по договора за поддръжка на пътната мрежа дейности по обезопасяване, съответно опесъчаване на въпросния пътен участък /път ІІ-48, км.33/ на 22.11.2011г. Следователно за изпълнителя – ответник по обратния иск не е имало задължение за осъществяване на дейностите по зимно поддържане, в т.ч. опесъчаване на заледения участък, в който е настъпило процесното ПТП, за да се ангажира неговата договорна отговорност за неизпълнение на това задължение. При това положение предявения спрямо ДЗЗД „Строителство и поддържане на пътища“ обратен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на въззивника - ищец по първоначалните искове ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски в пълния доказан размер – 2477,22лв. пред първа инстанция и 1569,21лв. пред въззивната инстанция. Поради това решението на СлРС в частта, с която е отхвърлено искането за разноски на застрахователното дружество ще се отмени като неправилно и незаконосъобразно и въззивният съд ще присъди разноските в посочените размери за пред двете инстанции.

На ответника по първоначалните искове в първоинстанционното производство – Агенция „Пътна инфраструктура“ и ищец по обратния иск, с оглед уважаването на първоначалните искове и отхвърлянето на предявения от него обратен иск, не се дължат разноски по делото. Поради това решението на СлРС в частта, с която искането му за разноски е отхвърлено, следва да се потвърди.

На ответника по обратния иск – третото лице помагач ДЗЗД „Строителство и поддържане на пътища“ с оглед изхода на спора по обратния иск – отхвърляне на същия като неоснователен и недоказан се дължат разноски по този иск на основание чл.78, ал.3 от ГПК от ищеца по обратния иск Агенция „Пътна инфраструктура“ и следва да се присъдят в доказания размер от 1144лв. за първа инстанция и 944лв. за въззивната инстанция /за юрисконсултско възнаграждение/. Решението на СлРС, в частта, с която е отхвърлено искането на дружеството за присъждане на разноски следва да се отмени и такива да се присъдят в посочените размери.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №27/19.01.2016г., постановено по гр.д.№1628/2013г. по описа на Сливенски районен съд в частите, с които са отхвърлени предявените от Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., пл.”П.” №*, ЕИК 000694286 против АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. “М.” №*, както следва: регресен иск по чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12650,40лв., представляваща заплатено обезщетение на трето лице – „И.-п.““ ООД, като собственик на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „60Ц15“, с ДКН РВ 8471 АК, по застраховка „Бонус Каско“ със застрахователна полица №5А014917/01.07.2011г. за покриване на щетите, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 22.11.2011г. около 09,35 ч. на територията на Община Котел – път ІІ-48; акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1146,98лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 12650,40лв. за периода 27.06.2012г. – 16.05.2013г., както и в частта, с която отхвърлени са исканията за присъждане на разноски на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София в размер на 2477,22лв. и на ДЗЗД „Строителство и поддържане на пътища“, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. “М.” №* ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., пл.”П.” №*, ЕИК 000694286, на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от 12650,40лв. /дванадесет хиляди шестстотин и петдесет лева и четиридесет ст./, представляваща платеното на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение по застрахователна полица “Бонус Каско“ №5А014917/01.07.2011г. за причинени имуществени вреди от настъпило на 22.11.2011г. около 09,35 ч. на територията на Община Котел – път ІІ-48 застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 16.05.2013г. до окончателното й изплащане; сумата от 1146,98лв. /хиляда сто четиридесет и шест лева и деветдесет и осем ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла върху главницата от 12650,40лв. за периода от 27.06.2012г. до 16.05.2013г.; сумата от 2477,22лв., представляваща направените пред първа инстанция разноски и сумата от 1569,21лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. “М.” №* против ДЗЗД „Строителство и поддържане на пътища“, гр.С., ул.“С. ш.“ №* при условията на евентуалност обратни искове за заплащане на сумите, които тя е осъдена да заплати основание чл.213 от КЗ /отм./ и на осн. чл.86 от ЗЗД на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, поради неизпълнение на договорно задължение за зимно поддържане на път ІІ-48, км. 33,  като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. “М.” №* ДА ЗАПЛАТИ на ДЗЗД „Строителство и поддържане на пътища“, гр.С., ул.“С. ш.“ №* сумата от 1144лв., представляваща направените пред първа инстанция разноски по обратния иск и сумата от 944лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски по обратния иск.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №27/19.01.2016г., постановено по гр.д.№1628/2013г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част /отхвърлено искане за разноски на Агенция „Пътна инфраструктура“ и обявяване за неуспешно на оспорването на истинността на протокол за ПТП №1183834/22.11.2011г. на РУП – Котел/, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

 

Решението е постановено при участието на ДЗЗД „Строителство и поддържане на пътища“, гр.Сливен в качеството му на трето лице помагач на страната на Агенция “Пътна инфраструктура“.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, предл. второ ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                 

                                                                                         2.