Р Е Ш Е Н И Е   №

гр. Сливен, 19.05.2016 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА Я.КИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА        

При секретаря Х.  като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 134 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Й.Т. *** против Решение от 12.01.2016 г. по гр.д.№ 623 по описа за 2014 г. на   Районен съд –Нова Загора, с което  се отхвърля предявения от тях иск за допускане на делба против А.Д.А., ЕГН ********** с адрес: ***, М.И.Д., ЕГН********** с адрес: ***, С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.И.Щ., ЕГН **********,  с адрес: ***, Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, М.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***,  Р.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***-А, „Джордани” ЕООД, Булстат 123130477, гр. С.З., ул. „С.С.” № *, Н.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, „Проект” ЕООД, Булстат 119658691, С.Е., общ. Нова Загора, Н.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от кмета Н. Г., с адрес ***, Б. И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, по отношение на която производството е прекратено. С отхвърления иск ищците претендират допускане на делба по отношение на следните земеделски земи намиращи се в землището на с. Радево, Сливенска област ЕКАТТЕ 61310- Имот № 013001, представляващ нива с площ 7, 011 дка, пета категория в местността „Курджийски път”, землището на с. Радево, в момента собственост на М.С.П., Имот  № 013054 представляващ нива с площ 7 дка пета категория в местността „Помуклука”, землището на с. Радево, в момента собственост на Р.И.Б.,  Имот №  016045 представляващ лозови насаждения с площ 4,936 дка, осма категория в местността „Султанска река”, землището на с. Радево, в момента собственост на „Джордани” ЕООД, Имот № 022007 представляващ нива с площ 18,065 дка пета категория в местността „Турлаков кладенец”, землището на с. Радево, в момента собственост на  С.И.С., Имот № 027070 представляващ нива с площ 8,888 дка четвърта категория в местността „Караманов гьол”, землището на с. Радево, в момента собственост на Н.Д.А., Имот № 018008 представляващ лозови насаждения с площ 5,651 дка, осма категория в местността „Султанска река”, землището на с. Радево, в момента собственост на Ж.П.К., Имот № 021134 представляващ лозови насаждения с площ 1 дка, четвърта категория в местността „Султанска река”, землището на с. Радево, в момента собственост на Ж.П.К., Имот № 024015 представляващ нива с площ 13,298 дка пета категория в местността „Джамала”, землището на с. Радево, в момента собственост на Ж.П.К., Имот №024077 представляващ нива с площ 22,454 дка четвърта категория в местността „Чеймана”, землището на с. Радево, в момента собственост на Ж.П.К., Имот № 018055 представляващ лозови насаждения с площ 5,599 дка, осма категория в местността „Юрта”, землището на с. Радево, в момента собственост на „Проект” ЕООД, Имот № 021071 представляващ лозови насаждения с площ 10,539 дка, осма категория в местността „Султанска река”, землището на с. Радево, в момента собственост на Н.Ж.Н., Имот № 024007 представляващ нива с площ 8 дка четвърта категория в местността „Джамала”, землището на с. Радево, в момента собственост на  М.Д.М., Имот № 025246 представляващ нива с площ 11,851 дка четвърта категория в местността „Нейков кладенец”, землището на с. Радево, в момента собственост на  Н.И.Щ., Имот №025245 представляващ нива с площ 11,851 дка четвърта категория в местността „Нейков кладенец”, землището на с. Радево, в момента собственост на Д.Д.Т., Имот № 027053  представляващ нива с площ 22,260 дка четвърта категория в местността „Чифлик геренчетата”, землището на с. Радево, в момента собственост на Община Нова Загора. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответниците сторените от тях в хода на производството разноски и държавната такса. Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

           Въззивниците-ищци в първоинстанционното производство обжалват посоченото решение, като неправилно, незаконосъобразно и  необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Районният съд бил приел за установена следната фактическа обстановка- общата наследодателка на страните М.Е.Й./П./К., която била починала на 25.04.1942 г.  била оставила за наследници, посочените в удостоверението за наследници Ж.П.К., неин син починал през 1948 г., като негови деца и нейни внуци били Г.Ж.П., починал през 1981 г. и Г. Ж.П., починал на 13.10.1996 г. Общата наследодателка освен Ж.П.К. била оставила за свои наследници още пет нейни деца-С. П.У., който бил починал през 1945 г., Д.Д.К., К.П.К., Ж.П.К. и Я. П. С.. Всичките наследници на М.Е.Й./П./К. били станали собственици на процесните земеделски земи преди включването им в ТКЗС. Били представени 15 бр. удостоверения от които било видно, че наследниците на които били възстановени земеделските земи били техни собственици. Били налице предпоставките за допускането на делбата на тези земеделски земи между сънаследниците на М.Е.Й./П./К. и била доказана идентичност на процесните имоти с тези които били предмет на представеното по делото завещание от 10.03.1942 г., с което общата наследодателка била завещавала 1/3 от ид.ч. от цялото си имущество на внуците си Г.Ж.П., починал през 1981 г. и Г. Ж.П., починал на 13.10.1996 г. Процесните имоти към настоящия момент имали различни собственици, които на базата на различни придобивни основания били придобили от останалите сънаследници и ответници по делото собствеността върху тях. Необоснован бил правния извод на първоинстанционния съд, че процесните земеделски земи не били собственост на общата наследодателка, поради което не е допуснал да бъдат поделени между страните. След смъртта на М.Е.Й./П./К. нейните наследници посочени в удостоверението за наследници били придобили правото на собственост върху тези имоти, които били включени в наследствената маса, поради което са им били възстановени от поземлената комисия. Към момента на внасянето на имотите в ТКЗС те не били реално поделени и били отчуждени като наследствени имоти от общата им наследодателка, съсобствени по отношение на нейните наследници и като такива не могли да бъдат възстановени в индивидуална собственост на отделните наследници, а били възстановени като обща делбена маса. Не могло да се приеме, че процесните имоти били собственост само на трима от наследниците на общата наследодателка, на които са били възстановени от Поземлената комисия и които са ги поделили помежду си чрез договори за доброволна делба, които били нищожни, тъй като страни по тях не били всичките съделители. Районният съд следвало да допусне делба като вземе предвид при определянето на квотите наследяването по закон и по завещание на процесните имоти. На следващо място първоинстанционният съд не се бил произнесъл по направените от тях възражения за нищожност на нотариалните актове, с които били обективирани сделки за прехвърляне правото на собственост върху процесните имоти и възражение за нищожност на договорите за доброволна делба. Прехвърлителните сделки били нищожни, защото се били основавали на договори за доброволна делба, които били нищожни. Неправилен бил извода на първоинстанционния съд, че била изтекла придобивна давност в полза на ответниците, тъй като останалите наследници не били уведомени за осъществилите се прехвърлителни сделки. Те били узнали за тях едва през 2014 г. и от този момент следвало да се приеме, че започвала да тече придобивна давност в полза на ответниците. Оспорват извода на районния съд, че в случая бил налице спор за материално право предвиден в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Твърдят, че с решение на Поземлената комисия Нова Загора на всички наследници на М.Е.Й./П./К. били възстановени процесните земеделски земи с план за земеразделяне, като били предоставени само на наследниците С. П.У./Ж., К.П.К. и Ж.П.К., които били подписали протокол за приемането им. Нито плана за земеразделяне, нито протокола са им били съобщени. Посочват, че квотите при които следвало да бъде допусната делбата били 1/3 ид.ч.от процесните земи за тях и 2/3 ид.ч. от процесните земеделски земи да бъдат поделени между останалите сънаследници. Оттук следвало, че квотите на въззивника Т.И.Т. били 3/12 ид.ч., а за въззивницата Д.Г.К.-3/12 ид.ч. Към настоящия момент съсобствеността между наследниците върху процесните земеделски земи не била прекратена.

          Молят въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно, необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон и вместо него да постанови ново, с което да бъде уважен като основателен и доказан предявения от тях иск за допускане на делба на посочените имоти, като да бъдат определени съделителите и квотите и делото върнато на РС- Нова Загора за продължаване на производството по съдебната делба. С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството. Молят да бъдат присъдени сторените от тях разноски в двете съдебни инстанции.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от С.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. М. С. *** и от  „Проект”ЕООД, ЕИК 119658691, със седалище и адрес на управление : С.Е., община Нова Загора чрез адв. М.М. ***, отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

         С отговора на въззивната жалба въззиваемият С.И.С. е оспорил въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно. По делото не било събрано нито едно доказателство, от което да е било видно, че процесните земеделски земи били собственост на М.Е.Й./П./К., нито решение на Поземлената комисия в този смисъл. Правилно РС не бил допуснал делба единствено въз основа на удостоверение за наследници. Споделя изводите на съда, че в полза на ответниците била изтекла придобивна давност.

Моли въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение, да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

       С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество „Проект” ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Правилно РС бил отхвърлил иска за допускането на делба на процесните земеделски земи,  тъй като в хода на производството ищците не били успяли да докажат правото на собственост върху тях на общата им наследодателка с ответниците, нито че тези земи били идентични с недвижимото имущество предмет на представеното от тях завещание. Доброволната делба на имотите, извършена между ответниците не се била явявала нищожна. Не били нищожни и последващите прехвърлителни сделки. Видно било от представените решения на поземлената комисия, че земеделските земи били възстановени на наследниците С. П.У., К.П.К. и Ж.П.К.. В случая РС правилно бил приел, че ставало въпрос за спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Споделя изводите на съда, че в полза на ответниците била изтекла придобивна давност.

Моли въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно.

В с.з., въззивникът Т.Т. редовно призован се явява лично поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Представя писмена защита и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В с.з. въззиваемия  С.И.С. редовно призован не се явява лично а се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК, адв. С. ***, които моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Въззиваемото дружество „Проект“ ООД  се представлява от адв. М. ***, която моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Адв. С. претендира разноски по делото и представя списък по чл. 80 от ГПК. Адв. М. претендира присъждане на сторените по делото разноски.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС.  Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № 12/14.04.2014 г. общата наследодателката на страните М.Е.Й./П. К. е починала на 25.04.1942 г. като е оставила за свои наследници четирима сина и две дъщери- Ж.П.К. починал през 1948 г. и оставил като свои наследници Г.Ж.П., починал през 1981 г. и Г. Ж.П., починал през 1996 г., С. П.У., починал през 1945 г. Д.Д.К., починала през 1968 г., К.П.К., починал през 1957 г., Ж.П.К., починал през 1960 г. и Я. П. С., починала през 1990 г. Въззивницата Д.Г.К. е дъщеря на Г.Ж.П. и негова наследница, а въззивникът Т.И.Т. е син на Д. Г.И., която е починала през 1999 г. и е била дъщеря и наследница на Г. Ж.П.. Видно от представеното от въззивниците саморъчно завещание от 10.03.1942 г. М.Е.Й./П. К. е завещала 1/3 от цялото си имущество на внуците си Г. и Г. Ж. П.. Видно от Акт № *5 М.Е.Й./П. К. е починала на 25.04.1942 г. и нейното имущество е било наследено от наследниците й по закон и по завещание. Не са представени обаче доказателства, от които да е видно ,че процесните имоти, които са били възстановени на ответниците са идентични с имотите, включени в наследствената маса след смъртта на общата им наследодателка с ищците. Настоящият спор се отнася до установяването на собственика на процесните имотите към един минал момент, а именно към момента в който процесните земеделски земи са били колективизирани и внесени в ТКЗС, което по съществото си е спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Видно от писмо с изх. № 435/21.10.2014 г. на Общинска служба земеделие- Нова Загора на М.Е.Й./П. К. не са били възстановявани земеделски земи и няма регистрирани такива.

С Решение № 27000 на ОСЗГ Нова Загора от 16.10.1998 г. се възстановява на  основание чл. 27 ППЗСПЗЗ  и влязъл в сила план за земеразделяне на наследниците на Н.Д. и К.П.К. /син на М.Е.Й./П. К. /правото на собствеността върху следните земеделски земи: Имот № 021071 представляващ лозови насаждения с площ 10,539 дка, осма категория в местността „Султанска река”, землището на с. Радево, в момента собственост на Н.Ж.Н.;  Имот № 024007 представляващ нива с площ 8 дка четвърта категория в местността „Джамала”, землището на с. Радево, в момента собственост на  М.Д.М.; Имот №025245 представляващ нива с площ 11,851 дка четвърта категория в местността „Нейков кладенец”, землището на с. Радево, в момента собственост на Д.Д.Т.; Имот № 027053  представляващ нива с площ 22,260 дка четвърта категория в местността „Чифлик геренчетата”, землището на с. Радево, в момента собственост на Община Нова Загора.

С Решение № *2 на Поземлена комисия  Нова Загора от 04.06.1999 г. се възстановява на  основание чл. 27 ППЗСПЗЗ  и влязъл в сила план за земеразделяне на наследниците на С. П.К. /син на М.Е.Й./П. К. /правото на собствеността върху следните земеделски земи: Имот № 013001, представляващ нива с площ 7, 011 дка, пета категория в местността „Курджийски път”, землището на с. Радево, в момента собственост на М.С.П., Имот  № 013054 представляващ нива с площ 7 дка пета категория в местността „Помуклука”, землището на с. Радево, в момента собственост на Р.И.Б.,  Имот №  016045 представляващ лозови насаждения с площ 4,936 дка, осма категория в местността „Султанска река”, землището на с. Радево, в момента собственост на „Джордани” ЕООД, Имот № 022007 представляващ нива с площ 18,065 дка пета категория в местността „Турлаков кладенец”, землището на с. Радево, в момента собственост на  С.И.С., Имот № 027070 представляващ нива с площ 8,888 дка четвърта категория в местността „Караманов гьол”, землището на с. Радево, в момента собственост на Н.Д.А..

От регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ към ОСЗ Нова Загора се установява, че на наследниците на Ж.П.К. /син на М.Е.Й./П. К./ са били възстановени следните земеделски земи- Имот № 018008 представляващ лозови насаждения с площ 5,651 дка, осма категория в местността „Султанска река”, землището на с. Радево, в момента собственост на Ж.П.К., Имот № 021134 представляващ лозови насаждения с площ 1 дка, четвърта категория в местността „Султанска река”, землището на с. Радево, в момента собственост на Ж.П.К., Имот № 024015 представляващ нива с площ 13,298 дка пета категория в местността „Джамала”, землището на с. Радево, в момента собственост на Ж.П.К., Имот №024077 представляващ нива с площ 22,454 дка четвърта категория в местността „Чеймана”, землището на с. Радево, в момента собственост на Ж.П.К..

 Имот № 018055 представляващ лозови насаждения с площ 5,599 дка, осма категория в местността „Юрта”, землището на с. Радево, в момента собственост на „Проект” ЕООД е бил също възстановен на наследниците на Ж.П.К. на основание решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ и план за земеразделяне, което е видно от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ към ОСЗ Нова Загора.

Наследниците на С. П.К. след като с Решение № *2 на Поземлена комисия  Нова Загора от 04.06.1999 г. им било възстановено правото на собственост върху посочените в него земеделски земи сключили помежду си договор за доброволна делба № 111, том IV, рег.№ 2914 от 12.09.2002 г., с който си ги поделили помежду си.

