Р Е Ш Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 12.05.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

    Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА  

 

При секретаря И. като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 123 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Пътнически превози” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С.К.” № *, ЕИК 202311429, представлявано от Е.П.П. чрез адв. Л.Д. *** против Решение № 75 от 01.02.2016 г.  по гр.д.№  3939/2015 г. на   Районен съд – Сливен, с което  се отхвърля като неоснователен предявения от него иск с правно основание чл. 60 от КТ против  синдикалните организации в „Пътнически превози” ЕООД гр. Сливен КНСБ представлявана от председателя Х.В. и КТ „Подкрепа”, представлявана от председателя Д. Ж., двете организации с адрес гр. С., ул. „С.К.” № *, с който се претендира обявяването на недействителността на колективен трудов договор, сключен на 24.07.2012 г. в гр. Сливен, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответниците сума в размер на 100 лв., съставляваща деловодни разноски. Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

           Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, което било довело до незаконосъобразни правни изводи и необоснованост.  Твърди, че настоящият управител на „Пътнически превози” ЕООД бил поискал  обявяването на недействителността на така сключения КТД, защото той бил сключен в нарушение на законовите разпоредби и на вменените задължения в договора за възлагане на управлението от 16.12.2008 г., тъй като  в чл. 5, т. 5.6 от този договор било предвидено, че изпълнителния директор се задължавал да подписва и изпълнява КТД след съгласуване със СД и собственика. В дружеството не били налични данни относно представянето на проект на КТД, изготвен от синдикалните организации, който да е бил приет от Съвета на директорите по смисъла на чл. 51а, ал. 1 от КТ. Не били проведени Общи събрания на работниците и служителите, на които да е било взето решение за подписването на КТД. Същият не бил съгласуван и утвърден от Съвета на директорите и собственика на капитала на общинското дружество- Община Сливен. Констатации за извършените нарушения от страна на работодателя чрез неговия изпълнителен директор допуснати при сключването и изпълнението на КТД от 2010 г. и КТД от 2012 г. били направени от „Агенция за държавна финансова инспекция” във връзка с извършената от нея финансова инспекция. Оспорва извода на районния съд, че не било предвидено в закон или в друг подзаконов нормативен акт с императивни норми, че изпълнителният директор на дружеството бил длъжен да съгласува предварително съдържанието на КТД с едноличния собственик на капитала на дружеството, неспазването на което задължение би довело до обявяване на недействителност на КТД, тъй като районният съд не бил съобразил чия собственост е капитала на дружеството и кой е органът изпълняващ функциите на ОС. В случая едноличният собственик на капитала на дружеството била община Сливен и в качеството си на такъв общината имала правомощията по чл. 137 ТЗ и общото събрание се явявало Общинския съвет. Решенията на  едноличният собственик на капитала община Сливен се били взимали от Общинския съвет по реда на чл. 137 ТЗ, като следвало да бъдат обективирани в протоколи, отговарящи на изискванията на чл. 147, ал.2 ТЗ. Не било установено наличието на решение на Общинския съвет, с което да се дава съгласие за сключването на КТД от 2012 г. преди 24.07.2012 г. Такова съгласие, СлРС бил приел, че е обективирано в Решение № 1985 на Общинския съвет, което било прието на 24.09.2015 г. и с което принципалът на дружеството бил потвърдил сключването на атакувания КТД от 2012 г. Жалбоподателят се противопоставя на този извод на районния съд, тъй като към този момент срокът на действие на КТД от 2012 г. бил изтекъл. В случая не била налице висяща недействителност на КТД и не съществувала възможност представлявания да валидира сделката с последващо съгласие или потвърждаване.

          Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да бъде уважен предявения от него иск с правно основание чл. 60 КТ за обявяване на недействителността на КТД от 2012 г., като сключен без представителна власт.  С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

           В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

            В с.з.,  въззивното дружество,  редовно призовано, изпраща процесуален представител  по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК, адв. Д. ***, която поддържа въззивната жалба и моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски пред двете инстанции.

            В с.з. въззиваемите синдикални организации, редовно призовани, изпращат процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК  адв. Б. ***, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд по отношение на установената от него фактическа обстановка.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявен е иск с правно основание чл. 60 от КТ във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, с който работодателя „Пътнически превози” ЕООД претендира да бъде обявена недействителността на колективния трудов договор сключен през 2012 г., като излага като основание липсата на валидно съгласие от страна на работодателя да бъде сключен този договор. Законът в  чл. 60 от КТ предвижда, че страните по колективния трудов договор и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, има право да предяви иск за обявяване на недействителността му. Ищецът е установил легитимацията си като работодател по отношение на който се прилага атакувания колективен трудов договор, с което е доказал, че има правен интерес от провеждане на иска. Обстоятелството, че е изтекъл срокът на действие на атакувания колективен трудов договор е ирелевантно за допустимостта на производството по иска.  Въззивният състав споделя изводите на районния съд относно неизчерпателното изброяване на основанията посочени в разпоредбата на чл. 60 КТ за обявяването на колективния трудов договор за недействителен- противоречие със закона и заобикаляне на закона. Субсидиарно се прилагат и останалите общи основания за обявяването на недействителност на договорите уредени в чл. 26 – чл. 34 ЗЗД.

Начинът на представляване на АД е уреден в чл. 235 ТЗ. Тъй като управителните органи са колективни с диспозитивна норма е предвидено, че те следва колективно да представляват АД. Колективният орган може да овласти едно или няколко лица измежду членовете си да представляват АД. Овластените лица се вписват в търговския регистър като органни представители, като овластяването може да бъде оттеглено по всяко време. Управителните органи могат да ограничат представителната власт на овластените от тях лица, но ограниченията нямат действие по отношение на трети лица и не подлежат на вписване в търговския регистър- чл. 235, ал. 4 ТЗ. Оттук следва, че овластените лица придобиват неограничена представителна власт като органни представители. Овластяването и неговото оттегляне имат действие спрямо трети добросъвестни лица след вписването им- чл. 235, ал. 5 ТЗ. Съвета на директорите на АД може да възложи управлението на дружеството на един или няколко от своите членове, които се означават като изпълнителни членове /директори/ . Разпоредбата на чл. 236, ал. 1 и 2 ТЗ предвижда възможност за упражняване на предварителен контрол при сключване на определени сделки, изразяващ се в даването на предварително разрешение от съвета на директорите, взето единодушно. В интерес на правната сигурност обаче, нарушаването на това изискване не се отразява на валидността на сключените сделки- чл. 236, ал. 4 ТЗ. Отношенията между съвета на директорите и изпълнителните директори могат да бъдат уредени с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма между председателя на съвета на директорите и съответния изпълнителен член. Възможно е в този договор да бъде предвидено съчетаване на едновременно на представителни и управителни функции. Органите на управление на ЕАД с държавно или общинско участие в капитала са същите като тези предвидени в ТЗ за АД, с тази разлика, че вместо общо събрание на акционерите има едноличен собственик на капитала/държавата или общината/, който замества общото събрание. В този случай договорите за възлагане на управлението се сключват с органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала, като по своя характер те са самостоятелен вид договори въпреки наличието на общи черти с договора за поръчка и трудовия договор. От тези договори произтича имуществената отговорност за вреди от страна на лицата, на които им е възложено управлението.

Безспорно между страните беше установено, че ищцовото дружество първоначално е било регистрирано в Търговския регистър въз основа на Решение № 1079/26.07.2002 г. на СлОС като „Пътнически превози” ЕАД, като орган на управление бил посочен Съвета на директорите. Въз основа на решения на Съвета на директорите за изпълнителен член на Съвета била избрана К.Г.Д., с която председателят на Съвета на директорите сключил договор за възлагане на управлението на 16.12.2008 г. Атакуваният колективен трудов договор е бил сключен на 24.07.2012 г., като работодателят „Пътнически превози” ЕАД е бил представляван от изпълнителния си член К.Г.Д., която не била изпълнила задължението си предвидено в договора за възлагане на управлението и не съгласувала предварително сключването му със Съвета на директорите и едноличния собственик на капитала- общината. „Пътнически превози” ЕАД било преобразувано в ЕООД с решение на общинския съвет гр.Сливен, в качеството му на решаващ орган на едноличния собственик на капитала. Всички тези факти са безспорни между страните и са въведени още с исковата молба и съставляват признание на неблагоприятни факти от страна на ищеца.

            В случая са приложими по аналогия разпоредби на чл. 235, ал.4 и чл. 236, ал.4 от ТЗ, в които е заложен принципът, че ограничението на представителната власт на лицата вписани като представители на дружеството, както и сключването на сделки от представляващия дружеството без предварително решение на друг орган на дружеството, когато такова е необходимо по закон или е предвидено в устава, не засяга правата на трети лица, а сключените сделки са действителни. Ето защо съдът намира, че доколкото съобразно предвиденото в устава е вписано, че „Пътнически превози” ЕООД се представлява от К.Д.  /не се спори, че по този начин е вписано и се представлява дружеството и към момента на сключване на процесния договор/, то сключената сделка е действителна въпреки липсата на решение на ОС на дружеството за сключването й и изричното упълномощаване на представляващия дружеството. Сключването на сделки в нарушение на цитираните ограничения и допълнителни изисквания може да бъде основание единствено за ангажиране отговорността на представителя пред сдружението за причинените вреди.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед отхвърлянето на въззивната жалба, като неоснователна съдът намира, че не следва да бъде уважена претенцията на въззивното дружество за заплащане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна не претендира разноски пред въззивната инстанция и такива не следва да й бъдат присъждани.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е   Ш    И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75 от 01.02.2016 г.  по гр.д.№  3939/2015 г. на   Районен съд – Сливен като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            Решението  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                            

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          

     2.