Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №59

 

гр. Сливен, 22.04.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №127 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №83/05.02.2016г. по гр.д.№1816/2015г. на Сливенски районен съд, с което е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Г. Р. Г. с ЕГН ********** на бащата Р.Г.Г.; определено е местоживеене *** по постоянен и настоящ адрес на бащата Р.Г.; определен е режим на лични отношения между малолетното дете Г. Р. Г. и неговата майка М.Й.А., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; осъдена е майката М.Й.А. да заплаща месечна издръжка в размер на 105лв. на малолетното си дете Г. Р. Г. чрез неговия баща и законен представител Р.Г.Г., считано от 21.05.2015г., ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законови причини за изменение или прекратяване на издръжката. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 580лв. и държавна такса върху издръжката в размер на 151,20лв.

Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстнационното производство М.Й.А., като се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си въззивницата А. чрез пълномощника си адв. С.С. посочва, че обжалва посоченото решение на СлРС изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Прави подробно изложение на фактическата обстановка от своята гледна точка и анализ на събраните по делото доказателства. Счита, че бащата не се съобразява с нуждите на детето и манипулира същото, като желанието му да вземе детето при себе си е ръководено единствено от негови лични подбуди и интереси, в т.ч. възможността да получава доходи и да се издържа за сметка на детето. Бащата се грижел за детето само от няколко месеца и е забранил на същото да се чува по телефона с майка си, с която детето имало силно изградена връзка, обич и привързаност. На тази възраст детето имало нужда от майка си и неправилно родителските права са предоставени на бащата. Посочва, че трайно се е установила да живее в с.Буйново, общ.Търговище, в къщата на настоящия си съпруг, където имало отлични условия за отглеждане на детето. Неправилно съдът приел, че майката се е установила трайно да живее в Г.. Всъщност при проверката във връзка със социалния доклад тя просто отсъствала от селото. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Г., определи режим на лични контакти на детето с бащата и осъди бащата да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 105лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство Р.Г.Г. чрез пълномощника адв.Ч., който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Посочва, че районният съд е установил всички относими към спора факти и обстоятелства, въз основа на което е направил правилни и законосъобразни правни изводи. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Излага подробни контрааргументи на съображенията, наведени във въззивната жалба, като прави  от своя страна анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

В с.з., въззивницата М.Й.А., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник адв.С., който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемият Р.Г.Г., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник адв.Ч., който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран, е за определяне местоживеене на малолетно дете, упражняването на родителските права спрямо детето, личните отношения с него и издръжката му, с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

По отношение на въпроса за упражняване на родителските права спрямо малолетното дете Г. и местоживеенето на детето:

Въз основа на събраните пред районния съд доказателства, въззивният състав споделя напълно правните изводи на районния съд относно въпроса на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права по отношение малолетното дете Г., които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.4, вр. чл.127, ал.2 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на детето, категорично споделя извода на районния съд, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо малолетното дете Г. е бащата Р.Г.Г..

Съдът взе предвид обстоятелството, че от лятото на 2012г., когато страните са се разделили, единствения родител, който полага грижите по отглеждането и възпитанието на детето е бащата. Следва само да се отбележи, във връзка с възраженията на въззивницата, че причините, довели до раздялата им с въззиваемия са ирелевантни в настоящия спор. След раздялата на страните, бащата и детето са се установили да живеят в дома на неговите родители в с.Ж. в., а майката малко по-късно е заминала за Г., където се е установила да живее, като завръщанията й в България са епизодични, за кратко време. Между бащата и детето е изградена силна емоционална връзка и привързаност, която следва да се съобрази. Контактите на детето с майката през този продължителен – повече от три години период, са епизодични, основно по телефон. През този период от време, видно от свидетелските показания и от социалния доклад бащата е полагал адекватни на нуждите и потребностите на детето грижи, проявява силна любов и привързаност към него, спокойно и уравновесено поведение, интересува се от поведението на детето в детската градина, където той я е записал и той я води и прибира, поставя граници и изисква спазване на определени правила. Всичко това говори за наличие на безспорни възпитателски качества и пълно родителска пригодност у бащата, за да продължи и за в бъдеще да полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето. От друга страна майката – въззивницата проявява непостоянство в действията си, изоставя децата си /общо четири на брой/ на други хора. Майката дава нереални обещания на детето Габриела, с цел да я спечели, след което я изоставя и поражда разочарование и недоумение у детето. Майката не установи познаване и зачитане на интересите и потребностите на детето Г.. Тя не е установила по никакъв начин адекватно родителско поведение, което не се изразява единствено и само в прегръдки и целувки през краткото време, в което са заедно, затрупване с подаръци и нереални обещания, които няма как да се спазят. Въззивницата безспорно няма адекватно родителско поведение спрямо двете си големи деца, едно от които е настанено в интернат, а другото е изоставено на грижите на прабаба си и принудено да работи, което неименуемо се отразява като цяло върху преценката относно родителския й капацитет и възможности  и спрямо детето Г..

Съдът съобрази и условията за живот при двамата родители или по-скоро тези при бащата, тъй като майката не ангажира абсолютно никакви доказателства относно установяване на условията за отглеждането на Г. в с.Б., общ.Т., където е заявила намерение да се установи да живее. Напротив, от социалния доклад на ДСП – Т. и от водения от самата въззивница свидетел Я.пред първата инстанция, се установява намерението на майката да се установи да живее не в Б., а в Г., противно на заявеното от нея пред съда при изслушването й, като по делото няма абсолютно никакви данни, да не говорим за доказателства, относно условията на живот на майката в Г., нито относно това, с какво тя се занимава там и какви са доходите й.

Установи се, че в жилището на бащата има създадени много добри и подходящи  условия за оглеждане на детето. Детето е винаги добре облечено, задоволено с играчки, с оглед възрастта и потребностите му. Същото е установило и съответния за възрастта си приятелски кръг от деца от детската градина, която посещава редовно и от селото. Освен това, бащата може да разчита безспорно на помощта на своите родители, с които живее в един дом, което не е налице при майката. Майката не е установила и отношението на новият й съжител към детето Г., нито готовност от негова страна да й помага в грижите за детето. Освен това майката има седеммесечно бебе, грижите за което, особено в чужбина при неизяснени условия на живот и препитание, изискват и ангажират най-вероятно цялото й време.

Всички изложени факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на детето, безспорно водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално развитие на детето, с оглед неговите потребности и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо детето Г. е бащата. Съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на детето Г. е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, като се определи местоживеенето на детето при него. Бащата има необходимия родителски потенциал, отнася се с отговорност към родителските си задължения. Той полага всички необходими грижи за детето, свързани с отглеждането и възпитанието му.

По отношение режима на лични отношения на майката с детето:

Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

В конкретния случай, въззивният съд намира определения от районния съд режим на лични отношения на майката с детето за напълно адекватен, съобразен с нуждите и потребностите на детето да общува с майката, друг е въпросът дали майката, с оглед нейното непостоянство и неяснота къде ще се установи да живее, ще съумее да го спазва. Във всички случаи обаче следва да се посочи, че личните  

 

 

 

контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.

Относно издръжката, която съгласно изискванията на чл.59, ал.2 и ал.5 от СК, вр. с чл.143 от СК следва да бъде определена за детето:

При определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид възрастта на детето /5 години и 11 месеца/, съобрази нуждите му с оглед физическото и духовно развитие, необходимостта от средства за храна и облекло и в съответствие с нормативно определените граници прецени, че са нужни около 200лв., от които майката следва да поеме 105лв. Съдът взе предвид факта, че двамата родители са работоспособни. Бащата, макар и безработен, по данни на свидетелите работи на частно и може да си осигури доход поне в размерите на минималната работна заплата. Майката – въззивницата не е ангажирала доказателства относно своите доходи и възможности да дава издръжка, но съдът от една страна съобрази, че същата е работила години в Г., където е получавала доход поне в рамките на средната за страната работна заплата. От друга страна съобрази, че същата в момента отглежда бебе /няма данни дали е в майчинство и получава ли обезщетение за това/, като има още две деца, едното от които обаче е настанено в интернат на държавна издръжка. Поради това майката следва да поеме 105лв. от издръжката на детето Г., а бащата, полагащ непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето останалата част от 95лв. Издръжката следва да се дължи от подаване на исковата молба, тъй като както към него момент, така и в хода на производството се установи, че детето живее при бащата и той издържа същото, като майката не установи по никакъв начин даването на издръжка.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат напълно, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора районният съд правилно е присъдил на ищеца в пълен размер направените в хода на първоинстанционното производство разноски и съответно е осъдил ответницата да плати дължимата държавна такса върху издръжката.

С оглед изхода на процеса и неоснователността на въззивната жалба, на въззивницата не се следват разноски.

Въззиваемият е претендирал разноски пред настоящата инстанция и такива следва да му се присъдят в доказания размер от 375лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №83/05.02.2016г., постановено по гр.д.№1816/2015г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА М.Й.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Г.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 375лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.