Наследниците на Н. К. Д. и К.П.К., след като с Решение № 27000 на ОСЗГ Нова Загора от 16.10.1998 г. им било възстановено правото на собственост върху посочените в решението имоти и те си ги поделили с договор за доброволна делба № 93, том VIII, рег. № 4943 от 26.06.2006 г.

Видно от представените по делото нотариални актове, част от процесните земеделски земи след като били поделени между наследниците станали предмет на прехвърлителни сделки- покупко-продажба и замЯ..

Предмет на делбата са земеделски земи, които са били внесени в ТКЗС и правото на собственост върху тях е било възстановено на ответниците с Решение № 27000 на ОСЗГ Нова Загора от 16.10.1998 г. и Решение № *2 на Поземлена комисия  Нова Загора от 04.06.1999 г. Не беше установена идентичност между имотите, които са били включени в наследствената маса на общата наследодателка М.Е.Й./П. К. и тези които са били внесени в ТКЗС и впоследствие са били възстановени с решения на поземлената комисия на някой от нейните наследници. Въззивниците не успяха да докажат твърдяният от тях  факт, че процесните имоти са в режим на съсобственост между тях и ответниците, нито, че са били включени в наследствената маса на тяхната обща наследодателка. В този смисъл не беше доказано и твърдението на въззивниците, че договорите за доброволни делби, извършени от ответниците помежду им са били нищожни, тъй като не са били участвали в тях всичките съсобственици, тъй като не беше доказан пораждащия  по отношение на въззивниците съсобствеността върху тези имоти факт.

В случая е налице спор за материално право между наследниците на М.Е.Й./П. К. по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като в полза на ответниците са постановени решения на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху спорните имоти и в случай, че има влязло в сила съдебно решение, с което да се уважи иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ищците биха могли на основание чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ да поискат от ОСЗ да измени постановените от нея в полза на ответниците решения по отношение на лицата, в чиято полза или вреда са били постановени решенията.

Съединяването на иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в производството по съдебна делба е недопустимо. В този смисъл са Решение № 534/24.09.2001 г. по гр.д. № 717/2000 г. и Решение № 748 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 911/2009 г. на ВКС I ГО, в които се приема, че е недопустимо съединяването на иск за съдебна делба с иск за материално право по ЗСПЗЗ предвид конститутивния характер на следващия съдебното решението стабилен индивидуален административен акт на поземлената комисия, с който става реалното възстановяване на правата на собствениците на земеделски земи. Решенията по тези искове могат да са от значение за съсобствеността между страните и за определяне на квотите между тях, но чрез предявяването на тези искове се упражняват потестативни права и не се отразява състоянието на съсобственост към момента на предявяване на иска за делбата. Предявяването им в делбеното производство не е изрично предвидено в чл. 343 ГПК, поради което е недопустимо.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на делото и отхвърлянето на въззивната жалба като неоснователна следва да бъде уважена претенцията на въззиваемия С.И.С. за заплащане на деловодни разноски, тъй като представя списък с разноски по чл. 80 ГПК и пълномощно заедно с договор за правна помощ и съдействие, от които е видно, че е заплатил в брой сумата от 500 лв., съставляваща адвокатски хонорар. Пред настоящата инстанция са претендирани деловодни разноски и от въззиваемото дружество „Проект“ ЕООД, като обаче не е представен от страна на неговия процесуален представител по пълномощие списък с разноските за настоящата инстанция, нито доказателства, че такива разноски са били направени, с оглед на което неговата претенция за присъждане на разноски не следва да бъде уважена.

С оглед отхвърлянето на въззивната жалба, като неоснователна съдът намира, че не  следва да бъде уважена  претенцията на въззивника Т. за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е   Ш    И:

            ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.01.2016 г. по гр.д.№ 623 по описа за 2014 г.  на РС – Нова Загора като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на С.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 500 лв., съставляваща сторени по делото разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщаването му.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             ЧЛЕНОВЕ: