РЕШЕНИЕ

гр.Сливен, 07.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА Мл.съдия:   НИНА КОРИТАРОВА

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 131 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по глава XXXIX от ГПК.

 

Образувано е по жалба на юрискАндреева, процесуален представител на взискателя „ОТП Факторинг България" ЕАД, със седалище и адрес на управления гр.С., 1000, район О., бул.“К. А. Д.“ № * ет.* против разпореждане от 11.01.2016г. по изпълнително дело № 20158370400623, по описа на ЧСИ П.Г., с което са заличени като страни длъжниците В.С.С. и С.И.Ч.. Посочено е, че действията на съдебния изпълнител са незаконосъобразни и се моли същите да бъдат отменени. Жалбоподателят посочва, че съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от ГПК частните правоприемници на взискателя платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения на взискателя изпълнителен лист. В случая жалбоподателят имал качеството на частен правоприемник по отношение на конкретното вземане, което е възникнало на базата на действителен договор за цесия. Твърди се, че длъжниците са били надлежно уведомени за извършената цесия, като уведомленията са били изпратени на посочените от самите тях адреси. От друга страна е посочено, че със сключването на договора за кредит задължението по който е цедирано кредитополучателят Ч. е подписал и общи условия, съгласно които е бил длъжен в седмодневен срок да уведоми банката за настъпили промени от първоначалните данни. В настоящия случай нито той нито поръчителят са уведомили банката за промяна на адресите си. Жалбоподателят е посочил, че е извършил уведомяване на длъжниците като за целта е имал изрично пълномощно от банката кредитор, което е било напълно законосъобразно. Твърди се, че уведомяването е било надлежно извършено, като са спазени разпоредбите на чл.46 ал.1 и ал.2 от ГПК, а именно след като поръчителят С. не е бил открит на адреса уведомлението е било връчено на пълнолетен от домашните му, а по отношение на длъжника Ч. е посочено, че уведомлението му е било върнато с отбелязване, че не е потърсен. Моли се да бъдат отменени като незаконосъобразни действията на ЧСИ, съгласно разпореждане от 11.01.2016г.

Ответниците по жалбата С.Ч. и С. не изразяват становище по жалбата.

В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК - ЧСИ е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

Изпълнително дело № 20158370400623, по описа на ЧСИ П.Г. е било образувано по молба на жалбоподателя на 14.09.2015г. Към молбата е бил приложен изпълнителен лист от 31.10.2011г., с който С.И.Ч. и В.С.С. са били осъдени да заплатят солидарно на ТД Банка ДСК ЕАД главница, договорна лихва, наказателна лихва и разноски по делото в размер на над 6500.00 лева. Задължението произтичало от договор за кредит за текущо потребление, сключен на 06.12.2007г. между Банка ДСК ЕАД и С.И.Ч. по който В.С.С. бил поръчител. Никъде в договора за кредит нито в общите условия, включително чл.19 е предвидено задължение на кредитополучателя или на поръчителя да уведомяват кредитодателя за смяната на адресите си или други данни, които са посочени в договора за кредит. Вземането по договора за кредит е било цедирано на жалбоподателя с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 29.05.2015г. Банка ДСК ЕАД упълномощила жалбоподателя да извърши вместо нея уведомление на длъжника съгласно разпоредбата на чл.99 ал.З от ЗЗД. От представените по делото доказателства е видно, че на известието за доставяне с получател С.И.Ч. не е извършено никакво отбелязване, а в това на В.С.С. е отбелязано, че е получено от Юлия Станкова, негова сестра. Няма направено отбелязване за това, че Станкова е съгласна да уведоми за полученото съобщение В.С..

След образуване на изпълнителното производство на 15.12.2015г. и на 08.01.2016г. били депозирани възражения съответно от С. и Ч. за това, че не са уведомени за извършената цесия съгласно изискванията на чл.99 ал.З от ЗЗД, поради което образуваното изпълнително производство се явява опорочено и е направено искане длъжниците да бъдат заличени като такива.

На 11.01.2016г. ЧСИ постановил разпореждане с което заличил като страни длъжници по делото Ч. и С.. Разпореждането било връчено на жалбоподателя на 18.01.2016г. и на 27.01.2016г. била депозирана настоящата жалба.

Жалбата е депозирана в законоустановения ежеседмичен срок, същата е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения:

В разпоредбата на чл.99 ал.З от ЗЗД е посочено, че когато е налице прехвърляне на вземане предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. В разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действия спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Теорията и

практиката са категорични, че уведомлението до длъжника следва да бъде направено от предишния кредитор, но също така няма никаква пречка първия кредитор да упълномощи втория той да извърши уведомяването на длъжника от негово име, както е извършено упълномощаването в настоящия случай. Проблемът не е в това, че длъжниците са можели да бъдат уведомени от жалбоподателя, а в това, че те не са били уведомени. По отношение на първия длъжник Ч. липсва каквото и да е уведомяване за извършената цесия, поради което по отношение на него тя не може да породи действие. Ето защо той не може да бъде страна в изпълнителното производство. По отношение на втория длъжник С. отново е налице нередовно уведомяване, тъй като той не е получил уведомлението за извършената цесия. Недопустимо е да се прилагат по аналогия разпоредбите на ГПК за връчване на съдебни книжа. Производството регламентирано в ГПК касае само и единствено отношенията, които съществуват във връзка и за нуждите на съдебното

производство. Още повече в този случай дори не е направено отбелязване на лицето, което е получило уведомлението за С. да е дало съгласие да го предаде на адресата.

Не на последно място следва да се отбележи, че са неверни твърденията, изложени в жалбата за това, че в чл.19 от Общите условия към договора за кредит са съществували договорни съглашения, съгласно които кредитополучателя и поръчителят да са били задължени в определен срок да уведомяват банката кредитор за настъпили промени в адресната им регистрация и т.н.

 

 

По тези съображения, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ОТП Факторинг България" ЕАД, против разпореждане от 11.01.2016г. по изпълнително дело № 20158370400623, по описа на ЧСИ П.Г., с което са заличени като страни длъжниците В.С.С. и С.И.Ч..

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: