Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 31.03.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №124 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя Б.Т.И. срещу разпореждане от 16.03.2016г. по изп.д.№135/2016г. по описа на СИС при СлРС, с което е намален на основание чл.78, ал.5 от ГПК като прекомерно договореното между взискателя и пълномощника му адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело от 1750лв. на 615лв.

            В жалбата се посочва, че разпореждането за намаляване на адв. възнаграждение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. ДСИ не е посочил как е определена сумата от 615лв. и в какво се състои неговата прекомерност. Посочва, че договореното възнаграждение е за образуване и за водене на изпълнителното дело, като са предприети действия от пълномощника му в тази насока. Размерът на възнаграждението е определен по правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в двукратния размер по правилото на пар. 2 от Наредбата. От друга страна при сключване на договора за правна помощ взискателят няма как да знае сложността на производството. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.

            Другата страна по изпълнителното производство – длъжникът Община Сливен е подала писмено възражение по жалбата, като намира същата за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Посочва, че действията, извършени по изпълнителното дело са само за образуването му, като принудително изпълнение не е провеждано. Освен това било неоснователно възражението, че възнаграждението не можело да се намалява под двукратния размер на наредбата, като посочва, че цитирания пар.2 е отменен.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебния изпълнител е депозирал   писмени обяснения, в които посочва, че при намаляване размера на адвокатското възнаграждение въз основа на искането на длъжника се е ръководил от размерите по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №135/2016г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба на взискателя Б.Т.И. от 09.03.2016г. въз основа на изпълнителен лист от 07.03.2016г., издаден по гр. дело №393/2015г. на Новозагорски районен съд за осъждането на Община Сливен да заплати на взискателя Б.Т.И. главница от 6856,11лв., представлявяща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.юни 2013г. до м.април 2014г. вкл. и сумата от 1318,61лв. разноски по делото.

Към молбата е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв.Д. с договорено възнаграждение в размер на 1750лв., посочено като платено изцяло в брой за образуване и водене на изпълнително производство.

            На 10.03.2016г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 12.02.2016г.

            На 15.03.2016г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника с искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

            С обжалваното разпореждане от 16.03.2016г. ДСИ е намалил като прекомерно възнаграждението на пълномощника на взискателя от 1750лв. на 615лв.

Разпореждането е връчено на взискателя на 17.03.2016г. Частната жалба против него е подадена на 22.03.2016г.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения едноседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното разпореждане, съдебният изпълнител се е произнесъл по направеното от длъжника искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат в изпълнителното производство. Произнасянето безспорно е от компетентността на съдебния изпълнител. Тъй като тази разпоредба е от общата част на ГПК, тя следва да се прилага както в исковото, така и в изпълнителното производство, т.е. и в настоящия случай.

За да се прецени основателността на възражението за прекомерност и правилността на произнасянето на съдебния изпълнител, съдът извърши изчисление на минималния размер на адвокатското възнаграждение по правилата на Наредба № 1/19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед материалния интерес /8174,72лв./, минималният размер на възнаграждението следва да се изчисли съобразно разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, а именно: 200 лв. + 369,37 лв. = 569,37лв.

Безспорно, освен образуване на изп. дело, взискателят чрез пълномощника си е посочил и изпълнителен способ, поради което се дължи и възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредбата. Способа обаче е запор на сметка на длъжника и с оглед самия длъжник – Община Сливен, е голяма вероятността в резултат на посочения способ – наложен запор на банкова сметка, ***, без да се налага извършване на други изпълнителни действия. Поради това, съдът споделя становището на съдебния изпълнител, че с оглед конкретното изпълнително производство и предприети действия, уговореното възнаграждение е прекомерно и при присъждане на разноските на взискателя следва да бъде редуцирано.

По отношение на самия, определен от ДСИ размер – 615лв., следва да се посочи, че той дори е малко по-висок от минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 569,37лв.

Освен това, с оглед възраженията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013г., т.3 при намаляване на подлежащото за присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК /приложим и в изпълнителното производство от съдебния изпълнител/, съдът /в случая съдебния изпълнител/ не е обвързан от предвиденото в пар.2 от Наредба №1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. От друга страна, въпросния пар.2 от Наредбата е обявен за нищожен с Решение №14820 на ВАС на РБ, бр.10/2016г., в сила от 05.02.2016г. Поради това възраженията на жалбоподателя – въззивник за несъобразяване от ДСИ на двукратния размер, са изцяло неоснователни.

С оглед изложеното, съдът намира, че при произнасянето си по искането по чл.78, ал.5 от ГПК съдебният изпълнител е действал законосъобразно и правилно, като е преценил фактическата и правна сложност на действията, които са предприети и евентуално следва да се предприемат от пълномощника на взискателя и е достигнал до законосъобразния извод за прекомерност на договореното възнаграждение, което следва да бъде присъдено като разноски. Това не означава, че е налице намеса в свободата на договаряне между адвоката и доверителя му, между които може да се договори и съответно да бъде заплатено и много по-висок размер на адвокатски хонорар, но е неоправдано същият да се възлага като разноски върху длъжника.

Поради това, обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно, а

подадената против него жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя Б.Т.И. с ЕГН ********** ***-Б срещу разпореждане от 16.03.2016г. по изп.д.№135/2016г. по описа на СИС при СлРС, с което е намалено на основание чл.78, ал.5 от ГПК като прекомерно договореното между взискателя и пълномощника му адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело от 1750лв. на 615лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                            

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.