Р Е Ш Е Н И Е   №

гр. Сливен, 28.04.2016 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  С. МИХАЙЛОВА

        Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА 

при секретаря К., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 135 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от  П.Т.З., ЕГН ********** *** против Решение № 77/03.02.2016 г. по гр.д.№ 1042/2015 г. на   Районен съд – Сливен, с което  се отхвърля като неоснователен предявения от нея иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД против П.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с който се претендира последната да бъде осъдена да плати на ищцата сумата от 4395 лв., с която се била неоснователно обогатила, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

           Въззивницата –ищец в първоинстанционното производство обжалва посоченото решение, като неправилно и необосновано, противоречащо на закона. Оспорва изводите на районния съд като необосновани и противоречащи на събрания по делото доказателствен материал относно липсата на обедняване от нейна страна настъпило в резултат на направените от нея разходи, свързани с грижата на общият с ответницата им наследодател, относно наличието на обща воля между страните за извършването на разноските за погребението и относно факта, че ищцата всъщност ищцата била поела изпълнението на свои морален дълг. Твърди, че безспорно било установено по делото, че страните имали за свой общ наследодател техния племенник М.Н., син на починалата им сестра С.Н., който страдал от душевна болест, която изисквала някой да се грижи за него. От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Д., П.и Х.по безспорен начин се било установявало, че всички грижи за починалия и неговата издръжка били поети от въззивницата. Ответницата също в качеството й на наследник следвало да участва в полагането на грижи и в издръжката на племенника им. Твърди, че било установено от свидетелските показания, че ответницата знаела за смъртта на сестра им и за болестта на племенника им. Посочва, че районният съд необосновано не бил дал вяра на показанията на свидетелката Д., която била наета от въззивницата за да и помага с грижите за племенника й, като те се били потвърждавали от показанията на останалите свидетели. В  същото време първоинстанционният съд неправилно бил кредитирал показанията на свидетелите В., В. и Ч., които били близки роднини на ответницата и били пряко заинтересовани от изхода на делото и противоречали на останалите доказателства по делото. Също така не се базирали на преки техни възприятия. Твърди, че категорично било установено по делото, че починалата сестра С.била упълномощила въззивницата да се грижи за сина й и да не го настанява в специализирано заведение. Решенията относно полагането на грижи към племенника й тя ги била взимала самостоятелно в качеството й на настойник на същия.

          На следващо място първоинстанционният съд неправилно бил приел, че претендираните от нея разходи за погребенията на сестра й и сина й следвало да бъдат направени в резултат на общо решение на наследниците, тъй като не съществувало такова изискване предвидено в закон. Наличието на изпълнение на морално задължение било основание за отхвърляне на иск с правно основание чл. 55, ал. 2 ЗЗД, но не и в другите случаи. Твърди, че изпълнението на нейния нравствен дълг, довело до нейното обедняване и до обогатяването на ответницата, тъй като тя била спестила разходи, който щяла да направи, ако беше изпълнила своята част от задълженията си към племенника й. Въззиваемата се била съгласила приемайки наследството с направените от въззивницата разходи.

          Моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да бъде уважен предявения от нея иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски. С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. М.С. ***, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

         С отговора на въззивната жалба ответницата е оспорила въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно.Правилен бил извода на първоинстанционния съд, че не било налице обедняване. Въззивницата винаги била отричала, че въззиваемата имала качеството наследник на племенника им и не била търсила нейната помощ за отглеждането му. Сторените от ищцата разходи за погребенията били извършени в изпълнение на нейн нравствен дълг и фактът на приемането на наследството не водил автоматично и до приемане на задължението за изплащане на част от сторените разноски. Липсвала обща воля на сънаследниците за извършването им и тя не могла да бъде заместена. Ищцата се била грижила няколко месеца за племенника им, след което той бил настанен в специализирано заведение в гр. Твърдица, където починал на 23.12.2012 г. Твърди, че на погребението на сестра им С.  и на племенника им била присъствала дъщерята на ответницата, която била изразила готовност да си подели разноските за погребението с въззиваемата, но последната категорично била отказала. Оспорва размера на претендираните разходи за двете погребения и сумите посочени в заявката-договор и полагането на грижи от страна на въззивницата за нейния племенник след смъртта на майка му. Посочва, че ищцата била получавала и пенсията, която била отпусната на починалия им племенник и разполагала със спестяванията и апартамента на сестра им С. като със свои. Била извършена между страните съдебна делба и този апартамент бил поставен в дял на въззивницата, която в рамките на делбеното производство била твърдяла, че е единствен наследник и в това си качество тя самостоятелно била поела всички претендирани разходи. На следващо място искът по чл. 59 ЗЗД бил неоснователен и поради факта, че ищцата била действала от свое име без да отправи покана адресирана до ответницата или до нейните близки, с която да претендира от тях плащане на посочените суми. Също така с бездействието си била лишила племенника си от възможността да получава социални помощи и социални услуги и своевременно да бъде настанен в специализирано заведение. Оспорва отговорите на поставените на ищцата въпроси по реда на чл. 176 ГПК. Посочва, че показанията на свидетелката Д. не следвало да бъдат кредитирани по отношение, както на фактът на плащането, така и алтернативно на посочения размер на платеното възнаграждение, тъй като не били подкрепени от други писмени доказателства. Същата се била намирала в приятелски отношения с ищцата. Не били доказани и твърдяните разходи за отопление. По отношение на спорния факт относно наличието на надгробен паметник на починалия М.Н. следвало да бъде дадена вяра на показанията на св. В., В. и Ч.. Представените фактури по делото, които удостоверявали плащане на услугата за изработване на надгробен паметник били съставени няколко месеца след подаване на исковата молба и с цел да служат за нуждите на процеса след изслушване на свидетелските показания и не се отнасят до нововъзникнали факти. По отношение на всички останали претендирани разходи не били представени никакви писмени доказателства, които да подкрепят свидетелските показания. Не били доказани законовите предпоставки за уважаването на предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, а именно обедняване на ищцата, обогатяване на ответницата и връзка между тях. Бил предвиден специален ред в чл. 12, ал. 2 от ЗН за разглеждане на претенцията на наследник за принос допринесъл за увеличаване приживе на имуществото на наследодателя, който дерогирал общата разпоредба на чл. 59 ЗЗД. Ответницата не се била обогатила, тъй  като не било възможно да и бъдат спестени разходи, които тя не дължала и каквито тя не би направила.

