Р Е Ш Е Н И Е  № 60

 

гр. Сливен, 22.04.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: С. МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА        

 

при секретаря С., като разгледа докладваното от младши съдия  Нина Коритарова възз.гр.д. № 121 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от  В.Я.К., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. С.С. ***, със съдебен адрес к-с „П.”, ет. *, офис * против Решение № 15 от 14.01.2016 г.   по гр.д.№  1244/2015 г. на   Районен съд – Сливен, с което  се отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от него иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 199а КЗ против „Кардиф Животозастраховане, клон България” КЧТ, ГР.С., ЕИК 175190059, със седалище и адрес на управление в ГР.С., ул. „Х.Б.” № *, ет.*, представлявано от управителя М.Е.К., с който се претендира последния да бъде осъден да заплати на конституиралия се съищец на основание чл. 26, ал. 4 ГПК „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, ГР.С., ЕИК175070632, със седалище и адрес на управление в ГР.С., район В., ул. „О.” № *, ет. *, представлявано от М.Ф. сумата от 3400 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Кредитна протекция плюс” № 1272168 от 23.09.2013 г. във връзка с настъпило застрахователно събитие „смърт” на С. М. П.- кредитополучател по договор за банков потребителски кредит № 1272168/23.09.2013 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

           Въззивникът –ищец в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение, като неправилно и незаконосъобразно.

          Твърди, че с Договор № 1272168 от 23.09.2013 г., сключен от неговата наследодателка С. М. П. с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД е бил рефинансиран и покрит съществуващ потребителски кредит към „Уникредит Булбанк” АД. Посочва, че към същия договор била налице застраховка „Кредитна протекция плюс”, която имала за предмет като покрит застрахователен риск „Смърт” на застрахованото лице, настъпила в резултат на злополука или заболяване,  което било видно от приложения Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс” № 1272168. Застрахователната сума, която се била дължала при реализиране на покрития застрахователен риск „Смърт” бил балансът по кредита. В този случай срокът на застраховката бил течал от 00:00, в който застрахованият бил усвоил сумата по договора си за кредит до 24 часа на датата на падежа на последната погасителна вноска, съгласно първоначалния погасителен план на договора за кредит. В същия сертификат бил посочен и начина на изчисляване на застрахователната премия и ползващите се лица, които били „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, в случай на пълно предсрочно погасяване на кредита- застрахованият или неговите наследници, ако не било поискано връщане на премията.

         Оспорва изводите на районния съд, че заболяването захарен диабет било причина за настъпването на смъртта на застрахованото лице, като се позовава на обясненията, дадени от вещото лице в хода на неговия разпит по време на проведеното в първата инстанция съдебно заседание. Счита, че застрахователната полица следвало да покрие баланса по кредита, тъй като било настъпило застрахователното събитие „смърт” на застрахованото лице. Жалбоподателят посочва, че застрахователят би следвало да изиска писмени доказателства относно здравословното състояние на неговата наследодателка или да я изпрати на прегледи преди да бъде отпуснат кредит. На следващо място наследодателка била си плащала редовно всичките вноски по кредита и по застраховката, които били удържани от банковата й сметка, на която и били превеждали заплатата, като след смъртта й последната й заплата послужила за погасяване на още три месечни вноски и една частична. Счита, че не следва да погасява останалите задължения по договора за потребителски кредит, в качеството си на наследник на застрахованото лице, тъй като към договора за кредит, сключен от последното имало валидна застраховка „Кредитна протекция плюс”, с покрит риск „Смърт” на кредитополучателя, която следвало да покрие остатъка по кредита, тъй като бил настъпил този риск, като претенциите на банката следвало да бъдат насочени към застрахователя.

          Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да бъде уважен предявения от него иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 199а КЗ, като осъди „Кардиф Животозастраховане, клон България” КЧТ, ГР.С. да заплати на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД сумата от 3400 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Кредитна протекция плюс” № 1272168 от 23.09.2013 г. във връзка с настъпило застрахователно събитие „смърт” на С. М. П.- кредитополучател по договор за банков потребителски кредит № 1272168/23.09.2013 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и да му присъди направените от него разноски в производството.

            С въззивната жалба е  направено   доказателствено искане за въззивната фаза на производството- да бъде поставен допълнителен въпрос на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-медицинска експертиза- Освен заболяването захарен диабет, възможно ли е причината за смъртта да бъде друга? 

      В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от „Кардиф Животозастраховане, клон България” КЧТ чрез пълномощника В.А.. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.  

                 С отговора на въззивната жалба, подаден от ответника в първоинстанционното производство „Кардиф Животозастраховане, клон България” КЧТ, се оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна и се моли съда да я остави без уважение. 

            Въззиваемото дружество намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и обосновано и моли съда да го потвърди. Правилен бил извода на първоинстанционния съд, че отказът на застрахователя да плати застрахователното обезщетение и размера на остатъка на кредита бил законосъобразен. Видно било от събраните по делото доказателства, че на 23.09.2014 г. С. М. П. била сключила с УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД договор за отпускане на потребителски кредит към който договор била добавена застраховка по застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс”, предоставена от Кардиф Животозастраховане, клон България” КЧТ. Твърди, че в Декларацията за приемане на застраховането и Общите условия по програми „Кредитна протекция Плюс” и „66 плюс” било посочено, че застрахованото лице следвало да декларира здравословното си състояние. С. М. П. не била отбелязала, че това твърдение било вярно.  В същата декларация било посочено, че в случай че застрахованият не могъл да декларира отсъствие на здравословен проблем по отношение на покритите застрахователни рискове „Смърт в резултат на злополука или заболяване”; „Трайно намалена или загубена работоспособност над 70 % в резултат на злополука или заболяване” и „Временна неработоспособност в резултат на злополука или заболяване”, то застрахованото лице се било считало за застраховано за тези рискове само ако били настъпили в резултат на злополука.  Видно било от представеното на застрахователя съобщение за смърт, че основната причина за настъпването на смъртта на застрахованото лице била „исхемичен мозъчен инсулт”, а от представените по делото медицински документи се било установявало, че застрахованото лице страдало от захарен диабет ІІ тип неинсулиново зависим, дългогодишна артериална хипертония, датиращи от времето преди сключването на застраховката, а през 2010 г. било претърпяло и радикална масектомия по повод установено злокачествено образувание на млечната жлеза. Счита, че от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установявало, че имало връзка между заболяването захарен диабет и причината за настъпването на смъртта- мозъчен инсулт. Освен това в чл. 10 от Общите условия за застрахователната програма „Кредитна протекция плюс”, които били известни и приети от застрахованото лице било предвидено, че застрахователят се освобождавал от отговорност за извършване на застрахователно плащане при риск смърт в случаите, когато застрахователното събитие било настъпило в резултат на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за които застрахованото лице било получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в двегодишен период преди датата на застраховката. Възразява, срещу направеното от въззивника доказателствено искане за поставяне на допълнителен въпрос на вещото лице по приетата и неоспорена от него съдебно-медицинска експертиза.         

          По отношение на направеното от въззивника доказателствено искане настоящият въззивен състав с определение, държано в закрито с.з от 29.03.2016 г.,  е счел, че вещото лице вече е изразило своето становище по поставения въпрос, както в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, така и при отговора на поставените му в хода на разпита пред първоинстанционния съд въпроси. На следващо място това искане с оглед чл. 266 ГПК е преклудирано, тъй като не се отнася до установяването на нововъзникнали или до новоузнати факти и обстоятелства. С оглед на изложеното настоящият въззивен състав е оставил без уважение направеното от жалбоподателя доказателствено искане за допълване на съдебно-медицинската експертиза, изготвена по делото.

         В с.з., въззивникът, редовно призован,  не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 ГПК адв. С.С. ***, който поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

         В с.з. въззиваемата банка, конституирана като съищец в първоинстанционното производство не се представлява от процесуален представител по закон или по пълномощие по чл. 32 ГПК.

        В с.з. въззиваемото застрахователно дружество редовно призовано не се представлява от процесуален представител по закон или по  пълномощие по чл. 32 ГПК .

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. При така установената фактическа обстановка въззивният съд, обаче НЕ СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд.

 Въззивният съд намира жалбата за основателна и по следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд ограничава своята проверка единствено по отношение на въведените във въззивната жалба оплаквания, освен когато следва да приложи императивна правна норма или да следи служебно за интереса на някоя от страните. В случая първоинстанционният съд е направил погрешна правна квалификация субсумирайки относимите към правния спор факти към разпоредбата на чл. 134 ЗЗД. Банката е кредитор по договора за потребителски кредит, а не длъжник на наследника на кредитополучателя, който е встъпил в неговите права по този договор и последния не може да предяви косвения иск по чл. 134 ЗЗД, тъй като не е процесуално легитимиран поради липса на качеството кредитор. Правилната правна квалификация на така предявения иск е иск с основание чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл.22 ЗЗД във вр. с чл.199а КЗ /отм./. С оглед изложените от ищеца твърдения в исковата молба следва, че той в качеството си на наследник на кредитополучателката по договора за потребителски кредит встъпва в нейните права на застраховано лице и уговарящ /стипулант/ по застрахователния договор в полза на третото лице – банката след реализиране на застрахователното събитие, а именно смърт на застрахованото лице и претендира от застрахователното дружество, което се явява обещател /промитент/ по този договор да изплати на третото лице банката /бенефициер/ застрахователното обезщетение, което е уговорено под формата на погасяване на остатъка от  потребителския кредит в твърдяния размер от 3400 лв. По своето естество това е претенция за изпълнение от изправна страна по договор в полза на трето лице, като дължимата престация, която се претендира съставлява осъществяване на задължението да се изпълни от страна на обещателя по договора на третото лице съобразно уговорката в негова полза.

  Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното от фактическа страна:

На 23.09.2013 г.  между наследодателка  на ищеца К. С. М. П. и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД бил сключен Договор № 1272168 от 23.09.2013 г., с който бил рефинансиран и покрит съществуващ потребителски кредит към „Уникредит Булбанк” АД. С оглед обезпечаване на изпълнението на задължението на кредитополучателката П. по същия този договор била сключена с ответното застрахователно дружество „Кардиф Животозастраховане, клон България” КЧТ  застраховка „Кредитна протекция плюс”, която имала за предмет като покрит застрахователен риск „Смърт” на застрахованото лице П., настъпила в резултат на злополука или заболяване. Застрахователната сума, която се  дължала при реализиране на покрития застрахователен риск „Смърт” била балансът по кредита. Застраховката била сключена на основание чл. 199а от КЗ /отм./, тъй като  е в полза на кредитиращата институция „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД и при настъпване на застрахователното събитие „смърт” на застрахованото лице застрахователната сума щяла да бъде изплатена на банката. Застрахованото лице било подписало декларация, с която потвърждавало, че е клинично здраво, няма определен от ТЕЛК/НЕЛК процент на инвалидност и не страда от злокачествени и психични заболявания. Покритият застрахователен риск бил „Смърт” настъпила в резултат на заболяване или злополука. В чл. 10 от Общите условия на застраховката се предвижда изключване на отговорността на застрахователя в случай, че смъртта е настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованото лице било получило медицинско консултиране, диагностициране и лечение в двегодишен период преди датата на застраховката. На 08.05.2014 г. застрахователя бил уведомен за настъпилото  на 24.04.2014 г. застрахователно събитие „Смърт” на застрахованото лице в резултат на заболяване, като отказал да извърши застрахователното плащане по предявената от застрахованото лице претенция.

   При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи.

  Няма спор между страните, че ищецът В.К., в качеството му на наследник на С. П. и встъпващ в нейните права и ответното застрахователно дружество са обвързани от договорна връзка, обективирана в Договор № 1272168 от 23.09.2013 г., представляваща валиден правопораждащ ЮФ, насочен към пораждане на определени правни последици и съдържащ характеристиките на договор за застраховка. Няма спор, че по него наследодателката на ищеца В.К. е дейставала в качеството си на уговарящ, а застрахователят - в качество на обещател и че третото, ползващо се от договора лице е банката. Страните не спорят, че договорът е породил своето правно действие.  Оспорва се  настъпването на събитие- „смърт”, представляващо покрит риск от застрахователния договор.

І.   По въпросът за активната процесуална легитимация.

 Същата представлява положителна процесуална предпоставка от рода на абсолютните такива, за наличието на която съдът следи служебно. Активната процесуалноправна легитимация представлява едно от условията, които следва да съществуват за надлежното упражняване на правото на иск. Същата определя кому принадлежи правото на иск и е свързана с принадлежността на правото, чиято защита се търси. В този случай говорим за типична активна легитимация, но не е необходима такава, свързана с принадлежността на правото, чиято защита се търси от спора . Ако това е така, следва да бъдат установени фактите, които обуславят правото на иск на процесуалния субституент. Т.е. процесуалната легитимация сочи коя е надлежната страна по процесуалното правоотношение и следва да бъде направена разлика между понятията активна процесуална легитимация и материалноправна такава. Последната сочи, кои са страните в материалното правоотношение и е свързана с извода на съда относно основателност на претенцията, докато активната процесуалноправна легетимация, като задължително, абсолютно условие за съществуване на правото на иск, е свързана с извода на съда относно допустимостта на претенцията. В този смисъл е и Решение № 292 от 28.04.2005 г. по гр.д. № 31/2005 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, в което ВКС изрично се произнася относно тази разлика, в приложение на разпоредбата на  чл. 22 ЗЗД. От друга страна, възприетото от въззивната инстанция становище, че касаторът нямал активна легитимация да води иска, защото застрахователният договор бил сключен по реда на  чл. 22 ЗЗД в полза на трето лице и само последното било титуляр на правото на иск срещу застрахователя, не разграничава последователно понятията активна материалноправна и активна процесуалноправна легитимация. В този смисъл е и Определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 518/2009 г., ІІ ТО, ТК. Ноторно е, че правото на иск е по дефиниция процесуално правомощие, необусловено от материалноправни предпоставки. Не може поради това, основателността на иска да се превръща в предпоставка за неговата допустимост. Изключено е да се въздигне самото съществуване на спорното право в условие, за да започне исковият процес, след като именно в него всяка от страните търси защита на своето правно твърдение, а чрез това и на правото, което посредством същото брани. Исковият процес - за разлика от изпълнителния или от обезпечителния - никога не се прекратява, ако в хода на провеждането му се окаже, че предявеното от ищеца право не съществува, тъй като в този случай защитната функция на този процес ще се обективира в потвърждаване на онова правно положение, което е поддържал ответникът. Въпросът е дали  наследника на ищцата, която се явява стипулант по застрахователния договор сключен в полза на трето лице – банката е надлежна страна по процесуалното правоотношение и ако е, дали действа като типична надлежна страна или като процесуален субституент на ползващото се от договора лице.

 

 Процесуалната субституция представлява нетипична процесуална легитимация, която не произтича от принадлежността на правото, засегнато от правния спор. Допустима е само в предвидените от закона случаи и нейн правопораждащ ЮФ е само и единствено закона. Нейн правопораждащ ЮФ не може да е договор, сключен между страните по делото, включително и за поръчка или упълномощаване. Случаите на процесуална субституция са лимитативно посочени от нормотвореца. В настоящият случай ищецът действа като страна активно легитимирана да предяви осъдителна претенция- правото му да предяви осъдителния иск е породено от съществуващо между него в качеството му на наследник на уговарящия и ответника материалноправно отношение - договор за застраховка, по което същият е изправна страна, действащ в качеството си на уговорител, който като страна по договора - имащ двустранен и възмезден характер - е легитимиран да иска изпълнение по него. Това изпълнение е съгласно постигнатото съгласие - да престира в полза на третото лице, бенефициер по договора, уговореното застрахователно обезщетение, поради това, че е настъпило застрахователното събитие. Т.е. претенцията е насочена към изпълнение на договора и то съгласно уговореното - да се извърши плащане в полза на бенефициера, посочен в застрахователната полица. По виждане на състава, тъй като искането е за плащане на третото, ползващо се от договора лице, то задължителна практика, постановена с Решение № 10/10.06.2009 година по т.д.№ 510 по описа на ВКС, ТО, Второ ТО, се явява неотносима към настоящия казус, тъй като отговорът, който дава цитираното решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е свързан с възможността уговорителят да претендира изпълнение по договора за застраховка, но в негова, а не в полза на бенефициера и възможността отмяната на уговорката в полза на третото лице да бъде обективирана в исковата молба, а не с нарочно писмено изявление от страна на уговарящия.

 

 Трето лице е съищец в процеса, не е страна по договора, но в неговия патримониум са настъпили последиците от договора и съгласието, което същото е обективирало в процеса, чрез извършените процесуални действия, сочи на приемане на уговорката в негова полза. Нещо повече, такова съгласие е постигнато и обективирано в договора за потребителски кредит и именно в изпълнение на същия, кредитополучателят е сключил и договор за застраховка в полза на банката. В случая обещател и уговарящ са постигнали съгласие, при настъпване на застрахователно събитие, обещателят да заплати на третото лице застрахователната сума, представляваща застрахователно обезщетение.

 Няма пречка уговарящият да иска от обещателя да изпълни задълженията си по договора за застраховка, тъй като постигната уговорка е именно такава - при настъпване на застрахователното събитие - обещателят и застраховател по сделката, да престира обезщетението на банката- кредитор. Това е посредствената престация на длъжника по договора за банков кредит - при настъпване на посочените от страните по полицата, застрахователни събития кредиторът по договорът за кредит да получи плащане, под формата на обезщетение, а кредитополучателят да се освободи от задължението за плащане по договора за кредит. Липсата на изпълнение по договора за застраховка не лишава уговарящият да има самостоятелно право да иска от обещателя изпълнение по сделката. Той има това право, тъй като е страна по договора и в това си качество има своето самостоятелно основание за иска изпълнение. Едновременно с това, такова право има и бенефициерът, но това право не произтича от обвързаността му с договор с обещателя, а от несамостоятелната, възниквала въз основа на договора за застраховка / договор в полза на трето лице/, облигационна връзка. В резултат на съществуващата между застрахователното правоотношение договорна връзка, е породено вземането на бенефициера по отношение на обещателя, но тази връзка не е част от съществуващия договор, тъй като не дава възможност на бенефициера да упражнява други права, които са присъщи на уговарящия по договора - да иска да развали договора, да унищожи същия, за разлика от уговарящия. Единственото, което може да иска бенефициерът е изпълнение по договора. Това е, което е общото между уговарящия и третото лице е възможността да искат изпълнение, но всеки на свое самостоятелно основание и в този смисъл уговарящият и третото лице - съищци в производството, се явяват другари в процесуалната връзка с ответника.

 По отношение на характера на това другарство. Съдът счита, че в случая е налице необходимо задължително другарство, тъй като правните последици на настоящото съдебно решение би следвало да бъдат еднакви и по отношение на стипуланта и на бенефициера, което важи както за силата на присъдено нещо, така и за изпълнителната сила. Общите факти са свързани с настъпване на застрахователното събитие и изпълнение на задължението на обещателя по договора в полза на третото лице.

  При изложеното, по виждане на състава, претенциите са процесуално допустими - предявени от надлежни страни, не е налице процесуална субституция, тъй като твърденията им произтичат от фактите по материалното правоотношение, с оглед притежанието на правото, засегнато от спора. Макар и правопораждащият за правото на иск факт на двата ищци да е договорът в полза на трето лице, В.К.  разполага, в качеството си на страна, по договора, с възможността да иска изпълнение на същия, а третото лице - банката, има самостоятелно право, породено от възникналата като производна и несамостоятелна облигационна връзка от договора за застраховка, да иска изпълнение по сделката. Двамата съищци действат като необходими другари, при идентичност на фактите, очертаващи материалната връзка, обвързваща страните по процесуалното правоотношение. В този смисъл настоящият състав на съда споделя Р № 1829/2000 г. на Пето ГО на ВКС, постановено по гр.д.№ 1241/2000 г. по описа на ВКС. В резултат на изложеното приема, че претенциите са процесуално допустими, което налага разглеждането им по същество на спора.  Не е без значение и факта, че ответникът с отговора на исковата молба признава, че същата е допустима и по този начин въззивиният съд, счита, че между страните не съществува правен спор относно допустимостта на производството.

ІІ.  По съществото на спора.

Застраховките „Живот”  и „Злополука” са лични застраховки, които имат за предмет лично неимуществено благо на застрахованото физическо  лице- неговия живот, здраве или телесна цялост. Застрахователното събитие може да бъде смърт, заболяване и телесно увреждане. При застраховката „Живот” причината може да бъде всякаква и рискът има универсален характер, докато при застраховката „Злополука” смъртта, телесно увреждане и загубата на работоспособност би  следвало да са настъпили единствено в резултат на злополука, която съставлява внезапно действаща отвън сила против волята на застрахования. Докато застраховката „Злополука” има само рисков характер, то застраховката „Живот” има и елементи на спестовност и няма обезщетителен характер. Ако се реализира застрахователното събитие „смърт” преди изтичане срока на договора застрахователната сума се изплаща на наследниците на застрахованото лице или на трети ползващи се лица посочени в договора. В случая е налице застраховка „Живот” сключена в полза на трето лице- банка. При настъпване на застрахователното събитие, а именно „смърт” на застрахованото лице се поражда в полза на третото лице правото да получи от застрахователя застрахователната сума, която не влиза в наследствената маса на застрахования и дължимостта й не зависи от приемането на наследството.Оттук следва, че това право на третото лице е самостоятелно. Така сключен този застрахователен договор съдържа в себе си характеристиките на договор в полза на трето лице предвиден в чл. 22 ЗЗД и се подчинява на общата уредба на този договор. Застрахованото лице е уговарящ, застрахователят е обещател, а третото ползващо се лице е бенефициер по този договор. Външното валутно правоотношение между стипуланта и бенефициера се е породило от договор за потребителски кредит, а вътрешното правоотношение между стипуланта и промитента се е породило от застрахователен договор в полза на кредитор с предмет застрахователен риск „смърт” на застрахованото лице, служещ като обезпечение за изпълнение на задължението на стипуланта по валутното правоотношение.

 

 По делото няма спор, относно наличието на валиден договор за застраховка, липсват възражения, че уговорителят е изправна страна по него, тъй като до момента на смъртта си е внасял редовно застрахователните премии.

Разпоредбата на чл. 199а от КЗ урежда хипотезата на договор за застраховка в полза на кредитор титуляр на вземания, произтичащи от сключен договор за банков кредит, като по силата на този договор застрахователя отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, за обезпечението на което е сключен застрахователния договор, ведно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случая страните са уговорили да се изплати застрахователното обезщетение към датата на реализиране на покрития застрахователен риск- „смърт” на застрахованото лице кредитополучател, което да се равнява на остатъка от отпуснатия кредит, именно към момента на настъпване на застрахователното събитие.

 Доколкото страните спорят относно наличието на покрит от застраховката риск, който въпрос е относим към основателността на предявения иск, същият неправилно е разрешен от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав приема за недоказано наличието на фактори или заболявания, довели пряко или косвено до смъртта на кредитополучателя, които на основание чл. 10 от приложимите Условия за обезщетения да представляват изключение от покритието по полицата. Въззивният съд не споделя  изводи на районния съд в обратния смисъл. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказано причината за смъртта на кредитополучателката, вписаната в акта за смърт -  исхемичен инсулт да е настъпила единствено и само в резултат на  захарния диабет, от който е страдала към момента на сключване на договора за потребителски кредит и за което заболяване не е била уведомила застрахователя. От заключението на изслушаната по делото СМЕ, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че не може да се приеме за доказано твърдението на ответното застрахователно дружество, че застрахованото лице е претърпяло мозъчен инсулт през 2012 г. и че диагностицирания карцином на млечната жлеза не могъл да бъде самостоятелен и независим фактор за настъпването на исхемичния инсулт. Било е необходимо извършването на аутопсия, за да се уточни със сигурност, коя е била основната и решаваща причина за настъпването на смъртта, която в случая не е направена. Вещото лице посочва и че в конкретния случай се касае за смърт, която може да е настъпила в резултат на въздействието на различни фактори, един от които е заболяването захарен диабет. Съдът намира, че не може нито от изготвената съдебно-медицинска експертиза, нито от отговорите на вещото лице, дадени при разпита му в първата инстанция да се направи категоричния извод, че исхемичния инсулт, който е посочен като причина за смъртта на кредитополучателката в акта за смърт е бил настъпил единствено в резултат на въздействието на захарния диабет като рисков фактор. Остава недоказано твърдението на ответното дружество, че е налице причинно-следствена връзка между заболяването захарен диабет, за което застрахованото лице не е уведомило застрахователя при сключване на застрахователния договор и исхемичния инсулт, който е станал причина за смъртта. С оглед изложеното по делото не е доказано наличието на изключен от застрахователното покритие риск, тежест за установяване на което носи ответникът, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) съдът приеме, че смъртта на наследодателя на ищеца В.К. представлява покрит от застраховката риск, за който застрахователят дължи плащане на обезщетение в уговорения в застрахователния договор обем, равняващ се на остатъчната стойност по кредита към датата на настъпване на застрахователното покритие съгласно действащия погасителен план и в случая съставляващ сумата от 4170, 52  лв.,  според  приетата и неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза, от които ищецът претендира 3400 лв. При това положение и с оглед липсата на непокрити от застрахователната сума вноски, не е налице остатък, който наследника на кредитополучателя следва да погаси със собствени средства.

