Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.04.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

                                    

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 120 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв.И., пълномощник на Д.Г.К. против Решение № 111/17.02.2016г. по гр.д. № 3433/2015 г. на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивницата против Дом за възрастни хора с умствена изостаналост – селище К. с.Б., община Сливен искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 163/15.09.2015 г. на Директора на дома, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и за възстановяване на заеманата до прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „социален работник в дома“. С обжалваното решение въззивницата е осъдена да заплати деловодни разноски.

Във въззивната жалба е посочено, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, както и че е постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Жалбоподателката счита, че тя не е била задължена да осъществява контрол върху потребителката М.П. относно лична хигиена, хранене и нощуване в периода от 03.08.2015 г. до 07.08.2015 г., тъй като тя била задължена по длъжностна характеристика т.29 да води присъствена книга на потребителите за съответния блок, а именно бл. 5а. Потребителката М.И. била разпределена в бл.3, поради което тя нямала задължение да следи за нейната хигиена, хранене и нощуване. Тя също така не била задължена да организира екипна среща за проблемите с потребителката Иванова, както било посочено в т.4 от заповедта за уволнение. От друга страна от обжалваното решение не ставало ясно защо съдът е приел, че посочените нарушения са тежки. За да се стигне до налагане на такова тежко дисциплинарно наказание, работодателят е следвало да се съобрази с тежестта на конкретното дисциплинарно уволнение съобразно разпоредбата на чл. 189 от КТ. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, да бъдат уважение предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и да й бъдат присъдени деловодни разноски. С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Директора на „ДВХУИ“ – селище Качулка З.С., с която жалбата е оспорена като неоснователна и е посочено, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че с бездействията описани в т.3 и т.4 от заповедта за уволнение, жалбоподателката е осъществила състава на чл. 187 т.3 от КТ като не е изпълнила възложената по длъжностна характеристика работа. Описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са били възстановени, индивидуализирани и конкретизирани и доказани с представени по делото писмени доказателства. Посочва се, че неизпълнението на възложената работа представлява тежка нарушение на трудовата дисциплина и засяга същността на трудовото правоотношение като засяга престацията, която работника дължи по трудовото правоотношение. Неизпълнението на възложената работа можело да бъде осъществено и с бездействие, когато работникът или служителят не изпълнява задълженията влизащи в трудовата му функция. Моли се съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не е направено искане за присъждане на разноски. По делото няма подадена насрещна въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. И. , който поддържа въззивната жалба , оспорва отговора по нея , моли да се отмени първоинстанционното решение като се уважат исковите претенции на доверителката му и да му се присъдят разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 18.02.2016г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 01.03.2016 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС –Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

Пред първоинстанционния съд били предявени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 и 2 от КТ за признаване за незаконосъобразна и за отмяна на заповед № 163/15.09.2015 г., на Директора на дома, с която трудовото правоотношение между страните е било прекратено, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

В настоящия случай трудовото правоотношение между страните е било прекратено, поради налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

На първо място следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства, безспорно се доказа, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е била спазена и това е обстоятелство, което не се спори от страните.  

В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са посочени общо седем нарушения на трудовата дисциплина, осъществени от въззиваемата К., които са мотивирали работодателят й да й наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Първоинстанционният съд е приел, че описаните бездействия в т.3 и 4 от  Заповедта осъществяват състава на чл.187 т.3 от КТ като тя не е изпълнила възложената й по длъжностна характеристика работа. Във въззивната жалба се твърди, че К. не е извършила нарушение на трудовата дисциплина за твърденията изложени в т.3 и 4 от Заповедта за дисциплинарно наказание. В т.3 от Заповедта е посочено, че К. не е осъществила контрол върху потребителката П. относно личната й хигиена, хранене и нощуване за периода от 03.08.2015 г. до 07.08.2015 г., а в т.4 е посочено, че тя не е проявила инициатива и не е взела мерки за да се организира екипна среща за проблемите с потребителката П..

По делото е приложена длъжностна характеристика на въззивницата К. в т.15 от която е отразено, че тя е длъжна да участва в изпълнението на дневната програма за обслужване и обгрижване на потребителите, в т.16 е посочено, че тя е длъжна да контролира социалното обслужване задоволяващо в максимална степен индивидуалните и специфични нужди на настанените лица, задоволяване на ежедневните потребности на потребителите – външен вид, хигиена, хранене, а в т.18 е задължена да следи за изпълнението на планираните грижи – задоволяване на ежедневните потребности, медицинското обслужване, личната хигиена и хигиената на битовата среда на потребителите. Всички тези задължения на жалбоподателката могат да бъдат нарушени, както с активни действия, така и с пасивно поведение от нейна страна. В настоящия случай тя е извършила нарушение на трудовата си функция именно осъществявайки бездействие по отношение на потребителката П.. Следва да се отбележи, че никъде по длъжностна характеристика, трудов договор или допълнително споразумение към трудов договор не е посочено, че въззивницата отговаря единствено за потребителите настанени в бл.5а. Тя следва да полага дължимите по трудова характеристика грижи спрямо всички потребители, които са в ДВХУИ „Качулка“. Очевидно конкретното й място на работа е било в бл.5а, но като осъществявала трудовите си задължения тя е следвало да следи и за потребителите, които обичайно не са разпределени за спане в този блок. Недопустимо е за толкова дълго време от няколко денонощия К. да не е обърнала внимание, че потребителката М.П. прекарва повечето време от денонощието в бл.5а без да получава там храна, грижи за облеклото и хигиената, в стаите и терасите на други потребители от мъжки пол, при условие че е била запозната с нейното заболяване, а именно „умерена умствена изостаналост“. К. е следвало да си даде сметка, че потребителката П. не е в състояние самостоятелно да се грижи за своето облекло и прехрана и е следвало да обърне своевременно внимание на нейното пребиваване в бл.5а. В този смисъл тя е следвало и да инициира среща с колегите си , на която да се обсъди проблемът и да се вземат своевременни мерки за безопасността на П..

След като основното задължение на въззивницата при изпълнение на трудовите й задължения е било да се грижи за физическата и психическа безопасност на потребителите настанени в селище Качулка, а тя не е осъществила това си задължение със своето пасивно, неангажирано и незаинтересовано поведение тя е осъществила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.3 от КТ.

При определяне на вида дисциплинарно наказание „уволнение“ работодателят се е съобразил освен с конкретното нарушение, което в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като „маловажно“, и с предишните наложени дисциплинарни наказания “забележка“ и „предупреждение за уволнение“, второто от които е било наложено на 12.02.2015 г., т.е. настоящото дисциплинарно наказание е било осъществено в едногодишния срок от налагане на предходното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.  Може да се направи извод, че е била налице една тенденция в нарушаване на трудовата дисциплина, което очевидно е повлияло на работодателя при налагане на най-тежката дисциплинарна санкция, а именно „уволнение“.

Правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.

         Тъй като не е направено искане за присъждане на деловодни разноски от въззиваемата страна , такива не следва да се присъдят.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/17.02.2016г. по гр.д. № 3433/2015г. по описа на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.