С оглед на изложеното счита въззивната жалба за неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение.

Прави доказателствено искане да се изиска и приложи по делото гр.д.№ 3680/2013 г. по описа на СлРС, в кориците на което се били намирали искова молба, протоколи от съдебни заседания и доказателства, които отразявали направени от ищцата признания на факти.

Настоящият съдебен състав, е счел, че така направеното доказателствено искане е неоснователно и се отнася до установяването на факти неотносими към предмета на настоящото производство и до доказателства събирани в друго гражданско производство, което е завършило с влязло в сила съдебно решение, което обвързва съда. Уважаването на това искане би довело до нарушаване на принципа на установяване на обективната истина от настоящия състав, тъй като той следва да обоснове крайният си акт на базата на свои преки  и непосредствени възприятия. Не е била налице процесуална пречка тези доказателства да бъдат събрани пред първата инстанция.

В с.з. въззивницата редовно призована  се явява лично  и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК адв. Ц. Б. от АК- Сливен, която поддържа въззивната жалба, като моли въззивният съд да отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови друго, с което да уважи предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД като основателен. Претендира сторените по делото разноски и в двете инстанции.

 В с.з. въззиваемата редовно призована не се явява лично и не изпраща процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК. Адв. М.С. ***, който е упълномощен от въззиваемата страна е депозирал в деловодството на СлОС писмено становище, с което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, тъй като предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД бил неоснователен поради липса на обогатяване от страна на въззиваемата. Претендира разноски пред въззивната инстанция в размер на 420 лв.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е  правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд. 

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Според Постановление № 1 от 28.V.1979 г., Пленум на ВС т.  2  Съзнателно изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, поради което даденото не подлежи на връщане. Съдилищата изследват във всички случаи дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг и ако констатират това обстоятелство, следва да освобождават получателя от отговорност. И т. 3.  Правилото на чл. 55, ал. 2 ЗЗД е приложимо само при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Затова, когато се поддържа, че е дадено нещо без основание, необходимо е да се изясни дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, и когато се констатира, че извършилият престацията е съзнавал при изпълнението моралното си задължение, даденото не следва да се присъжда обратно. Тези положения не намират място в случая, когато за едно лице съществува законно задължение да изпълни нещо, а изпълнението се извършва от друго незадължено или само съзадължено лице. Така, когато установеното със закон задължение за даване на издръжка бъде изпълнено от лице, което не е задължено да я дава напълно или частично, то има основание да иска от другите законно задължени лица заплащането на даденото.

От систематическото място на нормата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД се вижда, че тя може да се отнесе само към уредените в първата алинея случаи, но не и към чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Освен това логически е невъзможно да е налице изпълнение на нравствен дълг в случаите на отпаднало или неосъществено основание. Съзнателно изпълнение на нравствен дълг само по себе си е основанието на престацията, а при втората и третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е друго, но даденото може да се иска обратно, защото то или е отпаднало, или не е могло да бъде осъществено. Затова следва да се приеме, че въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на основание. 

По смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД нравствени са задълженията за полагане грижи от близките по отношение на техните болни или стари съпруг, деца, родители или други роднини. Нравственият дълг произтича от брака, родството или осиновяването.

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Формите чрез които се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. До неоснователно обогатяване може да се достигне в резултат на действия на обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице, на действия на трето лице или на юридически събития. Обедняването може да има различни форми на проявление ефективно намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице. Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, т.е. обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти, поради което е необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване.

Ако предявеният иск е основателен обеднилото се лице може да иска връщане на по-малката от двете стойности- на обогатяването и на обедняването, а за обогатилото се лице възниква задължение  да плати на обеднелия стойността на обогатяването, при условие, че тя не надхвърля по размер стойността на обедняването.

Според Тълкувателно решение № 12 от 22.III.1971 г. по гр. д. № 112/70 г., ОСГК Задължението за издръжка е установено от закона. Когато такова задължение е било изпълнено от съзадълженото лице, което е платило издръжката вместо задълженото по закон лице, или това е направено от трето лице, налице са изискванията на  чл. 59 от ЗЗД. Това е така, защото се касае до изпълнение на едно законно задължение, с изпълнението на което задълженото по закон лице да плаща издръжката се е обогатило неоснователно за сметка обедняването на лицето, което е платило това задължение. Възникването и упражняването на правото на иск по  чл. 59 от ЗЗД се поражда, независимо от това дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава, защото то възниква с даването на дължащата се по закон издръжка. Вследствие на това лицето, което по закон е било длъжно да дава издръжка, неоснователно и несправедливо се е обогатило за сметка на обединяването на лицето, платило издръжката, защото с това се е накърнило имуществото на последното, докато обогатилият се с неплащането на издръжката е спестил разходи, които е бил длъжен да извърши. В това именно се състои причинната връзка между обогатяването на единия и обедняването на другия, което именно е неоснователно. В настоящият случай обаче въззивницата и въззиваемата не са съзадължени лица, нито въззиваемата е задължено лице, тъй като са роднини по съребрена линия на починалото неработоспособно лице, което не може да се издържа от своето имущество от втора степен, който е техен племенник и не се включват в императивно определените от закона в чл. 140 СК редове от лица, на които се вменява задължението за издръжка. Оттук следва, че по отношение и на двете страни не е съществувало задължение за издръжка на починалия им племенник, което да е предписано от императивна законова норма. Безспорно се установява от свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели, че въззивницата е полагала грижи и е издържала своя племенник от смъртта на майка му до настаняването му в специализирано заведение в гр. Твърдица, като по този начин по отношение на нея е настъпил факта на обедняването, тъй като поемането на тези разходи е довело до намаляване на активите на нейното имущество, но в този случаи това не е довело до обогатяване на въззиваемата, тъй като по отношение на нея не е съществувало задължение предвидено в закон да заплаща издръжка на племенника си и да полага грижи за него и по този начин тя не е спестила разходи които не дължи по смисъла на закона. Не се установи въззиваемата да е увеличила актива на имуществото си чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или да се е обогатила чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. За нея е съществувало единствено нравствен дълг да полага грижи по отношение на своя роднина, който се е породил от факта на родството. Липсата на доброволно изпълнение на нравствения дълг не би могло да бъде заменено с принудително изпълнение на това морално задължение, което да бъде постановено със съдебното решение. Същото се отнася и по отношение на претендираните разноски за погребение на сестрата на страните по делото и техния племенник, тъй като поемането им отново съставлява нравствен дълг и не е налице предвидено в закона изрично задължение за наследниците да ги заплащат. С оглед разпоредбите на чл. 48 ЗН наследниците придобиват наследството на своя наследодател не автоматически с откриването на наследството, а с приемането му. Приемането съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН става с изрично изявена воля за приемане, като за целта наследникът направи съответно писмено заявление пред районния съдия, в района на който е открито наследството, и така направеното приемане се впише в особена за това книга. Наследникът може и да не изяви изрично волята си за приемане на наследството по този ред. Той може да го приеме мълчаливо. За да се счете, че наследникът е приел мълчаливо наследството, необходимо е той да извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме наследството. Към момента на погребението все още не е налице приемане на наследството и поемането на разноските за погребенията не съставляват фактически действия, от които да се направи извода, че откритото наследство е прието с конклудентни действия. На следващо място безспорно от свидетелските показания по делото беше установено, че въззивницата е отказала да приеме предложението на свидетелката Ч., която е дъщеря на въззиваемата да си поделят разноските за погребението на племенника им, което означава, че тя  е извършила тези разходи със съзнанието, че изпълнява свои морален дълг.

С оглед на изложеното предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен, но не поради предвиденото в чл. 55, ал. 2 ЗЗД съзнателно изпълнение на нравствен дълг, тъй като нравственият дълг може да замести единствено липсата на основание по смисъла на първата хипотеза предвидена в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а поради липсата на един от елементите на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, а именно обогатяването от страна на въззиваемата. След като не е налице обогатяване е безпредметно да се изследва въпроса за наличието на връзка между обогатяването и обедняването и дали същите произтичат от общи факти.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

По делото следва да бъдат уважени претенциите на въззиваемата страна за заплащане на деловодни разноски. Пред настоящата инстанция са претендирани деловодни разноски в размер на 420лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на въззивната жалба, като неоснователна съдът намира, че следва да бъде уважена изцяло претенцията на въззиваемата страната за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 420лв.

С оглед на изложеното въззивният съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77/03.02.2016 г. по гр.д.№ 1042/2015 г. на   Районен съд – Сливен като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН ********** *** да заплати на П.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 420 лв., съставляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на Република България с оглед цената на иска до 5000 лв.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

             ЧЛЕНОВЕ:  1.

                 

                                   2.