От назначената и приета по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е видно, че размера на остатъка по кредита /баланса по кредита/ към датата на настъпване на застрахователното събитие „смърт” на застрахованото лице кредитополучател С. П., настъпило на 24.04.2014 г. е 4149, 43 лв. по отношение на застрахователното дружество и 4170, 52 ако се погасява задължението към банката, какъвто е настоящия случай. Общият размер на застрахователното обезщетение, равняващо се на остатъка по кредита надхвърля размера на претенцията на ищеца-3400 лв., като разликата между тях не следва да бъде присъждана от съда, тъй като би се нарушило диспозитивното начало и съдът би се произнесъл по претенция, с която не е бил сезиран. По отношение на платените вноски за погасяване на кредита след настъпване на застрахователното събитие в общ размер от 848,42 лв. въззивният съд намира, че те не се включват към размера на дължимото застрахователно обезщетение, така както е определен в чл. 9 от Общите условия на застраховката като равняващо се на баланса по кредита към настъпване на датата на смъртта и чл. 2 от дефинициите към Общите условия, според които „баланс по кредита” е остатъка по кредита към датата на последното редовно дължимо плащане от застрахования кридитополучател плюс лихвата върху този остатъчен баланс, изчислена от датата на последното плащане по кредита до датата на настъпване на застрахователното събитие.  Атакуваното решение следва да бъде  отменено и предявеният иск с правно основание чл. 22 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 199а КЗ, по който в качеството си на необходими другари са конституирани като съищци наследника на стипуланта страна по застрахователен договор сключен в полза на трето лице- банката и бенефициера по този договор, следва да бъде уважен като основателен. Застрахователното дружество в качеството си на обещател по този договор следва да бъде осъдено да заплати на банката застрахователното обезщетение, като погаси остатъка по договора за потребителски кредит в претендирания размер от 3400 лв., тъй като се е осъществил предвидения в застрахователния договор покрит застрахователен риск, а именно „смърт” на застрахованото лице.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите разноски, както са направени, както и разноските сторени от въззивника - сумата  от 836 лв., съставляваща разноски по делото сторените пред първата инстанция и сумата от 68 лв., съставляваща разноски по делото сторени пред въззивната инстация.Ръководен от гореизложеното съдът

 Р     Е     Ш     И  :  

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение № 15 от 14.01.2016 г.   по гр.д.№  1244/2015 г. на   Районен съд – Сливен,  като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Кардиф Животозастраховане, клон България” КЧТ, ГР.С., ЕИК 175190059, със седалище и адрес на управление в ГР.С., ул. „Х.Б.” № *, ет.* на правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с  чл. 22 ЗЗД във вр. с чл. 199а КЗ  да ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, ГР.С., ЕИК175070632, сумата  от  3400 лв., съставляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Кредитна протекция плюс” № 1272168 от 23.09.2013 г. във връзка с настъпило застрахователно събитие „смърт” на 24.04.2015 г. на С. М. П.- кредитополучател по договор за банков потребителски кредит № 1272168/23.09.2013 г., в ИЗПЪЛНЕНИЕ на задължението си поето по застрахователния договор „Кредитна протекция плюс” № 1272168 от 23.09.2013 г. в полза на трето лице сключен със С. М. П., наследодателка на ищеца В.Я.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ведно със законната лихва за забава, считано от 24.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА  „Кардиф Животозастраховане, клон България” КЧТ, ГР.С., ЕИК 175190059, със седалище и адрес на управление в ГР.С., ул. „Х.Б.” № *, ет.* да заплати на  В.Я.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата  от  836 лв., съставляваща разноски по делото сторените пред първата инстанция и сумата от  68 лв., съставляваща разноски по делото сторени пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска до 5 000 лв.

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

                    2.