Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 14.04.2016 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито

 заседание на… ……четиринадесети април..…………………………

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                  Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

при секретаря………………и с участието на прокурора………………...като разгледа докладваното от ………съдията Сн. Бакалова……… гр. дело № 133по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435 ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалбата на взискателя Б.Т.И. срещу Разпореждане от 18.03.2016г. по и.д.№ 138/16 на ДСИ при СлРС. Твърди че с посоченото разпореждане е намален размера на адвокатското възнаграждение, заплатено на неговия пълномощник, което следва да бъде заплатено от длъжника в изпълнителното производство от 1 750лв. до размера от 300лв.  Твърди че постановеното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като не е мотивирано. В него ДСИ бил посочил само че делото е бил образувано и е посочен способ за принудително изпълнение. Счита че се касае за „водене“ на дело, а не само за образуването му. Твърди че за образуване на делото са предвидени 400лв., а сумата до пълния размер от 1 750лв. за водене на делото. В случая счита че критерий за определяне на дължимото възнаграждение е стойността на събираемото задължение, а не  фактическата сложност на делото.  Твърди че определената от ДСИ сума е произволна, тъй като според параграф 2 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения намаляването не може да стане под двукратния размер на дължимото възнаграждение. Твърди че в изпълнителното производство няма как предварително да се определи сложността на същото, поради което възнаграждението се определя предварително. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане, като постановено извън пределите на молбата на длъжника, а в случай че се приеме че са налице условията за намаляване, пресметнатото от ДСИ, също не отговаря на дължимото, което прави разпореждането изцяло незаконосъобразно и неправилно. 

Другата страна по изпълнителното производство – длъжникът Община Сливен е подала писмено възражение по жалбата, като намира същата за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Посочва, че действията, извършени по изпълнителното дело са само за образуването му, като принудително изпълнение не е провеждано. Освен това било неоснователно възражението, че възнаграждението не можело да се намалява под двукратния размер на наредбата, като посочва, че цитирания пар.2 е отменен.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебния изпълнител е депозирал   писмени обяснения, в които посочва, че при намаляване размера на адвокатското възнаграждение въз основа на искането на длъжника се е ръководил от размерите по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело, тъй като взискателя, чрез неговия пълномощник не е извършвал никакви действия, а задължението е заплатено от длъжника в срока за доброволно изпълнение.  

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения едноседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

Разгледана по съществото си жалбата е неоснователна.

Производството по изпълнително дело № 138/16 по описа на ДСИ при СлРС е образувано по молбата на Б.Т.И., подадена чрез пълномощник – адв. С.Д., въз основа на представен изпълнителен лист от 07.03.2016г. срещу Община Сливен за осъждането й да му заплати сумата 6 504,90лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение и сумата 1 310,48лв. разноски. Посочен е като способ за принудително изпълнение – налагане на запор върху сметките на длъжника в „ПИБ“ АД, като запора се наложи предварително с издаването на съобщението за доброволно изпълнение. Представено е и адвокатско пълномощно за водене на изпълнителното дело, както и договор за правна помощ с уговорено възнаграждение в размер на 1 750лв.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 11.03.2016г., която му е връчена на 16.03.2016г.

На 17.03.216г., Община Сливен е подал молба, с която е поискала да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение до минималния такъв, тъй като представителя на взискателя е осъществил единствено действия по подаване на молбата, а делото не се характеризира нито с правна, нито с фактическа сложност. Моли да бъде намален размера до минималния еднократен такъв в съответствие с т. 3 от ТР№6/12 на ОСГТК на ВКС.

С Разпореждане от 18.03.2016г., ДСИ при СлРС е намалил размера на възнаграждението, което следва да бъде присъдено на 300лв. В мотивите на разпореждането е констатирал че молбата е основателна, тъй като възнаграждението е  прекомерно, тъй като пълномощника само е изготвил молба за образуване на производството и посочил способ на изпълнение – запор на банкови сметки на длъжника.

На 22.03.2016г. е постъпила молба от длъжника Община Сливен, с която е представено банково бордеро за заплащане по сметка на ДСИ на дължимите суми по изпълнителния лист и намаленото адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

С постановление от 23.03.2016г. производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433 ал-1 т.1 от ГПК. Постановлението е обжалвано от взискателя.

С обжалваното разпореждане, съдебният изпълнител се е произнесъл по направеното от длъжника искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат в изпълнителното производство. Произнасянето безспорно е от компетентността на съдебния изпълнител. Тъй като тази разпоредба е от общата част на ГПК, тя следва да се прилага както в исковото, така и в изпълнителното производство, т.е. и в настоящия случай.

В конкретния случай възнаграждението е уговорено за образуване и водене на изпълнителното дело по т. 1 и 2 на чл. 10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Уговореното възнаграждение е над три пъти по-високо от минималния размер, определен за образуване и водене на изпълнителното дело, който е 560лв. (200 лв. + 360 лв.) в този смисъл то е прекомерно, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Тъй като, обаче не се стигнало до извършването на принудително изпълнение и дължимата сума е изцяло платена от длъжника в срока за доброволно изпълнение, то следва на пълномощника да бъде определено само дължимото възнаграждение за образуване на производството, чийто минимум е 200лв., а ДСИ го е намалил дори над минимума до 300лв.

Основателно е съображението изложена в жалбата, че при образуването на производството страната няма как да знае дали то ще се развие с усложнения и дали ще се пристъпи към принудително изпълнение и именно поради тази причина и за подобни случай е приложима разпоредбата на чл. 78 ал.5 от ГПК, която да редуцира размера на възнаграждението в рамките на адекватното за оказаната адвокатска защита и общите принципи за справедливост. Следва да се отбележи че редуцирането е предвидено за това, което осъдената според изхода на делото страна следва да заплати като разноски на другата страна, а отношенията между страните по договора за правна помощ се уреждат на плоскостта на свободата на договарянето.

Освен това, с оглед възраженията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013г., т.3 при намаляване на подлежащото за присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК /приложим и в изпълнителното производство от съдебния изпълнител/, съдът /в случая съдебния изпълнител/ не е обвързан от предвиденото в пар.2 от Наредба №1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. От друга страна, въпросния пар.2 от Наредбата е обявен за нищожен с Решение №14820 на ВАС на РБ, бр.10/2016г., в сила от 05.02.2016г. Поради това възраженията на жалбоподателя – въззивник за несъобразяване от ДСИ на двукратния размер, са изцяло неоснователни.

С оглед изложеното, съдът намира, че при произнасянето си по искането по чл.78, ал.5 от ГПК съдебният изпълнител е действал законосъобразно и правилно, като е преценил фактическата и правна сложност на действията, които са предприети в действителност и е достигнал до законосъобразния извод за прекомерност на договореното възнаграждение, което следва да бъде присъдено като разноски.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане е законосъобразно, а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.  

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б.Т.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си  адв. С.Д., със съдебен адрес ***, срещу разпореждане от 18.03.2016г. по изп.д.№ 138 по описа на ДСИ при СЛРС, с което е намалено на основание чл.78, ал.5 от ГПК като прекомерно договореното между взискателя и пълномощника му адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :